Бащи.... наблюдения

Бързам да направя уточнение, че не се оплаквам, не съдя никого, просто ми се иска да споделя наблюдения по темата. Различни хора, различни съдби, различно отношение.

Единият: нямат брак с майката. Имат дъщеря. Той капитан, тя - пътува по други пътища. Цял живот изкарали на път по близки и далечни краища. Срещнали се, любов, дете, срещи по света у нас, като на кино. Прекрасна дъщеря. Един слънчев ден мъжът получава инфаркт и .... невъзможност повече да работи. Прибира се в родната си къща в едно китно планинско селце. Животът продължава. С всичките си спестявания купува апартамент на жена си (нищо че нямат брак) и продължава да дава всичко, което има и може за жената и детето. Горд татко на красиво момиче. И не спира да си общува и да се грижи за тях.

Другият: ученическа любов, брак, дъщеря. След 15 години се стига до развод. Събира си багажа и изчезва от живота им. Дава по 80 лв на месец. Толкова е решил, толкова е казал съдът по време на делото. Толкова. За всичко останало казва на дъщеря си "Имаш си майка, не ме интересува". Аз си имам собствен живот. Виждат се спорадично с дъщерята.

Третият: (лични наблюдения и преки впечатления) Разведен, женен втори път (за мен). От първия брак една дъщеря. От втория - още една (доведена ). Големи момичета, студентки в чужбина. И двете са негови деца (по поведение и отношение), дава всичко и прави всичко и за двете, и за двете си жени (бивша и настояща). За него няма разлика, кое дете чие е.

Бързам да уточня, че вторият не я е закъсал финансово, има си добра работа, собствено жилище, кола, живее добре, има си нова жена, няма други деца.

Шарен е животът. Но не мога да проумея какво трябва да ти се е случило, че да имаш подобно отношение към собственото си дете.

Такива ми ти работи, приятели.
Хубав ден и слънчев септември ви пожелавам.

ПП: Позволих си да редактирам малко личната информация, че нещо ме подгони параноята, пък и не е добре да се споделят лични данни на други хора по форуми и други интернет-пространства.

... ами, вероятно си е до човека... наш близък, на моите родители, преди време беше голям тиранин в семейството си... образован, с професия и прилични доходи... дресираше и командореше всички в къщи... жена му и децата, две момичета на възраст колкото мен и сестра ми, само преглъщаха и мълчаха... за капак, когато стана на 35+, ги изостави и хукна да създава ново семейство... в новото семейство беше изключително предан и мил, грижовен и любвеобилен, роди му се отново дъщеричка.... ма снимки, ма подаръци, ма разходки тук- там...
докато не стана детето на 4-5 г. и той не реши, че трябва да ги държи здраво и изкъсо... само, че този път удари на камък, втората съпруга, не преглътна нищо, разведе се веднага с развод по вина, много страшно за времето, взе родителските права и ограничителни заповеди, жилището му и всичко възможно раздели на две и изчезна от града... и той моментално хукна на да плаче в полата на бившата си жена... тя, разбира се ,за ужас на порасналите си деца го прие и.... всичко стана, както преди, само дето момичетата бяха се изнесли от къщи и не искаха и да чуят за връщане и прошки и не стъпваха там... та до човека си е, някои мъже са просто ужасни за семейство,особено, когато имат и деца...

Такава е на любовта мощта,
че възвишава низките неща.

Според мен излишно е вече да си задаваш въпроси. Хора разни...

Тия дни по фейса много ме хвана една сентенция.
"След определена възраст въпросите: Кой?, Защо?, С кого?, Как?, Какво? и пр. били излишни...достатъчен бил само въпроса: За чий?:)))

Не си задавам въпроси, просто гледам...

Както беше казал един нашенски класик "Разни хора, разни идеали"

И се чудя, дали тези, които са посели ветрове ще пожънат бури.

Факт е, че лошите хора живеят по-добре.

И се чудя, дали тези, които са посели ветрове ще пожънат бури.

Балига

п.с. Пример, моят татю знаеш, 8 брака, 3 деца за които не е полагал кой знае какви грижи, правил и оставял, пей сърце цял живот-бохем и половина, отиде си в мир и в компанията на любовницата си дето беше около 40г. по-млада от него на 85г.

Демек, чаровник е бил твоят татко, та все си е намирал по някоя, която да се наслаждава на чара му

Майки... Наблюдения - Моите родители също не ме познаваха. Вечно бяха на "своята" си планета, със своите си погрешни разбирания за възпитание на децата.

Както и да е - живи и здрави са - продължават да работят и да се виждаме в откраднатите моменти от времето.

Пирамидите са се състояли от... земен ресторант и множество коридори за объркване на учените.

Ок, звучи странно в ушите на някои съвременни майки :) Но колко от нашите майки (говоря ти за нашето поколение, а не за твоето) можеха да си позволят да останат у дома като домакини и да се грижат истински за нас? Не говоря само за чисто финансовата страна на въпроса. (че то и когато ние бяхме с малки деца заплатата ми беше 3 долара, пък без нея - още по-ужасен ужас, но това е друга тема). Ако жената остане у дома като домакиня, й се слага етикет "буржоа" и ела да видиш какво им се пише на такива.

Няма значение, прави сте

Стоя и се чудя... това, което го пишеш за какво го пишеш? Явно си довола от своя избор и своя мъж! Ама що чиниш в клуба на разведените?

Логореята ме е хванала

А за собствения ми мъж - ами доволна съм, разбира се, ако не съм доволна, нямаше да се оженя за него .