Бързата лента

Интересно ми според вас колко бързо е прекалено бързо, когато говорим за развитие в една връзка?

Моят случай: запознахме се от около месец... и решихме да се преместим заедно през септември, под наем, на ново място и за двамата. Той говори и за по-сериозни стъпки. Почти постоянно сме заедно, засега не сме се уморили един от друг... обаче много ме е страх как ще се развият нещата като заживеем заедно след толкова кратко познанство. От друга страна това е първият човек, с когото се чувствам комфортно след серия от кратки "връзки" (емоционално изтощителни). Навлязохме в живота един на друг за броени дни, стряскащо бързо, и определено не е на сексуална основа, дори не на емоционална, по-скоро развихме някакво неочаквано партнъорство и нужда да споделяме един с друг (дори не мога да формулирам какво точно имам предвид).

Има ли някой друг тук с подобен опит?

Добро утро!
Прекалено бързо е това, което смяташ за прекалено бързо.
За мен прекалено бързо няма. В момента в който се запознах с жена ми знаех, че е тя
Страхът си е нормален. Има едно правило - даваш 100% от себе си и ако си щастлива всичко е ОК. Не си ли щастлива - гащите, чантата и айййде

Temptation hunts us all!

Имам един единствен опит с прибързано заживяване заедно. Резултата е, че загубих приятел. Излезе ли веднъж от леглото ми, излиза и от живота ми. - Аз съм на този принцип.

Един съвет: НЕ заживявай с някой, който те съжалява или ти съчувства. Тогава ще сте като съквартиранти. Само ако наистина се искате един друг и сте влюбени предприемай такава стъпка. Иначе можеш само да наблюдаваш и преценяваш и чак тогава да решаваш дали. Ако направиш обратното, да действаш и после да мислиш, ще допуснеш грешка.


Всъщност зависи си и от възраста и личностното ви израстване. Ако умеете да преценявате другия и сте достатъчно зрели, за да знаете какво искате, вероятността да се получи между вас е голяма. Все пак ако сте сигурни, че искате повече от другия и сте готови за такава крачка на този етап, няма какво да се мотате с години. Всичко зависи от това как ще си паснете като характери, възгледи и цели. Ако сте достатъчно наясно със себе няма лошо да си поговорите кой какво очаква от другия и от съвместното ви съжителство. Така ще сте наясно от самото начало един с друг. Поне според мен това е правилното. Но всеки сам си решава. Успех!

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

Чувстваш ли се с него така, все едно живееш с копие на самата себе си? Мислите ли почти еднакво; или поне много подобно? Изпълняваш ли желанията му преди да ги е изрекъл, и съответно той твоите? Готова ли си да го приемеш такъв, какъвто е, и да живееш с него без да искаш да го променяш? Можеш ли да му простиш всичко, защото знаеш, че това, което е извършил не е това, което той в действителност е?

Ако на всичките тези въпроси можеш да отговориш утвърдително без да се замислиш, не се колебай нито секунда. В противен случай първо си изясни какъв точно е проблемът и би ли могла да го надживееш. След това каквото решиш.

Всеки миг, в който не правя това, което желая, не живея, а просто бавно умирам.

Няма прекалено бързо развитие в една връзка, има прекалено бавно!
Стряскаща е основата на която лежи връзката ви, ако сте под 70.
Мисля, че тук няма такива, с такъв опит.Тук връзките ни са на сексуална(шибаме се като маймуни), емоционална и меркантилна основи, на споделенческа сигурно ще бъдат над 70

Айде говори само за себе си, молим та!

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

Ти на колко години си, ако не е тайна? Моя приятелка се спусна наскоро по бързата лента, запознаха се през януари, почти веднага заживяха заедно, вече са сгодени и сега си търсят къща. Но и двамата са към 40 и знаят какво искат. Чувстват се чудесно заедно, а това е най-важното.

