Как е кариерата?

Как сте в кариерата, колеги?

Аз съм се заебал в неква насрана компания вече 7 години и половина като синиър софтуер енджиниър. Отказват да ме направят мениджър, защото са долни педерастчета и хейтъри, но всички колеги ме почитат като господ. Има една клика около една дузина тъпана, които не са в състояние да си вършат работата сами и просто идват да ми се молят да им дам акъл какво да направят. Аз определям кое колко време отнема и дали може да се направи, аз определям всички рискове, аз оправям всичко като не работи, аз правя всичко. Всяка сутрин като се замъкна в 10 ме чака някой да ми показва нещо, което не работи и да ме пита "уот ду ю тинк пешо коня" подканяйки ме да им дам стриктни инструкции какво да правят със себе си този ден. Ако не им дам абсолютно подробни инструкции системата се разпада и трябва пак да ме питат. Тъпо ми е, че успяват да ме подтискат тези жалки гниди, но засега са ме фанали за топките банкерите и цялата система мама им да еба. Вие сблъсквате ли се с подобни проблеми или смело завладявате? Разкажете някоя клюка.

Пешо, ти не написа какво очакваш от твоята кариера? И не разбрах какво те дразни - това че си сениор, или че те гледат като малък бог

Аз за момента съм постигнала префектното състояние, при което доходите идват сигурно и качествено, а аз мога да избирам днес да ли работя или не

Всъщност, в момента влагам неимуверни усилия да постигна една цел, но все повече започва да ме мъчи въпросът - е! като я постигна и какво? Няма да стана по-свободна. По-богата - да, но какво от това.

Мойта кариера си се бута сама. Обикновено сутрин имам списък задачи и до вечерта обикновено не успявам да ги свърша - физически не е възможно толкова много. Със всяка свършена задача идват или пари и готени раути, или семейно щастие - се убави неща при мене идват.

Мойто кеф е пълен, но другите некой път околу мене успяват да ме изнервят - за кратко все пак, слава богу, че ми е лек характера и скоро си щтракам пак с пръсти.


Всеки ден носи нещо ново и ме влачи напрет. Ас от себе си нищо не влача - тека ми е най-леко и убаво. Некакси сами ми се подреждат нещата - или госпот ги подрежда за мене най-вероятно.


Но пък ас работим ного и околу мене е весело и вечно има копон и хората ме уважават за това и идват при мене с кеф. Ако бех мързел скапан и злобен - щеха да ме подминават. Секи ме познава веке в мойто графство ...и името работи за мен, а не аз за името. На тоя етап стигнах.



Не знам дали моеш да наречеш това кариера, аз го наричем живот.



Те тека ...

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

Има няколко важни неща - човек да може да си покрива разходите и да му остават за спестявания средства, да харесва работата и да има възможност да се развива професионално.

При мен нещата са - почити не спестяваме нищо (може би заради децата който да доста скъпо нещо в Америка), работа си я харесвам много но в краткосрочен план не се очертават особено големи подобрения. On the long run перспективите са много добри, ако си изиграя правилно картите може и да се получи ранно пенсиониране....

Lose Yourself
[линк]



Too Big to Fail...

Само от любопитство - ти колко човека познаваш лично които са се пенсионирали рано?:)

Моника, тва че ти лично не можеш да си позволиш подобно нещо това не означава че няма подобни хора.

Тъкмо ми станеш малко симпатична и изтряскваш нещо подобно...

Най-добрия съвет за хората в пристигащи от третия свят в Америка е да си гледат собствената паничка и черга и да не протягат неразумно врат или крачнце към чуждите панички и килимчета...

Със Здраве...

Too Big to Fail...

Уж си Учен, а не ме разбираш:((((((

За моята паничка ти отговориш отдавна - ще бачкам до дупка - това ми е пределно ясно.

АЗ питам чисто статистически - колко човека познаваш лично които са го направили?

А не такива общи понятия "Някой хора се пенсионират рано..."

Ще ти кажа за моя опит.
Въпреки, че живея на място фрашкано с милионери аз познавам, не лично, а косвено само едним такъв човек - брата на моята колежка.

Той е бил някакъв голям дивелъпър в златните години на Сиско и се е пенсионирал на 45 като е кеширал акциите за милиони.

Има лятна къща на брега, зимна къща в планината и хеликоптер с който да щъка между тях.

Наистина не разбирам защо го приемаш лично?

С нищо не те обиждам - просто изказвам друго мнение.

Моника, в цяла Америка (300+ милиона човека) има само две места на който се правят подобни изследвания (и една шепа хора работещи с методиките и насоките) в който аз работя. Считам най-малкото статистически погледнато имам добри шансове да се пенсионирам рано...

Престани да гледаш на света от собствената си кула само, има неща по света и в Америка за които дори не предполагаш че са възможни да съществуват и твоето мнение не ги прави по-малко реални.

Нека и да поясня - Не се обиждам...просто ми е интересно какъв упорит NAYsayer си ти...

Ама май най-добре е да те оставя да си мислиш каквото си искаш...не виждам смисъл в подобен спор... просто ще преброим пилцте след 15г...

Too Big to Fail...

