Монашеските обети

Има нещо, което открай време ме интересува, но така и не намерих към кого да се обърна, нито попаднах на някаква полезна информация - та се реших да попитам и в този клуб, че знае ли се от къде ще изскочи зайчето.

Ще бъда кратък - историята е следната. В моята рода по бащина линия е имало мъченик. Какво и що в подробности няма да навлизам, но ме терзаят някои неща в личен аспект и единственото, което разбрах е от един човек, който преди време ми сподели, че монашеските обети - в смисъл истинските, искрени обети, не само формалните такива - не остават и не касаят само човека, който ги е дал и че има нещо, като продължение в поколенията, свързано с тези обети. Но човека, който ми каза това, не е християнин и не е запознат в дълбочина с християнската мистика, та нямаше какво друго да ми сподели.

Та питането ми е - има ли някой сред вас, който може да внесе повечко светлина по въпроса?

монашеските обети - в смисъл истинските, искрени обети, не само формалните такива - не остават и не касаят само човека, който ги е дал и че има нещо, като продължение в поколенията, свързано с тези обети

поколенията не са ОБвързани с тези монашески обети, ако това питаш. имат само косвена връзка.

имат само косвена връзка
например? - в какво/ как би се изразявала такава връзка, какво би могло да представлява.

Монашеските обети би трябвало да са лични. Те касаят конкретната личност, която ги дава. Не обвързват с тях поколението на личността. Още повече, че ако някой даде монашески обет, не би трябвало от там нататък да има поколение. :)

А ако вече е имал до този момент деца, то не би трябвало те да са обвързани с обета на родителя.

Е, естествено иначе, че по някакъв начин вляе това да има вярващи християни / светии - в рода на човека. Това е благословение, защото тези хора най-вероятно са се молили за децата си и т.н. Нали пише, че Господ благославя до хиляда поколения тези, които го обичат ...

Накратко трите монашески обета са:
- безбрачие;
- непритежаване на нищо;
- послушание.

Безбрачие - в смисъл освен на несключване на брак, също и на въздържане от романтично-сексуални отношения с другия пол. И това не защото сам по себе си бракът е нещо лошо, но за да бъде концнетриран дадения човек изцяло в/у службата на Бога, без да се отвлича със свързаните с това житейски грижи и т.н.

Нестяжението или непритежаването на нищо - има за цел да направи душата ни свободна ... от службата на пари, предмети и прочие. привързването на сърцето към нещата, които притежаваме. И ни поставя в пълна зависимост от Бога ...

Послушанието - това е приемането на волята на духовния наставник, все едно, че е воля Божия накратко казано. Послушанието пък има за цел - смирението на човешката душа.

Това е моята интерпретация ... или поне това, което аз съм разбрала относно идеята за монашеските обети. :)

Християните възприемат решението на член от семейството да се посвети на Бог в монашество като изливане на Божия благодат върху рода. В смисъл, че високо ценят посвещаването в свещенство и монашество. В миналото обществото е проявявало уважение и почит към обетите. Да кажеш "От този род излезе монах" е признание за по-висок статут на рода в сравнение с другите родове. Хората са били вярващи. Това е косвената връзка.
От гледна точка на монаха, то самите обети изискват отказване от всички светски и емоционални привързаности - към родители и близки в полза на Бог. Докато в света човек е задължен не само да оказва почит на родителите си, но и да проявява действена любов и грижа към близките си, а това неизбежно води до привързване, то встъпването в монашество изисква разрушаване на тази привързаност и на всяка пристрастност към близките, които остават "в света".

Вие да не би да искате да кажете, че мъченикът от родата Ви е нарушил монашеските си обети?

Не - не е това Prokimen- е, поне доколкото съм запознат, от прочетеното и чутото за този човек, то би трябвало да е останал верен на истината и Бога до последно.
Друго ме терзае, но изпитвам трудности да го обясна не само, защото е в личен план, но и защото не успявам да избистря достатъчно погледа си, та да мога да го изкажа разбираемо и ясно за другите - от друга страна предполагам, че може би, ако постигна тази трезвост, то сам ще си отговоря.

