Щастлива

Много съм благодарна и щастлива, че отново мога да организирам ремонт в къщи. След случилото ми се, не мислих, че ще мога отново да го направя.
Това обаче е вече факт, аз организирам и ръководя ремонт, организирам хора, аз си ги намирам, аз се оправям с тях, оправям си дома, както преди съм го правила, само че сега го правя сама, без майка, и се оправям много добре, и дори татко изпълнява
Зомбирана, клонирана, машинизирана, имплантирана, неиндивидуализирана, калъпирана, смешнизирана, смотанизирана, комплексирана, унифицирана, бетонирана, каквито и да съм аз, днес съм много доволна много и благодаря на всички хора, и на АА, при които Бог ме изпрати, за да стъпя отново на краката си.

Браво за ремонта!
ГолЕм праз е верно!
И аз организирам подобен ремонт у нас...
Я кАжи от къде взе плочки за банята, моля те, че мноо' сме го закъсАли за банята
БлагодарЯ!
(не се бъзикам, даже съм много сериозна)

Благодаря ти, че продължаваш да споделяш с нас своите малки победи. Да не забравяме как от висините на Вийон се озовахме до пълния с ракия бидон. Чака ни дълъг път на възстановяване.
Припомни ми как Харакири сподели своите малки победи тук. Къде си бе Харакири.

Учим се да живеем, въпреки че на някои хора не им харесва. Лесно е да се каже, че не плащаме данък обществено мнение. По-трудното е да се научим да живеем свободни от хорския присмех. Да живеем без да имаме нужда да бъдем одобрявани от всеки. Да живеем дори във враждебна обстановка. Свобода.
Иначе съм споделял отдавна на тема подигравката. Присмехът.

Някои неща се променят. Някои неща не се променят. Каза Морфеус на бившата.

