правилно ли е

Здравейте
имам следното питане
имам силна непоносимост към това родителите на мъжа ми да желаят да гледат детето ми.
Нямам никакво желание да им давам детето си да е при тях.
Те живеят в друг град, и винаги когато пожелаят малкия да отиде при тях, първата нощ плача и дните в които не е до мен не се чувствам добре.
Специално в България е прието бабите и дядоците да помагат на родителите за отглеждането на децата, но за мен това не важи и не го разбирам, защото след като БОГ дава дете на едно семейство то е за да се научи да бъде родител.
Аз не възприемам за правилно детето ми да бъде гледано от друг.
Дори и за малкото време в което го пускам при родителите на мъжа ми, това е една седмица за цялата година-защото мъжа ми се сърди, понеже майка му всяка сутрин е на телефона с него и знае какво да иска
Дори и за този период не желая да го давам при тези хора.
Дали греша. Свекър ми е атеист, в къщата му ако влезеш трябва да се подчиняваш и да мълчиш. Не понася хора и за да бъде на неговата е стигал до физическа саморазправа с мен/юмрук през лицето/.
Слава на БОГА, БОГ ни помогна да си имаме свой дом и в друг град, но самата мисъл, че дори и за една седмица от цялата година детето ми да е при този човек и жена му, това ме стряска и ме вкарва в размисъл и тревога.
Нормално ли е, къде греша и греша ли.
Някой може би ще си кажат че съм обсебила детето си и че го държа до полата си.
но не е така, просто нямам доверие на родителите на мъжа ми, разочароваха ме, крият от мен и ми казват нещата не истинските имена, а завоалирано.
Много ще бъда благодарна ако ми кажете коя книга правослана да прочета за да намеря успокоение за себе си.
От доста години не намирам начин за разрешаване на този проблем.
Просто не желая тези хора да искат да ми гледат детето и да им го давам и това съм сигурна, че на много хора ще им се стори странно.
Домъчнява им-ясно е, но могат да дойдет до при нас за 2-3 часа да го видят и да си се приберат, но не - те държат там при тях да го пратя.
Моля Ви за съвет

Благодаря

Свекър ти те е ударил, а мъжът ти как реагира?

domino dancing

Toва, че Бог дава дете на едно семейство, за да се научи да бъде родител е пресилено.
Това, че свекър ти те е ударил е вече насилие - лично, ако баща ми удари приятелката ми или бъдеща моя съпруга, да забрави повече, че изобщо съществувам.
А това, че не искаш да си даваш детето друг да го гледа, според мен е точното отношение на всеки един родител - но помни, че ако правиш разделение т.е. родителите на съпругът да бъдат лишени, но твоите не, това един ден по някакъв начин ще ти се върне със сигурност.

От какво се страхуваш толкова от тези хора, че могат да коригират някакви твои грешки, които не осъзнаваш? Или ти си нахлула като троянски кон в това семейство.

Отблъсна го, за около месец не му говореше и не им се обаждаше, но след това Отеца на който се изповядва му каза, че е редво да се обажда на родителите си и станаха отново добри приятели.

Баща ми почина преди 15 години,
майка ми живее сама и не желае да се ангажира да ни гледа детето, а и все още работи.
тя също е в друг град.
идеята тя да ми гледа детето, също не ми харесва, а най-интересното е , че сега като се замисля повече време малкия е бил при свекър и свекърва ми отколкото при майка ми.
А това, че ще ми се върне, и ако под тази форма ще ми се върне, като моята снаха един ден не желае да ми дава детето си да го гледам и да се грижа за него, дори и за известен период от време-мога само да кажа, решението и правото е нейно, защото това е нейното дете.
не бих се ядосвала за такова нещо и дори и на въпрос не бих го подигнала.

В случая не е важно на теб какво ще ти се върне, а какво ще се върне на детето, защото в никакъв случай двама изолирани родители в "чужд град" не могат да заместят широкото семейство.

