високо чело -

високо чело - таман да се прицелиш и да го гръмнеш...


нали!

[линк]











75 години спориме двама със дама... "аз мразя човека, не струва тай вашта защита..."
[линк]

политкоректното говорене убива Мисълта.

Днес е денят в който е изпълнена смъртната присъда на един от най силните ни поети.


Имам роднина - чичо на майка ми, разстрелян на 26.06.1942г. в същото гарнизонно стрелбище. Имаше бронзов бюст на село в парка. След 10-ти ноември искахме да го откупим, като семейна реликва. Не ни разрешиха. Претопиха го някъде, а паркът както и селото запустяха и буренясаха.

Беше мой любим поет.
[линк]

искам да докажа, че с формули не се управлява една душа;

само от тази реч да разбереш какво е означавало да си офицер им защо са били уважавани и причислявани към елита.....

Високо чело = висок интелект.

Искам да отбележа един факт- в кобура на царските офицери има една малка подробност- извън пълнителя има една лентичка за един /последен/ патрон......
В соц. кобурите такова нема......така де може би е имало безотчетни по джобовете на охраната в Белене и Скравена.......

Доматите не се ядат с коловете,на тиквите не се ядат листата-личен опит

На жена ми


Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.



Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.

===

Някой местен интелигент дали ще посмее да хвърли и прашинка върху автора на горните стихове?

преди около месец един възторжен списовател представяше книгата си - нещо като "любовните истории в българската литература"... та по радиото, с възторжена пяна на уста изкарваше, че това прощално предразстрелно стихотворение на Вапцаров не било предназначено за жена му, ами за любовницата му... мед и пяна му капеха от устата на списователя и интервюиращата...
ама - каква да се прави, убитият е беззащитен...

а па през първата године на демокрацията, когато за пръв път си казах "гиди паркетни пудели!" - месец, че и два, че и три - по телевизията, радиото и литературните вестници някакъв асистент по литература от СУ с възторжена пяна на уста ни убеждаваше в своето откритие, че Алеко Константинов бил педал... и с кой таковата...
смел откривател - литератор! това беше някъде 91-92 година...

та така...

политкоректното говорене убива Мисълта.

Хайде, като сте заговорили за литература, да попитам - смятате ли, че задължителен белег на зрялост може да бъде знаенето на съдържанието на понятията "синекдоха " и "синтактичен паралелизъм"? И дали е по-важно да научиш какво е троп и литота, отколкото да знаеш дали да напишеш "хидроизолаций" или "хидроизолации" в обявата, която ще пуснеш в интернет...или дали ще кажеш "впредвид" или "напредвид" в изказването си от трибуната на Народното събрание...



Според мен!

25 лева на дума без ддс... безплатно ти се прищяло, куртатибаница!

политкоректното говорене убива Мисълта.

редразстрелно стихотворение на Вапцаров не било предназначено за жена му, ами за любовницата му

на човек спал само с една женица в живота си това може да се вижда като
страшно кощунство. анатема! нали още в казармата си се оженил? преди
казармата, не те виждам много като сексуално разюздан младеж.

ако беше толкова умен, нямаше да го гепят за убийство.
виж бай тошо как не е гепен.

очарователен!

а в случая с Вапцаров става въпрос - на кой му дреме, това ли е най-важното - че Вапцаров например чукал любовницата си в затвора, докато в това време Бойка се чукала с немски офицери по беломорието...

политкоректното говорене убива Мисълта.

не било предназначено за жена му, ами за любовницата му..
Къде си го чул пък това?!

издадена някъде преди три месеца със заглавие нещо като: "любовните истории в българската литература"... като ми остане време ще я подиря...

политкоректното говорене убива Мисълта.

И аз ще потърся, мерси. От това, което сам съм чел ми изглежда супер глупост това за вапцаровата любовница.
За Алековите любови и наклонности нищо не знам, там няма какво да кажа. Знам, обаче че е бил страхотен адвокат, който обаче на всичкото отгоре все е бил на страната на истината. Готин пич, аз много го харесвам.