Ще се опитам да обясна какво имам предвид - поне дотолкова, че да не създавам впечатление за помпозна мистериозност.

Нека започна от по- далеч. В цялостта на съществуването има закономерности на материята - нещо, което е толкова безспорно и очевидно, че дори не се нуждае от аргументиране и доказателства. Но освен закони, на които е подвластна материята, за мен съществуват и закони, на които е подвластно съзнанието, психиката, а можем и да го кажем душата. И така, както родата на един богат човек, наследява неговото имане, допускам, че е възможно по подобен начин, родата на един монах, да наследява неговата духовност - естествено това е съвсем грубо казано, смятам, че е ненужно да се впускам в подробностите, кои и как от родата на богатия човек, и съответно колко от неговото имане наследяват, ще си позволя да не навлизам в такива дребнавости, примера го давам в смисъла на закономерността в материален план на ниво човешки взаимоотношения.

В този смисъл за мен е ясно, че хора, като Исус оставят след себе си, нещо трудно доловимо, но работещо дълбоко в човешкото съзнание - то работи и в момента, може да не го виждаме, може дори да не подозираме за това, но семената са посяти не в тленните тела и личностите, които един ден неизменно умират, а в едно общочовешко съзнание, нещо като колективното съзнателно на Юнг. Това - условно да го наречем послание - работи независимо от нашето одобрение или несъгласие, може да прозвучи демонично, но никой не ни и пита за нашето мнение по въпроса, нашето разрешение или забрана в случая са напълно безпомощни пред силата на всевишното. А дори и да прозвучи абсурдно, и титанично, за мен е факт, че дори може да не си чувал за Исус, може да не си чувал за Бог и хич да не знаеш за Него, Той пак ще те настигне, Той пак ще засее семената и те пак ще покълнат - човешкото знание е всъщност просто красивата илюзия на контрола, дали ще имаш или нямаш познание за слънцето, то пак ще си грее и пак ще те топли, и пак ще те подържа жив, нашето знание няма никакво значение от гледна точка на съществуването, колкото и да ядем от ябълката, колкото и да се опитваме да станем богове, нашата илюзия ще си остава просто една красива гледка, нашето знание си остава, опиум за съзнанието.

Кое, как и що в момента не ми се пише по въпроса - всичко това аз го знам, ако други не го знаят, нека тогава приемат, че го вярвам: личността Исус в момента не е жив и не съществува, но Богът, който се е проявил и хората са именували Исус е напълно жив, и семената, които е посял все още покълват в човешкото съзнание. Но в случая говоря за Исус, визирам Бога и що се касае до въздействието на всевишното не се съмнявам - ала когато стане дума за човешкото същество, изпитвам големи колебания. Възможно ли е осъзнато дадените обети на един монах да оказват действително влияние в/у неговата рода - дори да говорим за през няколко поколения? Дали наистина монашеските обети са само лични и касаят единствено конкретния човек, който ги дава - ако този човек бе да речем богаташ, бизнесмен някакъв, то през поколенията все нещо щеше да стигне и до мен, може би земя, двор в покрайнините на селото или часовник, или просто камъните от външния дувар на къщата, в която е живял, но със сигурност нещо щеше да стигне и до поколението, което сме сега братовчедите. Щом е възможно материалното наследство, при това дори и пряко, то нима духовното такова е невъзможно или в най- добрия случай е възможно, но само косвено? Не знам - вярно, че материалното е по- лесно и просто, и за това се осъществява до степен, че може да се проследи що годе недвусмислено, но нима сложното и трудното прави невъзможно духовното наследство?

