Как балансирате

лично и професионално? Общ въпрос.
Да си призная, имам сърцебиене. За момент бях решила, че духът на адвенчъра трайно си е заминал с раждането на детето. Идеята - да си просто хаусуайф и да се грижиш за поколението - получава ли му се на някого в днешно време?
Не, че съм кариерист, де. Но питам. Защото се вълнувам, истински. Има нещо ново, което се случи съвсем..непредвидено. Надявам се, че е за добро. Но ме притеснява фактът, че се усещам както преди години - просто погълната от работата, на моменти дори забравям, че съм майка. Сигурно, защото е ново предизвикателство. Очакванията са големи - и моите, и чуждите.
Само си повтарям наум - добре, че съм случила на човек, който да удари едно рамо, да се погрижи за чавето. Тук от няколко дни - просто треска ме тресе.

Та..как правите така, че семейните и професионалните ангажименти да не се борят. Или поне - не много силно.

Много е трудно. И аз съм си задавала същите въпроси, когато детето беше мъничко. Трябва да ти помага някой, иначе е невъзможно. Дори икономка да си наемеш, пак трябва да ти помага някой.

Балансирам перфектно защото работя като охрана и имам wi-fi на работата ми, нося си лаптопа или таблета и през цялото време се забавлявам. А лични ангажименти нямам към никоя и не възнамерявам и да имам именно поради тази причина защита на личното пространство което е най-важно за мен.

... ами, не успявам... посветила съм се изцяло на нея... което не е никак здравословно... дали да не постъпя като бившия, да избягам с някого далеч... ми немога, но баланс трябва да има... и един съвет, не разчитай твърде на таткото... имам горчив опит....

Авторът на Илиадата е или Омир, или ако не е Омир, е някой друг със същото име.

Притеснява ме фактът, че новите ангажименти ще ме засмучат пак. Както преди. Хем - 100кратно си повтарям като мантра, че вече нищо не е същото, че съм различна - или поне би трябвало. Че приоритетите са други вече.
Но истината е, че ми е интересно, вълнувам се, искам да се доказвам.
Чак ми става съвестно малко..когато слушам други родителки - как само за децата говорят. Просто това им е вселената.
За мен никога не е било цел номер едно да бъда у дома само. Не е за мен тази работа, дори да оставим настрана финансовите ангажименти, по принцип. Просто..ами не го чувствам така. Сега - това зле ли е, добре ли е?

Помощта е налице, без съмнение.

Добре, де - кога ще те женим. Може и не българка. Примерно - мома англичанка?

Всеки е различен. Мой съвет - не се сравнявай с другите, Бог ни създава уникални, няма универсално правило за нищо. Важното е да намериш вътрешно равновесие и да не се самообвиняваш на базата на сарвненията с другите.

Защо не е здравословно да се посветиш на детето си? Това не е ли задача номер едно на една майка?

Таткото засега е железен. Не зная как бих се оправила, ако беше друг.
Проблемът е, че ..абе повече мисля за новото. Така се улавям на моменти. Естествено - гледам да компенсирам, всичко да е изрядно откъм семейни задължения/къщни имам предвид. Обаче вътрешно..ами само за работата си мисля.
Не съм чела приказки от една седмица.

Българка в никакъв случай. Няма да деля нищо с българката която ми съсипа най-хубавите години.

За чужденка докато се чудя да или не(то не че някоя се е залетяла) нищо чудно да стана на 50-60 години.

... не е здравословно, майките и те са хора и жени и имат нужди... при теб ще се балансира, досега си била съсредоточена в къщи, това е ответна реакция...

Авторът на Илиадата е или Омир, или ако не е Омир, е някой друг със същото име.

Че - какво им има на 50те години?
Е, самолетът не винаги излита, ама да не сме песимисти, все пак..
Ти деца искаш ли?

Нямам ясно изразено отношение по въпроса дали искам деца или не, но със сигурност със заплата 400 лева финансова възможност за деца нямам и нямам и намерение да направя нещо по въпроса за по-висок доход.

Относно излитането на самолета мен сега като на свободен човек времето не ми стига та какво остава ако съм семеен? Нали имам двама изключително свестни мои приятели които са семейни та техният живот от моя гледна точка е направо ад откъм лично пространство, лично време и претоварване със семейни ангажименти.

Аз съм на принципа давам си почти цялата заплата вкъщи и никой повече за нищо да не ме търси. На мен ми се сервира, на мен ми се отсервира, друг слага дрехите в пералнята.

Тъй, де - за вътрешното усещане говоря..
Чак запалих една цигара. А не пуша от толкова време! Големи Радини вълнения - ще кажеш, че желан любовник се е задал, а не - яко бачкане.
Майтапя се..ама..
Да, малко ми е гузно. Компенсирам с някакви подаръци/гозби - мозби..на този етап.

Това семейния живот си е откачено отвсякъде. Много ми е кеф, че не ми е на главата това-толкова мога да кажа по темата.

Според мен семейният живот е за хора със страшно много пари. Говоря за милиони.

Второ понеже жените много бързо остаряват от семейният живот няма смисъл освен ако не си ги сменяме жените през 10-15 години.

Не се обвинявай, приеми, че така е писано и така е станало. Детето ти е много силно, казвала съм ти, ще се справи с всичко.

Между другото имам един приятел и някой ден ще напиша за него, защото е хубаво да се знае за българите зад граница, които са пожънали мега успех и медиите нищо не казват за тях, та като бяхме съученици се заби с една ожениха се след бала два месеца и като разказваха, че той ще въде спортист, а тя жена на спортист, никой не им вярваше, аз също. Ама си стана точно така, избягаха, роди им се дете и може би моя човек, за това пожъна мега успех-щото се надъха заради семейството. А момичето само детето и къщата си гледа, ама си прав де- имат адски много кеш.

Виж какво, не се сърди, но за мен емигрантите са мръсници, предатели и слуги на чужди вражески сили. За мен това което е направил твоя приятел е долно и представлява фалшив успех който не си заслужава уважението отникъде. Избягали били, ами когато един кораб тръгне да потъва плъховете първи го напускат!

Относно финансовата страна - не мисля че с общ семеен доход под 1500 лева може да се гледа семейство в България. Второ много важно - като гледам добре уредените ми финансово приятели които понякога стигат до 3000 лева на месец чист приход за какви грозни чудовища са се обвързали и направо лошо ми става.

Трето твоят приятел жените са му дали любов когато е бил млад а при мен това не се получи и затова сега им го връщам:след като са ме игнорирали на младини то сега аз ги игнорирам на старини.

В никакъв случай не мога да се разсърдя, ама и аз не бих стоял някъде, пред възможност да се реализирам и да сбъдна мечтите си , заради някакъв криворазбран патриотизъм. То с принадлежността към родината е малко като с жените-оправдано е да я обичаш, ако и тя те обича, а не съм много съгласен, че българия ни обича.

Иначе моя човек е някакъв ултра частен случай и не е представителна извадка, да-знам един милиярд примера на пълни провали в това отношение.

Да, вярно. Така беше. Не искам да се отдалечаваме.