Алкохоличка...

Преди да се преодолее срамът от миналото трябва да се преодолее обсебването от алкохола.
Доста се разписах по темата за срама от миналото, вероятно съм се обсебила от това даже, но ето, на помощ идва нов човек.
Днес ми се обади една, която ме попита дали може да дойде в нашето "училище", така се изрази, попита ме плаща ли се, ще я приемем ли.
Всъщност започна с това, че иска да дойде и да се учи, защото ... трудно го призна милата, че има проблем с алкохола, и с моя подкрепа изрече точната дума "алкохоличка".
Да, преди да се преодолява срамът от миналото, има много други неща за преодоляване, явно съм ги позабравила, и Бог ми ги напомня много елегантно.

Преди четири години, като отидох за първи път на театър, в началото по пътя ми на трезвостта, през един стол беше седнала една колежка, която открито показваше неприязън и високомерие към мен, за която между другото много се молих поради последната причина, та, тогава не чух много от театъра, в главата ми се развиваха някакви действия, блъскаха се мисли, усещах вълнение, не ми беше спокойно и комфортно, стоях като гипсирана.
С две думи, тогава си стоях кротко на стола в театъра, но театър за мен почти нямаше.
Преди около година, от църквата, която посещавам, чух някои думи, свързани с алкохолната ми зависимост, и свързаното ми нея минало, от които много ме заболя, и не ходих след това близо половин година изобщо.
Днес сутринта реших да отида на църква, стоях спокойно, с достойнство , и се молих съвсем спокойно, и не мислих за хората около мен.
Днес отидох също така и в театъра, залата беше пълна, имаше много хора, слушах и чух всичко, бях спокойна, съсредоточена, концентрирана, балансирана, чух всяка една дума.
Пропуснах и разходката сутринта в парка, където вече имам много познати и контактувам свободно.
Такива възможности за общуване, социализация и контакти аз никога не съм имала.
Невероятно чудо е това, което се случи с мен, и за което ще пиша винаги, и ще благодаря.

Снощи момичето не дойде на сбирка.
Днес говорихме с нея, много интересно е, аз и разказвам за алкохолизма, за сбирките, за това, че ако иска да постигне траен резултат, трябва да идва редовно, че няма да стане с един път. Тя ми споделя, че ходи на психолог, и знае, че трябва постоянство. Аз и казвам, че психологът само няма да и помогне, не казвам да не ходи на психолог, напротив, нека ходи. Но сбирките са си сбирки, АА лечението си е нещо съвсем друго, което не може да се замести от психолог, или психиатър. Продължавам да говоря, и в един момент тя ми казва, че чака друг разговор, и няма смисъл да говорим едно и също , като е готова с организацията си, ще ми се обади. Тук се усмихнах, защото и на мен така ми се струваше, като ми говореше спонсора, че говори едно и също нещо, и на мен вече не ми се слуша едно и също, хехе, и сега осъзнавам, че алкохолизмът е едно и също нещо, само в различни театрални сценарии
Не притискам момичето, казвам и, като си готова, и искаш да дойдеш, просто ми се обади.

Смени подхода. Разказвай за себе си и за обикновени неща.
Всеки иска да му се обърне специално внимание, а не да се слива с постоянно повтарящи едно и също хора. Идентификацията с други и загубата на самоличност също не е добре. Не на всеки му допада "четенето на молитви" и бавните резултати. Натискът също не е добър, но запазването на едно нормално темпо за всеки е добро нещо.

Не притискам момичето, казвам и, като си готова, и искаш да дойдеш, просто ми се обади.

Това не ми харесва. Понякога човек "става готов" когато е много късно, дори съзнава, че е късно и не се обажда.

Заглавието на темата "Алкохоличка..." ми припомня една тъжна и поучителна история за това как ни възприемат дори близките. Не пиех вече три години. Майка ми беше поканила свои приятелки на вилата, където аз живея през лятото. Като дойдоха гостенките, ме дръпна настрана и каза: "Ти сега, ако ти предложат алкохол, да не вземеш да кажеш: благодаря, не пия, понеже съм алкохоличка!" "Защо - попитах - кое те смущава?" А тя отвръща: "Предпочитам да кажеш "проститутка съм", отколкото "алкохоличка съм". Тъжно. И показателно за това как се възприема тази болест у нас.
ПП Майка ми е пенсионирана учителка, между впрочем. Т.е. уж просветена жена.

Никога не се е възприемала добре и не мисля, че скоро ще се възприема.
не мисля, че и по света е различно.
Причините за това са много и засягат както замия алкохолизъм като част от зависимостите, така и поведението на алкохолиците.

Проститутката поне знае как се е докарала до там, а и печели с труда си, докато алкохоликът нито печели, нито поведението му е по- добро от проститутка.