Все пак е проявено насилие към нея, не трябва да дава детето в подобно семейство.

domino dancing

да, имаш право,
широкото семейство-но ако в това широко семейство липсва егоизма, постоянното наставничество, налагане на чуждо мнение, ежедневни съвети - да съссигурност тогава да и то с голямо удоволствие сама ще търся подкрепата участитето на всички в широкото семейство.
Но тук няма как да се получи-повярвай ми.
моята майка ме дърпа на страни за да ми каже какви кусури е видяла в мъжа ми, от което повярвай ми побеснявам и директно приключвам разговора, а свекър ми и свекърва ми постоянно дебнат момента мъжа ми да е насаме с тях за да му кажат какво нередно има в семейството му и къде трябва като мъж да се намеси и да си издаде заповедите.

Има ли двама свидетели на случая? Със сигурност участничката е много манипулативна, предвид това, че поставя на преден план въпроса, че свекърът е атеист, докато тя е вярваща и очаква подкрепа от вярващите. Виждаме, че синът много добре комуникира с родителите си, което значи, че донякъде имат общи ценности, то питаме как тогава тя иска да е със сина, а не иска да е със семейството? Освен това свекърът вероятно не е знаел как да действа, а причината за това е, че нормално човешко действие е възможно, когато има поне близост в базиса от човешки реакции. Но в съвремието се смесват семейства с твърде разнороден бекграунд и се стига дори до непоносимост. Кое обаче е по-качественото семейство, което трябва да се вземе за образец (също така по-интегрираното в социума). Дори без да се изяснява този въпрос, то семейството от страната на жената е доста отслабнало като възможност за предаване на опит и ценности на следващото поколение, предвид, че баща й не е сред живите от 15 години.

Нямам вътрешното спокойствие и усещане, че трябва да оставя детето със спокойно сърце, усещам че тровя себе си, свекърва ми по телефона се опитва да ми вменява вина, че не са го виждали.
Малкия също иска да ги види.
и за това ще го изпратя за 4-5 дена, но трудността която понсям вътре в себе си, от факта че го пускам не си я обясням мили хора.
историята е малко дълга, но не исках да ви занимавам с нея, все пак това са лични проблеми.
до шамара се стигна, защото не си мълчах и отстоявах мнението си в неговата лична къща/на свекър ми/
той това не го търпи
той е свикнал сина му и жена му / секърва ми/да му се подчиняват и когато той говори да мълчат.
А още по малко вчерашна пикла дошла в дома му да има мнение.
Опитвам се вече трета година да преглътна удара, БОГ ни учи да обърнем и другата буза, но ми е трудно да се видя очи в очи с този човек. Отеца в църквата ме съветва да поискам прошка и да тръгна към примирие, защото понякога губим важни хора в живота си и да не стане късно за мен да поискам прошка от него, но и за това не се усещам готова. Колко е непоносимо трудно.
и все пак детенцето го изпращам, защото държа на мъжа си, а те са му родители.
Забравих да спомена че и аз и мъжа ми сме едно дете и може би от тук драмата става още по дълбока.
Всяка сутрин мъжа ми е на телефона минимум половин час с мама и тати, той е вече на 40год. но съветите и наставленията не стихват. И на него така му харесва, Той е на мнение, че е хубаво да се чуят всички гледни точки/ и моята и на родителите му/. Докато аз съм на мнение, че трябва заедно с него да вземаме решенията. И до някъде се получава.
но, примирявам се, в себе си и за съветите
Дълго време и с това не се примирявах, но си казвам, че все пак има хора и на 40год. и на 50 и на 60 връзката им с родителите е много силна и след като БОГ го допуска, значи така трябва.
аз със майка ми не съм така от дете, въпреки че съм момииче, просто от малка не се разбирам с нея, сякаш с баща си повече имах допирни точки. И до ден днешен с майка ми сме на различно мнение и в спорове, което показва, че явно съм от лудите агнета, а не от кротките.
Питам мъжа ми, как може баща ти , да ти прави забележки като на малко дете, да ти крещи в лицето и ти да си безучастен. Отговорът е : зная, че на глава няма да изляза и предпочитам да мълча.