Не й се връзвай - тя не е в час.


Спорет нея фаянсаджиите в Лондон масово пичелат 80К годишно. Колко му е да каже още нещо от тоя сорт и да си измие ръцете с дискретност.


Тя просто е паднала от небето на главата си - не може да й се сърди човек, че нищо не разбира и че не знае цената на бензина който плаща и че спорет нея замразено тесто е деликатес.

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

Пилците ще ги преброим - само живот и здраве да е.

Вместо тези обяснения можеше да кажеш дали познаваш някой който на практика го е направил.

Тогава разговора щеше наитина да стане интересен и да споделим конкретни мнения.

Иначе всичко е в сферата на добрите пожелания.

Аз познатите си не мисля за редно да го обсъждам с теб защото мисля по този начин:



Too Big to Fail...

Смешно е да се говори с лозунги.

И никой не те кара да назоваваш имена, аз дори не знам в кой щат си.

Пожелявам успех на мечтата ти.

Айде аз да дам два примера в двете крайности. Говорим за хора, които познавам лично.

- Първият - военен поенсионер от Афганистан, говорим за войник, не за полковник. Всичките заплати влагал в недвижими имоти, толкова е напред с материала, че аз няма да го стигна и след 30 години. А той е с 20 по-млад от мен.

- Вторият - моят работодател. Милионер, на 73 години, цял ден работи наравно с мен. Каквото правя аз, това прави и той. Дори и повече. Мете, чисти......да не ти обяснявам .
Забележка - аз не броя пари цял ден ..............

So ...... къде е правилото ?

here I am

Моника - не си ли схванала, че си неадекватна и че хората ти го съобщават в очите?


И е ясно, че фаянсаджия не е взимал кредити, а че ти пробва почвата как е в Лондон и историята е измислена. Ти не знаеш детайли - и причината е ясна. Защото НЯМА фаянсаджия, който да печели на светло достатъчно големи суми и то редовно, а не сезонно - за да му отпуснат толкова сериозен мортгидж.


Със същите изцепки се цепиш и за пенсии, и за замразено тесто в микровълнова, и с незнание на цената на бензина който наливаш (това изби рибата) - как наливаш бензин и не му знаеш цената?






Ти как изобщо не са те прибрали в лудницата досега...то нема 2 думи накръст да си казала да са нормални....се изцепки....

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

Най-после !

Благодаря за примерите - полезни и изчерпателни.

Аз не знам до колко следиш разговора от преди.

Никога не съм казвала, че има правила.

Казах само, че за семейство с 2-ма души емигранти първо поколение, работещи на заплата ( колкото и голяма да е тя) и 2 деца е много трудно- клонящо към невъзможно да се пенсионират рано.

И между другото твоя пример го доказва.
Ти познаваш само един такъв.Войник, който на практика не е живял цивилен живот много години, спестявам си е цялата заплата!!! и се е пенсионирал.

Другият ти пример е с милионер който обаче продължава да работи на 73 много активно.
Ето това е образа на повечето заможни американци - колкото и да имат не спират да работят!

Занимавам се с интересни неща на работа, изхранвам си семейството , занимавам се с децата , когато имам време - хоби, спортувам редовно.

Ако си недооценен потърси друга работа. В момента пазара на работната ръка е идеален за търсене на нова работа.

Само ти не си разбрала още тенденцията - че няма гаранция и сигурност.



Колко пъти трябва да ти се обесни - че не можеш да разчиташ на пенсия от държавата, че е по-добре да си пазиш здравето за да можеш да работиш до късни години, и че е по-добре да се настроиш да работиш цел живот до откат и до ковчег....



Това никак не се връзва с твоята история за фаянсаджията - и аз лично мисля, че ти попита за себе си и че ти е станало тесно по некаква пречина там дето си...и че твоя мъШ най-вероятно е въпросния фаянсаджия.... за който си толкова сигурна, че пИчели над 100К...но в хамериканската стагнация може да ви е станало тесно...и сте обмисляли дали да не се приместите в УК...че и времевия интервал съвпада....ти си категорична, че моете да докажете 10-15 години назад история....за мортгидж вероятно....и фаянсаджията уШ имал тая история също....


Просто си прозрачна....я сега си признай - за себе си и мъШа си ли попита всъщност...как е хавата в Лондон....

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

Ето това е образа на повечето заможни американци - колкото и да имат не спират да работят!



Сега го замести с:

Ето това е образа на повечето ХОРА ПО СВЕТА - колкото и да имат не спират да работят!




И ШЕ СИ ПРАВА....

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

И понеже твоя фаянсаджия не се вписва в картинката да бачка до 70-80....особено ако е долна класа работяга да бачка с ръцете си...нищо лошо, аз уважавам работягите...но точно тоя тип НЕ МОАТ ДА БАЧКАТ НАД ПИЙСЕ - ШИЙСЕ....ЗАРАДИ ТЕЖКОТО ФИЗИЧЕСКО НАТОВАРВАНЕ...

и картинката с фаянсаджията се връзва...


Моника, защо каки не си признаеш как се подстави да си проучваш чрез мене за дереджето в УК, щото ти и мъЖо ти сте на зор?




Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.