Не е ли вярно
19 отговора
0 прегледа
в отговор на Metropolis
#3
Re: Не е ли вярно
Само че при изливането на този мир и меч се поставя и война се отваря, по думите на Този, Който е излял същия този мир.
Re: Не е ли вярно
"Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши." (Иоан, 14:27)
Митрополит Иеротей Влахос: „. . .Христос е "нашият мир" (Ефес. 2:14), защото събра човека с Бога и предостави възможност на всеки един от нас да придобива лично реално общение с Бога и с човеците, и по този начин да придаде истински смисъл на своя личен живот.
Темата за мира е твърде значима. Тя се разяснява обстойно от св. Дионисий Ареопагит, епископ Атински. Бих искал накратко да ви запозная с онова от учението му за великото благо на мира, от което се вълнува и съвременният човек. И това се налага, защото по този начин ние ще се убедим, че църковният мир е някак по-различен от онзи мир, от който се интересува днес светът. Или ако ще мога да се изразя по-добре, бих добавил, че ние, съвременните хора, сме преиначили до неузнаваемост Божията добродетел на мира.
Св. Дионисий Ареопагит разглежда свойствата на мира в своя труд „За Божиите имена”. Тъй като в Свещеното Писание се казва, че едно от имената на Бога е и "Мир", той задълбочено разглежда това наименование и посочва, че думите "Бог е Мир" означават, че мирът е лично Божие действие, т. е. мирът е действие, което принадлежи на Бога.
Когато говори за мира, го нарича "божествен и върховен Помирител", защото мирът е "всичко единяващият, и на враждуващите е съгласието и сродяването. Той е пораждащият и съграждащият". Но разбира се, когато казваме, че е "пораждащ и съграждащ", ние отдаваме това на Божието действие, защото Божието действие е творящо, промислително и управляващо битието. С това имаме предвид, че мирът е онова Божие действие, което "всичко определя, и огражда, и подсигурява, като не дава на отделните неща да се разпръснат безредно в безкрайното и неопределеното и да станат необщителни и богоопустели". Целият свят е сътворен от небитие, т. е. от нулата. Това е основно светоотеческо учение. Божието действие е онова, което приведе света в съществуване. Същевременно обаче е и това, което го удържа да не се възвърне отново към небитие, към несъществуване. Това Божие дело на практика е
делото на мирната Божия благодат.
И творението естествено съучаства на този Божи мир, когато участва в Божията благодат. "Чрез участието си в божествения мир" както ангелските чинове, така и човеците създават единна цялост помежду си. Следователно Божият Мир обединява вътрешния свят на човека.
Мирът на Бога привежда в единна цялост самата човешка душа и оттам я отвежда към единството, стоящо свръх всеки разум. Посредством мира "душите привеждат в единение своите логики и се устремяват към едната умна чистота, като напредват по свойствения за тях път и ред чрез безплътното и нераздробимо умно разбиране към единението, което е свръх разума". От този откъс става явно както действието на Божия мир, така и човешкият подход за достигане на единение с Бога и реално богопознание. И той бива успешен, когато
вътрешният свят на човека достигне цялостно единение чрез чистотата, което не е независмост от Божието мирно действие.
Разбира се, чрез Божието мирно действие се достига и единението на човеците, особено в Тялото Христово, което е Църквата. С човешки дадености не може да бъде достигнат мирът между човеците, защото всеки си има собствено виждане и идеология, и страсти, особено онази на любовта, която "търси своето", и ще гледа да налага своята идеология. Затова казваме, че
Божият мир е онзи, който обединява света и го направлява,
защото, както вече споменахме по-горе, е лично действие на Самия Бог.
Но когато св. Дионисий говори за единението на всичко чрез мира, той няма предвид, че се разрушава хетерогенността (разноликостта) на човека. Терминът "хетерогенност" принадлежи на св. Дионисий и се използва за посочване на личната специфика на всеки човек. И в това е забележителното: Мирът е тясно свързан със свободата.
Единството между хората не предполага отнемането на ипостатичните им особности и тяхното обезличаване. Мирът, казва светият мъж, "свързва всички неща помежду им според собствената им неслитна единност, благодарение на което те, неразделно свързани, пребивават, въпреки неотдалечеността си, всяко според своя си вид". Мирът, който обединява всички неща, ги и запазва "в неразлъчно вечно несмесено и неразбъркано сцепление". Така, докато от една страна, всичко единява, от друга, "чрез връзките на вечния мир запазва личната специфика на всяко нещо несмесена". Този момент е показателен, защото ясно посочва, че единството, което се постига чрез Божия мир, не унищожава хетерогенността на съществуващите неща, както и че хетерогенността на нещата не отменя единението, осъществявано чрез мира.
Всичко казано дотук ни помага да направим следните изводи:
Мирът не е автономен и самостоен, нито е някакво отнесено или философско понятие. Той е действие на Самия Бог. Може да има разни и множество видове мир, но когато в тях отсъства Божията благодат, тогава разполагаме само с идола на прагматичния мир.
Мирът е обединяваща сила, която поддържа цялото творение. Но преди всичко е онази вътрешна сила, която става постижима с Божията благодат. Св. Дионисий Ареопагит свързва този мир с исихията (вътрешната тишина на душата) и свещената безмълвност. И тъй като живеем във време, когато много добре разбираме, че най-големият проблем на човека е именно вътрешният, можем да схванем и голямата ценност, която се крие в душевния мир и тишина. Наистина уверяваме се, че днес повечето хора страдат от т. нар. психологични проблеми. Вярвам, че основата на психологичните проблеми са екзистенциалните проблеми и те са тези, които занимават и измъчват съвременния човек. Ние сме загубили смисъла на живота и главно загубили сме изобразяващия му характер. Откъснали сме се от своя архетип, който е Христос. И честно казано, автономията е едно трагично състояние раздробяващо и мъчително.
Човешкото единство, постигнато със съдействието на Божия мир, е реалното, защото не отменя свободата и специфичността на отделното лице. Днес склонността в името на един неопределен и неукрепен мир да отхвърляме свободата, да уеднаквяваме хората в една тълпа, е осъдителна, защото е нечовешка. Дори ядосването и раздразнението, борбите и сблъсъците за мир са пагубни. Св. Дионисий пише: "Нека божествения и върховен примирител Мира да възпеем с мирни химни". Само с мирни химни можем да говорим за Мира.
