Благодаря

Искам да изкажа и споделя радостта си от моята една година
без алкохол.Много съм щастлив и радостен.Радвам се че срещнах групата от Дружба.Невероятно е. Вчера на моята година почина моя съученичка от анорексия, нещо което затвърждава радостта ми от живота и желанието да грабя с пълни шепи.
За тази една година промяната е на 360 градуса духовна.Да за някой съм твърде набожен ,ама кво да се прави хахахахаха. Да не говорим в семейството ми всичко е наред. Успях да направя толкова неща които отлагах с години запой.
Радвам се че ви има.Късмет.Живейте с пълни сили.

Вчера на моята година почина моя съученичка от анорексия, нещо което затвърждава радостта ми от живота


това не знам как да го разбирам,иначе честито година без алк.

И при двете има психическа зависимост.

Жалко, че съученичката на Иво не е успяла да се пребори.
Анорексията взема много жертви днес, а учудващото, че тях не ги съжаляват дори колкото алкохолиците. Външният им вид е зловещ.

Честито Иво!

Поздравления за едната година. Много алкохолици твърдят, че през първата година Бог ги е носил на ръце като малки деца. Започва се работа, семейните и обществените отношения се оправят и на човек му се струва, че едва ли не живота е песен. Това са подаръците на трезвостта. Но познавам доста хора, които след една или няколко години трезвост решават, че са си решили проблемите и е време да си гледат собствения животец. Това разбира се, си е тяхно право, но някак си не ми изглежда честно да говориш за програмата и АА, да даваш личен пример и изведнъж изчезваш от хоризонта ти си си добре, майната им на другите, Що да се хабя да предавам посланието на разни криви тикви? Да не говорим за това, че болестта си е в тях и си чака момента. Подобно успокоение е опасно. Затова когато някой алкохолик започва да ми чурулика колко е добре и как откакто е спрял да пие едва ли не цъфти отвсякъде, си викам, добре, ама първо, едва ли си напълно честен и второ, Какво мога да науча от теб, като всичко ти е 6. Моля да не бъда разбран погрешно, далеч съм от мисълта да нападам когото и да било. Напротив, много се радвам, когато някой си намери пътя.

Интересно, къде откри някой на който нещата са на 6? Независимо дали е алкохолик или не.
При случай, че си очаквал или очакваш нещата да са ти на 6, то определено очакванията са ти много високи, но ако се вгледаш и разбереш откъде си се измъкнал, то наистина са ти на 6.
Някои наистина не успяват, а тези които могат трябва и да се радват на живота. Да отбележа, че написах "и".

Само аз ли разбирам Иво?

Ако се живееше с трябва....може ли да ми опишеш как живееш с трябва. Щото аз не мога, може да ми липсва воля. ;)

Диабло, по-полека с категоричността , за да не се озовеш от другата страна. Казвам ти го от личен опит, защото както единият ден си толкова ревностен към Програмата и както имаш пламък за това, така на следващия ден всичко е чуждо и непознато, сякаш никога не си чувал и не си правил Стъпките и т.н. Тъй че по-скромно и по-кротко. Нали ти трябва лош опит ... на човек, на когото нищо не му е на 6 ...

За себе си /лично/ трябва е понятие с доста пролуки, но относно детето ми "трябва" е доста стеснено.

Не ти бях особено от помощ.
За някои хора "трябва" се отнася точно за техния живот/това е най- доброто/ и ако не се отнася то трябва да се хванеш за някой или нещо.
Много хора изпадат точно поради тази причина.

В тази програма, може би, трябва да се заложи да се радваме на щастието на другите дори и за 1 ден.

Все повече се убеждавам, че злобата се ражда от безсилие.
Вземете, че попювайте човека да не го урочасате.

Да. Най-голямото престъпление тук е да кажеш, че се чувстваш добре и че нямаш сериозни проблеми. А сега се чу даже мнение, че от успял човек няма какво да се научи.

Към Иво: Поздравления за първата година без алкохол! Желая ти да се чувстваш все така щастлив и изпълнен с живот!

Вчера на моята година почина моя съученичка от анорексия, нещо което затвърждава радостта ми от живота и желанието да грабя с пълни шепи.

Честита годишнина!
Виждам,че и при теб Програмата РАБОТИ (та пушек се вдига)!

Продължавай да се възстановяваш все така!

На твърде много мъже смъртта на познат, набор, но не толкова близък човек им действа по описания начин.
През 92 година почина човек на работното си място от инфаркт. Моят колега / вече и той не между живите/ с когото бяха набори и години бяха работели заедно се изтопоса с нови дрехи и от тогава тръгна направо през просото. Все едно чак тогава осъзна, че живота му може всеки момент да свърши и той не се е наживял.
Смъртта пък на съвсем близък човек ги праща директно в гроба.

Жените са по- различни.

Има общоприети ценности и правила.
Когато смъртта на някой те възторгва, това е патология.
Независимо дали сме мъже или жени.
И тогава никаква Програма, АА, ББ , Голяма, Малка книга или каквото и да било не те оправдава. Напротив-води до други размисли.

Не възторгва теб, а желанието ти за живот.
Това е друго.
Не мисля, че Иво се радва на смъртта на съученичката си, а тази смърт му дава сили "да граби с двете ръце от живота" и наистина живота е много ценен и трябва да се живее.
Смъртта убива други. Това също може да се счита за паталогия.

Нормалното е да я приемеш, но колко хора приемат смъртта?

Чета това, което пише.
Анализ на лирическия герой не бих искала да правя.
Смятам,че всички сме пълнолетни.
Когато искаш да кажеш нещо-просто го казваш.
Няма нужда от "разсъждения по картина".

Той го е казал:
Вчера на моята година почина моя съученичка от анорексия, нещо което затвърждава радостта ми от живота и желанието да грабя с пълни шепи.
само, че ти приемаш причината за следствие, а аз обратно.

Нали не мислиш, че е искал да каже "Умря съученичката ми и аз от щастие се радвам на живота и ще грабя с пълна сила."
Тази съученичка да не е била вещица или вампир.

Нищо не мисля.
Чета.
Не интерпретирам.
И приключвам с коментарите си.
Няма смисъл.
Лека нощ на всички!

Най после, отново ти се удаде повод, да демонстрираш абсолютна себеправедност и липса на всякаква толерантност.

Но ти, за мен, си доказано необходима в този клуб "алкохолно зависими", защото иначе как ще си припомням панаира с въртящите се люлки на синжир, захарният памук на клечка, цирка с тъжния или смешен клоун и приемливото детско себецентриране - всичко започва и свършва с мен?

Как е, какво ново се случва на панаира, Меркуриал?

Иво, ако можеш да виждаш това, което имаш, а не да се запънеш в това, което нямаш, то всичко се движи в полезната за теб посока. Успех, трезвостта, за мен, е на първо място, но не е достатъчно и необходимо условие/както се казваше в теоремите, нали, Меркуриал?/ за един живот, без каквито и да е определения.

сладурче
ама много сложни думи си научил, впечатлена съм
синдЖир...казваш

Папурче!!! И прости думи знам, папурче - сладурче, неопрашено от вятъра! Синжир - минджир... А, сети се, откъде произлиза минджир?

Много, ама много искам, точно с теб да достигнем до неподозирани дъблочини в красотата на говоримия български език. И да наемеш коректор, ей! Баш, да ми хване сунгурларския диалект, ако се заиграя с тебе на панаира.

Сега, да не вземеш да търсиш помощ от някой модератор, че го имаш тоз навик. Уплашваш са понякога, а пък са имаш за безстрашна и много здрава.

Пфхуююю...., Папурчеееее....