Ти се проявяваш като не по-малко егоистична според начина си на разсъждение. Но ти си се нагърбила със сблъсъка патриарх-жена, за който трябва да се замислиш дали е най-добре да се разразява точно в твоето семейство. За тези неща хората могат да се бият, но дали точно у вас трябва да се разразява тази война. Като жена по-добре да се откажеш от прекомерния опит за влияние върху детето си (като някаква компенсация, не можеш да компенсираш примерно липса на обич или други неща по този начин), защото детето ще си оцени нещата по неговия начин, когато му дойде времето. Но ти по-добре е да се концентрираш над продължаването по стабилен начин на собствеността и връзките на семейството като цяло. Защото така дори нещо в отношенията ти с детето ти да не е перфектно (не се страхувай от това, нещата са такива каквито са), то ти ще си му дала балансирана основа, която то ще оцени, а иначе може да имаш прекомерно засилени отношения (от твоя гледна точка), в една среда, която е търпяла загуби и с изтънен багаж от ценности. От друга страна такава форма на доминиране развитието на детето може да се обърне напълно срещу теб, затова по-добре да го даваш леко от самото начало.

И аз съм атеистка, но това както го описваш ми изглежда като семейство извадено от нафталина, мъжът говори и всички мълчат.

domino dancing

опит и ценности на следващото поколение....
да това е много важно, но нека да видим какъв трябва да е опита и ценностите.
за едни опита е в чашката и вечното хапване, много приятели и винаги в компания
за други това е постоянното четене на книги, с часаве, с дни и след това велико философстване по клубове, вечеринки и обществени места. Хляба и парите разчитат да ги изкарва друг.
за трети ценности и опит в живота и постоянното изкарване на пари и мисъл за бизнес.
хора различни ценостите също.
Каква обаче е реалността след всичките научени в семейството ценности и опит.

Има прекрасни родители, но децата когато станат големи, провалят техния и своя живот.
Има лоши родители, без толкова велика ценностна система, а децата им стават пример за всички около тях.
Когато говорите за ценности и опит разгледайте в детайли и в много аспекти живот и ще установите интересни факти.

Ето например съпругът ви приема съвети или критики от страна на баща си съвсем без да се чувства подтиснат от това, докато вие се намирате често в конфликтни отношения с майка си. Кое според вас е по-ценно като модел и как да се предаде той на детето ви?

ами не е чак толкова зле положението.
семейството на мъжа ми си има и своите положителни черти
имат цяла секция с политически книгии, комунистически книги, екшън романи и подобни, книги за болести и БИБЛИЯТА.
не контактуват с много хора, пазят се от хората, за някой това може да не е положително качество, но в последно време ми се струва че е по добре да се пази човек.
Не излизат извън техния двор за да коментират този или онзи, това го правят само по съпружески.
със сигурност не си изневеряват и по съпружески не лъжат един другиго.

разбрах, имаш право.
по добре да опознае и други характери.
и точно за това го пускам.
Той постоянно е с деца/нали аз работя/, дори и ваканциите е с деца, а не до мен.
Но вечер искам да е до мен, да го виждам, да го гушкам, да о науча да споделя, да го науча да обича БОГ,
и виждам колко е трудно, защото в средата в която живеят днешните младежи и слободията която се проявява, не води до това, на което Библията и БОГ иска да ни научи-смирение,търпение, търпимост и т.н.
и аз тези моменти с него не искам да ги изпусна.
да, признавам си, че не ми харесва начина на разсъждение на бабата и дядото и за това започнах темата с това, че родителите трябваа да разберат че са родители с всичките трудности последвали от това.

съгласна

Не съм родител за да давам мнение като такъв. Ако на детето му е добре и самото то желае да остане седмица с дядо си и баба си защо да не го приемете?

В отговор на:

---

Все пак е проявено насилие към нея, не трябва да дава детето в подобно семейство.

---

Питам се реторично дали пък това не би било насилие над детето.

Пак се питам самия аз как бих постъпил в тази ситуация. С моята вулканичност сигурно щях да предприема далеч по-драстини решения