Коледен подарък

През 1966 година инвестиционният анализатор Хари Браун написал за Коледа на 9-годишната си дъщеря писмо, което до днес обикаля света чрез медиите.


Здравей, миличка,

Рождество е и както винаги имам обичайният проблем – какъв подарък да ти избера. Знам какво би те зарадвало - книжки, игри, рокли. Но аз съм много себелюбив. Искам да ти подаря нещо, което ще остане с теб по-дълго от няколко дни или години. Искам да ти подаря нещо, което ще ти напомня за мен на всяка Коледа. И, знаеш ли, струва ми се, че вече ти избрах подарък. Ще ти подаря една простичка истина, която ми се наложи да усвоявам дълги години. Ако я разбереш сега ще обогатиш живота си по сто различни начина и тя ще те предпази от много проблеми в бъдещето.

И така: никой за нищо не ти е длъжен.

Това означава, че никой не живее за теб, дете мое. Защото никой не е ти самата освен теб. Всеки човек живее за самия себе си. Единственото, което може да почувства той е своето щастие. Ако разбереш, че никой не е длъжен да ти организира щастието, ти ще се освободиш от очакването на невъзможното.

Това означава, че никой не е длъжен да те обича. Ако някой те обича – значи в теб има нещо особено, което го прави щастлив. Изясни си какво е това, опитай се да го направиш по-силно и тогава ще те обикнат още повече.

Когато хората правят нещо за теб, то е, защото те самите искат да го направят. Защото ти си важна за тях – нещо предизвиква у тях желанието да ти се харесат. Но не и защото са ти длъжни. Ако твоите приятели искат да са с теб, това не е заради чувството на дълг.

Никой не е длъжен да те уважава. И някои хора няма да са добри с теб. Но в момента, в който разбереш, че никой не е длъжен да ти прави добро и някой може да е лош с теб, ти ще се научиш да избягваш такива хора. Защото ти също не си им длъжна.

Още веднъж: никой за нищо не ти е длъжен.

Ти трябва да си най-добрата заради себе си. Защото ако успееш, другите хора ще поискат да бъдат с теб, да ти дават разни неща, а в замяна ти да им даваш други неща. А ако някой не иска да бъде с теб, причините изобщо не са в теб. Ако се случи с теб подобно нещо – просто търси други отношения. Нека чуждият проблем не става твой.

Когато разбереш, че любовта и уважението на околните трябва да се заслужи, ти няма да чакаш невъзможното и няма да си разочарована. Другите не са длъжни да споделят с теб собствеността, чувствата или мислите си.

Но ако го направят – това е, защото ти си си го заработила. И тогава ще можеш да се гордееш с любовта, която си заслужила и с искреното уважение на приятелите. Но никога не трябва да приемаш това като дължимо. Ако го направиш – ще загубиш всички тези приятели. Те не са твои „по право". Да ги печелиш и „заработваш" трябва всеки ден.

Все едно тежък товар свалих от гърба си, когато разбрах, че никой с нищо не ми е длъжен. Докато мислех, че всичко ми се полага, хабях страшно много усилия – физически и емоционални, за да получа своето. Но всъщност никой не ми дължи добро поведение, уважение, дружба, вежливост или ум. Щом го разбрах, започнах да получавам много повече удовлетворение от всички свои отношения. Фокусирах се върху хората, които искат да правят онези неща, които са ми нужни. Това ме накара добре да поработя – с приятели, партньори по бизнес, с възлюбените, продавачите и непознатите.

Никога не забравям, че мога да получа това, което ми е нужно само ако вляза в света на моя събеседник. Трябва да разбирам как мисли той, кое счита за важно, какво в края на краищата иска. Само така мога да получа от него нещо, което ми трябва. И само ако съм разбрал човека, мога да кажа нужно ли ми е от него нещо наистина.

Не е толкова лесно да обобщя в едно писмо това, което аз самият успях да разбера за много години. Но може би, ако ти препрочиташ това писмо на всяка Коледа, всяка година смисълът му ще се прояснява по малко.

Никой за нищо не ти е длъжен.

Harry Browne
December 25, 1966

.........

+1, + едноооооооо, както винаги - много точно изказване!

НА КОЙ МУ ПУКА!