Даването на монашески обет е, като камбанен звън даващ началото на нова песен - следвайки посоката на ехото и вибрациите, човек се придържа към духовния път и от само себе си се сътворява един нов химн във възхвала на Бога., ражда се една нечута благодарствена молитва към Бога. А кой може да изпее Бога, кой може да завърши песента, кой може да Го напише докрай, кой е успял да Го изчерпи? Моята вяра е, че това е невъзможно - моето разбиране е, че божественото не може да се приключи, така би трябвало да е, не виждам как е възможно по- друг начин. Ти си християнин Prokimen- е, но преди това от моите очи си религиозен човек и за това ще ти разкажа една притча от друга школа, но вярвам, че ще доловиш есенцията на религиозността в нея.

Чух следната дзен притча:
"Някакъв цар отишъл при един дзен учител да учи градинарство. Учителят го учил в продължение на три години, а царят имал една прекрасна, голяма градина - там работели хиляди градинари - и каквото кажел учителят, царят отивал, и го експериментирал в градината си. След три години градината била напълно готова и царят поканил учителя да дойде и да я види. Царят бил доста нервен, защото учителят бил много стриктен: Дали ще я оцени? - това щяло да бъде нещо като изпит - дали ще каже: „Да, разбрал си ме"?
Били положени всички възможни грижи. Градината била така прекрасно завършена - нищо не липсвало. Едва тогава царят довел учителя да я види. Но учителят бил тъжен още от самото начало. Той разглеждал, разхождал се насам- натам из градината и ставал все по- сериозен и по- сериозен. Царят много се уплашил. Никога не го бил виждал толкова сериозен: Защо ли изглежда толкова тъжен? Да няма нещо сгрешено?
А учителят все отново и отново поклащал глава и казвал вътре в себе си: „Не".
Накрая царят попитал:
- Каква е причината, господине? Къде е грешката? Защо не ми кажеш? Ти стана толкова сериозен и натъжен, и поклащаш неодобрително глава. Защо? Каква е грешката? Не виждам нищо сгрешено? Това е, което ти ми казваше и аз го практикувах в тази градина.
Учителят рекъл:
- Тя е толкова завършена, че е направо мъртва. Толкова е изпипана - ето защо поклащам глава и казвам „не". Тя трябва да остане незавършена. Къде са мъртвите, сухите листа? Не виждам нито едно сухо листо! - Всички сухи листа били махнати, по алеите нямало сухи листа, по дърветата нямало сухи листа, нямало стари пожълтели листа. - Къде са тези листа?
Царят отвърнал:
- Казах на моите градинари да махнат всичко. Да направят градината толкова завършена, колкото е възможно.
Учителят рекъл:
- Ето защо тя изглежда толкова скучна, до такава степен е направена от човешка ръка. Божиите неща никога не са завършени. - и учителят се втурнал навън, извън градината. Там всички сухи листа били натрупани на купчини: той донесъл малко сухи листа в кофата, хвърлил ги на вятъра, вятърът ги поел и започнал да си играе с тях, да ги гони по алеите. Той много се зарадвал и казал:
- Виж колко жива изглежда! - със сухите листа дошъл и звукът, музиката на сухите листа, когато вятърът си играе с тях. Сега градината зашептяла - иначе била скучна и мъртва като гробище. Тишината не била жива.

Обичам тази история, в нея се казва - толкова е завършена, ето защо е сгрешена, Божиите неща никога не са завършени.

Ще спра до тук и ще изясна някои неща - не търся потвърждение за истинността на обетите на този човек, не търся и духовно наследство, с което да се облагодетелствам. Друго е - в живота на поколението първи братовчеди, които сме се случват някои не бих необичайни неща, тъй като не са чужди никому, премеждия и изпитания, с които по принцип се среща всеки човек. На пръв поглед всичко си е в реда на нещата, всичко си е нормално, но малко по- внимателно, като се вгледам и ...... има една повторяемост, един път в чисто индивидуален аспект и втори път обща м/у всички ни. Понякога имам чувството, че нещо външно на собствените ни намерения ни тласка към нещо друго - сякаш нещо се опитва да ни стигне пак и пак ... не, не говоря за духове, призраци и демони, нямам предвид същества. Бих го оприличил, като на "усещане за проклятие", но не го наричам проклятие, защото тази дума съдържа негативен смисъл, може би по- скоро е, като орис или съдба, или още по- точно, като послание или намерение. Та чуденката ми е, дали е възможно да има нещо общо с този човек, с монашеските обети, които е дал - само се питам, не се впускам във въобразяване и самовнушения, за това и рекох да попитам в този клуб, дали има нещо по въпроса в християнската традиция.

