Сковаността в АА
27 отговора
0 прегледа
Сковаността в АА
Снощи влязох след доста време тук, но както вече писах в темата за задушеното, нищо ново не открих. Старите нападки, старите заяждания, старите напъвания. Скучно, досадно, емоционално изтощително, ако решиш да се връзваш и да спориш. А много хора вземат това решение, може би несъзнателно, но губят време, енергия и сили да драскат и да се напъват да се доказват, докато животът минава покрай тях. От четенето отгоре, отгоре, ми направи впечатление изразът, че в АА има скованост. Та ще се осмеля за изказване от моята гледна точка.
Аз бях скована преди да дойда в АА и да започна да живея по Програмата, която ми беше предложена и която ми донесе свобода. Докато четох това изречение, можех да почувствам физически, как съм се чувствала преди. Скована от страхове, ченето стиснато до побеляване от злоба, страх, гняв, свити юмруци, често така съм и спяла. Стиснати зъби от количествата алкокол, налети в гърлото ми от лакомията на Егото, на което все не му достигаше, от криворазбраната самота и страхове, страхове, страхове. От една страна. В миналото. Толкова далечно, толкова имагинерно вече, че не си струва да си го спомням.
От другата страна, от момента на спирането ми, моето Прераждане, Възкресение, не знам как да го нарека. С дълбока благодарност живея свободен живот, не съм стискала зъби не помня откога, юмруците ми се превърнаха в деликатно отпуснати длани, болките от скования ми врат и гръб изчезнаха като по чудо. Свободата, която намерих в АА.
За мен нещата, които чета, които чувам и които се обсъждат, не са тема за по-нататъшно обсъждане до припадък (или сковаване на ченето от говорене), а указания как да ги приложа в живота, за да изживея днешния ден свободно, комфортно, в благодарност и добро настроение.
Духовността дали е за четене или за прилагане, също няма как да се коментира, просто трябва да се изживее. И съм безкрайно благодарна за тази Висша Сила, която открих в АА, не за онзи скован религиозен Бог, от когото се страхувах и когото не разбирах.
Свободна съм. Свободна съм да обичам себе си, хората около мен, Създателя, Вселената и всеки един миг от прекрасния си Живот.
БлагоДаря на всички, които познавам и които споделиха с мен времето и знанията си.
Аз открих свобода в АА, друг може да открие скованост. Зависи кой какво търси. И това не се отнася само за АА, а за всеки един метод и начин на спиране на пиенето и живеенето на пълноценен живот. Всеки намира своя път и точно това е очарованието на Живота, според мен. Оматричването си е ..... ами оматричване.
В АА или извън него, все тая.
Много се надявам всеки, който иска да спре да пие, да намери своя път. Пътя към Свободата.
Обичам ви.
Усмихни се, има изход.
Аз бях скована преди да дойда в АА и да започна да живея по Програмата, която ми беше предложена и която ми донесе свобода. Докато четох това изречение, можех да почувствам физически, как съм се чувствала преди. Скована от страхове, ченето стиснато до побеляване от злоба, страх, гняв, свити юмруци, често така съм и спяла. Стиснати зъби от количествата алкокол, налети в гърлото ми от лакомията на Егото, на което все не му достигаше, от криворазбраната самота и страхове, страхове, страхове. От една страна. В миналото. Толкова далечно, толкова имагинерно вече, че не си струва да си го спомням.
От другата страна, от момента на спирането ми, моето Прераждане, Възкресение, не знам как да го нарека. С дълбока благодарност живея свободен живот, не съм стискала зъби не помня откога, юмруците ми се превърнаха в деликатно отпуснати длани, болките от скования ми врат и гръб изчезнаха като по чудо. Свободата, която намерих в АА.
За мен нещата, които чета, които чувам и които се обсъждат, не са тема за по-нататъшно обсъждане до припадък (или сковаване на ченето от говорене), а указания как да ги приложа в живота, за да изживея днешния ден свободно, комфортно, в благодарност и добро настроение.
Духовността дали е за четене или за прилагане, също няма как да се коментира, просто трябва да се изживее. И съм безкрайно благодарна за тази Висша Сила, която открих в АА, не за онзи скован религиозен Бог, от когото се страхувах и когото не разбирах.
Свободна съм. Свободна съм да обичам себе си, хората около мен, Създателя, Вселената и всеки един миг от прекрасния си Живот.
БлагоДаря на всички, които познавам и които споделиха с мен времето и знанията си.
Аз открих свобода в АА, друг може да открие скованост. Зависи кой какво търси. И това не се отнася само за АА, а за всеки един метод и начин на спиране на пиенето и живеенето на пълноценен живот. Всеки намира своя път и точно това е очарованието на Живота, според мен. Оматричването си е ..... ами оматричване.
В АА или извън него, все тая.
Много се надявам всеки, който иска да спре да пие, да намери своя път. Пътя към Свободата.
Обичам ви.
Усмихни се, има изход.
Кой каза скованост?
Една истинска история преведена от наш събрат в АА:
СПАСИТЕЛНОТО МИ ВЪЖЕ КЪМ ЖИВОТА
Глух член получава помощ от своето куче-приятел, но АА е това, което спаси нейната трезвост
Когато бях на 30, започнах да губя слуха си. Първоначално лекарите решиха, че имам тумор, която новина форсира моето пиене. По-късно, те откриха, че причината е отосклероза. Така че трябваше да сложа апарати и на двете си уши, което ме караше да се чувствам ужасно.
След десет години, животът ми и животът на моят съпруг станаха неуправляеми, заради нашето прекомерно пиене. Децата ми, които тогава бяха на 12 и 15 години, поеха домакинството. Те се грижеха за мен и за съпруга ми, сервираха ни алкохол и ни приготвяха за ядене. Със съпругът ми се мамехме взаимно. Мислех, че ако открия някоя по-добра диета и започна да изглеждам добре, то животът ми ще стане по-щастлив.
