Студеногънати столици

Здравейте! Въпросът ми е свързан с изчисляването столици от студеногънати U профили според Еврокод 3. Избраното от мен сечение 140.60.5 е от клас 3 според таблица 5.2 в ЕН 1993-1-1. В такъв случай налага ли се да го изчислявам според процедурите в ЕН 1993-1-3 (за студеногънати профили) и не се ли отнася 1-3 само за сеченията от клас 4?

Човек и добре да живее, изтрезнява.

излизат ли с тоя голям сняг студеноогънати - и при каква товарна площ ?
аз слагам само валцувани

Столиците са сложени сравнително гъсто - през 1,25 и са с отвор 4,50, и да - излизат.

Човек и добре да живее, изтрезнява.

Е а покритието дали е ЛТ или панели ПУ - издържа на 2,50 м.
Така че има преразход на столици - и надупчено покритие с два пъти повече винтове.

За дупченето е така - повече монтаж, повече дупки. Но преразход на столици няма - 6,20 кг/м2 мисля, че е повече от добър резултат откъм материал.

Човек и добре да живее, изтрезнява.

Незнам дали за столиците 6 кг/м2 е добре - аз гледам общите кила да са към 40-50 кг/м2 - макар че и тука няма норматив .

Еврокод 1993-1-3 се отнася за студено-формовани профили, каквито са твоите. Така, че ще трябва да го спазваш. Ако сечението ти не е клас 4, ще ти е по-лесно с геометричните характеристики. Ще трябва обаче да работиш проверките на устойчивост при огъване (с отчитане на възможни депланации на сечението)
по този код, както и да направиш проверка на местно смачкване при опорите.

ql^2/8

За проверката на устойчивост при натиснат горен пояс (от вертикални товари), при свързване на столиците с панелите с прострелни пирони, може ли да се смята, че местата на свързване са опори на столицата извън равнината?

Човек и добре да живее, изтрезнява.

Ако двете билни столици са свързани - компонентата на товара по наклона се уравновесява по двата ската. Тогава столицата не може да загуби обща устойчивост.

Ако покрива е едноскатен вече трябва проверка на устойчивост и двойно огъване - макар че ЛТ ламарината пак образува покривен диск.

Еврокод дава критерий кога можем да разчитаме на
покритието за осигуряване на устойчивостта на столиците.

Мое мнение е, че рано или късно връзките се разхлабват.
И смятам, че проверката на якост на двойно огъване трябва да
излиза, без помощта на покритието. За устойчивостта - нека помага.

ql^2/8

В отговор на:

---

И смятам, че проверката на якост на двойно огъване трябва да
излиза, без помощта на покритието

---

Абсолютно !
Прекалено авантюристично би било да изобщо да се взима впредвид "влиянието" на ЛТ-то или панела, ако и да го има заложено в "дебелите книги"!

Наклонът на покрива е 5% и скатната компонента няма особено влияние - сечението излиза на якост при двойно огъване. Разгледах ЕН 1993-1-3 т.10 Оразмеряване на столици и процедурата ми изглежда трудоемка. От друга страна в т. 6 пише, че студеноформувани елементи, подложени на огъване могат да се сметнат по нормалната процедура за валцувани и заварени сечения с крива на измятане b. Тук процедурата също е тромава, но като че ли по-приемлива. Струва ми се прекалено да се влагат толкова усилия за оразмеряване на второстепенни елементи. От друга страна и в България, и в чужбина за столици масово се ползват студеноогънати профили и едва ли еврокод или друг нормативен документ ще промени това.

Човек и добре да живее, изтрезнява.

Процедурите действително са тромави. Затова повечето производители
на студено-огънати профили предлагат таблици за оразмеряане. Все пак
столиците нямат кой знае колко сложна схема на подпиране и товарни
състояния.
За всеки отвор са изчислени максималния товар по крайно гранично състояние,
товарите за удовлетворяване на изискванията за провисване (експлоатационно
гранично състояние) устойчивост на стеблото (смачкване) при опората.
Веднъж направени, тези таблици правят живота по-весел. Ако ги нямаш - намираш
си интелектуално забавление.


ql^2/8