Благодаря ann.

п.п. а родословните дървета са обширни. (;

Благодаря за отзивчивостта Aлиса.

И така, както родата на един богат човек, наследява неговото имане, допускам, че е възможно по подобен начин, родата на един монах, да наследява неговата духовност

Не я наследяват, по-скоро родът, родителите, дават закваската, която след време прераства в потребност за духовно призвание. А като следствие, съм забелязала, макар при трето-четвърто поколение, как влияе наличието на духовник в семейството и рода. Някак, се стягат в кръста, образно казано. Много зависи и от това, доколко е качествено, продължително и въздействащо общуването между духовното лице и роднините му, но ако е налице, то се явявя безспорен авторитет и чрез личния си морал и нравственост влияе на близките си.

Откровено казано, нищо не разбрах. Заглавието е за монашеските обети, а началото на темата е мъченичеството на Ваш роднина. Развоят на дискусията клони към вероятността да ни постигне нещастие или, упази, Боже, проклятие заради някой от родата.

Всяка насилствена смърт не е изповядване на Христа. Това трябва да се има предвид когато се говори за мъченичество. Има и загубили живота си за Христа, които Църквата не е прославила в лика на мъчениците = изповедниците на вярата.

Колкото до монашеските обети, официално. те са 3. Нарушението на кой от трите обета представлява страх от родово проклятие?

Акцента не е в/у мъченичеството - това не е от мен, папата го е провъзгласил за мъченик и, че е умрял за вярата Христова, а аз само упоменавам факта. Акцента е в/у монашеството и свързаните с него обети - други монаси и свещенослужители в нашата рода, поне аз не знам да е имало.

Алиса явно разбира питането ми, а не се сещам, как да го формулирам по- ясно, от това дали монашеския обет е свързан изцяло и само с личността, която го дава и съответно дали всичко свързано с тези обети, приключва със смъртта на монаха. Интересна дума използва Алиса - закваска. Да, може би тази дума е по- точна от "наследство", с която търсих да изразя един вид пренасяне/ влияние на духовния живот на този монах, но същевременно да не се разбира, като нещо, което е "възпитавано", което е преподавано от поколение на поколение т.е. дори да не се явява, като вътрешен растеж, дори да е външно влияние, то родителите ми не са прекия източник/ проводник.

Фактически, като дете съм получил в някаква степен църковно възпитание - стара майка ми е кръстница и бе особено вярващ човек, баба ми също е дълбоко вярваща, родителите ми се радваха и подкрепяха църковните ми занимания, като цяло родата ми е честолюбива и със силно изразено чувство за справедливост, нещо заради, което си плащаме и съответния данък. Но след години, поради една или друга причина, аз отхвърлих всичко, на което ме бяха научили - всичко онова, което бе свързано с религиозността и което бе дошло от тях, аз го отрекох за мен бе фалшиво, неистинско и се постарах така да им го обясна, та им стана пределено ясно, че нещо с мен не е съвсем наред, не е според техните очаквания и разбирания, и не просто, че не могат да излезят с мен на глава, а се стигна до там, че дори не смеят да ме оспорват, защото ако щеш било то само в ораторски аспект, в даден момент се оказват в пустинята на неразбирането, изведнъж откриват самите себе си в една мъгла, отвъд която никога не са успявали да погледнат, не са имали дори смелостта да погледнат.

