Тъмната ми страна

Още от малък имам тъмна страна. Правих ужасни неща и не знаех как да се спра. Имам нужда да споделя с някой личните си демони. Бях на 8 когато за пръв път изпитах това непреодолимо тъмно и дълбоко желание. Просто не можах да го преодолея, сякаш не бях аз като го направих, но все пак го направих и изпитах невероятно удоволствие. Жертвата беше котка. Видях една котка на двора, която постоянно обикаляше двора и в момента, в който изпитах желанието го направих - отидох до нея и силно я прегърнах. Уплаших се от себе си, но удоволствието беше твърде голямо за да спра . За това продължих, първо прегръщах котка всяка седмица по веднъж, но след това започнах да го правя всеки ден, дори по няколко пъти, дори с много котки накуп. Минаха години, станах тинейджър и котките не задоволяваха нуждите ми, и тогава открих кучетата - и тях започнах да преглъщам като луд и да ги галя, правил съм същото и с коне, магарета и др. животни.
По време на пубертета стана още по-лошо - започнах да го правя с хора, за предпочитане момичета. При тях е по-различно, трябваше да си губя времето да говоря с тях и да се правя на добър човек за да могат да ме харесат. Не всички ми се връзваха, но тези, които ме харесваха попадаха в моя мрачен капан - не само ги прегръщах, ами станах и по извратен - целувах ги по устата. И сега внимавайте и моля не се отвращавайте - от целувките минах и на сексуални актове с жертвите си и най-странното е и че те го искаха.
Просто исках да споделя с някой, тази моя тъмна страна

[линк] -

В твоя '' свеж'' хумор най-интересното е това ,че се размива границата между ненормалното и абсурдното. Браво за смелостта ти да търсиш нови измерения на понятията за нормално-ненормално.
Аз винаги съм смятала, че животните са много по-чисти, искрени и добри същества от хората и много по-достойни за уважението и любовта ми.
Интересно обаче котката ми дали ме смята за по-добър човек от останалите видове. И дали живее с мен, защото ме харесва или просто е нямала по-добри предложения.

А най ми хареса това как всеки ден и по два пъти в седмицата си прегръщал по ен брой котки, като по някакъв график И аз се чудя ние хората що все планираме , броим, отчитаме дори и любовите си.

има една приказка за психиката на котките и кучетата

Котките: "Този човек ме храни, пои и милва. Сигурно съм Бог"
Кучетата: "Този човек ме храни, пои и милва. Сигурно е Бог"

И като се замислиш им е точно такова поведнието

Позволи ми да не се съглася с тази приказка. И котките и кучетата са животни, при които има йерархия в групата, глутницата. Когато съжителстват с хората,те пренасят тези отношения в отношенията си с тях.
Значи ако аз успея с грижи, възпитание и дресировка на животното да стана доминиращият в тази ''връзка'', аз съм бог за него.

Може би котките са малко по-лигави, а кучетата по-интелигентни, не знам. Но една котка може да бъде също толкова дисциплинирана колкото и едно куче. Не мислиш ли? Всичко е смесица от ген, характер,темперамент,хранене, влияние на социалната среда. Също като при хората.

Всичко е смесица от ген, характер,темперамент,хранене, влияние на социалната среда. Също като при хората.

Очаквайте скоро нова наука cat design