Леле, колко е тънко!

Не го знам какъв е, автора.
Не знам какъв е авторът.

Интересно ли е, или само на мен така ми се стори?



Според мен!

Според мен само на теб така ти се стори.

И в двете изречения "авторът" трябва да е с пълен член. Не ми се обяснява в момента, но ако имаш неясноти, ще обясня.

Не го знам какъв е, автора.
Не знам какъв е авторът.


Според мен в първото изречение "авторът" може да бъде заместен с "него". Заради запетаята. При изговор запетаята също дава разлика.

Или е въпрос на словоред?

Ако беше "Не го знам автора какъв е"? ("Не го знам него какъв е")? И възможно ли е САМО словореда да промени това?

"Не го знам автора какъв е, ама синът му е много талантлив" (примерно) (Не го знам него какъв е, ама синът му е много талантлив)

Или това са две изречения и затова при всички случаи "авторът" е в пълен член? "Не го знам /той какъв е"?

А ако променим така: "Не го знам него колко е талантлив"?? Дали трябва да е "Не го знам той колко е талантлив"?

Двете изречения не могат ли да се разгледат като "Не го знам него/ колко е талантлив"?

Ако нямаше "ГО" - да, безусловно няма как да кажеш "Не знам него колко е талантлив"... Но на мен "Не го знам него колко е талантлив" не ми звучи грешно. Грешно ми звучи "Не го знам той колко е талантлив"...



Според мен!

Не можеш да замениш авторът с него. Абсурд!
Начинът да намериш подлога в изречението е, когато можеш да го замениш с лично местоимение в именителна форма /той, тя, то/.


Вариантите за проверка са :
№1- Не го знам какъв е него.
№2- Не го знам какъв е той.

Предвид това, че имаш спомагателен глагол в 3 л. ед. ч. е ясно, че проверка № 2 дава коректния отговор. Правилното заместване е с той, което веднага обяснява, че думата авторът е подлог в изречението и съответно трябва да се членува с пълната форма.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

Бре-бре... А в изречението

"Не го знам автора колко е талантлив" - как правиш проверката? Абсурд ли е да кажеш: "Не го знам него колко е талантлив"?



Според мен!

Извинявай, забравих да упомена и още един вид проверка, чрез смяна на числото на подлога.
Не го знам какъв е авторът.
Проверка:
№1 - Не го знам какъв е авторите. /те/ - неправилно
№2 - Не ги знам какви са авторите. /те/- правилно.

Както виждаш, за да звучи адекватно изречението се налага да се смени числото и на сказуемото. Което означава, че подлгът се съгласува със сказуемото, което е всъщност правило в синтаксиса, което забравих да спомена.

А в новият ти пример можеш да приложиш и двете проверки, което всъщност е гаранция, за да установиш дали думата е подлог или пряко допълнение.

В случая според мен ...е талантлив... е съставно именно сказуемо, а колко играе роля на съюз .

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

Извинявай, нямам време в момента да се съсредоточа, но ПАК ще попитам (просто отговор, а не граматични правила, моля) - "Не го знам него колко е талантлив" ли е правилното, или "Не го знам той колко е талантлив"?



Според мен!

Аз лично бих употребила в писмена форма:
Не знам какъв е авторът.
Не знам авторът колко е талантлив.


Но ако настояваш, на присъствието на прякото допълнение, то правилно според мен би било:
Не го знам авторът/той/ колко е талантлив.

Подлога и сказуемото се съгласуват по число.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

Не го знам какъв е, автора.

Според мен в първото изречение "авторът" може да бъде заместен с "него".


Според мен не може, защото "авторът" е подлог. Личните местоимения аз, ти, той, тя, то, ние вие те са подлози в изречението. Местоименията мене, тебе,него, нея, него, нас, вас, тях са допълнения. Ето я проверката:

"Не те знам какъв си ти" или "Не те знам какъв си тебе"
"Не я знам каква е тя" или "не я знам каква е нея"
"Не ви знам какви сте вие" или "Не ви знам какви сте вас"
"Не ги знам какви са те" или "Не ги знам какви са тях"

"Не го знам автора какъв е"? ("Не го знам него какъв е")? Не го знам него колко е талантлив

В първия пример "авторът" трябва да е с пълен член. Във втория - да е "той"... Не можеш да разглеждаш изреченията както предлагаш. И в двата случая първите изречения са "не го знам". Това са изречения косвени въпроси. Можеш да им разменяш местата, но "авторът" и "той" винаги са подлози: Авторът какъв е, не го знам; Какъв е авторът, не го знам. Той колко е талантлив, не го знам; Колко е талантлив той, не го знам

Не искаш да запомниш правилото на Мръни, но то е ценно при по-завързани примери... Думата, в която се съмняваме е "авторът". Правим я в мн. число и виждаме, че се променя и сказуемото - Не ги знам авторите какви СА. Същото е и с "него" - Не ги знам тях колко СА талантливи... Така мисля.