Но аз се осмелих - аз бях сам срещу цялата ми рода. Ала въпреки, че успях да изоблича цялата фалшивост на възпитанието, което бях получил, въпреки че прерастнах в атеист, въпреки че минах философската школовка, в крайна сметка, непредопределено от мен, нито от заобикалящите ме обстоятелства, аз пак се озовах на пътеката на духовността. Само, че тази пътека съвсем не пасва на традицията, не съответства на бита на родата ми, моите разбирания не са сходни на техните разбирания.

Защо се запитах за този монах и монашеските обети - защото в кратце казано, имам чувството, че по някакъв начин, един вид те ме настигат, аз не съм ги дал, но те се случват. Какво представляват тези обети - безбрачие. Смисъла на безбрачието не се състои в самото сключване на брак - по моето разбиране, "бракът" е вид цялостно взаимоотношение м/у два човека, не е въпроса само до това, дали сте се подписали в общината и дали сте се венчали в църквата. Бракът означава поемане на ангажимент към другия човек, поемаш отговорност и грижа за вашите интимни взаимоотношения, другия човек става не просто част от твоя живот, той става твоя живот, вие двамата представлявате един живот. При мен - и при първите ми братовчеди - това просто не се случва и то така яко не се случва, че чак е озадачаващо. Не, че страдаме от липса на внимание от другия пол - напротив, не се хваля, но сме достатъчно красиви на външност, че да нямаме такива оплаквания и сме достатъчно интелигентни, за да се диференцираме от общата простащина, която вирее с особена сила в България. И процеса е двустранен - примерно братовчедката е такава красавица, че мога с дни да пиша, какви мъже са я сваляли, някои са доста известни имена у нас, други са от средите на изкуството, дори извън България, има съответно и трети, които бяха съвсем буквално милиардери с международни бизнеси. Ала тя не задържа нито един - понякога те са тръгващия, но в повечето случаи, като я попитам защо ги зарязва, тя ми отвръща "не мога - свободата ми е по- ценна от всичко". Нито един от нас, няма дори и приблизително нормална интимна връзка, като на другите хора - и нещо повече, понякога си давам сметка, че погледнато отстрани, ние и не търсим такава връзка, изглежда, че "брачната връзка" нещо не отговаря както на разбиранията ни, така и на вътрешното ни чувство.

После - нестяжение. Нещо, което не съм откривал в този клуб е, че съм бил в среди, които са във всякакъв смисъл престъпни, казано направо, ако закона ме бе хванал преди години, определено щях да си полежа в панделата - всичките сме имали достъп до пари, до много пари, не само по нашите стандарти, имали сме реалните възможности да живеем богато и пребогато, аз по нечестен начин, но други по напълно честен и законен път. Всъщност аз и сега имам пътека, съвсем законна пътека, по която мога да си уредя живота във финансов аспект, за много години напред - не казвам, докато съм жив, защото то никога не се знае, виждал съм и познавам милионери, които само за няколко дена, са стигнали до просешка тояга, но за много години напред, държавата ми дава възможност и начин да се уредя финансово, така че да живея над средностатистическия стандарт в България. Но ...... някак не ме блазни, не може да ме съблазни, не може да ме привлече. Парите, ок - но колко ли от вас знаят, че в тях няма нищо, там горе на върха на социалната стълбичка, там на върха на финансовата пирамида, няма нищо, нула, цялото това търчане подир парите е просто едно повличащо безумие, нищо друго. Сега сме бедни и имаме някакъв мотив в ежедневието ни, а именно - да изкарваме пари. Колко пари - надскачаме нашия стандарт и продължаваме, стигаме западноевропейския и продължаваме, ставаме милионери и продължаваме, ставаме мултимилионери, милиардери, свръх богаташи ...... това преследване няма край, продължаваме да търчим подир нещо, но незнаейки какво е то си мислим, че е парите, но парите, имането не дават отговор на нашето търсене, на нашия глад. По принцип за мене си знам, че един ден може да я закъсам напълно - толкова вече ми е безинтересно това изкарване на пари, че изобщо не ме грее, дори приятели и познати се учудват на моята безразличност, в обща сметка, добре че имаме зима, инак като нищо ще хвана пътя и ще скитосвам докато съм жив, без ич да ме вълнуват тези пари и иманета, пълна скука е тази занимавка.