Лекциите относно новата диета ме отведоха до друга Програма от 12 стъпки, където започнах да чувам за АА. Един от мъжете в тази програма ми препоръча сбирка на АА в Глендейл, което според него било чудесно място, така че аз помолих един приятел да отидем заедно. Пристигнахме там, но аз така и не се осмелих да сляза от колата.
Няколко седмици по-късно, си бях уредила среща със служител, за да говорим за пиенето на мъжа ми. След като веднъж й се обадих доста пияна, тя ми наблегна, че моят истински проблем е алкохолизма и ме заведе на първата ми АА сбирка. Това се случи през март 1980. Продължих да посещавам сбирките в продължение на 23 години. През това време работех по Стъпките, имах няколко спонсора и наред с това и самата аз бях спонсор.
На 15-та година от моята трезвост напълно загубих слухът си. Имах куче-асистент, което се казваше Крамър. Той стана моята връзка с живота. Той ми даваше знак, когато звънеше телефонът, когато някой ми говореше или когато някой звънеше на входната врата.
Но нещата започнаха да пропадат отново, когато моята училищна любов и съпруг от 42 години почина. Трябваше да продам домът си и за кратко се опитах да живея със сина ми, но не се получи. През това време, научих че съм болна от Паркинсон, което пък затрудни моето придвижване. С прогресирането на болестта ми, се усложни движението ми и трябваше да използвам инвалидна количка с двигател в допълнение към слуховите ми апарати.
Също така трябваше да се откажа и от колата си. Това ме накара да се чувствам истински неадекватна и освен това се наложи да моля моите приятели от АА да ме карат и връщат от сбирки. Така се депресирах, че се наложи да увелича сбирките, макар да бее трудно да се добера до тях. Доста от времето си на сбирки прекарвах в плач, поради влошаващото ми се здраве, мъката и депресията на моето положение. Когато кучето ми Крамър умря, се обезверих напълно.
Два месеца по-късно, получих ново куче-асистент – Амбър. Тя ми помогна да се чувствам по-малко сама. Но моето здраве продължи да се влошава и започнах да губя и речта си. Когато това се случи, започнах да мисля за умиране, защото чувствах, че нямам никаква стойност. През септември 2009, погълнах комбинация от болкоуспокояващи и антидепресанти, която трябваше да бъде смъртоносна. За щастие, институцията, в която живеех, изпратила някой да ме провери и за нула време се озовах в болницата. Стомахът ми бе промит и бях поставена под наблюдение за 72 часа.
Докато бях заключена в психиатричното отделение, посетих сбирка на АА организирана от служенето в Болници и Институции (H & I). Когато ме изписаха, незабавно поднових графикът си за сбирки. Когато дойде следващият ми АА-рожден ден, отпразнувах 29 години с торта и мисълта, че все още съм трезва. Но моят спонсор ми посочи, че не съм трезва, благодарение на дългогодишната си любовна афера с викодин, морфин и валиум. Тогава промених датата си на трезвост и започнах пак като новак. Изискваше се доста смирение, за да се изправя и кажа, че започвам да броя наново, след всичките тези години по сбирки. Но знаех, че трябва да бъда честна със себе си и другите.
Тогава се случи нещо удивително. Започнах да се подобрявам. Смених си лекуващият лекар, който пък ми назначи нови лекарства, защото старите влошаваха симптомите ми на Паркинсон. Отказах се напълно от викодина, който беше несъвместим с антидепресантите ми и така повече не се чувствах депресирана. Речта ми се подобри, както и двигателните ми умения до такава степен, че вече нямах нужда от инвалидната количка. Най-доброто бе, че слухът ми бе възстановен чрез имплант във вътрешното ми ухо, така че вече не се налагаше да ползвам слухови апарати, за да чувам на сбирките.
Продължих да посещавам по три сбирки на седмица, да работя по Стъпките, да се моля и медитирам и съм в постоянна връзка с моята Висша сила за помощ и подкрепа.
Преди няколко години мислех, че животът ми е свършил и бях решила да си заминавам. Но с помощта на моят лекар, моята Висша сила и АА, ми бе даден още един шанс да живея. Отново съм полезен член на АА и част от моето семейство и приятели, които стояха до мен през всичките тези трудни години.
Да имам физически ограничения е трудно, но е възможно да поддържам положително състояние на ума си ако работя по Програмата. Благодаря на моят спонсор, която остана с мен през 30-годишното пътешествие в АА. Надявам се някой ден пак да спонсорирам новак.
Бони
СПАСИТЕЛНОТО МИ ВЪЖЕ КЪМ ЖИВОТА
Глух член получава помощ от своето куче-приятел, но АА е това, което спаси нейната трезвост
Когато бях на 30, започнах да губя слуха си. Първоначално лекарите решиха, че имам тумор, която новина форсира моето пиене. По-късно, те откриха, че причината е отосклероза. Така че трябваше да сложа апарати и на двете си уши, което ме караше да се чувствам ужасно.
След десет години, животът ми и животът на моят съпруг станаха неуправляеми, заради нашето прекомерно пиене. Децата ми, които тогава бяха на 12 и 15 години, поеха домакинството. Те се грижеха за мен и за съпруга ми, сервираха ни алкохол и ни приготвяха за ядене. Със съпругът ми се мамехме взаимно. Мислех, че ако открия някоя по-добра диета и започна да изглеждам добре, то животът ми ще стане по-щастлив.
Лекциите относно новата диета ме отведоха до друга Програма от 12 стъпки, където започнах да чувам за АА. Един от мъжете в тази програма ми препоръча сбирка на АА в Глендейл, което според него било чудесно място, така че аз помолих един приятел да отидем заедно. Пристигнахме там, но аз така и не се осмелих да сляза от колата.