Ноември, 2008-ма:
На връщане гледам един дългогодишен пребиваващ из психиатриите да стои на бордюра и да си говори сам. Май че вече си живее в държавна иснституция. Поздравявам го и го питам как е? Той ме поглежда странно и извиква – ПО-ДОБРЕ ИЗВЕСТЕН ПИЯНИЦА, ОТКОЛКОТО АНОНИМЕН АЛКОХОЛИК!
Мдаааа. Вдигам палец в съгласие и отминавам. Може би наистина да е по-добре известен пияница. Кой знай. Ще упражня правото си на грешка и ще остана в миманса този път. Предпочитам да съм на топло, да си пия чая и да си пиша на компа, отколкото да живея из лудниците и да се базикам с хората.
Подигравката. Голямо оръжие. Използвал съм го и срещу мене са го използвали. Нахлуват спомени от детството - Страх те е, а! Кой?!!! Мене ли ме е страх бе? Страх те е, ами! Не можеш да го направиш това! Пъзльо, пъзльо! Как да не мога бе!? Сега ще видиш кой го е страх! Сега виждам донякъде за какво става въпрос. С подигравката се предизвиква страх. Или се използва страхът. Натиска се командното копче. Става въпрос за достойнството. Една от частите на аза. Някой ми се подиграва. Осмива ме. Посочва мой недостатък. Значи нещо ми има. Значи нещо ме отличава от другите. Имаше един разказ за ятото птици, които кълват и гонят различната. Май се избиха накрая, защото подгонваха всяка, нацапана с кръв и я убиваха. Съответно някоя друга се нацапваше и така нататък. Но примери много. Различен и смешен. Упрек. Застрашено достойнство и сигурност. Не съм достоен, не съм обичан, не съм приет, не съм признат. Ще ме изгонят, ще ми отхвърлят. Страх. И гонен от този страх се опитвам да го потуша, да задоволя изкривеният си инстинкт да бъда на сто процента приет, одобрен, разбран, обичан и на сигурно. Не става. Защото винаги изскача още някой, който почва да вика – ХА, ХА, ХАААААА! КАКЪВ СИ СМЕШЕН, КАКЪВ СИ ГЛУПАВ, КАКЪВ СИ ЖАЛЪК, КАКЪВ СИ МАЛЪК, КАКЪВ СИ КЪДРАВ, КАКЪВ СИ НИСЪК, КАКЪВ СИ ЕСНАФ, КАКЪВ СИ ФАНАТИК, КАКЪВ СИ ТИКВЕНИК, ЗАЩО ПИШЕШ ТАКА, ЗАЩО СЕ ДЪРЖИШ ТАКА, ЗАЩО МИСЛИШ ТАКА, ЗАЩО ГОВОРИШ ТАКА, ЗАЩО ЖИВЕЕШ ТАКА, ЗАЩО ДИШАШ ТАКА, ЗАЩО СЕ ХРАНИШ ТАКА, ЗАЩО СИ ТАКЪВ, А НЕ СИ ТАКЪВ, ЗАЩО СИ ТОЛКОВА ПОГРЕШЕН, ЗАЩО СИ ТОЛКОВА ПРАВИЛЕН, ЗАЩО ТОВА И ОНОВА И
Подигравка. Защо съм се подигравал на хората? От страх. От собственото си чувство на страх. Че някой има повече от мене и бих бил спокоен и сигурен, само ако няма. Само ако не ме изпреварва. Да го дръпна обратно в казана. И друга приказка има за онзи, койно завиждал на съседа си за магарето. Дошъл Бог и му предложил едно желание. Той незабавно пожелал да умре магарето на съседа. И докато добичето приритвало, загрял че можел и да си пожелае магаре за себе си. Но страх. Завистта е вид страх. Да не би да е нещо повече от мене, а аз да съм по-долу от него. Само ако мога да имам повече от него или да направя така, че да има повече от мене. Аз ще съм по-приет, по-одобрен, по-обичан и по-сигурен от него. Ами ако той е на правия път? Върни се обратно! Колко си смешен! Колко си жалък! Колко си глупав! Какъв си фанатик и смешник! Колко си беден! Колко си ограничен!
Всъщност много е просто – по плодовете им ще ги познаете. Ако искам да съм като него – правя като него и предпочитам да съм известен пияница. Ако искам да живея в цивилизацията, да имам работа, да не седя по бордюрите, да правя ремонт, да пазарувам, да си пиша – правя това, което той не прави. Ако някой плешивец ми рекламира новата си тактика за гъст косъм, доста ще ме усъмни. Всъщност единственото, което плешивецът може да направи – да се присмее на къдравата ми коса. С тези разсъждения се прибирам и разбирам, че за кой ли път съм оплескал печката. Редовно нещо или загаря или изгаря или и двете плюс голямо оплескване. Нали съм купил препарат. Циф с хлор. Търкам и ми се гади от хлорната миризма. Познавам трима събратя, които са пили дезинфенктант с основно съдържание на хлор. Заради процента алкохол. И още един, който по случайност е бил спрян. Не мога да проумея как ще се пие това нещо, но това е вероятно, защото в момента съм трезвен. Звучи ненормално, но е самата истина. В развитите фази ставаме на самоходни машини и единственото, което ни интересува е да утолим жаждата.
Не е нормално, но всъщност зависи от гледната точка. Всичко е относително.
Обадих се на приятелчето, което е в запой. Питах го как е.
Той – много съм зле. Много съм зле. Не мога да спра. Сутринта станах и не издържах. Нямаше начин. Разбираш ли ме?
Аз – разбирам те. Нормално е.
Той – КОЕ Е НОРМАЛНО БЕ!!! КОЕ Е НОРМАЛНО!!!! ТОВА НЕ Е НОРМАЛНО!!! Не мога да спра! Не мога да спра! В понеделник влизам! Ходих днеска на доктора. Благодаря, че се обади. Ти правилно каза вчера или онзи ден – да влизам. Не знам кога каза. Не знам кой ден сме и колко дни пия. Не знам кога говорихме. Това не е нормално. Не е нормално.
Не му казах, че е нормално за ненормалници като нас. Няма смисъл засега. Всичко е относително.
Майсторът няма да идва. Сега се обади. Има нещо положително в това. Ще мога да отида на сбирка.

mercurial, благодаря, че ме приветстваш за ремонта, хахаха
Реших да ти отговоря, защото така е правилно, мисля.
Ясно е, че се бъзикаш с мен.
Думата "бъзикам" не ми допада, не е в речника ми и не мисля, че е добре да се употребява, ама какво да направя, като е така ниско нивото ти, за да ме разбереш, трябва да слизам от време на време до нивото на примитивните хора, налага ми се да се уча да живея в реалността на аборигените, хахахаха

