Я!!!

След толкова много време, профилът ми взе, че заработи!

Да му се не начудиш...
Как сте? Що сте? - Много време мина, откакто не съм се мяркала тъдява... Ама наистина много... Чак ме е срам (ама не толкова, че да ти трая, де...)


Елате си узнете лордот!!!

Оооо! Появи се най-сетне. Как си? Как е замъкът, дукът...

Замъкът и дукът са здрави. Водихме много битки, ама удържахме.
И гаргите са добре, не си изпуснаха сиренцето, кога ги наобикалят лисиците.
В камината пращи пън, ветър вие вън.
Светът се променя, слънцето залязва, ние - не. Вечни, загърнати в шопските си ямурлуци, трепем вуци!
Те така!


Елате си узнете лордот!!!

Ти си радост за очите ми.
Не ти го казах по-рано, защото се появи в момент, в който бях така потресена,че с никого и за нищо не исках да си говоря тук.
Много се радвам да те видя и още повече- да те прочета .

Орфей главата си почеса:
- Отде се тази взе Дучеса?