Бързата лента винаги си е риск. То и по бавната лента има риск, но е по-малък.

Както са ти казали - има значение на колко години сте. Ако сте узрели и двамата, ако знаете какво искате, то няма какво да се бавите. Трябва да се пуснете по лентата. Няма какво да теоризирате в случая.

Пирамидите са се състояли от... земен ресторант и множество коридори за объркване на учените.

шибаме се като маймуни

Може би не всички се шибаме като маймуни.

Пирамидите са се състояли от... земен ресторант и множество коридори за объркване на учените.

"В момента в който се запознах с жена ми знаех, че е тя"

Това е интересна мъжка позиция, чувала съм го от приятели-мъже, от жени - никога. Дали защото жените са по-неуверени в себе си и решенията си...

Аз на това наблягам: ясна комуникация, ясни цели, общи и индивидуални.

Иначе няма база за съчувствие / съжаление, по-скоро ме е страх, че той не е свикнал да е сам (има зад гърба си развод + 1 дългогодишна приятелка), а аз съм прекалено свикнала на живот извън двойка.

Странно, той ми задава абсолютно същите въпроси

Аз също съм го чувал само от мъже. Замислих се - дали пък жените не са по-страхливи или по-тайнствени и по-предпазливи в този случай?

Пирамидите са се състояли от... земен ресторант и множество коридори за объркване на учените.

какво ще загубиш, ако се окаже, че не сте един за друг- само ще местиш още веднъж багаж насам-натам. гмуркай се, пък каквото времето покаже. хората мечтаят за такива спокойни отношения...

На 30 и двамата (3 седмици разлика в годините)

Иначе като казах, че не сме заедно на сексуална основа, нямах предвид, че сме в платонични отношения (за мен новото в тази връзка е среднощен секс, задължителен при случайно събуждане )

На 30. И той е на толкова (има доста опит, аз не).

Супер за приятелите ти, те са по-зрели от нас обаче, поне на години.

Бързо е в тежък махмурлук да се венчаеш във Вегас с неизвестен, но за сметка на това - чаровен каубой..
А сериозно..мисля, че не е въпросът е бързото и бавното - а в намирането на точния момент, когато житейските ви вълни се кръстосат и припокрият. Има някакъв преломен момент - който нито бива да се отлага, нито с него да се прибързва. В единия случай - някак се пропуска момента и хората постъпват повече рационално, понякога - по инерция или заради хорски очаквания, а в другия - не е ясно дали фойерверките са само от страст и секс, или има и нещо по - бъдещо, което да стъпи на тази - инак - толкова блага основа.
Всъщност, ако се замислиш, някак няма точен в момент, в който да си кажеш - ето, правя го. То е просто потребност - да си наоколо, да споделиш битието отблизо, да съпреживееш нещо извън гаджосването, да имаш семейство, деца.
Аз нямам такива бързи решения, отнема ми повече време да се концентрирам в даден човек трайно, а и моите истории са все едни смахнати, но имам такива познати, които - след сравнително кратко интро - скачат. Още - си мисля, че ние хората сме склонни много да го мислим..сякаш съжителството с някой е нещо, което те ангажира во век и веков. Ако се замислиш..всъщност това е просто избор, в даден момент, за даден човек. Ако нещо не потръгне..какво пък. Живи и здрави.
Не му мисли толкова, в тази връзка. Това са поправими неща.
Споделянето е силна основа. Няма ли я тази близост - нищо не се получава. И дори добрият секс не спасява положението. Вярвай ми.
Го, го, гърл.

Ха, както казват колегите, да избегнем феномена "парализа чез анализ" (не се превежда добре)

Ох, ще прозвуча вероятно много антиромантично, ама ме тревожи как ще оправим наема, ако се оплескат нещата

Хей, благодаря ти за анализа, импулс, по наблюдения ти имаш много точна преценка за хора и ситуации.
То е ясно, че ще се скача със затворени очи, ама май не е толкова страшно