Няма да ти отговарям дълго. Съгласна съм с повечето което си написала, само ще кажа, че това писмо е писано за 9 годишно дете, а предполагам знаеш, че децата са доста егоистични и този урок, мисля че наистина е първият който трябва да научат. Особено, ако родителите се раздават за детето си.


човек цял живот ще се бори да си "заслужи", да се представи, да се намести, даже да лъже и да играе, защото каквото и да пожелае, то не би му се полагало в никакъв случай просто ей така, а той преди всичко трябва да си го плати.
А нима не е точно така?

.........

Виждам, че изцяло погрешно си приела написаното. Мога да те посъветвам само да го прочетеш още веднъж, като не наблягаш на заглавието, а на обясненията, които сякаш дори не си прочела.
Изобщо не си погледнала през гледната точка която дава човека, за това няма как да обсъждам написаното от теб, то е изцяло погрешно и няма общо с написаното в писмото.

.........

Никой не е длъжен за нищо, всеки човек трябва свободно да преценява какво да прави. В повечето случаи дългът е вследствие на вменяване на вина, манипулации и т.н.

Напълно съм съгласна.

.........

Отгоре - отгоре прочетох темата.
Да, донякъде от една гледна точка има вярно. Но има и невярно. Дълг е на всеки родител да отгледа детето си. И това не е поради вмешателства и манипулации, а поради морални разбирания на обществото и културата му. Чувството за дълг е в самият човек - или го има, или го няма. Няма вмешателство, което да предизвика високо чувство на дълг, ако не го носиш в себе си.
Освен това дълг и разбирането на повечето хора, че някой с нещо им е длъжен /визирам нещо от сорта "длъжен си да ме переш", длъжен си да ми вършиш работата" и др. под./
Май не се обясних добре, но дано някой ме разбере.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

... аз не съм любителка на жанра отворено писмо до... нямам контекст и друга гледна точка и мога да сгреша в анализите, свободни тълкувания по „картинка ”някак не ме кефят ... затова ми е трудно да разбера въпросния господин... по принцип всичко написано е ок, ако говориш с лежащ на леглото тийн в потънала в мръсотия и мухъл стая, но ако говориш с дете на девет години освен да го нараниш, нищо друго няма да постигнеш... децата на 9 години мислят конкретно -образно и от подобно послание биха разбрали, че никой няма да се грижи за тях... и че са сами в този голям свят... което никой не трябва да причинява на едно дете...

Такава е на любовта мощта,
че възвишава низките неща.

В смисъл, че нашите родители са ни отгледали и затова сме длъжни и ние да отгледаме децата си? Те навярно са се чувствали по същия начин, длъжни да направят семейство, да ни отгледат. Сигурно е трудно, с толкова малко любов, и не заради самите тях или нас, но заради обществото, да не се присмее някой, че не ги бива

Разбира се, че не е нужно да си съгласна, не е и нужно да го разбираш, щом не желаеш. Не си длъжна.

.........

Доста надълго и нашироко е описано, какво Х влага в даденото изречение. А контекста, е самият живот. Това е житейски урок. Не виждам, защо ти е да разбираш господина, нужно е само да разбираш живота и всичко става доста ясно.
Детството е доста кратко в днешно време. От колко годишни вече тръгват на училище? На колко години се започва да се тренира едно дете, за да стане спортист, примерно? На 9 години, вече е трябвало да се научи на доста отговорности, а доста по-лесно те се приемат, ако научиш детето, че нещата в живота не идват на готово. В това писмо, има точно този урок.

от подобно послание биха разбрали, че никой няма да се грижи за тях... и че са сами в този голям свят
А нима не е същото посланието на: "Ти си лош, марш в стаята и няма да излизаш от там еди колко си време"?, "Ако си добър, дядо Коледа ще ти донесе колело.".
Нима детето не приема тези думи по същия начин? Как точно ще научиш детето, че трябва да прави правилните неща, за да получава каквото иска, без да го нараниш? Как се пречупва его, без да го повалиш? И кога е по-добре да го направиш? Когато е още малко в детска възраст, или когато вече е голямо и обвързано с половото му развитие?
Не знам как ти ги мислиш тези неща, но според мен, това писмо може да нанесе много по-големи поражения на описаният от теб тийн. Ако до тогава не е научил този урок, следва ученето по трудния начин, а именно, чрез много загубим, което срива самочувствието му не само като човек, но и като мъж/жена. Но тогава порасналото му его, няма да го кара да търси причините в себе си, а в другите. Ще вини родители, учителите, държава, другите, но не и себе си. Т.е. никаква надежда, да схване урока и много малка да се промени.
Не напразно, когато видим невъзпитан човек, казваме, че му липсват първите 7 години. Според мен, човекът е учил детето си на тези неща, доста преди да напише това писмо. Просто е решил, че е дошъл моментът, в който да обясни, защо го е възпитавал до сега по този начин. И не мисля, че детето му ще се почувства само. Сами се чувстват децата, на които не се обръща внимание. Ясно е, че този човек обръща доста внимание на дъщеря си и показва любовта си, което ще я накара да се запита, как така никой не и е длъжен, а тя получава толкова много ... т.е. ще осъзнае реално какво получава, което е проблем на много хора. Не могат да оценят това което имат, докато не го загубят.