педал - това ли е изобщо важното!

положителен факт е, че преди месец мина поредния гей парад в София - и никой не му обърна внимание... даже обществото не разбра, че минало такова нещо...

политкоректното говорене убива Мисълта.

Въобще не е важно, много ясно. Поне за мен.
За Никола Вапцаров- също. Защото дори и да е имал любовница, на въпроса "за кого" е стихотворението едва ли може да отговори и най- задълбочения изследовател. А това е всъщност, което ни интересува, нали? Никой не е равнодушен към това стихотворение.

в наше село има един паметник - на голямата поляна с дъбовете, до каято е училището /сега старчески дом/...

имената на плочата отпред са на седем души, разстреляни по време на септемврийското въстание и на трима човека, загинали във втората световна война...

а за тези, разстреляните -
непосредствено след разгрома на въстанието една нощ шпицкомандата, пристигнала от Лом извежда осемте, взели участие във въстанието и ги отвежда към местността "Оздрен" - между Добридол и Арчар... единият от тях е бил ученик и като наближили - офицерът му казал - "Бегай момче, малък си още за там, където ги водим тия!" - та той се спасил - после ми беше даскал - Дядо Матей... после разстреляли до една урва останалите...
но това не е всичко...
единият от тях не бил убит, само ранен... та той се примолил на онзи от стрелците, който бил от село, па и далечен роднина - че ще му даде всичко - къщата, добитъка си, нивите - само да го остави жив... в отговор на това, нашият стрелец го гръмнал в челото...
после, вече към 50-та година правят тоя паметник, а отзад и отдолу правят костница, в която в един дълъг шкав с витринки разполагат костите и черепите на убитите... та един от тези черепи, когато съм ходил да ги гледам - имаше дупка на челото, колкото сегашния лев...
но това не е всичко...
след девети - новата вече власт арестувала убиеца, па го предала на сина на убития - да го води в Лом... па му казала - "заведеш, не заведеш - твоя работа"... Синът на убития обаче го завел невредим в Лом, после стрелецът бил по белене ли, къде ли - но на стари години се върна на село и там си почина в кревата...
но това не е всичко...
когато бях вече студент, разбарх, че внучката на този, убития и внукът на този, стрелеца се залюбили /мои връстници бяха, та ги познавам добре/ Оообаче - родата не позволила да се женят, та тия двамата ходеха нещастни година-две, па се запиляха нейде по градовете...
а и това не е всичко...
аз, като ученик и парче художник имах ангажимента да подновявам надписите по паметника - с бронз, забъркан с яйчен белтък и четчица - Мирчо Петров, Младен Иванов, Благой Николов, Мирон Петков, Филип Пантов, Стамен Рангелов, Илия Михайлов, а от Отечествената война - Яким Антов, Иван Симеонов, Васил Иванов... и - Тоз, който падне в бой за свобода - той не умира"... Всички тия имена за мен бяха конкретни, щото учех заедно с внуците им, а сега се сещам - с една от внучките бяхме и гаджета...
но и това не е всичко...
Като дойде демокрацията този паметник беше запуснат, а па на входа отзад му откраднаха металния капак -

а черепите в шкафа-костница бяха оставени на самотек, там са си и сега, стъклата са изпочупени, ама не знам някой да е взичал кокали оттам... даже и децата, даже и циганчетата...
но и това не е всичко...
преди година с брат ми се възмущавахме, че така са зарязани тия кости, па е достойно и почтително тия касти да се извадят, па да се опеят и погребат, както би трябвало, а не да стоят като зарязан боклук... кметицата каза - да, обаче това може да стане само със съгласието и участието на живите роднини на тези, убитите... живите роднини обаче хич, ама хич не се отзовали, те нв щяли даже и да си идват на село...

та така...

политкоректното говорене убива Мисълта.