Няколко седмици по-късно, си бях уредила среща със служител, за да говорим за пиенето на мъжа ми. След като веднъж й се обадих доста пияна, тя ми наблегна, че моят истински проблем е алкохолизма и ме заведе на първата ми АА сбирка. Това се случи през март 1980. Продължих да посещавам сбирките в продължение на 23 години. През това време работех по Стъпките, имах няколко спонсора и наред с това и самата аз бях спонсор.
На 15-та година от моята трезвост напълно загубих слухът си. Имах куче-асистент, което се казваше Крамър. Той стана моята връзка с живота. Той ми даваше знак, когато звънеше телефонът, когато някой ми говореше или когато някой звънеше на входната врата.
Но нещата започнаха да пропадат отново, когато моята училищна любов и съпруг от 42 години почина. Трябваше да продам домът си и за кратко се опитах да живея със сина ми, но не се получи. През това време, научих че съм болна от Паркинсон, което пък затрудни моето придвижване. С прогресирането на болестта ми, се усложни движението ми и трябваше да използвам инвалидна количка с двигател в допълнение към слуховите ми апарати.
Също така трябваше да се откажа и от колата си. Това ме накара да се чувствам истински неадекватна и освен това се наложи да моля моите приятели от АА да ме карат и връщат от сбирки. Така се депресирах, че се наложи да увелича сбирките, макар да бее трудно да се добера до тях. Доста от времето си на сбирки прекарвах в плач, поради влошаващото ми се здраве, мъката и депресията на моето положение. Когато кучето ми Крамър умря, се обезверих напълно.
Два месеца по-късно, получих ново куче-асистент – Амбър. Тя ми помогна да се чувствам по-малко сама. Но моето здраве продължи да се влошава и започнах да губя и речта си. Когато това се случи, започнах да мисля за умиране, защото чувствах, че нямам никаква стойност. През септември 2009, погълнах комбинация от болкоуспокояващи и антидепресанти, която трябваше да бъде смъртоносна. За щастие, институцията, в която живеех, изпратила някой да ме провери и за нула време се озовах в болницата. Стомахът ми бе промит и бях поставена под наблюдение за 72 часа.
Докато бях заключена в психиатричното отделение, посетих сбирка на АА организирана от служенето в Болници и Институции (H & I). Когато ме изписаха, незабавно поднових графикът си за сбирки. Когато дойде следващият ми АА-рожден ден, отпразнувах 29 години с торта и мисълта, че все още съм трезва. Но моят спонсор ми посочи, че не съм трезва, благодарение на дългогодишната си любовна афера с викодин, морфин и валиум. Тогава промених датата си на трезвост и започнах пак като новак. Изискваше се доста смирение, за да се изправя и кажа, че започвам да броя наново, след всичките тези години по сбирки. Но знаех, че трябва да бъда честна със себе си и другите.
Тогава се случи нещо удивително. Започнах да се подобрявам. Смених си лекуващият лекар, който пък ми назначи нови лекарства, защото старите влошаваха симптомите ми на Паркинсон. Отказах се напълно от викодина, който беше несъвместим с антидепресантите ми и така повече не се чувствах депресирана. Речта ми се подобри, както и двигателните ми умения до такава степен, че вече нямах нужда от инвалидната количка. Най-доброто бе, че слухът ми бе възстановен чрез имплант във вътрешното ми ухо, така че вече не се налагаше да ползвам слухови апарати, за да чувам на сбирките.
Продължих да посещавам по три сбирки на седмица, да работя по Стъпките, да се моля и медитирам и съм в постоянна връзка с моята Висша сила за помощ и подкрепа.
Преди няколко години мислех, че животът ми е свършил и бях решила да си заминавам. Но с помощта на моят лекар, моята Висша сила и АА, ми бе даден още един шанс да живея. Отново съм полезен член на АА и част от моето семейство и приятели, които стояха до мен през всичките тези трудни години.
Да имам физически ограничения е трудно, но е възможно да поддържам положително състояние на ума си ако работя по Програмата. Благодаря на моят спонсор, която остана с мен през 30-годишното пътешествие в АА. Надявам се някой ден пак да спонсорирам новак.
Бони
Окованост и АА
Между другото и в България вече има групи на АА зад решетките. Тази история очевидно не е българска. Преведена е от наш събрат, който искаше да служи по този начин:
Свободен зад решетките
Аз съм „доживотен“ в Щатския затвор във Вашингтон. Също така съм и алкохолик. Всичките мои престъпления съм извършил под влиянието на алкохола. Днес съм във възстановяване и съм активен в служенето.
АА-групата се нарича „Последната капка“ и има сбирка всеки Вторник вечер. Нашият спонсор шофира по два часа всеки път само за да имаме сбирка. Благодаря ти спонсоре! Без теб ние не бихме имали сбирка. От около 900 мъже тук, само пет или седем от нас идват всяка седмица.
Аз работих по Стъпките и сега на свой ред спонсорирам други. Тук съм истински свободен, благодарение на АА. Стоманата и бетонът не правят затвора. След толкова много години на взимане, днес аз мога да си върна дълговете като оставам трезв и помагам на по-младите мъже тук да направят най-доброто за себе си, да излязат навън и да останат навън. Казвам им: „Аз изтърпявам тази доживотна присъда, за да не ви се налага на вас да правите същото!“
Отне ми доживотна присъда, за да достигна до своите чувства. Но най-накрая съм жив. Моят най-лош ден тук трезв със сигурност е много по-добър от най-добрият ми ден навън в свободният свят, когато пиех. Пиенето спря да бъде „забавно“ дълго преди да се откажа.