Подлога и сказуемото се съгласуват по число.

Е, точно в тази тема не трябваше да има грешка с пълния член.

Е, точно в тази тема не трябваше да има грешка с пълния член.



И в този клуб, може би...



Според мен!

Според "специалистите (нарочно слагам кавичка, ама една ) от БАН - тези изречения в разговорната реч могат да минат всякак, но в литературния си вид изречение "Не го знам него (автора/рът) колко е талантлив" е ГРЕШНО ЦЯЛОТО. Трябва да бъде ИЛИ "Не го знам колко е талантлив", или "Не знам авторът колко е талантлив". "ГО" изключвало и "него", и "автора".

ПП - Моля те, когато имаш време и желание, да дефинираш правилото на Мръни. Не знам защо само с примери не го схващам... Или ако вече си го правила - да ми дадеш линк.



Според мен!

Така е, както са ти казали специалистите. Предположих, че примерите са взети от някой клуб, където се пише разговорно, и са недопустими в книжовния език.

ПП - Моля те, когато имаш време и желание, да дефинираш правилото на Мръни. Не знам защо само с примери не го схващам... Или ако вече си го правила - да ми дадеш линк.

Обяснявала съм го няколко пъти, но винаги с примери, защото и в граматиките няма дефиниция - само примери. И отново ще пробвам с примери:

"Ученика го нямаше в стаята" - ако се чудиш дали да използваш пълен, или кратък член, променяш ученика от ед. в мн. число и гледаш дали това ще доведе до промяна и на сказуемото. Ако сказуемото се промени, значи думата е подлог, ако не настъпи промяна, е допълнение - "Учениците ги нямаше в стаята". Сказуемото не се промени, затова е използван кратък член.

"Ученикът влезе в стаята"; "Учениците влязоха в стаята. Сказуемото се промени - значи ученикът е подлог. В това изречение има само един подлог, но има случаи с два и повече подлога - "Мъжът, жената и детето (те) пристигнаха". Тук е същото, но с обратен знак. Променяш "те" - 3л. мн. ч. в "той, тя или то" - 3л. ед число и промяната на сказуемото е факт - "Мъжът пристигна... По този начин може да се открие подлогът във всяко изречение, стига да не е безподложно.

Не си се обърнала към мен, но ще се намеся най-нагло.

Правилата общо взето са две. И ти гарантират откриване на подлога в изречение.

№1 - Заместваш въпросната дума с лично местоимение. Ако това лично местоимение е именително, то думата е подлог в изречението.
№2 - сменяш числото на думата и следиш дали автоматично се сменя числото и на сказуемото. Ако има промяна, то думата е подлог в изречението.

Най-сигурно е да се провери и по двата начина.

А, че прякото допълнение е излишно, то е ясно. В разговорен стил може да се каже и "Не го знам него какъв е." Но в книжовен - не. Освен ако не искаш да подчертаеш необразованост на литературен герой или да цитираш някого в статия.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

Извлеченият извод (това ме интересуваше, както обикновено съм готованка...) е ли, че когато смениш числото на съмнителната дума, ако глаголът също си сменя числото - ЗНАЧИ трябва да сложиш пълен член и обратното?

Нека не боравим с противните граматически понятия...подлог, сказуемо...а да го кажем по математически, както се опитах да го формулирам горе - правилно ли го формулирах? Числото на глагола се сменя=пълен член? Числото на глагола не се сменя=няма пълен член?

Магазинът ще бъде отворен в 2 часа. Магазините ще БЪДАТ отворени=пълният член е верен.

Влизам в магазинът - Влизам в магазините= пълният член е грешен.

(Онова с "той" и "него" е по-просто...)



Според мен!

А, че прякото допълнение е излишно, то е ясно

Ако говорим за книжовност - май запетайката след "А" не трябва да я има. А по логиката на тази същата тема не би ли трябвало да е излишно това "то"?

Аз бих го написала така: "А че прякото допълнение е излишно - е ясно".

Здравец?

(Разговорно задължително ще го сложа, "то"-то.)



Според мен!

(Онова с "той" и "него" е по-просто.

Но така е по-сигурно... Всичко си разбрала, браво!

Отново си права! И аз забелязах грешката на Мръни, но реших да не съм дребнава.

П.П. Към Мръни: Ще се радвам, ако решиш да останеш.

Приемам критика.
Освен това не съм перфекционист относно правописа си в интернет.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

Освен това не съм перфекционист относно правописа си в интернет.

А трябва!

Навикът е втора природа!