Тема за избора

на рационалното и ирационалното!
Днес ми е един особен ден,размислих се!
Параноидната ми шизофрения болест ли е или възможност за избор на развитие!
Ами ако е било избор.....като това да скачаш с бънджи или парашут
и мен ми е станало страшно!
Ако това е бил пътя който ми е бил предопределен независимо от "видимия за реалния свят"деградация то какво правя аз?
И в двата случая вървя срещу себе си!

Във всяка десятка има нула

много искам да ти отговоря, но няма да мога...само ще опитам да дам една алтернативна гледна точка...
избор ли е параноидната шизофрения...?
алопатичната медицина към момента би отговорила категорично "не"...
холистичната би била по-предпазлива в отговора си, тъй като не разделя менталност и физика. тоест в един момент болестта е начин да си дадеш почивка от нещо определено...
езотериката би казала "да". според нея избираме семейството си, предизвикателствата си, основните сюжети, които ще ни учат в определена инкарнация...

аз много бих искала обаче да погледнем тази диагноза като възможност...какви възможности дава тя? можем ли от лимоните да направим лимонада най-общо казано?
и толкова ли е важна и значима тази болест за теб?

Нищо чудно,че съм толкова объркана при наличието на толкова различни тези в рамките на едно общество.
За самата диагноза ако питаш в рамките на обществото в което живеем със законите които имаме е ,че болните имат право на повече почивни дни с по малко натовареност.Тоест законодателството е предвидило мерки.Но като сме наясно със състоянието на здравеопазването в момента и икономическите реалности а също и с отношението на работодатели и общество към естеството на тази болест то възможността да си направиш лимонада е само предполагам ако си излязъл от активна възраст и значението на вписването ти в социума е на заден план-поне при хората в напреднала възраст наблюдавам този феномен.Нещо като подготовка за бавна раздяла!
По интересно в случая е естеството на тази болест като възприятия и обработка на информация и в този аспект да значима е за мен.Доколко е правилно да се противопоставям срещу природния "тумор" който сам по-себе си като се абстрахираме от социума е страхотен?

Във всяка десятка има нула

казваш нещо много интересно...само по себе си това явление е много интересно...
и наистина е така. неслучайно границата с гениалността тук е толкова тънка. бях ти пускала линк за допуска на инфо при подобна диагностика.
всъщност ти разказваш като страничен наблюдател на самата себе си. повярвай ми, че огромният процент хора нямат потенциала да направят същото...

бъди изследовател. бъди щастлива доколкото е възможно...бих искала да ти кажа "Майната му на социума!" и знам, че няма да е изпълнимо...за съжаление не можеш минаги да си избереш социума, който да те заобиколи...

всъщност в мен няма нищо гениално,освен силно изразена чувственост и чувствителност понякога придружена с интуиция която опитвам да използвам,но за съжаление не върши работа в този материален свят, но за сметка на това придава гъвкавост която пък гарантира оцеляването!
Не зная как е при другите хора, но аз имах възможността да бъда на границата когато това странично наблюдение е възможно.Не зная за какво могат да послужат тези състояния и от тук идва въпроса ми аз ли си забраних да разбера и правилно ли постъпих като взех такова решение?
Бих желала в мечтите си да бъда изследовател, но си давам сметка, че без екип от специалисти споделящи моите виждания няма нищо да постигна.
Сега си помислих.....Колко ли психиатри потънали в рутината имат подобни на моите терзания.....

Във всяка десятка има нула

всъщност в мен няма нищо гениално,освен силно изразена чувственост и чувствителност понякога придружена с интуиция която опитвам да използвам,но за съжаление не върши работа в този материален свят

Върши, върши.

но за сметка на това придава гъвкавост която пък гарантира оцеляването!

Ето, ти го казваш сама. И при мен е така и всеки ден благодаря на Господ, че ме е компенсирал с тези качества, за да оцелявам и да правя от нищото нещо във всякакъв смисъл.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

и до ден днешен не знам каква е точно диагнозата на брат ми, защото отказах да приема, че е болен. Той просто е свръхчувствителен и отразява много добре болното ни общество. Не се връзва с представите за нормално и е по-лесно да му бъде дадена диагноза, отколкото да се приеме, че е различен. И мен за малко ме бяха прибрали в отделението, ако не бях спокойна, защото си говорех с хората и се чудех какво правят там. Това бяха много чувствителни хора, които не искаха да приемат несправедливостите в живота. За мен мястото в болницата трябва да заемат лекарите, които ги тъпчат с лекарства, за да ги направят нормални за обществото, което не е нормално.
Още не е късно да направиш промяна и да се заобичаш вместо да вървиш срещу себе си.

За мен мястото в болницата трябва да заемат лекарите, които ги тъпчат с лекарства, за да ги направят нормални за обществото, което не е нормално.

И такива сценарии са се разигравали, засега само в изкуството, но то нали обикновено предвижда бъдещи събития.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

И е така и не е така .
В смисъл, че в сфера в която аз практикувам чувствителността не е от предпочитаните качества,там оказват влияние бърза мисъл, рационалност устояване на позициите- все неща които чувствителността може да подхлъзне!
А иначе, качествата не се дават те се развиват -от теб зависи как ще изиграеш играта с "картите" с които разполагаш в дадения момент!