Свободен зад решетките
Аз съм „доживотен“ в Щатския затвор във Вашингтон. Също така съм и алкохолик. Всичките мои престъпления съм извършил под влиянието на алкохола. Днес съм във възстановяване и съм активен в служенето.
АА-групата се нарича „Последната капка“ и има сбирка всеки Вторник вечер. Нашият спонсор шофира по два часа всеки път само за да имаме сбирка. Благодаря ти спонсоре! Без теб ние не бихме имали сбирка. От около 900 мъже тук, само пет или седем от нас идват всяка седмица.
Аз работих по Стъпките и сега на свой ред спонсорирам други. Тук съм истински свободен, благодарение на АА. Стоманата и бетонът не правят затвора. След толкова много години на взимане, днес аз мога да си върна дълговете като оставам трезв и помагам на по-младите мъже тук да направят най-доброто за себе си, да излязат навън и да останат навън. Казвам им: „Аз изтърпявам тази доживотна присъда, за да не ви се налага на вас да правите същото!“
Отне ми доживотна присъда, за да достигна до своите чувства. Но най-накрая съм жив. Моят най-лош ден тук трезв със сигурност е много по-добър от най-добрият ми ден навън в свободният свят, когато пиех. Пиенето спря да бъде „забавно“ дълго преди да се откажа.
Re: Сковаността в АА
Аз открих във АА..че мога и сам да се справя.
В началото изобщо не бях наясно ще мога ли..но след 5,6 месеца разбрах че силата си я имам..и е трябвало да посетя АА клуба..да бъда събуден и разтърсен.
Не ми хареса в АА прекалено голямата протоколност.
Такава зодия към..пък и такъв човек който не обича монотонното повтаряне и натъртване.
След известно време взе да ми дотяга.
Като че ли малко ли бреме носих аз самия..та трябваше да стана и кошче за душевни отпадъци.?
С времето се убедих че не ми олеква..а обратното.
А и приказвайки постоянно за проблема взех да си мисля ..да не би да се депресирам докрай..и да пропия пак.
Тъкмо му бях хванал цаката.
Казаха ми да броя в началото 24 часа.
Броих..ама се дънех.
Така еж спрях и цигарите..ама като свърши стимула..покупката на двд система с парите от цигарите уж..и след два дни пропуших.
Разбрах..че на мен ми трябва дългосрочен план..от раз...скъсах кутията цигари и сппях.
И тогава вече нямах право и да пия.
Понеже пиейки пропуших.
Та толкова за мен.
Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!
В началото изобщо не бях наясно ще мога ли..но след 5,6 месеца разбрах че силата си я имам..и е трябвало да посетя АА клуба..да бъда събуден и разтърсен.
Не ми хареса в АА прекалено голямата протоколност.
Такава зодия към..пък и такъв човек който не обича монотонното повтаряне и натъртване.
След известно време взе да ми дотяга.
Като че ли малко ли бреме носих аз самия..та трябваше да стана и кошче за душевни отпадъци.?
С времето се убедих че не ми олеква..а обратното.
А и приказвайки постоянно за проблема взех да си мисля ..да не би да се депресирам докрай..и да пропия пак.
Тъкмо му бях хванал цаката.
Казаха ми да броя в началото 24 часа.
Броих..ама се дънех.
Така еж спрях и цигарите..ама като свърши стимула..покупката на двд система с парите от цигарите уж..и след два дни пропуших.
Разбрах..че на мен ми трябва дългосрочен план..от раз...скъсах кутията цигари и сппях.
И тогава вече нямах право и да пия.
Понеже пиейки пропуших.
Та толкова за мен.
Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!
Още един скован, който помага
Сляп, който помага на хората. Ето това е истинско вдъхновение за мен.
Благодаря за споделеното, братя и сестри:
НАМИРАЙКИ ПЪТЯ СИ
Ситуацията на този сляп член на АА му дава уникална способност да помага на другите
Въпреки, че зимите в Уисконсин са брутално прочути, нямаше достатъчно силна буря, която да застане между този алкохолик и неговата болест. Един следобед по време на беснееща снежна виелица, в отчаяна нужда за питие, аз открих себе си – с два литра водка в едната си ръка и с белия си бастун в другата – драпайки по снежен насип. Тогава изпитах момент на яснота. Намерих себе си в това отчаяно място, което Доктор Силкуърт описва така добре в „Мнението на лекаря“. Знаех, че съм алколохик, но не можех да спра да пия.
Роден съм в работнически квартал в Детройт. Моят дядо дошъл от Русия, за да търси нов живот в Америка. Заедно с баща ми и чичовците ми, той открил обещаното в Детройтските автомобилни заводи. Барът на ъгъла беше социалният център на живота ни. Всеки пиеше сериозно, но въпреки това моят баща, чийто прякор беше Булдог, беше единственият алкохолик в тайфата. Постоянно се замесваше в сбивания, гонеха го от работа, не можеше да ни осигури прехраната и дори влезе в затвора. Заклех се никога да не бъда като него.
Когато бях на 5, ме диагностицираха с необратимо генетично състояние наречено хороидеремия. Постепенно, в продължение на следващите 40 години, аз загубих зрението си и станах слепец. Пренесох на училище емоционалната несигурност от дома и още като тийнейджър открих магията на алкохола. Каквото беше спанакът за Попай, това беше и алкохолът за мен. Научих се да лъжа на карти, да крада коли и да бягам от полицията. Дори да не виждах накъде съм тръгнал, бях станал точно като баща си. Моето извинение беше: „Ти също би пил ако имаше моят живот.“
Чрез тежък труд и решителност можах да получа висше образование. Бях професионалист със съпруга и три деца. Но останах себецентриран егоист и пиенето ми попречи да бъда добър съпруг и баща. Някъде във времето пиенето не беше повече въпрос на избор – то се превърна в необходимост.