Дори и онези, които не са привърженици на мира, по свой начин търсят идола на мира. Доколкото непостоянното и безкрайното, и неизграденото, и неопределеното "нито имат битие, нито някаква същност", означава, че онези, които се радват на раздори, гневни свади, размирици и смутове, "са завладени от влечението по мътните идоли на мира". Оттук става видно, че Църквата не враждува с никой, но дори и воюващите с нея тя приема за болни и страдащи, а не като свои врагове, и затова се бори да ги излекува.
Св. Дионисий Ареопагит ни дава възможността да погледнем към Божия мир. И главното, да проумеем мирното Христово човеколюбие. След като мирът е Божие действие и благодат, това означава, че ние трябва да се потрудим, за да успеем да станем причастни на благодатта. И опознавайки Божието човеколюбие, т. е. Божия мир, "да не се учим на войни, нито със себе си, нито с другите, нито с ангели".
[линк]
[линк]
Редактирано от tri-9084 на
Re: Не е ли вярно
"""Само че при изливането на този мир и меч се поставя и война се отваря, по думите на Този, Който е излял същия този мир."""
Да не би да се подвеждаш от казаното:
Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч; (Матей, 10:34)
Защото в същата глава преди това казва:
12. А кога влизате в някоя къща, поздравявайте я, казвайки: мир на тая къща!
13. И ако къщата бъде достойна, вашият мир [Който Аз ви давам] нека дойде върху нея*; ако ли не бъде достойна, вашият мир да се върне при вас.
14. Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си.
*На това основание Апостолите и техните наследници - свещенослужителите, преподават Божията благодат_мир.
Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия - до намиращите се в Ефес светии и вярващи в Христа Иисуса:*благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа (Ефес. 1:1)
Лимасолски митр. Атанасий : ". . .Колко велико нещо е човек да има мир в себе си. Мирният човек реално е много щастлив, щастлив не е силния, богатият, славният, образованият, знаменитият, а човекът, който има мир в сърцето си. Каквото и да става около него, Божият мир, който превишава всеки ум (Филип.4:7), е в него, защото Бог е мир, Христос Е нашият мир. Той е нашият мир, когато Той е в нас, тогава всички неща в нас съществуват в мир. Затова Църквата п о с т о я н н о се моли –
с мир на Господа да се помолим, за мира свише и спасението на наши души, *Мир на всички, Божият мир, с мир да излезем!
П о с т о я н н о чуваме тази дума – Мир и извор на Мир. И тъй, мирът Е Христос, когато Той присъства, човекът има мир. Човекът има хармония, равновесие, пълнота, няма никакъв страх, тревоги, фобии, несигурност, стрес, страх от смъртта, ще ни хване сега птичият грип, ще ни хване другия грип, ще отидем да ни правят операции! Губим мира и се разстройваме. Нещо ни липсва. Защо има такава неразбория и смут в нас? Вземи Христос и Го вложи в сърцето си. Когато Той присъства, всичко останало загасва и човекът е изпълнен, мирен, няма страхове, тревоги, никой не може да ни уплаши. Когато Бог присъства, кой ще ме уплаши? Когато губя Бога, да, страх ме е, задушавам се, когато губя Бога, се стресирам, и мисля, че аз ще направя всичко, всичко ще намисля и уредя. Не е така. Бог е Този, Който ще направи всичко. Бог ще устрои всичко. Дръж Бога в сърцето си и ако Го задържиш чрез смирението, молитвата, покаянието, пазенето на Неговите заповеди, четенето на Божието слово, тогава мирът ще цари в тебе и както казваше един велик светец – придобий мир, и хиляди човеци ще намерят около теб мир**. Авва Иссак Сириц казва: имай мир в себе си и заедно с тебе ще се помирят небето и земята. Тогава няма да чувстваш, че другият ще те ощети, че ще те урочаса, дето мислим, че ни урочасват, че ни завиждат, че ни правят магии, и живеем с тези безумици. Никой нищо не може да ни направи - когато със смирение имаме Бога в сърцето си и призоваваме Божието име, Бог присъства и тогава имаме мир и се разрешават големите проблеми на съвременната епоха- стресът, несигурността, самотата, насилието, злобата, които всеки ден ни терзаят. . ."
**Както казва и св.Серафим Саровски: „Радост моя, придобий мирен дух и хиляди около теб ще се спасят”.
[линк]
Да не би да се подвеждаш от казаното:
Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч; (Матей, 10:34)
Защото в същата глава преди това казва:
12. А кога влизате в някоя къща, поздравявайте я, казвайки: мир на тая къща!
13. И ако къщата бъде достойна, вашият мир [Който Аз ви давам] нека дойде върху нея*; ако ли не бъде достойна, вашият мир да се върне при вас.
14. Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си.
*На това основание Апостолите и техните наследници - свещенослужителите, преподават Божията благодат_мир.
Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия - до намиращите се в Ефес светии и вярващи в Христа Иисуса:*благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа (Ефес. 1:1)
Лимасолски митр. Атанасий : ". . .Колко велико нещо е човек да има мир в себе си. Мирният човек реално е много щастлив, щастлив не е силния, богатият, славният, образованият, знаменитият, а човекът, който има мир в сърцето си. Каквото и да става около него, Божият мир, който превишава всеки ум (Филип.4:7), е в него, защото Бог е мир, Христос Е нашият мир. Той е нашият мир, когато Той е в нас, тогава всички неща в нас съществуват в мир. Затова Църквата п о с т о я н н о се моли –
с мир на Господа да се помолим, за мира свише и спасението на наши души, *Мир на всички, Божият мир, с мир да излезем!
