Имам проблем

Касае се за пациентка с психично заболяване, шизофрения. От месеци е спряла самоволно лечението си. Живее с родителите си, които според нея, не се интересували от състоянието й и не й мислели доброто. Отрича болестта си.

Откакто е спряла терапията е задълбала в разни соматични заболявания, каквито няма или са необезпокоителни. Редовно идва при мен и при всевъзможни специалисти, които правят, каквото могат. Но е ясно, че жената има нужда от психиатрична помощ и настаняване в съответно заведение. Била е в болницата в Курило през миналата зима. Това узнах от родителите й, с които едва успях да се свържа. Обаждала съм се няколко пъти на бащата в последните 2 месеца, викала съм го в кабинета си. Той твърди, че ще помогне с каквото може, но досега нищо не е сторил.

През месец август успях да извикам Бърза помощ с полиция в кабинета си и да предам пациентката в ръцете им. От 16.00 ч. до 20.00 съм я омайвала да не избяга, защото тя това прави и отрича тотално психичното си заболяване. Свързах се със спешния психиатричен център, за да съобщя, че имам проблем с този случай. Но я пуснали още на другата сутрин...

Баща й ми представи документ от психиатър. Колегата познава случая и пише, че болната е опасна за околните и себе си. Насочва родителите към Бърза помощ и полицейско управление. Това, което сторих и аз, преди още да видя този документ. Татко й се възхити как съм успяла да я задържа и хоспитализирам. Уви... за една нощ само. Давам му съвети и настоявам да направим всичко възможно да я настаним в психиатрично заведение. Той, хем твърди, че иска това и че положението вкъщи е непоносимо, хем не иска да става с полиция. Да не й слагали белезници и да не се излагали пред съседите. Убеждавам го, че белезници не са нужни, откъде-накъде, но той това си знае и повтаря.

Извинете ме за дългото обяснение. Ала не знам как да действам вече и как би могла да бъде "уловена" пациентката, за да се помогне на нея, на близките й и околните хора.

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ

даваш следващия път на пациентката халоперидол, викаш линейка и я транспортирате до съответното заведение.

Нищо не приема в таблетна или инжекционна форма, когато заподозре, че е свързано със заболяването й. Тя го отрича тотално и се настройва срещу всеки, който й загатне за него. Дори проявява известна агресивност.

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ

Любопитното, свързано с нейното отричане на диагнозата Ви, е с какво я държахте 4 часа в кабинета си?

- Насилствено (изключено);
- С логичен и конструктивен разговор на тема, която я интригува;
- Със забавления и удоволствия (електронна игра, пушехте цигари, пиехте коняк, ... - не се шегувам);

Успях да задържа жената с въпроси и успокоителни думи, насочени към нейните оплаквания, които касаеха соматични заболявания. Както споменах, тя се е фиксирала върху такива, обикаля болнични заведения и говори за нуждата си от спешна коремна операция, КТ на главния мозък и куп други неща, които има /всъщност няма/ за разрешаване. Част от времето пациентката прекара пред кабинета ми, полегнала на скамейка, защото имаше и други пациенти, които бяха дошли за преглед. През 5 минути ходех до нея и я питах как е, носех й вода и вафли, настоявах за телефонен номер на нейните близки. Дотогава нямах нито един. Тя ми даде само на баба си и аз звънях поне 100 пъти... после се оказа, че тя не живеела в момента на този адрес. На други роднини не посочи тел. номера, понеже не ги знаела. После разбрах, че не е в добри отношения с родителите си. Нямаше мобилен телефон в нея, само зарядно устройство.

Така изминаха точно четири часа... и аз се почудих как е възможно, но беше факт.

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ

Много ти се радвам за усета и адаптивността и за преследването на отговора защо това се случи.

Не съм човек с медицинско образование. Вие професионалистите, вероятно при очевидно състояние, кфалифицирано като шизофрения, знаете, какво може и какво не може да се направи и вероятно затова е излишно да се дава какъвто и да е отговор на твоята тема. Не зная затова. Обаче, ако е така, за мен това не се отнася, така че:

Това, което разбирам за това момиче е, че е започнало да търси начин да си помогне само, на проблем, който със сигурност съществува. Без значение, какво тя мисли за него. Преди да стане психически, той най-вероятно е физиологически, а очевидно има поне социален проблем - няма доверие в никого. Природата на проблема й е невъзможно да се предположи от никого. Възможностите са много. Има възможност, мозъкът й да функционира нормално, неговите решения да са адекватни на ограничения с физиологическа и социална природа.

Очевидното е, че тя няма доверие на родителите си, но търси човек на когото може да се довери, защото й е нужно. Тя търси помощ за нещо, което тя сама не може да определи, но ако се доверим на нейната преценка, поне като резултат от неизвестния проблем тя има и физиологически проблем, който може да води до перманентна изнервеност и вероятно липса на режим на почивка.

Една идея е да й се предложи да прави анализ на храната, която яде и пие всеки ден, евентуално да се открие нетолерантност към нещо.

Едва ли това, което написах и оставям тук, е полезно с нещо, но най-малкото те подкрепям за усилието да търсиш отговори за случилото се и на въпроса кое действие би било някаква полезна стъпка.

<<...Една идея е да й се предложи да прави анализ на храната, която яде и пие всеки ден, евентуално да се открие нетолерантност към нещо.
>>>>

Не е добра идея.Трудна болест е нейната.
Примери за подобни-Тити Папазов, Жоржи Ганчев, Филип Димитров,Филчев , Сугарев и много други. Никой не е излекуван, но в подходяща среда и добра терапия болният е възможно да живее добре.

Когато мозъкът взима решения, то той функционира. Когато те са неадекватни, това още не значи, че проблемът е в нервната система, и не от имунната система и в храненето.

Хроничните проблеми водят до мултиплизиране на проблемите. И диагнозата, знаем, обикновено, посочва приоритетното функционално ограничение, а не - безобидния му корен.

> Трудна болест е нейната. Примери за подобни-Тити Папазов, Жоржи Ганчев, Филип Димитров,Филчев , Сугарев

Медицинските им картони ли си видял или "така говорят хората и е сигурно"?

Фактически, жената няма вътрешни заболявания или други, които да са тревожни. Когато приемаше редовно медикаменти за психичното си страдание, тя не се вглеждаше и не търсеше болести, които не съществуват.
Прав си за това, че социален проблем явно има. С близките. Но преди да спре лечението си и той не беше толкова задълбочен.

Подробен анализ на храната, която консумира, би довел до още една фиксация, без да ни насочи в по-добра посока. Не, при нея няма установена непоносимост към определени храни. Само съм й казвала какво трябва да избягва, защото по едно време си беше наумила, че има язвена болест и беше донесла книга, която да ми покаже и да ме убеди в идеята си.

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ

Аз ви разбирам. Не само вие имате проблем всъщност. В района, където живея има двама - трима души, предполагам са шизофреници. Единият никога не излиза от състоянието си, винаги говори много развълнувано с някой докато върви.... отделно псува и обижда минувачите. Разхождат се съвсем свободно на улицата, единият като му трябват пари за цигари спира хората и иска, ако не дадеш става агресивен и удря. Другите като изпаднат в криза посягат само тогава.