Със сигурност загубите ме доведоха до АА. Дори да работех по Стъпките и да бях въвлечен в работа по служене, аз не успях напълно да приема идеята, че никога повече няма да мога да пия. Мразех етикетът „слепец“. Добавяйки „разведен“ и „алкохолик“ към списъка със стигмите беше още по-голям удар към моето его. Направих фаталната грешка на алкохоликът, който се пробива: забравих да се боя от болестта си. Така че един ден, на аеропорта Чарлстън, след осем години трезвост, аз знаех, че мога да се справя с едно питие. През следващите две години, както Бил У. Казва: „Алкохолът беше мой господар.“
За щастие, трима приятели, които също имаха физически затруднения и бяха във възстановяването, ме насочиха обратно в АА. Паднах на колене, молейки за помощ и взимайки решение да оставя волята и живота си на Неговата грижа. Скоро след моето завръщане в Програмата научих истинското значение на служенето. Една приятелка от АА написа името на годината, в която бях роден – 1945. Тогава тя ми каза да сложа тире след тази година. „Някой ден“ – продължи тя – „ще има още една цифра след това тире. Целият ти живот, всичко което си бил и всичко, което си направил, ще се съдържа в това малко тире. Така че, Майкъл, какво ще правис с твоео тире?“
Тогава открих, че понеже „аз съм отговорен“, искам да отдам остатъкът от живота си в служене на други алкохолици, особено такива с физически увреждания и на техните нужди да бъде обръщано по-сериозно внимание в самото АА. Тази работа по служене стана моя страст и ми помогна да остана трезв. Отделях много време, за да помагам на местата на сбирките те да получат по-добър достъп. Когато беше възможно, също опитвах да повиша вниманието относно достъпа в местните, общински и областни нива. Бяха направени някои промени и добрата новина бе, че останах трезв.
Въпреки че много прекрасни и отдадени личности работят здраво, за да подобрят положението за алкохолиците с увреждания, ние все още имаме много за вършене. 62 от 104 области на АА имат нужда от специални столове и бройката им бавно расте. За нещастие, много сбирки и междугрупови офиси все още не са напълно оборудвани. Да владея Брайл и да има версии на Голямата книга, 12 стъпки и 12 традиции и друга АА-литература е Божие призвание за мен. Между другото, записаните версии на тези прекрасни инструменти да нямат номера на страниците. Помолих моите зрящи приятели да си представят как държат Голямата книга, в която всички номера на страници са изтрити.
Знам, че мога да направя много повече с остатъка на моето тире. Моята Висша сила ми показа, че слепотата ми е предимство в работата ми по служене в АА. Осъзнавам това всеки ден, докато търся начини да се отплатя за Програмата, която спаси живота ми.
Така че.....какво ще направите с вашето тире?
Майкъл
Благодаря за споделеното, братя и сестри:
НАМИРАЙКИ ПЪТЯ СИ
Ситуацията на този сляп член на АА му дава уникална способност да помага на другите
Въпреки, че зимите в Уисконсин са брутално прочути, нямаше достатъчно силна буря, която да застане между този алкохолик и неговата болест. Един следобед по време на беснееща снежна виелица, в отчаяна нужда за питие, аз открих себе си – с два литра водка в едната си ръка и с белия си бастун в другата – драпайки по снежен насип. Тогава изпитах момент на яснота. Намерих себе си в това отчаяно място, което Доктор Силкуърт описва така добре в „Мнението на лекаря“. Знаех, че съм алколохик, но не можех да спра да пия.
Роден съм в работнически квартал в Детройт. Моят дядо дошъл от Русия, за да търси нов живот в Америка. Заедно с баща ми и чичовците ми, той открил обещаното в Детройтските автомобилни заводи. Барът на ъгъла беше социалният център на живота ни. Всеки пиеше сериозно, но въпреки това моят баща, чийто прякор беше Булдог, беше единственият алкохолик в тайфата. Постоянно се замесваше в сбивания, гонеха го от работа, не можеше да ни осигури прехраната и дори влезе в затвора. Заклех се никога да не бъда като него.
Когато бях на 5, ме диагностицираха с необратимо генетично състояние наречено хороидеремия. Постепенно, в продължение на следващите 40 години, аз загубих зрението си и станах слепец. Пренесох на училище емоционалната несигурност от дома и още като тийнейджър открих магията на алкохола. Каквото беше спанакът за Попай, това беше и алкохолът за мен. Научих се да лъжа на карти, да крада коли и да бягам от полицията. Дори да не виждах накъде съм тръгнал, бях станал точно като баща си. Моето извинение беше: „Ти също би пил ако имаше моят живот.“
Чрез тежък труд и решителност можах да получа висше образование. Бях професионалист със съпруга и три деца. Но останах себецентриран егоист и пиенето ми попречи да бъда добър съпруг и баща. Някъде във времето пиенето не беше повече въпрос на избор – то се превърна в необходимост.