П о с т о я н н о чуваме тази дума – Мир и извор на Мир. И тъй, мирът Е Христос, когато Той присъства, човекът има мир. Човекът има хармония, равновесие, пълнота, няма никакъв страх, тревоги, фобии, несигурност, стрес, страх от смъртта, ще ни хване сега птичият грип, ще ни хване другия грип, ще отидем да ни правят операции! Губим мира и се разстройваме. Нещо ни липсва. Защо има такава неразбория и смут в нас? Вземи Христос и Го вложи в сърцето си. Когато Той присъства, всичко останало загасва и човекът е изпълнен, мирен, няма страхове, тревоги, никой не може да ни уплаши. Когато Бог присъства, кой ще ме уплаши? Когато губя Бога, да, страх ме е, задушавам се, когато губя Бога, се стресирам, и мисля, че аз ще направя всичко, всичко ще намисля и уредя. Не е така. Бог е Този, Който ще направи всичко. Бог ще устрои всичко. Дръж Бога в сърцето си и ако Го задържиш чрез смирението, молитвата, покаянието, пазенето на Неговите заповеди, четенето на Божието слово, тогава мирът ще цари в тебе и както казваше един велик светец – придобий мир, и хиляди човеци ще намерят около теб мир**. Авва Иссак Сириц казва: имай мир в себе си и заедно с тебе ще се помирят небето и земята. Тогава няма да чувстваш, че другият ще те ощети, че ще те урочаса, дето мислим, че ни урочасват, че ни завиждат, че ни правят магии, и живеем с тези безумици. Никой нищо не може да ни направи - когато със смирение имаме Бога в сърцето си и призоваваме Божието име, Бог присъства и тогава имаме мир и се разрешават големите проблеми на съвременната епоха- стресът, несигурността, самотата, насилието, злобата, които всеки ден ни терзаят. . ."
**Както казва и св.Серафим Саровски: „Радост моя, придобий мирен дух и хиляди около теб ще се спасят”.
[линк]
Редактирано от tri-9084 на
Re: Не е ли вярно
Не се подвеждам, просто показвам и двете страни на монетата.
С тези, до които се е докоснал Бог, думите ти означават точно това, което си написал в първия си пост, но за свят, който в огромната си част лежи в лукавия, важат думите за войната.
"Старайте се да имате мир с всички, доколкото е възможно" са думите на апостол Павел. Но... това, което ни докарва мир с Бога и мир с братята, за езичниците е глупост, а за юдеите съблазън, което неминуемо води до война, която няма как да се избегне.
Тези са нещата, които имах предвид.
Винаги разглеждам балансирано нещата. Защото ако очакваш да имаш мир с тези, с които си в непримирима война, то ще започнеш да мислиш, че нещо във вярата ти не е наред, докато това може и да не е точно така. Исус изрично е казал, че светът ще ни мрази, защото преди това и Него е намразил, а ние сме като Него като ценностна система и поведение.
Така че ако имаш мир от Бога, то ще го и донасяш на братята, но същия този мир ще ти докара война с езичниците. И това си е в реда на нещата.
С тези, до които се е докоснал Бог, думите ти означават точно това, което си написал в първия си пост, но за свят, който в огромната си част лежи в лукавия, важат думите за войната.
"Старайте се да имате мир с всички, доколкото е възможно" са думите на апостол Павел. Но... това, което ни докарва мир с Бога и мир с братята, за езичниците е глупост, а за юдеите съблазън, което неминуемо води до война, която няма как да се избегне.
Тези са нещата, които имах предвид.
Винаги разглеждам балансирано нещата. Защото ако очакваш да имаш мир с тези, с които си в непримирима война, то ще започнеш да мислиш, че нещо във вярата ти не е наред, докато това може и да не е точно така. Исус изрично е казал, че светът ще ни мрази, защото преди това и Него е намразил, а ние сме като Него като ценностна система и поведение.
Така че ако имаш мир от Бога, то ще го и донасяш на братята, но същия този мир ще ти докара война с езичниците. И това си е в реда на нещата.
Re: Не е ли вярно
Ежи,
Понеже ти заключиха темата, смятам за съвсем правилно, но все пак да не те оставя съвсем без отговор.
Съвсем нашироко съм ти обяснявал, доколкото си спомням, че съвършенствата на Христос, които Го правят за наистина достойната жертва, не се изразяват чрез термина "назорей над назореите", а по друг начин.
Има си коректна библейска терминология и нека тя се употребява в коректния смисъл. Какво е назорей или назирей, както искаш го вземи, си е обяснено в числа 6 глава, ако ги използваш като синоними, и това си е измерението или еталона, с което трябва да се измерва назирейството. За назорейството изрично си играх на времето да ти извадя всички библейски текстове от Новия Завет и там изрично ставаше на въпрос за ЖИТЕЛ НА ГРАД НАЗАРЕТ, а не за нещо, което въобще е свързано с назирейския обрек от числа 6 глава.
Откъдето и да го погледнеш, продължаваш да се опитваш да наливаш богословска каца без дъно.
Внимавай с писаниците на Лимасолския митрополит Атанасий! И този спада към течението на Православния Модернизъм.
Продължавам да те моля и да настоявам да внимаваш какво правиш за своето духовно израстване като Православен Християнин.
Работи върху екзегетичните си способности, това първо.
Чети проверени и доказани православни автори, а не съвременните православни лъжебогослови, с чиито писания са пълни (анти)ПравославиеБГ и Двери (към преизподнята).
В темата на Прокимен "За преобразяващата сила на молитвата" си доставих удоволствието да разбия теософията на архимандрит Софроний Сахаров с написаното от архимандрит Алипий в неговата Догматика, при положение, че същият този архимандрит Алипий е основният разпространител на ересите на архимандрит Софроний в Русия.
Стопляш ли ми намека?
Доста ти е объркано това, което мислиш за Православие!
Попадах с Божията благословия на Догматиките на Митрополит Макарий (Булгаков) и Митрополит Филарет (Гумилевски) и още бол от Руската Православна Класика, която всъщност е точната и най-добре систематизирана интерпретация на светоотеческото Православие.
И идея си нямаш колко много това, което се мисли за Православие в нашата съвременна България, се отличава от това, което е на страниците на тези Догматики.
"Кой ще ни освободи от схоластицизма на Макарий и Филарет?" плаче архимандрит Киприан Керн. Собствената ти глупост и безумие, както и всичко произлязло от Вселенската Патриаршия и свързаното с нея през последните сто години на теософия и масонство, които са наметнали расо и академични мантии.
