Ами ако Вселената е безмислена?

Ами ако Вселената е безмислена? Ако е случайност, както учените предполагат? Дори и като сънува, човек може да излисли по-смислени и интересни истории, дори тогава може да се чувства по-свободен.
Ако Вселената беше измислена от високоинтелигентни същества, нямаше да е толкова безцелна, глупава и човек да не може да е свободен в нея.

Трябва са си идиот за да сътвориш такава Вселена. Дори като сънува човек се радва повече и имат смисъл нещата от реалността. А човек е глупав, но въпреки това фантазира и си представя по-хубави неща и е по-щастлив, отколкото в тази Вселена. И е по-свободен.

Ами ако Вселената е случайност. Може би това е простото обяснение.

Защото иначе не мога да си представя защо сънищата са хубави, а реалността глупава.

Цъ - все още сънуваш, сънуваш реалността, а докато сънуваш, всичко е безсмислено. "Ако" -то е будилник, който обаче все още не чуваш достатъчно ясно.

Тоест ти си измислен и част от съня ми ли?

Просто е.
Значи и ти си безмислен.

Никога не казвай никога!

Мислил съм по тези въпроси, но не съм стигнал до никакви определени
изводи.

Може би проблемите са в реализацията - едно е само да си мислиш или
представяш нещо хубаво, друго е това да се реализира в действителност.

Освен това, много трудно е да се предвидят последствията - да кажем, човек
мисли че нещо е добро, но след време това довежда до някакви неочаквани
последствия.

Всъщност, как би трябвало да изглежда един добър или даже съвършен свят ?

Така е.

Аз пък стигнах до точно определени изводи като учените, които казват че Вселената е случайност и безмислена.

Не, проблемите не са в реализацията, а в това, че Вселената не е създадена от интелект, а е случайна.

Всеки човек сънува. Дори сънищата на човек и реалността която той си фантазира е по-съвършенна от тази на Вселената. Ще ти дам пример. Сънувах нощес, че отиваме да чистим едно имение на аристократи древно. Чистим го безплатно, но това което намерим древно и артифакт нещо малко е наше. В реалността това е невъзможно. Защото според държавата древните артифакти и принадлежат и защото богаташите са лакоми и, ако има древни руини ще преровят навсякъде за да открият и вземат тези неща.

Тоест, избор може да има човек в сънят, но не и в реалността. Реалността е еднаква за всички, тя е детерминирана. Там нямаш право на избор и не можеш да си свободен.

Това означава, че всичко е на случаен принцип и има ентропия, защото Вселената съществува благодарение на правилата за всички и то такива, че все те прецакват, докато дори човек като сънува успява да създаде множество виртуални реалности с интересни неща.

Учените предполагаха паралелни реалности множество подобни на нашата, но ако съществуваха такива, то щеше да може да се прехвърляш от една на друга с различни правила, както като сънуваш.

Тоест, Вселената е единствана, случайност, няма други такива като нея. А дори и да има подобия, поради това, че законите са като тук, няма как да се прехвърлиш от една Вселена в друга.

Тоест, човешкият ум може да измисли по-съвършенна Вселена от тази.
Тоест, не интелект е създал тази Вселена, а случайност.

Няма как да си свободен, след като реалността е една, а не индивидуална. Няма как да се надяваш на спасение. Всичко е прекалено просто и елементарно породено от случайни събития, а не свръхинтелект.

Така, че за жалост може да се твърди, че не Бог е създал Вселената, а случайността. Прекалено е елементарна и глупава. Дори не може да се самоопредели и да разбере, че съществува. Трябва и човек, които да го осъзнае, но пък той не може да направи нищо в реалността, което да може да промени реалността и да стане Бог, защото Вселената е на случаен принцип.

Всичко си е ебало мамата. Така както човек се е родил и живее и умира и не може да му се помогне да е вечен, така и Вселената се ражда и умира. Защото това е случайност. Защото произхожда от нищото, а не от нещо с норми и правила, защото правилата са такива, че имаш право да си свободен, вечен и да отиваш в различни реалности. Както като сънуваш.