Със сигурност загубите ме доведоха до АА. Дори да работех по Стъпките и да бях въвлечен в работа по служене, аз не успях напълно да приема идеята, че никога повече няма да мога да пия. Мразех етикетът „слепец“. Добавяйки „разведен“ и „алкохолик“ към списъка със стигмите беше още по-голям удар към моето его. Направих фаталната грешка на алкохоликът, който се пробива: забравих да се боя от болестта си. Така че един ден, на аеропорта Чарлстън, след осем години трезвост, аз знаех, че мога да се справя с едно питие. През следващите две години, както Бил У. Казва: „Алкохолът беше мой господар.“
За щастие, трима приятели, които също имаха физически затруднения и бяха във възстановяването, ме насочиха обратно в АА. Паднах на колене, молейки за помощ и взимайки решение да оставя волята и живота си на Неговата грижа. Скоро след моето завръщане в Програмата научих истинското значение на служенето. Една приятелка от АА написа името на годината, в която бях роден – 1945. Тогава тя ми каза да сложа тире след тази година. „Някой ден“ – продължи тя – „ще има още една цифра след това тире. Целият ти живот, всичко което си бил и всичко, което си направил, ще се съдържа в това малко тире. Така че, Майкъл, какво ще правис с твоео тире?“
Тогава открих, че понеже „аз съм отговорен“, искам да отдам остатъкът от живота си в служене на други алкохолици, особено такива с физически увреждания и на техните нужди да бъде обръщано по-сериозно внимание в самото АА. Тази работа по служене стана моя страст и ми помогна да остана трезв. Отделях много време, за да помагам на местата на сбирките те да получат по-добър достъп. Когато беше възможно, също опитвах да повиша вниманието относно достъпа в местните, общински и областни нива. Бяха направени някои промени и добрата новина бе, че останах трезв.
Въпреки че много прекрасни и отдадени личности работят здраво, за да подобрят положението за алкохолиците с увреждания, ние все още имаме много за вършене. 62 от 104 области на АА имат нужда от специални столове и бройката им бавно расте. За нещастие, много сбирки и междугрупови офиси все още не са напълно оборудвани. Да владея Брайл и да има версии на Голямата книга, 12 стъпки и 12 традиции и друга АА-литература е Божие призвание за мен. Между другото, записаните версии на тези прекрасни инструменти да нямат номера на страниците. Помолих моите зрящи приятели да си представят как държат Голямата книга, в която всички номера на страници са изтрити.
Знам, че мога да направя много повече с остатъка на моето тире. Моята Висша сила ми показа, че слепотата ми е предимство в работата ми по служене в АА. Осъзнавам това всеки ден, докато търся начини да се отплатя за Програмата, която спаси живота ми.
Така че.....какво ще направите с вашето тире?
Майкъл
Re: Още един скован, който помага
Нямах точно това предвид.
По-скоро ми се искаше да покажа, че принципите които се прилагат в АА могат да бъдат приложени в живота и да освободят сковаността и не само.
Стига да може човек да превърне теорията в практика ,чудесата започват да се случват и нямат край.
Така някак си ги виждам нещата, защото аз направих от Програмата един инструмент, с който да си помагам в ежедневието и да живея пълноценно и щастливо. Не го обсъждам непрекъснато, не го размахвам, просто го живея. Съвсем свободно, съвсем разчупено, съвсем лежерно.
Харесва ми и благодаря.
Усмихни се, има изход.
По-скоро ми се искаше да покажа, че принципите които се прилагат в АА могат да бъдат приложени в живота и да освободят сковаността и не само.
Стига да може човек да превърне теорията в практика ,чудесата започват да се случват и нямат край.
Така някак си ги виждам нещата, защото аз направих от Програмата един инструмент, с който да си помагам в ежедневието и да живея пълноценно и щастливо. Не го обсъждам непрекъснато, не го размахвам, просто го живея. Съвсем свободно, съвсем разчупено, съвсем лежерно.
Харесва ми и благодаря.
Усмихни се, има изход.
Re: Още един скован, който помага
Нещо твое веднъж да напишеш?
Нещо което да не е изсмукано оттук или там.
Да ти кажа изобщо не съм го и прочел.
Толкова по-зле за теб..щом мислиш че съм сляп.
Това означава само едно единственно нещо-че никога няма истински да ПРОГЛЕДНЕШ!!
Това е несъвършеннството в този свят-фанатизма и убеденността в доктрините на всяка цемна.
Докато препечатваш чужди животи..просто не си ми актуален,не си истински!!
Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!
Нещо което да не е изсмукано оттук или там.
Да ти кажа изобщо не съм го и прочел.
Толкова по-зле за теб..щом мислиш че съм сляп.
Това означава само едно единственно нещо-че никога няма истински да ПРОГЛЕДНЕШ!!
Това е несъвършеннството в този свят-фанатизма и убеденността в доктрините на всяка цемна.
Докато препечатваш чужди животи..просто не си ми актуален,не си истински!!
Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!
Re: Още един скован, който помага
Ти си изключение просто.
То и аз съм,ама за всички тук съм еретик.
Да не кажа като вещер през средновековието.
Който е осъден на изгаряне на клада.
Свикнах..
С времето със всичко се свиква,когато си роден различен.
Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!
То и аз съм,ама за всички тук съм еретик.
Да не кажа като вещер през средновековието.
Който е осъден на изгаряне на клада.
Свикнах..
С времето със всичко се свиква,когато си роден различен.
Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!
в отговор на Church enemy
#9
Re: Още един скован, който помага
Винаги съм искал да бъда изключение. И сега ми се случва да поискам. Но аз да го искам не ми е полезно. Това проумях/и пак, относително е това с "проумяването", ама карай сега, не всичко е думи/ - не ми е полезно. Не само, за да съм трезвен, и физически , и емоционално. Не ми е полезно, ако искам не да бъда изключение, а да чувствам и да живея. А иначе, да!!!Уникален съм. Има си хас, да не съм уникален. Не мога да повярвам, че някъде има още един Sandu62, абсолютно копие на мен. Ама това не е от мене. Виж, на това последното, абсолютно се доверявам. Ама, не винаги, щото съм човек.
А бе, знаеш ли как искам да мога, абсолютно винаги да кажа мнението си без да коментирам чуждото, без да оспорвам чуждото, без да анализирам чуждото...Ама, не винаги мога, и пак щото съм човек. Но се опитвам, защото имам избор, открих, или открихме, или ми се откри общо решение.