Някой ден, брат ми, ще започнеш ли поне малко да разбираш за какво всъщност си давам трудовете в този Клуб?
И ще престанеш ли да търсиш от десет дерета вода, за да ги налееш в мелницата на недоказуема по никой начин богословска позиция?
И понеже си ми скъп, въпреки полемиките, даже си дадох труда да ти покажа образец как се доказва съвършенството на Христос, за да стане ясно, че Той е Единственият достоен да бъде жертвата заместник на нас, грешните човеци, на голготския кръст.
Кръстът и кръвта на него, което е Догматът на Изкуплението, което всички съвременни Православни модернисти отричат като необходимост и реалност.
Схващаш ли въобще нишката на всичко това, което пиша в този клуб от шест години насам?
Все си мисля, че някой ден ще разбереш и тогава ще благодариш на Бога за търпението и трудовете на Жабока за популяризирането и защитата на истинското Православие. Нещо, което всъщност ти би трябвало да правиш, а не аз.
Шеговитата ми закачка:
"Ако искаш да накараш Православните да си заобичат Православието, то им покажи, че го обичаш повече от тях!"
Не е шега!
Не търся да ти натривам носа със спечелването на някакъв богословски спор!
По-важното за мен е духовната полза, която написаното ще ти донесе.
Не търси богословски реванш за каквото и да било! Хвърляш усилия в неправилна посока.
Помоли Бога да покаже в богословските ти разбирания, кое е според Писанието и Преданието и кое е лъжетълкувание?
Защото досега не съм видял в теб умение да извличаш основните идеи от прочетеното и да ги съпоставяш както трябва.
Правилна екзегетика - точна идея.
Сравнително богословие - точната идея по какво прилича и по какво се отличава от това, което претендира да е истина.
Ако можеш да го правиш, то съм сигурен, че не би спорил с мен, а би спорил заедно с мен срещу противниците.
Не се опитвай да ме въвличаш в различни спорове, за които съм казал, че просто няма да ти пристана на акъла! Изрично съм казал, че има спорове, които знам как да ги спечеля, но не искам и си имам основателни съображения за това, които няма да споменавам.
Лимасолски Атанасий върви по пътя на Софроний Сахаров. Поне стана ли ти ясно, че си имаш работа с теософи в расо и как отсега нататък това ще се отрази на твоето внимание към написаното от тях!
Понеже ми цитира Атанасий Лимасолски, ще четеш ли с повешено внимание цитираното от него и ще можеш ли да определиш кое е вярното и кое не!
За днес ти посветих достатъчно време. Господ да ти даде разбиране.
Поздрави
Жабчо
Понеже ти заключиха темата, смятам за съвсем правилно, но все пак да не те оставя съвсем без отговор.
Съвсем нашироко съм ти обяснявал, доколкото си спомням, че съвършенствата на Христос, които Го правят за наистина достойната жертва, не се изразяват чрез термина "назорей над назореите", а по друг начин.
Има си коректна библейска терминология и нека тя се употребява в коректния смисъл. Какво е назорей или назирей, както искаш го вземи, си е обяснено в числа 6 глава, ако ги използваш като синоними, и това си е измерението или еталона, с което трябва да се измерва назирейството. За назорейството изрично си играх на времето да ти извадя всички библейски текстове от Новия Завет и там изрично ставаше на въпрос за ЖИТЕЛ НА ГРАД НАЗАРЕТ, а не за нещо, което въобще е свързано с назирейския обрек от числа 6 глава.
Откъдето и да го погледнеш, продължаваш да се опитваш да наливаш богословска каца без дъно.
Внимавай с писаниците на Лимасолския митрополит Атанасий! И този спада към течението на Православния Модернизъм.
Продължавам да те моля и да настоявам да внимаваш какво правиш за своето духовно израстване като Православен Християнин.
Работи върху екзегетичните си способности, това първо.
Чети проверени и доказани православни автори, а не съвременните православни лъжебогослови, с чиито писания са пълни (анти)ПравославиеБГ и Двери (към преизподнята).
В темата на Прокимен "За преобразяващата сила на молитвата" си доставих удоволствието да разбия теософията на архимандрит Софроний Сахаров с написаното от архимандрит Алипий в неговата Догматика, при положение, че същият този архимандрит Алипий е основният разпространител на ересите на архимандрит Софроний в Русия.
Стопляш ли ми намека?
Доста ти е объркано това, което мислиш за Православие!
Попадах с Божията благословия на Догматиките на Митрополит Макарий (Булгаков) и Митрополит Филарет (Гумилевски) и още бол от Руската Православна Класика, която всъщност е точната и най-добре систематизирана интерпретация на светоотеческото Православие.
И идея си нямаш колко много това, което се мисли за Православие в нашата съвременна България, се отличава от това, което е на страниците на тези Догматики.
"Кой ще ни освободи от схоластицизма на Макарий и Филарет?" плаче архимандрит Киприан Керн. Собствената ти глупост и безумие, както и всичко произлязло от Вселенската Патриаршия и свързаното с нея през последните сто години на теософия и масонство, които са наметнали расо и академични мантии.
Някой ден, брат ми, ще започнеш ли поне малко да разбираш за какво всъщност си давам трудовете в този Клуб?
И ще престанеш ли да търсиш от десет дерета вода, за да ги налееш в мелницата на недоказуема по никой начин богословска позиция?
И понеже си ми скъп, въпреки полемиките, даже си дадох труда да ти покажа образец как се доказва съвършенството на Христос, за да стане ясно, че Той е Единственият достоен да бъде жертвата заместник на нас, грешните човеци, на голготския кръст.
Кръстът и кръвта на него, което е Догматът на Изкуплението, което всички съвременни Православни модернисти отричат като необходимост и реалност.
Схващаш ли въобще нишката на всичко това, което пиша в този клуб от шест години насам?
Все си мисля, че някой ден ще разбереш и тогава ще благодариш на Бога за търпението и трудовете на Жабока за популяризирането и защитата на истинското Православие. Нещо, което всъщност ти би трябвало да правиш, а не аз.
Шеговитата ми закачка:
"Ако искаш да накараш Православните да си заобичат Православието, то им покажи, че го обичаш повече от тях!"
