RIP Жана
1 отговора
0 прегледа
RIP Жана
Снощи на 14 години почина ангорката Жана.
Към средата на Юни спря да се храни. На 19-ти изведнъж получи някаква криза -- влезе в стаята като пияна, вцепени се, и падна на една страна. Очите и започнаха да не реагират, стана сиво-бледа, изтиваше... Сложихме я на системи и я увихме в одеало. Два-три дена по-късно се посъживи, но продължаваше да не яде; поне пропи вода. Няколко седмици я хранихме със спринцовка, по някакви нищожни количества с идеята да я захраним. Губеше тегло с всеки ден, и към края на месеца вече беше само 2 килограма.
От 3 седмици насам започна да проявява интерес към храната и да похапва по малко, но с желание. Започнахме да се надяваме, че ще си въстанови теглото и може би ще поживее още някоя друга годинка, но снощи внезапно умря. Последните няколко дни беше особено изнемощяла.
Преди 4 години я оперираха от възпалени яйчници и я кастрираха. Мъчно ми е, че този път така и не я заведохме на ветеринар, но тя едва ли щеше да издържи още една операция. Знам ли, както и да е.
Беше добро коте. Пролетта беше хванала гълъб. Преди години хвана мишка. Не съскаше и беше добронамерена с непознати. Имаше си специално място до тостера, от което винаги наблюдаваше докато вечеряме. Често преди сън се мушкаше в леглото, не обичаше да спи сама. Обичаше да побутва с лапичка за да я погалиш, и и беше любимо да се притопля върху работещ лаптоп. Не се плашеше от прахосмукачката, даже я "минавахме" и нея (на най-ниска степен, разбира се).
Можех да вложа повече старание за храненето й в последните дни от нейния живот, жалко...
RIP
Към средата на Юни спря да се храни. На 19-ти изведнъж получи някаква криза -- влезе в стаята като пияна, вцепени се, и падна на една страна. Очите и започнаха да не реагират, стана сиво-бледа, изтиваше... Сложихме я на системи и я увихме в одеало. Два-три дена по-късно се посъживи, но продължаваше да не яде; поне пропи вода. Няколко седмици я хранихме със спринцовка, по някакви нищожни количества с идеята да я захраним. Губеше тегло с всеки ден, и към края на месеца вече беше само 2 килограма.
От 3 седмици насам започна да проявява интерес към храната и да похапва по малко, но с желание. Започнахме да се надяваме, че ще си въстанови теглото и може би ще поживее още някоя друга годинка, но снощи внезапно умря. Последните няколко дни беше особено изнемощяла.
Преди 4 години я оперираха от възпалени яйчници и я кастрираха. Мъчно ми е, че този път така и не я заведохме на ветеринар, но тя едва ли щеше да издържи още една операция. Знам ли, както и да е.
Беше добро коте. Пролетта беше хванала гълъб. Преди години хвана мишка. Не съскаше и беше добронамерена с непознати. Имаше си специално място до тостера, от което винаги наблюдаваше докато вечеряме. Често преди сън се мушкаше в леглото, не обичаше да спи сама. Обичаше да побутва с лапичка за да я погалиш, и и беше любимо да се притопля върху работещ лаптоп. Не се плашеше от прахосмукачката, даже я "минавахме" и нея (на най-ниска степен, разбира се).
Можех да вложа повече старание за храненето й в последните дни от нейния живот, жалко...
RIP
Редактирано от heptagram на