Точно така стоят нещата, майка ти го е казала едно към едно, без увъртания, но околните го казват по заобиколни начини, но истината е точно такава.
Заради това писах преди време, че вложих някакви усилия да обяснявам, или да убеждавам, че няма нищо срамно в това да си болен от алкохолизъм, и тази болест може да засяга както мъже, така и жени, и обществото трябва да го приеме това в сърцето си, наред и с някои лекари обаче, да приемат тази болест със сърцето си, че е БОЛЕСТ, и да има повече толерантност към нас.
Иначе е много просто, да се нарече със срамната дума "алкохоличка" някоя жена, да и се затворят вратите, и да ... казано също едно към едно : да прави каквото си иска, което за мен означава да умира ако иска

Алкохолик или алкохоличка по мое наблюдение се възприема като прокажен-прокажена.Това е като да си обречен или поточно измъкване от това състояние е почти невъзможно.Много малко хора са запознати с АА.Лично аз преди да открия АА,бях чувал за Анонимни алкохолици но и идея си нямах за какво иде реч.Когато потърсих в нета и се прочетох разни статии, разбрах горе долу какво е.Алкохолика малко хора го възприемат като болен човек.И тука идва заблудата че едва ли не той го прави по собствено желание.Може би и точно заради това и много събратя и сестри трудно си признават проблема.Както беше и при мен между другото.Колкото и да ми се искаше тази дума алкохолик да не се отнася за мен,фактите отвсякъде ме пристискаха да си призная най-вече пред себе си.

Не мисля, че значи точно това.
Думата я свързват с неустойчив човек на натоварване, неспособен да взема решения и да ги отстоява, липса на воля, податлив на влияние, човек неспособен да се владее, човек с неприлично поведение, нездравомислещ, човек на когото не може да се разчита, човек неспособен да се грижи за другите, агресивен, говорещ без да мисли, неспособен на приятелски и семейни отношения, въобще проблемен човек не само за себе си, но и за всички около него.
Затъващ човек и увличащ и другите. Да отбележа, че се счита за умишлено поведение или човек докарал се сам до това положение.
Такъв човек освен, че не е необходим и опасен за себе си, то и за околните независимо дали унищожава само себе си, но винаги и другите.
Под влияние на алкохола този човек е неспособен нито да работи, нито да се грижи за себе си, нито за партньора си, нито за децата си и най- лошото е опасен за себе си и другите около него.
Друг е въпросът, че обвиненията, а и истината не помагат. Четенето на морал, а и "виж другите" също.
Неразбирането на проблема от другите води само до задълбаване на проблема и до влошаване на състоянието на алкохолика. При такива случаи мисля, че е по- добре сам да се измъкнеш отколкото да се пазиш и криеш от нападките на другите. Положението става доста сложно при такова състояние.

Ето за това говорих, за отношението към болния от алкохолизъм, и много добре си ме разбрал, и наистина ми се иска в тази насока нещо да се промени, и мисля, че ще се промени. Като се говори за това, като се създава ново мнение, отношение, позиции, полека лека, обществото ще започне да си променя мисленето и разбирането за тази болест.
Не съм утопистка, напротив, видях много за изминалите четири години. Аз лично имах много сериозна мотивация, нелепата смърт на обичаната ми и прекрасна братовчедка, която пред очите ми деградира, загуби достойнтството си, професионалната си кариера, загуби всичко, и си отиде рано от този свят. След това гледах безутешната и майка. След това видях и себе си, своето пропадане и своята безутешна майка... Всичко това ми даде една много сериозна мотивация и сили за борба.
За обществото Анонимни алкохолици също вече чух много неща, и също имам някаква позиция и мнение, разговаряла съм с лекари, психолози, алкохолици.
Считам, че от всеки един от нас зависи отношението, мнението, уважението, одобрението, приемането на тази организация, а от това пък зависи нейната жизненост, сила и възможности да помага на хора, изпаднали в беда.

По тази причина аз съм "за" това да не афишираме диагнози. Казваш: "Не пия" и точка. Обаче не лъжеш от типа "с кола съм", а нещо в този дух: "Не обичам", "Алергичен съм", "Промених си режима", "Въздържател съм", "Вреди ми", "Действа ми зле", "Отдавна не пия", "Взе да не ми понася" - всичко това, между впрочем, е напълно вярно. Ако някой те подкачи, че преди си пиел, отвръщаш: "Точно така. И понеже не се чувствах добре, спрях да пия". Не зная в АА как ви съветват, но аз си мисля, че в България думата "алкохолик" трябва да се избягва, ако може. Повечето хора мислят, че щом си "алкополик", значи още утре ще се появиш пиян. Това, че си алкохолик и не пиеш, никак не им се връзва логично.

Хаха, как хубаво си ме описала. Точно такава съм, но болестта алкохолизъм не ми дава са видя реалността. С тази програма в Амонимни алкохолици можах да видя, че съм такава. Докато не се видя каква съм всъщност нищо няма да се промени.

Мисля, че няма нито един който да не се е виждал. Виж, да не може да промени ситуацията и да спре да пие има много.
Започва се от първоначално да се самозаблуждаваш, преминава се през самозащита, през обвинения на обстановката и другите додето си дадеш ясна представа, че причината си ти, но често е доста късно и не толкова лесно да спреш да пиеш, натворил си и куп глупости, съветват те, но лесно се дават съвети при случай, че друг ги изпълнява и отново във началото т.е. на по- долно ниво и така до края. Накрая всичко и всички си сринал и ако имаш късмет да си отидеш от някоя "почтена" болест е добре и за теб и за близките ти.