Не е шега!
Не търся да ти натривам носа със спечелването на някакъв богословски спор!
По-важното за мен е духовната полза, която написаното ще ти донесе.
Не търси богословски реванш за каквото и да било! Хвърляш усилия в неправилна посока.
Помоли Бога да покаже в богословските ти разбирания, кое е според Писанието и Преданието и кое е лъжетълкувание?
Защото досега не съм видял в теб умение да извличаш основните идеи от прочетеното и да ги съпоставяш както трябва.
Правилна екзегетика - точна идея.
Сравнително богословие - точната идея по какво прилича и по какво се отличава от това, което претендира да е истина.
Ако можеш да го правиш, то съм сигурен, че не би спорил с мен, а би спорил заедно с мен срещу противниците.
Не се опитвай да ме въвличаш в различни спорове, за които съм казал, че просто няма да ти пристана на акъла! Изрично съм казал, че има спорове, които знам как да ги спечеля, но не искам и си имам основателни съображения за това, които няма да споменавам.
Лимасолски Атанасий върви по пътя на Софроний Сахаров. Поне стана ли ти ясно, че си имаш работа с теософи в расо и как отсега нататък това ще се отрази на твоето внимание към написаното от тях!
Понеже ми цитира Атанасий Лимасолски, ще четеш ли с повешено внимание цитираното от него и ще можеш ли да определиш кое е вярното и кое не!
За днес ти посветих достатъчно време. Господ да ти даде разбиране.
Поздрави
Жабчо
Re: Не е ли вярно
Така че ако имаш мир от Бога, то ще го и донасяш на братята, но същия този мир ще ти докара война с езичниците.
и те тъкмо това невежество - толкова типично за маса религии - е докарало една камара войни. Който има мир от Бога не воюва, защото просто липсват причините за война - единственото стълкновение, което може да се случи е да се защитава, но никога не напада. Това, че за езичните е глупост - теб не те засяга, че за юдеите е съблазън не вълнува онзи, който има мир от Бога. Мирът и свободата, за които говорите са красиви, но празни от божественото идеи, докато не стигнете поне до разбирането, което уважава свободата на другите - в противен случай е повече от видно и ясно, че този мир е всъщност пълен с конфликти, което ще рече, че липсва, изговаряш думата, но си изгубил смисъла й.
и те тъкмо това невежество - толкова типично за маса религии - е докарало една камара войни. Който има мир от Бога не воюва, защото просто липсват причините за война - единственото стълкновение, което може да се случи е да се защитава, но никога не напада. Това, че за езичните е глупост - теб не те засяга, че за юдеите е съблазън не вълнува онзи, който има мир от Бога. Мирът и свободата, за които говорите са красиви, но празни от божественото идеи, докато не стигнете поне до разбирането, което уважава свободата на другите - в противен случай е повече от видно и ясно, че този мир е всъщност пълен с конфликти, което ще рече, че липсва, изговаряш думата, но си изгубил смисъла й.
Re: Не е ли вярно
Ежи,
Да проявиш разбиране не означава да е за сметка на богословски компромис. Защото това не е разбиране, а лъжесвидетелстване и подвеждане на брата.
Зверските трудове, които си давам са и за братлета като теб!
Както казва апостол Павел в Галатяни:
Враг ли ви станах, че ви казвам истината?
Знам, че ще има трудни моменти във взаимоотношенията, когато става въпрос за парливи догматични въпроси, но това е цена, която трябва да си готов да я платиш. Аз съм готов!
Ежкоооо,
Колко пъти да ти казвам, че имам малко свободно време и лъвската част от него съм я посветил на теб. Съжалям, нямам чак толкова много времеви ресурс, за да направя всичко, както на теб ти се иска. Преглеждам толкова, колкото мога, при това достатъчно, за да ти дам коректен отговор. Моля те, не ми се сърди!
Да проявиш разбиране не означава да е за сметка на богословски компромис. Защото това не е разбиране, а лъжесвидетелстване и подвеждане на брата.
Зверските трудове, които си давам са и за братлета като теб!
Както казва апостол Павел в Галатяни:
Враг ли ви станах, че ви казвам истината?
Знам, че ще има трудни моменти във взаимоотношенията, когато става въпрос за парливи догматични въпроси, но това е цена, която трябва да си готов да я платиш. Аз съм готов!
Ежкоооо,
Колко пъти да ти казвам, че имам малко свободно време и лъвската част от него съм я посветил на теб. Съжалям, нямам чак толкова много времеви ресурс, за да направя всичко, както на теб ти се иска. Преглеждам толкова, колкото мога, при това достатъчно, за да ти дам коректен отговор. Моля те, не ми се сърди!
Re: Не е ли вярно
Хвърлих и един поглед върху линка, който си дал.
Отново да ти припомня една моя реплика коментар, която дадох на твърдението, че Исус става съвършения Назирей.
Провокирах те с това, че даденото твърдение за мен е "богохулствено".
Исках да те накарам да прочетеш в Догматиките за Божиите свойства. Дори Догматиката на Алипий и Поликарп в тази си част е издържана, макар че е бедна в сравнение с написаното от митрополит Макарий Булгаков.
Като Божий Син Исус притежава в пълнота Божието съвършенство. Понеже това е така Той Е неподвластен на това да се учи или да изработва нещо в Себе Си. Той притежва всичко в съвършените му измерения под действието на Божественото Си битие. И помня, че ти писах, че да наречеш Исус Назирей над Назиреите е недопустимо сравнение, което принизява Божественото съвършенство.
Ако Назирейството в своето съдържание е някакъв еталон-идея, при която човек се стреми към по-голяма чистота с цел богоугождение, то един съвършен Бог стои невъобразимо над този еталон. Това е допълнителна причина за богословското ми несъгласие.
Имаме еднаква теза: Исус е Съвършеният и по тази причина е Съвършената и единствена жертва, която Отец ще приеме за изкуплението на човешкия грях!
Спорът ни е за това, кой е правилният начин да докажем тази теза.
Ти изхождаш от човешкото усъвършенстване чрез назирейски обрек. Използваш копието, за да възвеличиш оригинала. Аз пристъпвам директно към възвеличаването на оригинала.
