28-ми август

Оня ден – във вторник, един събрат ми се обади по телефона да ми иска 20 лева на заем. Излезе преди няколко дни от затвора. Престъпление пряко свързано с контролирано пиене. Предложих му да се срещнем и да отидем на сбирка, но той беше зает с нещо. Нормално. Като фон се чуваше лек шум от компания. Явно тренира да пие по нов начин или просто иска да се възнагради след няколкото годинки ограничаване свободата на придвижване.

Това ме сети за миналата година по същото време. Друг събрат, с който се познаваме от около седем години също бе освободен по изтърпяване на ефективна присъда. Изкара точно осемнадесет дни на свобода, преди отново да го върнат в затвора. Баща му ми разправи как го посрещнали. Сварили курбан за здраве. Този път да не се повтарят работите. Събрата естествено не дойде на сбирка. Отпразнува свободата си като „бял човек“ /по негови думи/. И след няколко дни извърши невероятно глупаво престъпление по причина на пияното си състояние. Осемнадесет дни „като бял човек“.

Вчера – сряда – трети събрат ми съобщава за смъртта на свой личен приятел и съсед алкохолик. Шест месеца бил на легло. Старата му майка се грижела за него като за бебе. Вдигнала го на крака. Първата му работа била да отиде до магазина и да си купи едно шише с вино. Първата. Не знам дали е имал намерение да пие контролирано, да отпразнува оздравяването си или нещо трето. Може би да е имал намерение да пие три месеца нон-стоп, както и сторил. Вчера умрял. Днес – 28 август – е погребението му.

27 умряха откакто съм в АА. И с които лично съм говорил неведнъж. Те не можеха или не искаха да приемат нашият начин на живот. По каквато и да било причина.

Вчера – сряда 27 август– гледам четвърти събрат да шета по кошовете. Прекалено е интелигентен и няколко години подред не смята за нужно да обърне внимание на фанатичните глупости, които дърдоря. Доста пъти сме разговаряли.

Пак днес – 28 август – на тази дата се навършват осем години от денят, в който реших да се присъединя към АА и веднага да започна да работя по Програмата за възстановяване. Самото започване на Програмата представляваше присъединяването ми към АА. Това се наложи и по простата причина, че в града, в който живеех, нямаше сбирка на АА. Единственият начин бе да искам да ми се покаже какво да правя и да започна да го правя. Сега виждам, че това е нещото, което предлага АА – Програма от действия, които водят до възстановяване от болестта алкохолизъм. Общо решение. Това присъединяване направих след една година и тринадесет дни без алкохол. И след като на собствен гръб почувствах и се убедих, че не мога да се справя сам, макар и да останах сух сам.

Пак днес – 28 август – се събудих в собственият си дом, мих си зъбите и пих кафе. Малко по-късно ми се обади бат Стефко да ме поздрави за годишнината. Този човек отвори за мен домът си на Рождество преди почти осем години и още много работи свърши за мен през тези години. После на скайпа ми писа Мимето да ме поздрави – третата, която остана трезва тук и с която заедно тримата закрепихме групата си.

Излязох от домът си и тръгнах за работа пеш по главната улица. Тази същата главна улица, по която не смеех да вървя. Завиваше ми се свят, подкосяваха ми се краката, лумбуркаше ми сърцето. По пътя поговорих с един братовчед, който стопанисва заведение и си пиеше кафето отвън. Преди години гледах никой да не ме види. Отбягвах хората и особено близките и познатите. Изпитвах хронично чувство на вина, раздиращо постоянно чувство на страх, прекъсвано от време на време с нетърпими пристъпи на смазващ ужас, задушаващ срам, дълбоко отчаяние, сладко самосъжаление и фактическа невъзможност да работя. Инвалидизация. Страх ме беше от открити пространства, от хорски погледи, от звъна на телефона, от вида на пощенската кутия, от бъдещето, от звуците по стълбището на входа. Яд ме беше на всички хора, които се чувстват добре. Те го правеха за моя сметка, защото аз понасях цялата тежест на битието. Те бяха прости и предатели. Те бяха безпринципни дебили, затова живееха добре. А моята чувствителна душа страдаше. Виждах истината, която тези ограничени медузи не можеха да понесат да погледнат. Пиех за да ги издържам тези мишоци. Защото все пак трябва да има хора, които да са будната съвест на обществото. Отдавна вече не можех да пия. Бяха преминали дните, когато алкохолът ме вдъхновяваше, успокояваше, приспиваше, разсмиваше. Вече не действаше така. Изпадах в ступор. Нищо не чувствах. Само се обезболявах и какво там беше думата за упойката. Анестезирах. Подозирах, че има нещо там с моето пиене, но не можех да разбера какво. Мислех, че ще спра, когато се оправят проблемите. Пия, заради проблемите. Проблемите се задълбочаваха и съответно нямаше никакъв смисъл да спирам да пия, защото можех да спра, когато си искам. Не можех да преценя, че бях опитал да спра за първи път преди цели девет години и не бях успял. Исках да спра, но пак започвах. Исках да пия контролирано, но се провалях. И все пак си мислех, че контролирам положението. Луда работа. Хем да искам да спра, хем да почвам след няколко часа. Хем да спирам завинаги, защото не мога повече така, хем след малко да си казвам, че няма да е проблем да ударя двеста грама водка. Не повече. Ден след ден, ден след ден. Години.