А бе, знаеш ли как искам да мога, абсолютно винаги да кажа мнението си без да коментирам чуждото, без да оспорвам чуждото, без да анализирам чуждото...Ама, не винаги мога, и пак щото съм човек. Но се опитвам, защото имам избор, открих, или открихме, или ми се откри общо решение.
Re: Още един скован, който помага
Здравей! Сигурен съм за повечето приятели на АА да са разбрали за какво говориш, но нали ги има и от фанатиците...., а за тях полувинчовите работи не им е по-вкус. Ъм'чи и от полувинчовати приказки файда няма. Всъщност те са по вредни, щот подвеждат хората...., а й накрая винаги се чустваме не разбрани. 
Чудя се на тия фанатици, как не им омръзна да повтарят едно и също, и то почти всеки ден? Аджиба, да не би щот самите те се плашат да не забравят нещо, или нас на имат за некви идиоти...., а може би е някъв номер или чисто и просто се опитват да ни промият мозака, каквото и да значи това.
Чудя се на тия фанатици, как не им омръзна да повтарят едно и също, и то почти всеки ден? Аджиба, да не би щот самите те се плашат да не забравят нещо, или нас на имат за некви идиоти...., а може би е някъв номер или чисто и просто се опитват да ни промият мозака, каквото и да значи това.
в отговор на Church enemy
#12
Re: Още един скован, който помага
Ти си изключение просто.
То и аз съм,ама за всички тук съм еретик.
Да не кажа като вещер през средновековието.
Който е осъден на изгаряне на клада.
Свикнах..
С времето със всичко се свиква,когато си роден различен.
Не съм. Познавам доста хора от АА, които са живи, радват се на живота и са благодарни за всеки свой трезвен ден.
Но може би те нямат толкова свободно време да пишат тук и са толкова заети с живеенето на новия си живот, че нямат време да обясняват на хората, как да си живеят техния.
Остани си различен, това спасява от тълпата.
Усмихни се, има изход.
То и аз съм,ама за всички тук съм еретик.
Да не кажа като вещер през средновековието.
Който е осъден на изгаряне на клада.
Свикнах..
С времето със всичко се свиква,когато си роден различен.
Не съм.
Познавам доста хора от АА, които са живи, радват се на живота и са благодарни за всеки свой трезвен ден.
Но може би те нямат толкова свободно време да пишат тук и са толкова заети с живеенето на новия си живот, че нямат време да обясняват на хората, как да си живеят техния.
Остани си различен, това спасява от тълпата.
Усмихни се, има изход.
Re: Още един скован, който помага
Не се притеснявай, не е необходимо всички да ме разбират или да са непременно съгласни. За мен е по-важното, че аз съм се разбрала. Със себе си, с околния свят, видим и невидим.
Благодаря и на теб за отделеното време.
Усмихни се, има изход.
Благодаря и на теб за отделеното време.
Усмихни се, има изход.
в отговор на Church enemy
#14
Re: Сковаността в АА
Не ми хареса в АА прекалено голямата протоколност.
Такава зодия към..пък и такъв човек който не обича монотонното повтаряне и натъртване.
След известно време взе да ми дотяга.
Като че ли малко ли бреме носих аз самия..та трябваше да стана и кошче за душевни отпадъци.?
С времето се убедих че не ми олеква..а обратното.
Финтроле,
има ли нещо дето да ти харесва на тебе, ти все разправяш какво не ти харесва, кой нещо не ги прави нещата по твоя правилния начин. Я сподели има ли нещо дето да те радва тебе?
Такава зодия към..пък и такъв човек който не обича монотонното повтаряне и натъртване.
След известно време взе да ми дотяга.
Като че ли малко ли бреме носих аз самия..та трябваше да стана и кошче за душевни отпадъци.?
С времето се убедих че не ми олеква..а обратното.
Финтроле,
има ли нещо дето да ти харесва на тебе, ти все разправяш какво не ти харесва, кой нещо не ги прави нещата по твоя правилния начин. Я сподели има ли нещо дето да те радва тебе?
в отговор на maharadjata1
#15
Re: Сковаността в АА
Радва ме това което съм,което съм постигнал с кръв и пот.
Радва ме семейството ми.
Нещата никъде не са идеални,но ме радва това..че отсях житото от плявата.
Като малък имах страшно много (приятели).
Кой от кой по-верен и по-голям.
След 12,13 години живот в чужбина,мога да ти кажа че са не повече от двама-трима тези,които все още се сещат за мен от България.
Колкото и рядко и постно да е това сещане за мен.
А като си спомня,че ризата съм си свалял за хората.
Разбирай,буквално за почти всеки.
Със добри чуства,със никакви задни мисли,заради самите тях и заради това че съм ги мислил за приятели.
Понеже съм само дете,съм компенсирал със страшно много хора.
От този тип бях преди,че бях душата на не една компания.
Последните си пари съм си давал да черпя и за назаем.
Може би съм го правил,за лично удовлетворение..бил съм малкото копие на баща ми.
Той беше същия,с тази разлика..че умря от пиене да се доказва колко свестен е за хората..сиреч пияндетата.
Че и заеми правеше да ги черпи.
С годините разбрах колко погрешно е било това да си добър и безрезервно доверчив и алтруистично настроен.
Почнаха да стигат думи до ушите ми че съм бунак,и пак щели да ме измуфтят.
От това време ..днес нищо не е останало.
Станах мълчалив по принцип към хората..дори и да говоря,нищо не давам вече кой знае какво,не обещавам..гледам да има справеливост в даване ..получаване ..в жестовете.
И познаи..оказва се че болшинството хора..и тук в Норвегия,и българи и норвежци..пък и други..както и в бг когато си ходим са едни несериозни и неточни боклуци.
С времето отхвълих чуството за вина че проблема е в мен.