свет, свет, свет, Господ на силите!
Бог е покрит със святост и святостта Му още един път е покрита със святост.
Това означават думите от видението на пророк Исая.
След като Исус е едно с Отец, то това се отнася и за Него!
Законът изразява вътрешното естество на Бога, докато за нас той е нещо, което трябва да бъде научено чрез правенето и упражняването в различни неща.
Затова Бог е дал назирейството на човека като идея да се върви по пътя на усъвършенстването, но Сам Той не би взел такъв обрек или не би си го наложил, защото поради Своето Съвършенство това е излишно за Него, а и би го злепоставило, защото ще изглежда, че Самият Той има нужда от усъвършенстване.
Понеже досега не си изучавал задълбочено Божиите свойства в Догматиките, затова и досега не разбираш добре защо се инатя толкова. Убеден съм, че когато вникнеш в същината на материята, за която говоря в момента, ще дойдеш на моето мнение. И тогава разискването за "какъв е смисълът на думата назорей" ще си останат в сферата на интересните приятелски препирни по екзегетични въпроси.
Бих се радвал при наличие на достатъчно време да подискутирам с теб тези въпроси наистина по-подробно, но с оглед правилата на правилната екзегетика.
Няма истинско разбиране на писанието без Благодатта на Светия Дух и правилна екзегетика, която ще ти помогне да чуеш наистина Божия глас, а не гласа на собственото си въображение.
Я, колко много ти написах и то онлайн! Бях си определил това време за нещо друго, но нали си ми братле, нега бъде за теб!
Отново да ти припомня една моя реплика коментар, която дадох на твърдението, че Исус става съвършения Назирей.
Провокирах те с това, че даденото твърдение за мен е "богохулствено".
Исках да те накарам да прочетеш в Догматиките за Божиите свойства. Дори Догматиката на Алипий и Поликарп в тази си част е издържана, макар че е бедна в сравнение с написаното от митрополит Макарий Булгаков.
Като Божий Син Исус притежава в пълнота Божието съвършенство. Понеже това е така Той Е неподвластен на това да се учи или да изработва нещо в Себе Си. Той притежва всичко в съвършените му измерения под действието на Божественото Си битие. И помня, че ти писах, че да наречеш Исус Назирей над Назиреите е недопустимо сравнение, което принизява Божественото съвършенство.
Ако Назирейството в своето съдържание е някакъв еталон-идея, при която човек се стреми към по-голяма чистота с цел богоугождение, то един съвършен Бог стои невъобразимо над този еталон. Това е допълнителна причина за богословското ми несъгласие.
Имаме еднаква теза: Исус е Съвършеният и по тази причина е Съвършената и единствена жертва, която Отец ще приеме за изкуплението на човешкия грях!
Спорът ни е за това, кой е правилният начин да докажем тази теза.
Ти изхождаш от човешкото усъвършенстване чрез назирейски обрек. Използваш копието, за да възвеличиш оригинала. Аз пристъпвам директно към възвеличаването на оригинала.
свет, свет, свет, Господ на силите!
Бог е покрит със святост и святостта Му още един път е покрита със святост.
Това означават думите от видението на пророк Исая.
След като Исус е едно с Отец, то това се отнася и за Него!
Законът изразява вътрешното естество на Бога, докато за нас той е нещо, което трябва да бъде научено чрез правенето и упражняването в различни неща.
Затова Бог е дал назирейството на човека като идея да се върви по пътя на усъвършенстването, но Сам Той не би взел такъв обрек или не би си го наложил, защото поради Своето Съвършенство това е излишно за Него, а и би го злепоставило, защото ще изглежда, че Самият Той има нужда от усъвършенстване.
Понеже досега не си изучавал задълбочено Божиите свойства в Догматиките, затова и досега не разбираш добре защо се инатя толкова. Убеден съм, че когато вникнеш в същината на материята, за която говоря в момента, ще дойдеш на моето мнение. И тогава разискването за "какъв е смисълът на думата назорей" ще си останат в сферата на интересните приятелски препирни по екзегетични въпроси.
Бих се радвал при наличие на достатъчно време да подискутирам с теб тези въпроси наистина по-подробно, но с оглед правилата на правилната екзегетика.
Няма истинско разбиране на писанието без Благодатта на Светия Дух и правилна екзегетика, която ще ти помогне да чуеш наистина Божия глас, а не гласа на собственото си въображение.
Я, колко много ти написах и то онлайн! Бях си определил това време за нещо друго, но нали си ми братле, нега бъде за теб!
в отговор на Exaybachay
#13
Re: Не е ли вярно
Не знам за каква свобода говориш, но всичките тези войни, които са станали и обвиняваш за тях нас, християните, всъщност са станали заради такива като теб, които не са християни, но са се мотали между нас, необновени и непокаяни от езическите си разбирания.
Виждам, че се луташ и търсиш! И търсиш наистина от искрено сърце!
Аз може и да имам мир с Бога, но точно по тази причина съм във вражда и война с останалия свят, защото съм му трън в очите и той не иска да има в него такива като мен.
"Всеки, който иска да живее благочестиво, ще бъде гонен!"
"И както тогава роденият по плът гонеше родения по Дух, така и сега!"
И доказателство за това, че това е така, са собствените ти постинги написани до мен!
Извини ме още веднъж за откровения тон!
Виждам, че се луташ и търсиш! И търсиш наистина от искрено сърце!
Аз може и да имам мир с Бога, но точно по тази причина съм във вражда и война с останалия свят, защото съм му трън в очите и той не иска да има в него такива като мен.
"Всеки, който иска да живее благочестиво, ще бъде гонен!"
"И както тогава роденият по плът гонеше родения по Дух, така и сега!"
И доказателство за това, че това е така, са собствените ти постинги написани до мен!
Извини ме още веднъж за откровения тон!
"Цар на царете и Господар на господарите."
Син Божий е "Цар на царете и Господар на господарите." (Откровение, 19:16).
В стих 6-ти, се казва, че Се "в ъ з ц а р и". Възнесението и сядането отдясно е поради това, че подчинява всецяло и всечестно човешката Си воля на Божествената (Филип. 2:6-10) и именно това Го прави Назорей на назореите.