Аз съм на същото мнение.

"Думата я свързват с неустойчив човек на натоварване, неспособен да взема решения и да ги отстоява, липса на воля, податлив на влияние, човек неспособен да се владее, човек с неприлично поведение, нездравомислещ, човек на когото не може да се разчита, човек неспособен да се грижи за другите, агресивен, говорещ без да мисли, неспособен на приятелски и семейни отношения, въобще проблемен човек не само за себе си, но и за всички около него."
За мен това е поведението и възможностите на алкохолика като не пие алкохол, аз така се чувствах много дълги години, като изключа неприличното поведение, и неспособността да се владея, и агресията, но това няма особено значение. Наистина това е душевното състояние за мен на човек, който не е пил алкохол, а пък е алкохолик.
"Под влияние на алкохола този човек е неспособен нито да работи, нито да се грижи за себе си, нито за партньора си, нито за децата си и най- лошото е опасен за себе си и другите около него."
И това е вярно, имам личен опит и преживявания в тази насока.
Описанието на състоянието на алкохолика без алкохол, и описанието на алкохолика с алкохол са истина, алкохоликът е изключително непривлекателен както за обществото, така и за приятелите, дори и за роднините ...
И заради това е необходимо да се пише, да се чува и да се знае какво точно е АЛКОХОЛИЗМЪТ, и как точно може да се тушират крайните неприятни състояния на болния, които са отвратителни за гледане и приемане.

Наистина това е душевното състояние за мен на човек, който не е пил алкохол, а пък е алкохолик.
Не, не е . Може да бъде душевно състояние на неалкохолик, но тогава говорим за други заболявания и състояния.
Като го прочетох видях, че съм забравила да добавя, ревността, мнителността, мърморенето, безнадежността и други.
Всички хора притежават тези качества в една или друга степен, но успяват да ги контролират. Алкохоликът, пияницата губи контрол над действията си под влияние на алкохола. Психично болният губи контрол под влияние на други фактори. "Нормалният" също може да загуби контрол при тежки стресови състояния.
До определен период от време когато алкохолът не е разрушил мозъчната структура и трансмитерите пиещия се възстановява за разлика от психичноболният човек.

Не можах да намеря друго, но и това е добро.
[линк]

Знаеш ли, и аз имам склонност към теоретизиране, и затъване в детайлите, и зацикляне, но ако се "хлъзна" в тази плоскост, губя баланс.
За един алкохолик е опасно много да размишлява върху всички възможни причини за достигане на дадено психическо състояние, дали причина е стресът, атмосферното налягане, влажността на въздуха, силата на вятъра, пълнолунията, циклите при жените примерно, влиянието на някои дестабилизиращи фактори като недостатъчно пълноценна храна, липса на витамини, и така нататък, това е опасно, защото се бяга от центъра, и има опасност да се приеме в някакъв момент, че външните фактори все пак са причина за състоянието, тогава е възможно да се оправдае приемането на някоя и друга чашка алкохол, поради тежкото стечение на много неблагоприятни фактори.
Такава полемика е опасна за алкохолика.
Необходимо е да се спазва линията на основния център, или фокус, причината, коя е причината, и къде е причината, причината е в мен, ограничавам всичко, всичко друго и търся причината в себе си.
Иначе, наистина, впечятляващо е използването на думи като тази :"трансмитерите", която аз откровено не съм чувала, но за сметка на това мога да те залея с куп технически термини, от които ще ти се завърти свят, обаче, обаче това не ми е помогнало да остана здравомислеща, балансирана, трезва и силна през годините

Това, което се опитвам да не забрявам всеки ден, което най-вероятно е свързано с психиката ми, с мозъка ми и с душевността ми, и да си го напомням, че не мога да смилам така, както другите хора събитията, имам нужда от малко повече време за приемането и осъзнаването на реалността, или на това, което се случва около мен, че имам защитни механизми, като отхвърляне и отричане на събития, които са неприятни или плашещи за мен, и че възприемам нещата повече емоционално, отколкото рационално.
Това се опитвам да не забравя, и да приемам, че по това се различавам от хората около мен.

Аз, пък точно обратното. Не мисля, че е опасна.
Външните фактори са за всички, но различните хора реагират по различен начин. Да си мислиш, че причината за всичко си ти и всичко друго няма значение като на първо място алкохола, е много по опасно и фатално.

Не съм чула някой да промени себе си, но да се откаже от външни фактори които му влияят зле - много.

Точно твоите мисли са изключително опасни за един алкохолик. Той остави, че физически и психически е податлив на зависимости, но и ще се променя!
На теб може и да не е помогнало, но на мен и други ми е помогнало.
Хора които имат непоносимост, дадени вещества или събития им влияят зле, то трябва да ги избягват или окончателно да скъсат с тях. Иначе, има вероятност да не дочакаш да се промениш.
При случай, че не можеш да плуваш е желателно да не влизаш във вода защото не съм чула давещ се да се е научил да плува. Определено при много случаи дави и спасителите си.

На това "трансмитерите", че няма "нерво".