Благодаря за подкрепата, alkaja-106775

А сега по същество, за тези, които знаят цената на един ремонт, след години пиене на лекарства и алкохол
В ремонта обаче аз видях отново възможност да се опияня, ето това е лудото, ненормалното, обсесиращото, фиксиращото или каквото и там да се нарича, това, което е в главата ми и работи
Много ми се искаше наистина всичко да е както преди, обаче не е.
Преди седем години, като правих ремонт, и си пиех, и така изключвах, защото самата организация, и същност на ремонтите ме натоварват. Промени, къртене, суматоха, външни хора, няма обичаен ред, хаос, и най-вече, любимата ми чистота, най-любимата ми чистота я няма...
Сега, сега първо се опияних, опияних се от това, че правя ремонт, това е едно, че ми се случва изобщо, че мога да го организирам, че хората ми вярват, че ме слушат, че имам сили да го направя.
Тази емоционална нетрезвост или натовареност ми попречи да видя докъде ми се простират силите, да проявя здрав разум и да мисля трезво.
Изразходвах много повече сили, отколкото мисля, че имах, и тук видях една опасна точка, червената точка или лампичка, на която ако не обърна внимание, може да ми се случи нещо много неприятно.
Точката, която съм пренебрегвала много години, която ми е казвала, че моите лични сили, на моята личност, не на личността, която искам да бъда, не на личността, която обществото иска да бъда, или някой иска да бъда, или някой иска да види, или някой ми е казал, че трябва да бъда, не, червената лачпичка на моята личност, предела на моята физика, моята психика, моята душевност, която ми казва, спри, стига толкова, защото нямаш повече собствени сили ...
Много години минавах през тази червена линия, много години, и търсих средства, за да намеря още и още сили, и ги намирах...

Не знам, дали е подкрепа, Spiritual, но чувствам, че се говорим на един език. Може би е инакомислие, но може и да е еднаквост, може да сме под един калъп излети. Това за мен, вече близо година и два месеца, няма значение, ама абсолютно никакво значение. Всеки би могъл да влезе тук и всеки, ако честно желае, ей така, от нищото ще проумее от споделеното кой е инакомислещ, кой се бъзика, кой иронизира или се самоиронизира, кой е гневен, кой е честен, кой е интелигентен, кой е псевдоинтелигентен, кой е умен, кой е прост, кой се прави на умен и кой се прави на прост...Такива ми ти работи, Spiritual. Радвам се на твоите преживявания, които ти носят удовлетворение, покой и може би да изпитваш това невероятно чувство на благодарност, а не на единственост и себеправедност.

Днес навършвам 52 години. Това е третият ми рожден ден и трезвен, и откакто съм в АА. Тази сутрин се събудих в четири и петнадесет. Имах време за тишина, размисъл и молитва. Пак легнах. Жена ми, дъщеря ми и гаджето й ме събуждат към седем и тридесет с песен, много пожелания, много подаръци. Не ми пожелаха трезвост. Знам защо. Те приемат моето поведение за константа, те забравят, че съм алкохолик. Те се радват и са благодарни, че в момента живеем точно така, както живеем. Преди време без повод, жена ми каза:"Никога не съм и помисляла, че ще мога пак да живея спокойно с теб и ще можем да се смеем, ей така, просто се смеем.., както беше преди 15 години, както беше преди 30 години. Е, добре, тази сутрин пием кафе, дъщеря ми прави снимки, аз пускам майтапи, забавлявам... И представяш ли си, Spiritual, аз перфекционистът, аз умникът, аз вездесъщият не съм купил по един бонбон да ги почерпя?! За мен вече е важно чувството, точното чувство в точното време, в Неговото време...И разбира се, кеф ми е, трезвен съм, има време, докато тръгна за работа, паля колата, отивам до "Кауфланд", купувам една торта "Гараш"/жена ми е луда по тази торта с орехови платки, с много орехови ядки, с много шоколадов мус, с много шоколад.../, връщам се вкъщи, духам свещи, дъщеря ми отново прави снимки и сега ти пиша, когато вече съм в офиса. Не е дошъл още художникът на новия филм, в който започвам от днес работа. Ще снимаме да края на август. Филмът е документален, ще бъде кратък, немска му работа. Така, че аз засега идвам на Конвенцията в Кранево. Надявам се и ти да дойдеш. Обещаваш ли, че ще свършиш ремонта дотогава?.

Радвам се, че празнуваш рожденния си ден трезвен, и в такова добро душевно състояние
Бъди щастлив и благословен !!!



П.П. Разбира се, че ще свърша ремонта, все пак съм инженер човек, хехе, и се очаква да се оправя много по-бързо от другите, примерно от mercurial с банята, еййййй не е лесна работа да се слагат плочки в банята ...