"Бидейки единосъщен на Бога и Отца, Той свободно желае и действа като Бог. Но бидейки единосъщен и на нас, Той свободно желае и действа и като човек. Защото Негови са чудесата, Негови са и страданията.[т.е., л и ч н и, касаещи човешкото естество]", казва св. Иоан Дамаскин в "Точно изложение на православната вяра".
Глава 18. Още за това, че в Господ има две воли и свободи, както и два ума, знания и мъдрости [228]
. . . И така, Той естествено притежаваше способността да желае и като Бог, и като човек. Впрочем човешкото Му желание следваше и се подчиняваше на (Божественото) Му желание, бидейки задвижвано не от собствено разпореждане, а желаейки онова, което Божествената Му воля желаеше. Когато Божествената воля допускаше, тогава (човешката воля) естествено изпитваше това, което й е присъщо. Така, когато човешката Му воля искаше да избегне смъртта, а Божествената Му воля се съгласяваше с това и го допускаше, тогава Господ естествено се молеше смъртта да Го отмине и бе в състояние на вътрешна борба и страх. Когато Божествената Му воля пожела човешката Му воля да избере смъртта, тогава страданието стана доброволно за нея, тъй като Той доброволно се предаде на смърт не само като Бог, но и като човек. С това Той дари и на нас дръзновение пред смъртта. Така, преди спасителното Си страдание Той казва: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша (Мат. 26:39). Очевидно трябваше да пие чашата като човек, тъй като (не можеше да я пие) като Бог. Затова като човек иска чашата да Го отмине. Това бяха думи на естествен страх. Но нека бъде не Моята воля (Лук. 22:42), тоест "понеже имам друга същност в сравнение с Теб, а Твоята, тоест Моята и Твоята, тъй като по природа съм единосъщен с Теб". Това, обратно, са думи на мъжество*. Защото душата на Господ, станал по Свое благоволение истински човек, като почувствала отначало естествена немощ поради чувството, възникнало при раздялата (със земния живот) и като почувствала естествено състрадание към тялото, после, укрепена от Божествената воля, мъжествено решава да отиде на смърт. Тъй като Господ - Един и Същ - бе съвършен Бог заедно с човешката Си природа и съвършен човек заедно с Божествената си природа, то Самият Той, като човек, в Самия Себе Си и чрез Самия Себе Си подчини (всичко)* човешко на Бог Отец и стана послушен на Отца, давайки ни в Свое Лице най-добър пример и образ.
. . . А човешката Му воля и получи началото си от (определен) момент, и сама претърпя естествени и непорочни страсти, и по природа не бе всемогъща, но като стана действително и по природа воля на Бог Слово, с т а н а и всемогъща [231].
[228] Тази глава е насочена против последователите на Аполинарий и монотелитите. Първите лишавали Христа от разумна душа и признавали в Него само божествена воля, а вторите, като отричали човешката Му воля и действие, лишавали от битие и душата Му, защото няма природа, лишена от действие, и там, където няма никакво действие, няма и никаква природа.
[229] Св. Григорий Богослов. Първо послание до Кледоний.
[230] Пак там.
[231] Св. Максим Изповедник. Диалог с Пир // PG 91.
"Той е Бог, но в същото време е и екзистенциално свободен от своята Божественост, свободен да съществува „кенотично” и като човек – във въплъщението му се усеща триумфът на екзистенциалната свобода на личността от нейната природа.", казва Христос Янарас
*Що значи "назорей", в чисто етимологичен план: Назореи, ед.ч. назорей, са хора или човек дал обет да се посвети на Бога.
"Който е бил предназначен още преди свят да се създаде, но се яви в последно време за вас" (1Пет., 1:20) ". . .по определената воля и предведение Божие предаден" [Деяния, 2:22-23]
Разните предобрази на назорейския оброк Всесъвършеният Господ ги изпълнява в Духа, а не в служение на буквата. Да, Той изпълнява "писането за Мене в Закона Моисеев, в пророците и в псалмите", но същевременно става и Ходатай на Нов, Съвършен Завет - не такъв, какъвто е Старият, есъвършеният, затова и той пръв дава Пример на служение на Духа, а не на буквата.
Ако Христос е Всесъвършеният Човек и ако правилно е наричан Господар на господарите, Цар на царете, Първосвещеник на първосвещениците, то защо да не е и Назорей на назореите – Съвършеният Назорей - Онзи, Който доброволно, всецяло подчинил човешката Си воля на Божествената до смърт, и то смърт кръстна.
[линк]
[линк]
В стих 6-ти, се казва, че Се "в ъ з ц а р и". Възнесението и сядането отдясно е поради това, че подчинява всецяло и всечестно човешката Си воля на Божествената (Филип. 2:6-10) и именно това Го прави Назорей на назореите.
"Бидейки единосъщен на Бога и Отца, Той свободно желае и действа като Бог. Но бидейки единосъщен и на нас, Той свободно желае и действа и като човек. Защото Негови са чудесата, Негови са и страданията.[т.е., л и ч н и, касаещи човешкото естество]", казва св. Иоан Дамаскин в "Точно изложение на православната вяра".