Тъпа шибана история на това как от нищото се появява Вселена, която е нищо и изчезва и отива на майната си, от нищото от което е дошла.
Тоест всички правила на тази шибана Вселена са случайни, не я е създал интелект, а нищото.

Да, в истинската Действителност и от нищото може да се създаде Вселена, защото там съществата са Вечни и отиват в която си искат реалност.

Само Вселена появяваща се от нищото отива пак в нищото.

Всички живи същества се стремят към разнообразие. Еволюция. Това е така, защото те искат да живеят в илюзията, че са нещо, че са значими и, че Вселената не е изградена на случаен принцип. Но поради това, че Вселената е случайна и е нищо, съществата умират.

А преди това си въобразяват, и си фантазират за истински действителности, където са свободни, където могат да се прехвърлят от една реалност в друга. Където реалността е създадена от интелект и дори има богове.

А са създадени в случайна Вселена възниквала от нищото, неспособна да е креативна и да създаде други реалности.

Това е желанието за живот. Също човек (и в известен смисъл живата природа) украсяват света, който иначе би бил пуст.

Колкото и да полудява човек няма как да отиде извън тази безмислена Вселена.

В човешките общества, при отношенията между хората и при отношението на човек сам към себе си се надпреварват 2 тенденции: това да се цензорират различни активности и това да им се даде свобода. Но винаги на определено място и по определен начин инициативата успява да пробие.

В реалността нямаш право да избираш дали да си силен или слаб, умен или глупав. Дали да си в тази или в друга действителност. Вселената не дава свобода.

А за това хората и обществото за какви се мислят е отделна тема.

Да си силен е въпрос на режим на тренировка. Да си глупав е въпрос на начин да откриеш как да бъдеш симпатичен, след съответни усилия. Важното е какво искаш.

Така е според случайността на тази Вселена. Защото Вселената е произлезнала от нищото и не зачита никакви правила и предпочетания на интелекта.


Ами мама му дееба, ако Вселената не зачита правилата и исканията на Боговете, нима заради това е нищо и ще стане на нищо?

Вселената не е правила, а хаос и случайности. Затова и един човек може да фантазира и сънува Вселена по-съвършенна от тази. Защото тази е нищо.

" Важното е какво искаш."

Вселената не я интересува какво боговете искат, че камо ли хората.

Вселената не я интересува дори какво Боговете искат. Защото си е ебала мамата. Защото е без правила. Защото си е едно автономно нищо. За Боговете е нищо, за нас ще стане нищо. Винаги информацията първо отива при боговете, после при хората.

А това, че сме част от тази Вселена, си е наша прецаквация. Не са ни виновни Боговете, че Вселената е нищо. Нищото е нищо.

Може би в самото съществуване има някакъв смисъл.
Защо животът трябва да има някакъв друг смисъл, освен просто да се живее ?

Във Вселената действат определени закони, например планетите се движат
по точни орбити, а не просто случайно.
Основните физически закони се определят от времето и пространството:
пространството ограничава с това, че на едно и също място не може да се
намира повече от един предмет;
времето е ограничено да се движи само напред, а не по случаен начин в
различни посоки.

Така че, Вселената изглежда доста ограничена от закономерности и се движи
детерминирано и може би даже целенасочено нанякъде.

Някои хора са недоволни от начина си на живот, но всеки има
ограничени възможности. Поради това, когато човек неминуемо се сблъска с
нещо, което надвишава неговите ограничени възможности, следват грешки и
неуспехи.
По това всички хора са равни - "човешко е да се греши"; и разликата между
глупака и гения е незначителна.

Няма смисъл съществуването. Вселената е нищо именно заради природните закони. Нищото има абсолютни правила.
Хората имат не ограничени възможности, ами са в затвор и умират. То едно е да имаш ограничени възможности, но да може да отиваш в каквато и да е реалност и да приемаш образа на различни същества, а друго е да си в тяло и да си затворен и обречен.

Хората са равни, защото са нищожества. А в истинската действителност, а не нищото наречено Вселена си свободен и различен от другите.