Във всяка десятка има нула

някак си целия ти постинг ми е много леконравен......
не разбирам как се получава така отказваш да приемеш,че някой е болен и той автоматически става здрав ли?
Мислиш,че психиатрията се занимава с това да прави хората да отговарят на някакви обществени норми на живот?
А това Още не е късно да направиш промяна и да се заобичаш вместо да вървиш срещу себе си
е някакво клише, което показва,че изобщо не си вникнала в съдържанието на темата.

Във всяка десятка има нула

че не ме разбираш, но не мога да ти помогна, докато ти сама не поискаш да поемеш отговорност за живота си. Няма нито едно клише в нещата, които пиша, а е лично преживян опит, но не ти пожелавам да минеш през нещата, които аз преживях, за да се събудя.
За брат ми - когато самата аз се разболях, за първи път в живота си го оставих сам да поеме отговорност за живота си, за да мога да спася себе си. Цял живот съм го носила на гърба си, пазех го от всичко и по този начин му бях отнела личната сила. Няма да пиша за всички простотии, които направи, колко болка причини и на себе си и на други хора, защото ползваше болнични и по цял ден беше свободен да измисля щуротии, като се криеше зад диагнозата си. Ходих при шефа на отделението да кажа да не му издават повече болнични, а ако искат да го лекуват, да го приберат при тях, защото аз нямам право да се оплаквам от него. Накрая го набиха, счупиха му фотоапарат за 5 000 лв. и миряса. Вече 2 години няма и помен от болестта му. Вече носи отговорност за постъпките си и съм много горда с него. Та хората ненапразно са казали - всяко зло за добро.

Виж виждам,че си добронамерена затова не искам да звуча рязко
но!
Как стигна до извода,че не искам да поема отговорност за живота си?
Какви са твоите предложения конкретни към мен/ако не си говорим само общи приказки/за да подобря качеството си на живот?
и някак си подсъзнателно усещам,че проектираш поведението на брат си върху мен,значи ли това,че разбирането ти за поведението на ментално болните се свежда до прехвърляне на отговорността върху близките!
п.с не е заяждане интересни са ми чувствата и емоциите на близките на психически нестабилните!

Във всяка десятка има нула

за разбирането. Не знам какво да ти предложа конкретно, защото не знам точно какъв ти е проблема. Но това, което съм разбрала от личен опит, е, че свръхчувствителните хора са най-честите пациенти на психиатриите. Знаеш ли, че и мен щяха да ме приберат веднъж, защото започнах да разказвам на един от лекарите, че чувам гласове, които ме напътстват какво да правя. Чувам гласа на душата си, на сърцето си, на ангел-пазителя си. Той ме слушаше много внимателно и ми задаваше въпроси, но аз по едно време му казах, че достатъчно съм го ограмотила и ако проявява интерес, мога да му посоча кои книги да прочете, за да види, че не съм единствена с такива преживявания.

ами аз си казах какъв ми е проблема в началото на темата
Много съм мислела по въпроса и смятам ,че не чувствителността води до болест,а болестта води до чувствителност.....
Въображението и сладкото възприятие на доволството породено от пиковете на обичта ни към нас самите-смятай проявлението на свръх Аз-ът е голяма движеща сила,но няма нищо общо с реалното чуване на гласове.
Та пак да си попитам-как и трябва ли да се откажеш от това възприятие!-дар от бога ли е или проклятие?

Във всяка десятка има нула

но не те разбирам. Отговорила съм ти така, както съм те разбрала. Все пак хората сме различни, имаме различен опит, различни възприятия и т.н. За мен чуването на гласове се превърна от дар Божи в проклятие в момента, в който започнах да казвам на хората какво чувам за тях.

Добре!
Хайде тогава да поговорим за процеса на твоето чуване на гласове.
На първо място физиологически как го възприемаш?
След това има ли контрол от самата тебе върху тези гласове?
Това което чуваш като информация за другите хора факти и събития ли са или опира до емоционално поведение?

Във всяка десятка има нула

Имам контрол дотолкова, че в момента съм ги забранила. Казах, че не искам повече да чувам нищо и не чувам, карам без тях. Усещам го като знание, което идва в главата ми, даже не беше нужно да задавам въпроси. При дадени ситуации ме предупреждаваха кой ме лъже, защо го прави, какво да му кажа и други подобни. Да ти кажа ли колко врагове си създадох за отрицателно време ?

бърза мисъл, рационалност устояване на позициите

Чувствителността не пречи, нито изключва тези качества - това е мое мнение. Какви позиции имаш предвид?

Качества определено се дават, раждаш се с тях, те именно са картите, които си получил и да, от теб зависи да ги откриеш, да ги развиеш.
Да кажа, защото не се познаваме - не споря с теб, а просто искам да си изясня и уточня, за да не говорим на различни езици.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

За различни езици не знам
по скоро разлика във възприятията на думите-може би
Не случайно написах-може да подхлъзне тези качества/мамка му-на това ли му се вика изкарване на думи извън контекста/.....предполагам,че просто не си обърнала внимание на тези думи.
Ами да кажем чувствителността е по ценна в сферата на изкуството,там където се борави със суха материя като числа и защитаване на печалби си трябва твърдост.
За картите определено си говорим на различни езици.
За мен картите са външните фактори с които боравим.
А иначе съм склонна да мисля, че хората сме родени с равни възможности и средата е определящия фактор за развитието на едно или друго качество.
И пак уточнявам говорим за равенство на ментално ниво физическите комбинации не ги коментирам и не ги включвам в това равенство.

Във всяка десятка има нула

Това означава ли,че това знание вече не идва в главата ти?

Във всяка десятка има нула