Понеже знам че съм човек на точността и качественността.
Радва ме това..че не съм част от тази маса хора.
Не съм,никога не съм бил,не искам да бъда и няма да бъда.
В това изречениое може да бъдеш сигурен,че ще го спазя до сетния си дъх.
Но...това не омаловажава това което масата хора никога не е научила и няма да научи.
Че..за да получиш отношение и уважение ..първо трябва ти да ги дадеш.
Не само да очакваш такива,а никога да не даваш.
Знаеш ли на кой са му простени винаги вечните грешки??
На пълния идиот.
Дано си разбрал..какво обичам.
Колкото и да ти се струва невероятно има неша които обичам,въпреки негативизма ми който е много силен..признавам.
Не искам нищо да се върти около мен..но няма и никога да се оставя да ме правят на терлик разни духовни инвалиди и недорасляци.
Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!
Радва ме семейството ми.
Нещата никъде не са идеални,но ме радва това..че отсях житото от плявата.
Като малък имах страшно много (приятели).
Кой от кой по-верен и по-голям.
След 12,13 години живот в чужбина,мога да ти кажа че са не повече от двама-трима тези,които все още се сещат за мен от България.
Колкото и рядко и постно да е това сещане за мен.
А като си спомня,че ризата съм си свалял за хората.
Разбирай,буквално за почти всеки.
Със добри чуства,със никакви задни мисли,заради самите тях и заради това че съм ги мислил за приятели.
Понеже съм само дете,съм компенсирал със страшно много хора.
От този тип бях преди,че бях душата на не една компания.
Последните си пари съм си давал да черпя и за назаем.
Може би съм го правил,за лично удовлетворение..бил съм малкото копие на баща ми.
Той беше същия,с тази разлика..че умря от пиене да се доказва колко свестен е за хората..сиреч пияндетата.
Че и заеми правеше да ги черпи.
С годините разбрах колко погрешно е било това да си добър и безрезервно доверчив и алтруистично настроен.
Почнаха да стигат думи до ушите ми че съм бунак,и пак щели да ме измуфтят.
От това време ..днес нищо не е останало.
Станах мълчалив по принцип към хората..дори и да говоря,нищо не давам вече кой знае какво,не обещавам..гледам да има справеливост в даване ..получаване ..в жестовете.
И познаи..оказва се че болшинството хора..и тук в Норвегия,и българи и норвежци..пък и други..както и в бг когато си ходим са едни несериозни и неточни боклуци.
С времето отхвълих чуството за вина че проблема е в мен.
Понеже знам че съм човек на точността и качественността.
Радва ме това..че не съм част от тази маса хора.
Не съм,никога не съм бил,не искам да бъда и няма да бъда.
В това изречениое може да бъдеш сигурен,че ще го спазя до сетния си дъх.
Но...това не омаловажава това което масата хора никога не е научила и няма да научи.
Че..за да получиш отношение и уважение ..първо трябва ти да ги дадеш.
Не само да очакваш такива,а никога да не даваш.
Знаеш ли на кой са му простени винаги вечните грешки??
На пълния идиот.
Дано си разбрал..какво обичам.
Колкото и да ти се струва невероятно има неша които обичам,въпреки негативизма ми който е много силен..признавам.
Не искам нищо да се върти около мен..но няма и никога да се оставя да ме правят на терлик разни духовни инвалиди и недорасляци.
Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!
в отговор на Church enemy
#16
Re: Сковаността в АА
Това е много хубаво, че отстояваш себе си и не търсиш вина в себе си, но като търсиш вина в другите хора ти страдаш, ти ще се гневиш и ти ще се страхуваш, няма да имаш реална преценка за себе си, ще си мислиш че си повече от другите и ще мразиш, да живееш в омраза не е лесно и убива постепенно бавно, но ти дава увереността, че контрола в твоите ръце ти си силния ти си голямата работа, ти ги разбираш нещата повече от другите, те са мишки смешни елементарни, жалки. Постепенно загряваш, че никого не обичаш и така и себе си почваш да мразиш иначе голямо мнение за себе си ще имаш, но ще е фалшиво.
Така съм живял години и повярвай ми ставаше все по зле. Сега живота ми е съвсем различен.
Много са ти големи приказките:
Аз никога...ще видиш..
Ами желая ти да си добре наистина, нищо лично към тебе само дето си малко в грешка за доста неща.
Така съм живял години и повярвай ми ставаше все по зле. Сега живота ми е съвсем различен.
Много са ти големи приказките:
Аз никога...ще видиш..
Ами желая ти да си добре наистина, нищо лично към тебе само дето си малко в грешка за доста неща.
в отговор на Church enemy
#17
Re: Сковаността в АА
Church enemy, надявам се да чуваш аплодисментите ми.
Усмихни се, има изход.
Усмихни се, има изход.
в отговор на maharadjata1
#18
Re: Сковаността в АА
Благодаря.
Да изисквам много..но и давам също много.
Незнам..с времето станах максималист.
Може и да греша за много неща..но правя най важното..не пия и държа пороците настрана.
Прекалено много контрол налагам.
Ппав си.
В това ми е грешката.
Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!
Да изисквам много..но и давам също много.
Незнам..с времето станах максималист.
Може и да греша за много неща..но правя най важното..не пия и държа пороците настрана.
Прекалено много контрол налагам.
Ппав си.
В това ми е грешката.
Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!
Re: Сковаността в АА
чуваме-чуваме дори се чудим на вашите аплодисменти.... защо ли нашия бродяга ги заслужава, специялно подобна аплоза, след като сам признава да не знае на кое небе се намира или чисто и просто ти е кеф да аплодираш всеки който на теб вдъхва доверие без значение дали има нещо общо с всеки един от нас, който сме намерили уникалната възка с Бога.....