За последните 8 години се промениха много неща. Много слабо казано. Какви бяхме преди, какво направихме и какви сме сега. Това мога да споделя и най-вече да покажа. Самият аз не си вярвам някой път като се слушам как съм живял преди. Струва ми се фантазия. Все едно на някой друг се е случвало. Все едно някой друг се е въртял на шиш години наред. Какво направих – присъединих се към АА като започнах да работя по 12-те стъпки. Какво се случва сега – събирам си багажа, че ще ходя на море. Трезв и спокоен ходя на работа и съм полезен на хората в работата си. Преди АА – скандали, нерви, страх, безполезност, виновни. Самота, отчаяние, безсмислие. Сега – приятели, ама много приятели. От цяла България. Полезност. Пълноценност. Майка ми и баща ми – спокойни и радостни. Брат ми и семейството му – радват се да бъдат с мен. Аз се радвам ако мога да им бъда полезен. Толкова хора, които разчитат на мен и аз се радвам, че мога да помогна с нещо. А преди – мине се не мине време и отивам да ме спасяват, да ме приютяват и да ми дават пари. Да ми търпят изцепките. И клетвите, че няма повече.

Това е при мен положението днес. Сега отивам да си платя някои сметки и да си събирам багажа за морето. Благодаря на АА за невероятният си нов и истински живота. Благодаря на спонсора ми, че ми показа какво да направя, за да получа това, което имат възстановените в АА алкохолици. Благодаря на Бог, какъвто аз си го разбирам, че през цялото време е бил с мен и че сега ме използва по този уникален начин. Моля се още и още и още да бъда използван и да бъда полезен. Благодаря на всички събратя алкохолици, които бяха и сега са с мен по Пътя на Щастливата Съдба!

Честито за осем годишнината!

Поздрави на морето и да не забравиш една картичка да пуснеш.
Здраве на близките ти!

[линк]

Честито и от мен братко! Желая ти здраве, и още много успехи

Ей, аз съм "сестричка", а баткото е aлkaжa !

[линк]

Честита годишнина,Алкажа! Нека Бог ти дава още много мъдрост и сила да помагаш на събратята и сестрите които все още страдат.Плодовете на живота ти са достойни.Вършиш чудесна работа.Продължавай все така.Благодарен съм за това което свърши лично за мен и за това ,че те познавам.Бог да те благославя!

Честит осми Рожден ден в Анонимни Алкохолици,алкажа!

Пожелавам ти крепко здраве,спокойна и ползотворна трезвеност,много,и верни приятели и не на последно място истинска и неповторима човешка Любов. А за Божията Любов няма съмнение да съществува.
Благодарен съм на Бог,че ни свърза преди осем години и все още сме заедно.
Благодарен съм на теб,че ми отдели доста време и сили в началото,а и сега ми помагаш колкото и с каквото можеш.Не спирай да дерзаеш въпреки всичко,което става около теб,и което по някакъв начин иска да те спре от това да правиш точно това,което се иска от теб.

Бъди благословен,приятелю и се радвай на всеки един трезвен ден-дълги и щастливи години в Анонимни Алкохолици!

Бъди себе си.

Харлия да е , Алкажа!

Поздравявам те! И ти благодаря за помощта точно, когато трябва и точно, както трябва.

Поздрави за осмицата! Желая още някоя и друга осмица! Жив и здрав!

Голяма реклама на АА и събратята...няма що.
Що си тръгнал да спасяваш самоубийци.?
Имах приятел...пазеше вечно по някой скинар-наркоман в София навремето.
И уж все много ги пазеше,пък все се надрусваха буквално пред очите му.
За 5 мин. в тоалетната,в мазето..по път за тавана.
Сигурно на всяко кьоше е имало а доза..я спринцовка.
Тая кауза е мъртвородена,щом няма самаосъзнаване на проблема.
Ако искаш и с мегафон да им тръбиш в ушите.
Колкото и мен послушаха,пък и схванаха нещо изобщо алколиците ми,приятели от бившата компания в бг.
Бяха готови с камъни да ме убият една ли не,но само и само да защитят пиенето си.
Заслужава ли си,заради дървенни..бетонови глави??
То поне малко трябва да го имаш...та да заслужиш помощ.

Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!

Всичко хубаво,еспял си,браво.
Но за члиновете на АА,всеки който не е е в общността е прокожен еретик,от тези като мен които са успяли предимно сами.
Знаеш ли,знам че правя грешки и си ги признавам.
Изнитявам сели се старая да ги изкоренянам.
Но никога не мога да простя грешки у хора у които нява и наченки на поправяне.
За мен няма да има начин да опростя всички други когато грешат,понеже толкова си можели и биро човешко да се греши...както разсъждават и моите шефки,пък и една голяма част хора.
Няма как да продължа да толерирам една постоянна част грешки у хора които нищо не научават при безкрайното повтаряне на едни и същи грешки.
Казвам им..и закреймявам,и режа приятелства щом се наложи.
Щом азсъемявам да се коригирам,а те вечно не могат...ами нямам нужда от такива приятели.
Понеже все от мен минава.
Когато при срещи съм на уречения час дори и 5 мин по-рано,а те са все
Вечно закъснелите с часове...накрая няма срещи.
Когато все ми се влачат на гости,пък не се сещат веднъж като хопата да ни поканят,пак няма понече срещи.
Когато им лшпсват на повечето поне първите седем години възпитание...шефки,колеги,една голяма част познати...как да има приателство и срещи???
Не съм христос-мазохист!!
И не искам да бъда.
Знам какво давам,колко струвам...а тяхното на 1/3 го няма насреща дори като отношение.
И проблема не е в мен че съм твърде взискателен.
Света масово страда от бизотговорност и измекярщина.
Кога ще се научат повечето да отговарят достотъчно справедливо на това което получават?
И това не е до алкохолизъм...или други пороци.
До кофти гени е,егоизъм и липса на мисъл за другия.
Колкото и да съм прощавал и цил снизходителен и широко скроен....това е вече минало.
Оказа се,че не го заслужават.
Прошка веме никому,след 2рия път на издънка.
Това си е моето верую.

Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!

Осем като символ на безкрайността. Ти ще си избереш коя безкрайност.
Благодаря ти.
Бог да те поживи.

[линк]

Харакири

отвори нова тема каде на спокойствие може да ревеш... иначе ако няма кво да допринесеш в дискусията те моля да не го правиш в чужди теми, ореваването де.

Снощи се прибрахме от морето, където имах възможността да ти честитя лично . А по "странно" съвпадение същия ден отбелязвах 2 години и половина в трезвост, та поздравленията бяха неумело съчетани с благодарности...
На следващия ден пък близнаците ни станаха на 7! Сърдечно благодарим на всички приятели от АА за присъствието на импровизираното тържество и прекрасните подаръци!
А като виждаш специалното отношение към теб в семейството ми, можеш да си почти напълно сигурен, че отделените време и усилия не са били съвсем напразни!
Желаем ти още много пъти по осем - трезвост и щастие!

Честити 8 години, Алкажа! И благодаря за разказа. Всички тук знаем какво е усещането да тръгнеш по главната улица с вдигната глава; да видиш близките си спокойни и весели; да отидеш бодър и силен на работа... това е щастието. Така че ти пожелавам от сърце да се радваш на това щастие, дарено ти от трезвия живот, още дълго, дълго, дълго време. Заслужил си го!

В събота си влизам във Фейса в добро настроение и изведнъж оставам като попарен. Един приятел е публикувал снимката на един мой друг приятел, и двамата алкохолици с които съм живял и работил много време с новината че този мой приятел е починал внезапно. Това е вторият подобен случай за тази година. Със същия този човек се чух по телефона преди няма и месец. И всичко си му беше на ред според него. Беше постигнал мечтата на всеки алкохолик, който съм слушал поне 100 пъти. Намери си някаква работа, на която се задържа, намери си и приятелка, с която си живееше в съгласие някакво, и пиеше според него контролирано. Ами че то кой не иска така? Усмихнат, общителен и позитивен човек. И изведнъж - край! Вече престанах да броя старите си събратя, с които живяхме и работихме заедно години наред и които вече не са между нас. Някои оцеляха, ама не могат да мръднат от лудницата, щото вече не могат да се приспособят навън, камо ли пък да оцелеят. Та този мой приятел ми го караха навремето в много тежко състояние, буквално на умиране. Правеше много дълги и тежки запои. Но, разбира се, глупостите на АА не го интересуваха. Друг един мой приятел, който умря февруари на 46 пък до последно знаеше кое е най-добро за него. 90% от тези стари мои бойни другари и до сега си вярват, че някой ден ще стане чудо и те ще станат като нормалните хора. Другите пък са се примирили и си карат както могат и колкото могат. Обаче АА не са за тях, те продължават да знаят най-добре кое е най-добро. Съжалявам, че се получи малко като нападка, но наистина ме боли за тези хора. Господи, как може пред очите ти да умират хора и да не се запиташ, а бе то аз що не опитам да направя нещо различно? Дали тоя дето е успял не знае някои неща? Дали пък е възможно та макар и на 1% аз да греша понякога? От тези въпроси се тръгва. Но малцина предприемат реални действия. А мислите и съмненията, та дори и въпросите си остават някъде във виртуалното пространство, ако не следват действия. Мнозина спират до теориите и философстването кое е правилно и кое не и кой какъв бил. Ама това какво ви топли бе, братя и сестри? А изход има. Има и реални хора, които са го намерили. Бъдете здрави и трезви и днес!

