Тайни

Една единствена тайна имам, но тя дори не е важна и може би е тайна, защото е тъпа работа.

Абе, като се замисля нямам важни неща, които пазя само за себе си. Всичко си казвам. Много съм бъбрива. А това не е добре.

Ще ми се да можех да не говоря толкова и на всеки.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

Иди в 40-50 и чети какво казва Уни'то. Тайните можеш да си ги споделиш с абсолютно непознати хора в трамвая примерно и то съвсем безнаказано.

Всеки човек таи в себе си неща, за които не обича да говори...Не знам дали могат да бъдат наречени тайни, тъй като понякога става въпрос не за конкретно събитие, а за процеси...
Да, има неща за които не искам да говоря...има и такива, които съм споделяла само на един човек...Самата аз също нося чужди споделяния, за които не говоря...
Абе всеки си е собствена вселена...И да, интерпретациите са най-вече през собствания ни опит...Човек съди за другите по себе си...

Та на въпроса - нормално ли е да съм се заринала така с неща, които са важни за мен, но продължават да си седят само за мен?
-------------------
Ееее, та за теб, за кой друг...това са си твоите емоции и усещания...а дали ще ги споделиш е вече твой избор, но след като не си го направила, значи има причина...виж коя е причината...
А "тайна" е думичка с много тежък товар, замени я с друга...например "моята истина" ...човек няма тайни от себе си...а това е най-важното......но има отговорности към другите..тааа...не знам, но не го мисли много...

мисля, че имам, да имам.Не съм казвала по скоро по стечение на обстоятелствата, което ме е довело до решение да си мълча. Или по просто казано мълча щото е толкова лично, че другите не биха се сетили да ме питат, а аз какво да ги занимавам ... това са мои неща, зная, че освен да бъде изслушана какво друго?? - Нито ще ми олекне, щото това са факти някакви си, нито ще се промени нещо. Пробвала съм да споделя такива неща... хубаво е да чуеш и друга гледна точка за тях и все пак дали това ще помогне, някой път помага да живеем по леко с тези тайни, ама личното си остава.
Та на въпроса - нормално ли е да съм се заринала така с неща, които са важни за мен, но продължават да си седят само за мен? нормално е, но пък зарината..., явно ти е период някакъв, в който се чувстваш по скоро неразбрана, дистанцирана/защото ако други знаеха това което пазиш може би щяха да погледнат по теб по друг начин/. По някакъв повод ти е дотежало от тайните, нещо е разтърсило лавиците, на които са били подредени...

Един мъдър немец на има Вилхелм Буш е писал: Wer Sorgen hat, hat auch Likoer.
Нали всичкият багаж не е резултат от едно събитие? Щом досега си го носила и занапред ще можеш. Да не говорим за неща, които в момента, в който се случват се усещат като трагични и драматични, пък след време изглеждат маловажни и даже комични.

_
Спорно е, дали Бил Гейтс е най-известната личност, но най-често споменаваната е майка му.

Цар Траян има кози уши? Внимавай къде какво казваш, никога не се знае дали някой няма да иде точно там да си прави свирка (каквото и да означава това).

Не мисля, че "тайна" е точната думичка, но моите преживявания са достояние в тяхната цялост едниствено на онези, с които съм ги съпреживял. Всички останали получават само старателно филтрирани части. Тайни ли са това? Не зная, за мен това е просто моето вътрешно пространство, в което не допускам хора с кални обувки.

Всеки миг, в който не правя това, което желая, не живея, а просто бавно умирам.

... aко под кални обувки имаш предвид недостатъчно добронамерено присъствие или нездраво любопитство, то-да, аз също недопускам такова и... въпреки впечатлението, което създавам на отворена бъбривка, моите преживявания са си мои... няма какво даже даги обсъждам, понякога дори и с участващите...

Авторът на Илиадата е или Омир, или ако не е Омир, е някой друг със същото име.

Миии... нещо такова, и от двете, и не само.

Всеки миг, в който не правя това, което желая, не живея, а просто бавно умирам.

Имам разбира се, неща от които ме е срам и даже не искам да се сещам за тях, а какво остава да ги споделям с когото и да било. Най-вече постъпки. Но, като се замисля, съм казвал някой от най-големите си тайни на майтап и то пред някякви случайни хора. Конкретно по въпроса ти, мисля че е съвсем в нормите, аз съм така цял живот. Като знам колко трудно се пазят тайни и хич не ми се споделя.

In war, truth is the first casualty

Потърси човек, на когото би казала всичко. Или поне такъв, с когото като си, нищо друго няма значение.

Иначе - имам неща, които на конкретни хора не искам да ги кажа, но други ги знаят.
Има и едно конкретно нещо, което си е доста голямо, но съм го премълчавала, просто защото съм очаквала определена реакция, включително да ме вкарат в болница за известно време и всякакви други неприятни неща. Т.е. спестих си последствията. А не че не съм искала да споделя.

Е, имам и един любим човек, на когото спестявам някои неща, въпреки че ми се иска всичко да споделя, просто защото не искам да го шокирам.
Но постепенно споделям.

- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Не знам дали е нормално за теб, но е нормално за мен. За съжаление изключително рядко и трудно споделям нещата, които витаят из мен.
Но пък за щастие това почти не ми пречи. :-)

Винаги ли искаш това, което искаш винаги или понякога искаш нещо друго?

Когато установих, че преебаното ми сухожилие на малкия ми пръст на дясната ръка ме затруднява като опитвам да правя тоя шедьовър малко ми стана кофти, ама реално не ми пука щото другата ми ръка е здрава и познава нали там по интернета интересното

I have sold less books on sex than Stephen Hawking has on physics -- Madonna

ох, ти жива да си!! Толкова много тайни имам, че...
Не съм споделяла с никого и се надявам да не излязат наяве, в днешния шпиономански свят ...


ad infinitum ...

нормално ли е да съм се заринала така с неща, които са важни за мен, но продължават да си седят само за мен?


Не е. Би трябвало да го постнеш някоде, я нета колко е широк!

много ясно

Нещата, които преживяваме, ни правят такива, каквито сме

Но по-често е точно обратното - понеже сме такива, каквито сме ни се случват разни преживелици.

Та на въпроса - нормално ли е да съм се заринала така с неща, които са важни за мен, но продължават да си седят само за мен?

Ако досега си имала нужда тези неща да си останат само за теб, да нормално е.
Но щом се замисляш, значи може вече да имаш други нужди - като да ги споделиш примерно.
Аз бих си изяснила първо това.

т.е. ти си от тия, дето си мислите, че контролирате реалността?

вов

Това в каква връзка?