Шегите на съдбата

А бе някой ми е изтрил поста дето ми го прати М789 за чюрулик компани. Ся мое ли такива неща дееба. Ай няма да кълна, че моите кетви хващат. Тия дето ме познават знаят.

Та по темата. Скоро не съм писал и не съм ви разказвал за нивите ли изпълнения и идиотщини. Има два града, от които хората са ми доста неприятни заради неоправданото самочувствие което имат, а може би заради това че имам някви роднини там дето не харесвам това са Варна и Пловдив, но най-мразя Пловдив щото има два цирея в града дето им викат тепета и всякаква паплач. Може би мразя този град и защото съм имал бившо гадже от там дето беше бая проклета и ината.

Но тия дни имах интересна случка с човек от Варна или по скоро с женско същество от Варна. Още не съм я наебал, но ще ви разкажа историята до момента. Тази седмица се прибрах в София, щото събота и неделя съм на сватба. Знаете как е аз такива неща не ги изпускам, а и все пак ядене и пиене на аванта не се изпуска така лесно. Та в София съм си и по време на работа отидох в мола да си купя гащички за плажа. Знаете как е се пак 700 леа за шорти от марина диневи не ми се дават.

Цъкам си аз из паркинга да се прибирам и гледам един мини купър с един голям букет китки на предния джам. Усмихнах се и продължих. Обаче в следващия момент осъзнах, че тъпака дето го е сътворил това е сгазил нещо и мацката му е толкова сърдита, че той дори не може да и се появи да и даде букета. Качих се в колата и реди да запаля ми блесна гениалната идея да отида и да подменя картичките, а при мен разстоянието между идеята и действието е доста кратко. Изгасих баварката, отидох в мола взех една картичка, надписах я, оставих си телефона и отидох и подмених картичките.

От картичката на тъпака разбрах, как се казва мацката. Тръгнах си и след около час, час и нещо, тъкмо се бях прибрал в офиса и ми звъни телефона. Гледам непознат номер. Викам си ТЯ Е! Вдигам, някво нежно гласче почва да ми благодари за цветята и да ме разпитва кой съм. Естествено батко ви вкара всичките бръмбари в действие дето ги има в главата си и я налъгах мноо здраво. До такава степен, че си чукнахме среща в мола за следващия ден.

Ся преди да започнете да мрънкате за това дето съм направил и да обяснявате колко съм зле искам да се замислите над въпроса кога за последно сте пипали жена гола.

Та чукнахме си с мацката среща. Отивам аз, ама ми е едно такова напрегнато. Ся реално мое да е някой брутал крокозъбел дето си ебало майкта, ама ся то реално любопитството си надделя както трябва. Отивам аз гледам, гледам видях я. Червен потник и бели къси пантальонки. Къса черна коса, средно висока. Обаче преди да отида директно при нея хубавичко се огледах дали всичките кочове дето са там мога да ги бия, че да не стане някой инфекция. Отивам аз при нея. Типичното нагло люлинско парче и почва да си говоря с нея на малко име директно. Тя малко шокирана беше в началото, но успях да я предразположа. Мацката започна спокойно да си говори, оказа се, че е от Варна. После и на купърчето номера беше с В да еба, ама кой да погледне. В процеса на разговор разбрах, че нещо са скъсали с текущия тъпак (баси колко съм умен) и мацката е готова за нови авантюри.

Говорихме близо час и половина, два. Всякакви тъпотии. Не е мноо умна, ама реално щом се връзва на тъпотии, няма как да е. Разбрахме се да се видим в сряда. Видяхме се вчера пак на по кафенце на центъра на мементо срещу биад, обаче не можах да я излъжа да я наеб. Сега сме се разбрали да излизаме в петък на рафи тераса. Мисля да ходим там и после директно да я водя да я еба.

Ся то реално божа работа дали ще стане, но просто ви давам пример как със находчивост човек може да си намери някой парантия да плющи. Ся някой женски мое да ревнат, че не било коректно, ама в любовта и войната няма правила. Тъй че да го духат целия.

Та пичове. Повече действие, по-малко мрънкане, че няма кадри.

Айде да си знаете.

---

И този път, ще е така.

Ползвам кукли моето момче. Едната се казва Дими, а другата Деси. Сети се сам коя как се казва.



бтв. Куклата си върви със собствен кубрикант, но аз лично предпочитам домашна свинска мас!

---

От първите две-три изречения разбрах, че мацките в София, Варна и Пловдив не ти пускат. Опитай с тези в Горно Нанадолнище. Може да успееш.

\\\"Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи.\\\" ЛЕРМОНТОВ

Храни си котките и не ме мисли мен.

---

Прочетох до момента, в който си си взел гащи за сватбата. Нататък интересно ли е?
Всъщност кой се жени? Пак не си ти!

\\\"Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи.\\\" ЛЕРМОНТОВ

Еми ко да ти кажа, аз съм желан гост на всички събития. Разбираш ли сега ква е разликата между мен и теб?

---

Ти си гост. Наблюдател някакъв страничен. Аз съм редовно в центъра на събитията.

\\\"Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи.\\\" ЛЕРМОНТОВ

тва звучи забавно; но няма начин до втората среща да не е разбрала, че цветята НЕ са от теб. Бившия миндил явно се е обадил и т.н.

т.е. - има вариант да ти пусне само заради находчивостта, както казваш, но има вариант и точно заради тая измама да НЕ ти пусне. И трети вариант - да те пречука бившия й на срещата; пази си гърба.

НА КОЙ МУ ПУКА!

бе де да знам, предния път нали варненската мома беше по-надарена от теб...

Изцяло на препроцесор се правят т.нар. драйвери за ембед. Макросите не са задължителни.

дето казва че пловдивчанките са проклети и инати.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Задобряваш дагоеба!
Е, не си на нивото на Щрунца, ама - дерзай!

4