Като слушам някои хора тук започвам да мисля, че по чудо живея.
Защо ти не вземеш да погледнеш от различни страни на едно и също нещо и да разбереш, че твоя път може да е път на милиони, но има и други пътища.

Звучи зловещо, но думите " алкохолиците умират от алкохол, а другите от друго" е една абсолютна истина.

Не ви ли дотегна във всяка публикация да споменавате "смъртта".
Какво очаквате, да сте вечни.
Не е ли по- добре да живееш като човек / нямам предвид пияница/ отколкото в някакъв до болка тъжен и нереален свят?
Това е живота - радост- мъка, придобивки- загуби. Важното е да си живял, а не съществувал.

[линк]

Благодаря, че Ви има приятели добри!
Благодаря на Бог за тези слънчеви дни!
Все още е трезвен алкажа
Все още изтегнат на плажа

СЪРЦЕ ПЪЛНО С БЛАГОДАРНОСТ

ИМА ЕДНО УПРАЖЕНИЕ, КОЕТО ПРАКТИКУВАМ, И ТО Е ДА НАПРАВЯ ПЪЛЕН СПИСЪК НА ДАРОВЕТЕ, КОЙТО СЪМ ПОЛУЧИЛ И СЛЕД ТОВА ДА РАЗБЕРА ПРАВИЛНО ЛИ СЪМ ПРИЕЛ СВОИТЕ БЛАГОСЛОВИИ - КАКТО ТЛЕННИ, ТАКА И ДУХОВНИ. ПО ТОЗИ НАЧИН СЕ ОПИТВАМ ДА ПОСТИГНА СЪСТОЯНИЕТО НА РАДОСТНА БЛАГОДАРНОСТ. КОГАТО УСЕТЯ И ЗАТВЪРДЯ ТАЗИ БЛАГОДАРНОСТ В НЕОБХОДИМАТА МЯРА, АЗ НАКРАЯ УСПЯВАМ ДА ИЗМЕСТЯ ЕСТЕСТВЕНАТА ЧОВЕШКА СКЛОННОСТ ДА ПОЗДРАВЯВАМ СЕБЕ СИ ЗА ПОСТИГНАТИЯ НАПРЕДЪК В РАЗЛИЧНИТЕ ОБЛАСТИ ОТ МОЯ ЖИВОТ.

СТАРАЯ СЕ ДА СЕ ПРИДЪРЖАМ ЗДРАВО КЪМ ИСТИНАТА,ЧЕ ПЪЛНОТО С БЛАГОДАРНОСТ СЪРЦЕ НЕ МОЖЕ ДА ПРИЮТИ САМОНАДЕЯНОСТТА И ВИСОКОТО САМОМНЕНИЕ. КОГАТО ПРЕЛИВА ОТ БЛАГОДАРНОСТ, ВСЯКО ЕДНО СЪРЦЕ МОЖЕ ДА ДАДЕ СЪС СИГУРНОСТ САМО ЛЮБОВ - НАЙ-ПРЕКРАСНОТО ЧУВСТВО, КОЕТО НЯКОЙ НЯКОГА Е ПОЗНАВАЛ.

БИЛ УИЛСЪН

Не съм христос-мазохист!!

Ти си мазохиста, не ти ли писна да те обиждат хората не спря да пишеш против АА и да твърдиш, че ние сме против хората които са извън аа, няма такова нещо това е в твоята глава. Мен лично въобще не ме интересува, дали си намерил начин сам да се справиш с алкохолизма си. Но от нещата които пишеш виждам, че нищо не си променил освен, че си спрял да пиеш, навираш се сам между шамарите, шефките ти те правят крив и ти твърдиш, че си силен пък Исус бил мазохист, а не си ли ти? И страх нямаш ли, ако се окаже, че има Бог и ти поиска сметка за това какво говориш за него?