Глава 18. Още за това, че в Господ има две воли и свободи, както и два ума, знания и мъдрости [228]
. . . И така, Той естествено притежаваше способността да желае и като Бог, и като човек. Впрочем човешкото Му желание следваше и се подчиняваше на (Божественото) Му желание, бидейки задвижвано не от собствено разпореждане, а желаейки онова, което Божествената Му воля желаеше. Когато Божествената воля допускаше, тогава (човешката воля) естествено изпитваше това, което й е присъщо. Така, когато човешката Му воля искаше да избегне смъртта, а Божествената Му воля се съгласяваше с това и го допускаше, тогава Господ естествено се молеше смъртта да Го отмине и бе в състояние на вътрешна борба и страх. Когато Божествената Му воля пожела човешката Му воля да избере смъртта, тогава страданието стана доброволно за нея, тъй като Той доброволно се предаде на смърт не само като Бог, но и като човек. С това Той дари и на нас дръзновение пред смъртта. Така, преди спасителното Си страдание Той казва: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша (Мат. 26:39). Очевидно трябваше да пие чашата като човек, тъй като (не можеше да я пие) като Бог. Затова като човек иска чашата да Го отмине. Това бяха думи на естествен страх. Но нека бъде не Моята воля (Лук. 22:42), тоест "понеже имам друга същност в сравнение с Теб, а Твоята, тоест Моята и Твоята, тъй като по природа съм единосъщен с Теб". Това, обратно, са думи на мъжество*. Защото душата на Господ, станал по Свое благоволение истински човек, като почувствала отначало естествена немощ поради чувството, възникнало при раздялата (със земния живот) и като почувствала естествено състрадание към тялото, после, укрепена от Божествената воля, мъжествено решава да отиде на смърт. Тъй като Господ - Един и Същ - бе съвършен Бог заедно с човешката Си природа и съвършен човек заедно с Божествената си природа, то Самият Той, като човек, в Самия Себе Си и чрез Самия Себе Си подчини (всичко)* човешко на Бог Отец и стана послушен на Отца, давайки ни в Свое Лице най-добър пример и образ.
. . . А човешката Му воля и получи началото си от (определен) момент, и сама претърпя естествени и непорочни страсти, и по природа не бе всемогъща, но като стана действително и по природа воля на Бог Слово, с т а н а и всемогъща [231].
[228] Тази глава е насочена против последователите на Аполинарий и монотелитите. Първите лишавали Христа от разумна душа и признавали в Него само божествена воля, а вторите, като отричали човешката Му воля и действие, лишавали от битие и душата Му, защото няма природа, лишена от действие, и там, където няма никакво действие, няма и никаква природа.
[229] Св. Григорий Богослов. Първо послание до Кледоний.
[230] Пак там.
[231] Св. Максим Изповедник. Диалог с Пир // PG 91.
"Той е Бог, но в същото време е и екзистенциално свободен от своята Божественост, свободен да съществува „кенотично” и като човек – във въплъщението му се усеща триумфът на екзистенциалната свобода на личността от нейната природа.", казва Христос Янарас
*Що значи "назорей", в чисто етимологичен план: Назореи, ед.ч. назорей, са хора или човек дал обет да се посвети на Бога.
"Който е бил предназначен още преди свят да се създаде, но се яви в последно време за вас" (1Пет., 1:20) ". . .по определената воля и предведение Божие предаден" [Деяния, 2:22-23]
Разните предобрази на назорейския оброк Всесъвършеният Господ ги изпълнява в Духа, а не в служение на буквата. Да, Той изпълнява "писането за Мене в Закона Моисеев, в пророците и в псалмите", но същевременно става и Ходатай на Нов, Съвършен Завет - не такъв, какъвто е Старият, есъвършеният, затова и той пръв дава Пример на служение на Духа, а не на буквата.
Ако Христос е Всесъвършеният Човек и ако правилно е наричан Господар на господарите, Цар на царете, Първосвещеник на първосвещениците, то защо да не е и Назорей на назореите – Съвършеният Назорей - Онзи, Който доброволно, всецяло подчинил човешката Си воля на Божествената до смърт, и то смърт кръстна.
[линк]
[линк]
Редактирано от tri-9084 на
.
'Деца последно време е' (1 Иоан 2:18)
О. Серафим Роуз "Православието и религията на бъдещето":
Незнаен е броят на истински православните християни, които не са нито духовно мъртви, каквито според оплакванията на 'харизматиците' са били технте паства, нито са самодоволно 'изпълнени духом', каквито са станали същите тези паства под влияние на 'харизматичната' сугестия. Те не се увличат от движението на отстъплението, нито от някое фалшиво 'пробуждане', но остават вкоренени в святата и спасителна православна вяра, в традицията на св. отци, която им е била завещана. Те наблюдават личбите на времената и вървят по тесния път на спасението. Много от тях следват епископи в някои православни църкви, заели непримирима позиция по отношение на отстъплението в наши дни. Но има също и такива в други църкви, които скърбят за все по-очевидното отстъпничество на своите йерарси и които се стараят да запазят своето Православие. Има също и такива извън Православната църква, които по благодатта Божия, ще отворят църцата си за Неговия зов и без съмнение ще се присъединят към истинното свето Православие. Тези 'седем хиляди' са опора на бъдещето и единственото Православие в последните времена.
Незнаен е броят на истински православните християни, които не са нито духовно мъртви, каквито според оплакванията на 'харизматиците' са били технте паства, нито са самодоволно 'изпълнени духом', каквито са станали същите тези паства под влияние на 'харизматичната' сугестия. Те не се увличат от движението на отстъплението, нито от някое фалшиво 'пробуждане', но остават вкоренени в святата и спасителна православна вяра, в традицията на св. отци, която им е била завещана. Те наблюдават личбите на времената и вървят по тесния път на спасението. Много от тях следват епископи в някои православни църкви, заели непримирима позиция по отношение на отстъплението в наши дни. Но има също и такива в други църкви, които скърбят за все по-очевидното отстъпничество на своите йерарси и които се стараят да запазят своето Православие. Има също и такива извън Православната църква, които по благодатта Божия, ще отворят църцата си за Неговия зов и без съмнение ще се присъединят към истинното свето Православие. Тези 'седем хиляди' са опора на бъдещето и единственото Православие в последните времена.
Re: Не е ли вярно
Не е по тази причина мой човек - причината е, че насилвате другите, да бъдат лика прилика с вас и като не искат, айде меча. Няма за какво друга свобода да говоря, освен за самата свобода и тя включва, свободния избор кой в какво да вярва, нещо което твърде често не отърва на християните, та ги боде и яде вътрешно, ма инак дай им за мир да говорят.
""Спомняйте си Лотовата жена.
31. В оня ден, който бъде на покрива, а нещата му вкъщи, той да не слиза да ги взима; и който бъде на полето, тъй също да се не обръща назад.
32. Спомняйте си Лотовата жена.
33. Който поиска да спаси душата си, ще я погуби; а който я погуби, ще я оживи.
[линк]
[линк]
32. Спомняйте си Лотовата жена.
33. Който поиска да спаси душата си, ще я погуби; а който я погуби, ще я оживи.
[линк]
[линк]