Постоянство

Искам да споделя какво се случва с мен откакто работя по 12 стъпковата програма на АА. Като за начало просто правех каквото ми се каже и не ми беше никак лесно. Концентрирах се върху програмата и по съвет на спонсора си и възстановяващи се събратя не се хвърлих в поредното търсене на работа, въпреки, че финансовото ми положение беше катастрофално. Години наред се повтаряше едно и също. След поредния запой си намирах поредната работа и след известно време нещата потръгваха и аз имах някакви пари и решавах, че и аз съм човек като всички останали и мога да си почина малко и да разпусна като си пийна порядъчно в петък вечер да речем. И обикновено директно си влизах в запой от който излизах без пари, без работа и буквално убит психически. Позната история. Депресия, безизходица и поредното заричане, че това беше за последно. Накрая практически си живеех в лудницата. Там беше моят дом. Навън за мен нямаше нищо. Колкото и добре да бях запознат теоретично и практически, колкото и добре да ги разбирах нещата болестта винаги намираше начин да ме превърти и всеки път си вярвах, че този път няма да е като предишните. Бил съм луд и сляп. Няма логика сега да съм жив и здрав и да живея сред хората в нормалното общество. Не знам с какво съм заслужил тази милост. Преди известно време си намерих работа на един обект с помощта на една сестра. В интерес на истината много пъти си намирах стабилна и добре заплатена работа, но това не ме спираше да се запия. За първи път от много години насам обаче завършихме обекта, получих си заплащането и се разделихме с работодателя и колегите ми нормално, без лъжи и с добри пожелания. Предстои ми започване на обучение за повишаване на квалификацията, което като се има предвид опита и специалността, с която се занимавам напоследък ми дава много добри перспективи. Все още не ми е лесно и понякога имам страхове и съмнения какво ще бъде оттук нататък, но вече знам, че това е нормално за алкохолика, неистово търсещ сигурност и гаранции за щастие. Многократно съм се убеждавал, че нашите страхове в 99% от случаите се оказват бостански плашила и че това всичкото идва от нашия стремеж да контролираме всичко и всички. Знам, че имам още много път да извървя, но вече вярвам, че съм стъпил на правилната пътека. Благодарен съм, че съм жив и здрав и че съм това, което съм сега, а не това, което бях. Благодарен съм и на магарешкия ми инат след толкова провали всеки път да се изправям и да не се отказвам. Постоянството не е присъщо за алкохолика. Освен в едно. Много пъти започвах нещо с много желание и ентусиазъм и тръгвах много добре. И в момента, в който ми станеше трудно или скучно си намирах оправдание да го зарежа. Та сега като погледна годините на пиене трудно мога да намеря нещо, което да съм започнал и да съм го завършил докрай. Необходимо е постоянство. Трудно ти е, тежко ти е, но продължаваш. И постигаш резултат. По-добър или по-лош, но го постигаш. Не мрънкаш, не обвиняваш, не се обясняваш. Така правят нормалните хора. И приемаш резултата такъв, какъвто е. Всеки иска да достигне максимума, но не винаги това е възможно, нито пък зависи само от нас. Бъдете здрави!

Благодаря ти за споделеното. Не ме плаши "еднаквостта" в споделянията по повод болестта "алкохолизъм", защото като резултат от честното ми отношение и към Програмата на АА, и към всичко останало в АА, в живота извън АА дишам, не се напъвам да бъда различен, не се напъвам всички, ама абсолютно всички да ме забелязват.

Днес ми се случи нещо много интересно, отново Бог ме засрами, и ме изненада.
Настроението ми днес не беше много на ниво, на работа съм, нещо притеснено ми е, нещо си мисля вътрешно, защо е така, а не е онака, цигарите ми..., или както казва един събрат, мрънкам си вътрешно.

Слизам да си купувам сладолед, в три часа следобед хапвам сладолед, вместо да пуша. Охраната вече знае, че в три съм тръгнала за сладолед, смее ми се, казва ми, хайде, сладоледа. След като се връщам с купения сладолед той за ен-ти път ми казва, ами на бедния пазач, няма ли да има сладолед Много ме кефи това момче, добро и естествено е.
Днес му казвам, а, ти казваш, че си беден, но, не знам, може да се окаже, че аз съм по-бедна, не знам кой е по-богат ? Той ми отговаря, ама нали знаеш какво означава богат, думата идва от "Бог" - Богат, и разбираш ли какво означава ? Отговаря и ми обяснява, който е най-близо до Бог, той е най-богат, и не материалната обезпеченост тук има значение ...
Попита ме, кой от двамата сега е по-богат, аз мълча, после казва, аз, той казва, не знам, айде - наравно да е, и двамата да сме еднакво богати
Леле, леле мале, леле мале, аз пиша за духовност, търся я, пиша отново и отново, търся я, упорито, за да не потърся алкохол вместо нея, на мен ми е отредено да я търся, а гледай ти, един обикновен човек, който няма проблеми, когото Бог не спасява всеки ден, как разсъждава, и как вярва, и как знае кой е най-богат ...


ПП. Като гледам, всеки си сложил цифри след името, и аз изоставам отново ..., трябва да напиша spiritual66, много по-добре ще е, мисля, защото освен другите неща, ще се свързва с някои много известни люде, родени в същата велика година, хахахахаха

diablo67, искрено се радвам за теб, дай Бог само такива неща да чета от теб тук