Какво съвпадение! И аз току-що приключих ремонт, който организирах съвсем сама. Спиритуал, напълно те разбирам. Докато пиехме, такива мероприятия си бяха направо плашещи, а сега са по-скоро удоволствие от граденето на нещо ново. Аз много се забавлявах да се правя на дизайнер. Лично реставрирах някои стари мебели и боядисах стените; поръчвах пердета и възглавници; измислих цветовите решения; обикалях магазините за това и онова. Сега съпругът ми ще ме води на по-така почивка за награда.

Прочетох отново предишния ти пост. Това "опияняване" от успешната работа защо те плаши? То по природа е съвсем различно от алкохолното опиянение. Позитивно и градивно е, искам да кажа.

Поздравявам те spiritual66! Дръж се здраво за трезвеността! Не само възстановяващият се алкохолик усеща, че започва да живее един нов живот, изпълнен с толкова много хубави моменти, но и близките също са много, много, ама много щастливи. Успех в ремонта! ЩЕ СЕ СПРАВИШ!!!

Браво, memi2011, радвам се за теб.
Моят ремонт е по-скромен, но аз се радвам принципно на това, което ми се случва. Предстоят нови и по-големи ремонти и събития занапред в живота ми
Аз нямам съпруг, наложи се да избирам преди доста време, всъщност се наложи други хора да избират вместо мен дори, ситуацията и събитията бяха твърде неприятни и драматични за мен, та наложи се да се избира, дали да имам съпруг, или да се опитам да остана жива, разбирай трезва, та така.
Приятна почивка, и се наслаждавай на щастието си

Това не е опияняване от успешната работа, в смисъл не е радостта от успеха, от хубавото, мисля, че е нещо различно.
Това е опияняване, като желание да се избяга от реалността, аз все още имам такива състояния, в моменти на напрежение, на неувереност, на несигурност, търся нещо, или някой, или не знам точно какво, с което да избягам от случващото се.
Всъщност не мога да определя защо и кога се случва, в смисъл, не го прогнозирам, просто се случва, обхващат ме някакви крайни и неприятни състояния, свързани с реалността, която ми идва в повече, и не искам да я приема, или не мога да я приема, и тогава търся спасение в нещо, което да ме извади от реалността.
Не знам дали добре го обясних.

Аз те разбрах. Обаче, знаеш ли, това търсене на бягство от реалността не е чак толкова лошо. Ако го канализираш в някакъв творчески проект. Така едновременно променяш въпросната реалност и си доволна от себе си. Не става дума да съчиняваш симфонии. Един ремонт например е чудна възможност човек да си поиграе на творец. Докато майсторите коват и къртят, ти вземи се заиграй да измислиш точния нюанс зелено на плочката в еди кое си ъгълче - хем "бягаш от случващото се", хем се спасяваш в нещо, което да те "извади от реалността", хем всички са доволни, а ти - най-много.

И аз не знам, дали ще мога да обясня, точно това, което чувствам сега в повечето крайни моменти на опиянение или на неопиянение. Опитвам се вече да бъда умерен в умереността и на радост, и на тревога, и на страдание, и на гняв, и на завист, и на толкова себична любов, че да сграбча, да задуша някого... Нищо човешко не ми е чуждо и сега, когато съм трезвен близо две години и два месеца. Преди, почти във всеки един момент губех мярката, бягах от това, което интуицията ми подсказваше. Правех ненормални неща, усещах го, но си вярвах, на себе си вярвах, че резултатът ще бъде добър, както за мен, така и за околните. Не ставаше. Сега се пазя да ни си повярвам много. За мен това да си повярвам много е опасно, не само за моята трезвост.

Не е задължително да съм го обяснил толкова добре, че всеки да ме разбере. И един човек да ме разбере, да му помогна ще съм благодарен. И никой да не ме разбере, какво от това? Светът с разбирането или неразбирането на моето мнение няма да се свърши.

Хубав ден. И трезва вечер.

Хаха, сега се зачетох в поста ти, за творческия проект, ей, такава веселба.
Вторият ми спонсор ми каза един ден, абе К., абе няма ли да се спреш, ами само някакви идеи ти се въртят в главата, то бива бива, ама ти непрекъснато мислиш нещо, и то като правило е доста лудо, хахаха.
Творческите проекти, творчеството, ами мен общо взето това ме измъкна за живот или към живота, аз бях полужива и полунормална, така мисля, само творчеството ме измъкна, защото точно то ми помага да излизам от въпросната "реалност", която е така гадна понякога, че нямам думи.