И последното - послушание. Тука е по- особено - аз няма какво да направя срещу възраженията, че виждам волята Божия навсякъде, всичко онова, което виждам, то е Бог, онова, което е, какво друго може да бъде освен Бог. Не, че съм против ръководители и наставници в духовните ми търсения - най- малкото те тази тема е показателна, но няма как да призная за безспорен авторитет дадена личност, защото за мен, живота, Бога, онова, което се случва е единствения възможен авторитет и на него съм избрал да служа, не на човеците. Някой бил папа, друг бил светец, трети всепризнат и велик богослов - нищо против, стига само да не се опитват да застават над мен, да застават над Бог, някой казал нещо, този някой бил голямата работа, за това трябва да го слушаме, без право на собствено мнение ...... съжалявам, при мен този номер няма как да стане, за мен това не е послушание, а малодушие, да служиш някому е твърде лесно и просто, защото за да служиш, не се нуждаеш от разбиране, няма никаква нужда да разбираш нещата, които правиш, правиш ги, защото така ти е наредено.

Естествено всички тези неща, произтичат от много фактори - пак казвам, че това не са някакви специални неща, всичко това е присъщо на всеки човек, то е неизбежно за човешките същества, всеки изгражда собствен светоглед на база житейския си опит, съответно и всеки, или почти всеки изпитва колебания относно собствените си разбирания, и аз си имам своите вътрешни конфликти, неудачите в интимното, финансите и цялостното отношение към битието, не ме довеждат до крайни и окончателни изводи, не че не бих искал да имам спътница в живота, все пак и в библията е писано, че не е добре човек сам да живее, не че не бих искал да не се чудя от къде да взема пари, та да си заредя бенз за колата и не, че се чувствам отблагодарен на Бога. Така, че от една страна за мен всичките ми помисли, вяра и колебания са съвсем в реда на нещата и не са чужди никому - но от друга страна, се случва една повторяемост на събитията, която изглежда е извън моите способности да променя, сякаш се набива един и същи урок пред очите ми, в живота ми, който произтича от нещо извън мене, извън моите намерения и независимо от моите решения.

И просто в даден момент се запитах - дали пък всичко това, освен всички останали фактори, няма нещо общо и с този монах, с монашеските обети, които е дал.

п.п. дано сега да е станало по- разбираемо, защото по- ясно от това не мога да се изразя.

Така и не разбрах кой е мъченика.

По принцип нарочно премълчавам името му и като цяло избягвам да говоря за това, но пък така и така аз съм поставил темата, и аз съм човека, който го споменава, действително е редно и да кажа за кого става дума, а именно - Евгений Босилков.

И просто в даден момент се запитах - дали пък всичко това, освен всички останали фактори, няма нещо общо и с този монах, с монашеските обети, които е дал.

ТЦ. Търсиш под вола теле. В случая важи правилото "крушата не пада по-далеч от дървото", а в твоя случай летвата е висока и тя си върви в комплект с по-сериозни изпитания и трудности.

Надявам се, ме разбра.

И последното - послушание.....Някой бил папа, друг бил светец, трети всепризнат и велик богослов - нищо против, стига само да не се опитват да застават над мен, да застават над Бог, някой казал нещо, този някой бил голямата работа, за това трябва да го слушаме, без право на собствено мнение ......

Послушай по-мъдрия от тебе, не авторитета, наложен отвън. Послушание можеш да окажеш и на селския идиот, ако усетиш, че притежава мъдрост, която ти липсва, за да постигнеш целите си.

Търсиш под вола теле
така и предполагах, но все пак исках един вид да направя справка - мерси Алиса.

[линк]