Добри намерения
9 отговора
0 прегледа
Добри намерения
Накрая Майката Природа в безконечната си и необозрима мъдрост, някъде преди около два милиона и половина година създава своя венец.
Много бързо след това се оказва, че независимо от безспорните предимства и възможности за лов на всякакъв едър дивеч у този нов вид, наличните и достъпни ресурси, с които той би могъл да разполага ще се изчерпят сравнително бързо.
Това налага ускорено търсене на резервен план, чрез който да се подсигури изобилие от леснодостъпен и питателен източник на енергия за върховния хищник. Появила се обективна необходимост от създаване на ново звено, което да заеме подобаващо се място в хранителната верига, непосредствено под саблезъбия тигър.
Така приблизително преди два милиона години един сравнително безобиден и относително непридирчив (т.е. всеяден) звяр от семейството на приматите, получава неочакван „подарък“ от Майката Природа. Посредством специфична генна мутация, проявила се след заразяване с целево създаден вирус (в последствие този вирус се самоунищожава), няколкото оцелели представители от инфектираното стадо, получават необратимо мозъчно увреждане - болестна хипертрофия на един миниатюрен дотогава участък в мозъка им. Този дял, станал по-късно печално известен като, префронтален кортекс. Като страничен ефект от тази своеобразна бактериологична война се проявява специфичен двигателен проблем. Предните крайници (впоследствие наричани „ръце“) отслабват чувствително. Това принуждава оцелелите индивиди да се изправят изцяло на задните си крайници, като предните отслабват дотолкова, че вече не позволяват на доскорошните шебеци (наричани още австрало-питеци) възможността за по-продължително зависване, придвижване и изобщо ефективно задържане по клоните на дърветата. Така би трябвало плячката да е още по-лесна…
Случвало се и преди, случва се и сега. Едва ли някога творците ще се освободят от тази несправедлива орисия: Да стоят пред творението си известно време след като са го създали, печално осъзнали, че реализацията на замисъла им се само-опровергава. Така навярно Майката Природа е съзерцавала някой от многобройните представители на изроденото си творение – хората; надвесен над трупа на последния екземпляр от току-що унищожения вид смилодони.
Гледала е с празен взор, цъкала е с език и си е мърморела:
- К‘ва я мислехме ний…, к‘ва стана тя!!!
Много бързо след това се оказва, че независимо от безспорните предимства и възможности за лов на всякакъв едър дивеч у този нов вид, наличните и достъпни ресурси, с които той би могъл да разполага ще се изчерпят сравнително бързо.
Това налага ускорено търсене на резервен план, чрез който да се подсигури изобилие от леснодостъпен и питателен източник на енергия за върховния хищник. Появила се обективна необходимост от създаване на ново звено, което да заеме подобаващо се място в хранителната верига, непосредствено под саблезъбия тигър.
Така приблизително преди два милиона години един сравнително безобиден и относително непридирчив (т.е. всеяден) звяр от семейството на приматите, получава неочакван „подарък“ от Майката Природа. Посредством специфична генна мутация, проявила се след заразяване с целево създаден вирус (в последствие този вирус се самоунищожава), няколкото оцелели представители от инфектираното стадо, получават необратимо мозъчно увреждане - болестна хипертрофия на един миниатюрен дотогава участък в мозъка им. Този дял, станал по-късно печално известен като, префронтален кортекс. Като страничен ефект от тази своеобразна бактериологична война се проявява специфичен двигателен проблем. Предните крайници (впоследствие наричани „ръце“) отслабват чувствително. Това принуждава оцелелите индивиди да се изправят изцяло на задните си крайници, като предните отслабват дотолкова, че вече не позволяват на доскорошните шебеци (наричани още австрало-питеци) възможността за по-продължително зависване, придвижване и изобщо ефективно задържане по клоните на дърветата. Така би трябвало плячката да е още по-лесна…
Случвало се и преди, случва се и сега. Едва ли някога творците ще се освободят от тази несправедлива орисия: Да стоят пред творението си известно време след като са го създали, печално осъзнали, че реализацията на замисъла им се само-опровергава. Така навярно Майката Природа е съзерцавала някой от многобройните представители на изроденото си творение – хората; надвесен над трупа на последния екземпляр от току-що унищожения вид смилодони.
Гледала е с празен взор, цъкала е с език и си е мърморела:
- К‘ва я мислехме ний…, к‘ва стана тя!!!
за месото:
Не съм експерт, но имаше нещо такова. Имам дори бегли спомени, че това е съществен елемент от терията на Енгелс за произхода на човека и развитието на ума му:
Ето какво намирам в нета на прима виста.
The consumption of meat undoubtedly led to a rapid further increase in brain size:
А тази драсканица (в началният постинг) я сънувах - без майтап;)
Ето какво намирам в нета на прима виста.
The consumption of meat undoubtedly led to a rapid further increase in brain size:
А тази драсканица (в началният постинг) я сънувах - без майтап;)
Редактирано от Nerv на
Re: Добри намерения
Тя се събуди и усети как навсякъде по нея пъплеха милиони, милиарди, малки гадинки, които копаеха тялото й, унищожаваха всичко по пътя си, превръщаха лицето й в пустиня, а въздухът беше наситен от отровни изпарения и беше невъзможен за дишане. Нададе пронизителен писък и започна да се отърсва като обезумяла. Откри лицето си към слънцето и по нея не остана и следа от живот. Само в една заблудена капка няколко едноклетъчни играеха танца на безсмисления си живот...
Земята ги погледна с надежда и разтвори океана пред тях за ново начало.
------------------------
Слушай беззвучието...
Земята ги погледна с надежда и разтвори океана пред тях за ново начало.
------------------------
Слушай беззвучието...
в отговор на Stefan Pan
#6
Re: Добри намерения
ги погледна с надежда и разтвори океана пред тях за ново начало.
Гейска работа!
head up in the clouds
Гейска работа!
head up in the clouds
Re: Добри намерения
Имаш регистрация на 30-ти май и активно участие още същия ден. Хаирлия да е! Този форум има потребност от свежа кръв. Само вампири и зомби-та останахме.
Иначе като си го препрочетох днес - доста е тромаво. И на места нишката се губи.
Нищо. Другия път.
head up in the clouds
Иначе като си го препрочетох днес - доста е тромаво. И на места нишката се губи.
Нищо. Другия път.
head up in the clouds