Според мен ... лошото отношение на теб и на безсънна към това писмо идва от това, че анализирате какъв човек би мислил така и анализа ви насочва към студен и незаинтересован човек, който си търси оправдание, защо не иска да поеме отговорност за отглеждането на детето си.
Всъщност, само един любящ баща, би написал тези думи на 9 годишната си дъщеря, защото му пука. Иска да я обгрижва, без това да я прави глезла и да я нарани в живота. За да не се налага, да я праща сама в стаята и, т.е. точно за да не я изолира и кара да се чувства сама и отхвърлена, не заслужаваща любовта му. Как може едно обичано дете да се почувства само от едни думи? Думите: "Обичам те!", ли ни правят щастливи, или делата които показват тези чувства?

Не държа да ми приемате гледната точка, или да съм права. Просто изказах мнението си по темата.

.........

...ех, аз не те критикувам, просто изказвам мисли... мисли свързани с наблюденията ми, колко често децата не разбират абстрактните и завоалирани послания, както и добрите намерения зад неясно формулирани изказвания... просто мисля,че детето е малко, но безспорно съм съгласна с тебе, че ако детето усеща обич и сигурност във връзката с татко си, то ще приеме писмото катознак на внимание...

Такава е на любовта мощта,
че възвишава низките неща.

Не го приех като критика. По-емоционално реагирам, но не е с лошо.

.........

...така го приемам и аз... аз също не критикувам, опитвам се да бъда ясна, но понякога изглеждам твърде категорична, което също не е много верно...

Такава е на любовта мощта,
че възвишава низките неща.

Искам да кажа, че има една дума наречена "дълг", който се отнася особено много за родителите и децата им. Не може да родиш дете и да не го гледаш, а да го захвърли.
А защо си го родил и с какво чувство е друга тема.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

Това е добра тема ... защо мнение, подковано дори с малко обяснения от типа: "Мисля така, защото ...", се приема като категорично, "последна инстанция" и т.н. ... а не се приема като: "Може да е това, защото ...".
Нали, за да откриеш "правилното" за себе си, за ситуацията, за каквото и да било, то трябва да разгледаш всяка възможност с нейните причини и евентуални следствия?
И защо доста хора, не си позволяват да гледат от различна гледна точка от собствената си утвърдена, дори в неформален разговор, от който няма последствия за тях?
Ти как мислиш?

.........

Мръни, а кой може да те задължи да го направиш? Има ли такава реална сила? И ако имаше, дали щеше да има толкова изоставени деца? Дали тези, които са "лоши" родители, не изоставят децата си заради дълг, или заради ползи, които ще имат за себе си от детето и т.н. причини, които ги направи щастливи? Майка, която гаси цигарите си в детето, дрогира го, за да не плаче, дали изобщо знае какво означава тази думичка, дълг? И дали родител, който обича детето си, обгрижва го, мисли за неговото благосъстояние, го прави заради някакъв дълг?
Мислиш ли, че теб някакъв дълг би те задължил да си гледаш детето, ако не искаш да отглеждаш такова? Как ще те накарат да го родиш? И дали това е дълг, или просто разум? Т.е. знаеш какво искаш и би го направила, когато това желание се появи, когато си готова да осъществиш това си желание. И думичката "дълг", не е ли просто клеймо, с което показваш неприязънтта си към хора, които не постъпват разумно?
Питам те, защото според мен е доста обидно, да кажеш на един родител, че отглежда детето си не защото го иска, а защото е длъжен да го прави.

.........