Видински неволи

Призрак

Пътувах по делата си светски,
уморен и потънал във прах,
за нощувка търсех обител,
край порутена кула се спрях.
Бе дворът осеян с гробове,
а холът обрасъл с трева
и конят изчатка с подкови
по съборена статуя там една.
Видно дом на силен владетел,
е замъкът някога бил.
И са много хора живели
в двореца сега пуст и унил.
Беда е , че знаех аз малко,
за миналото на онзи край,
страната уж се казвала Валкан,
а градът Митрея комай...
За коня жито гребнах,
одеяло постелих за мен,
за жалост кратко подремнах
-събуди ме повей студен.
Огънят беше изгаснал
и нямаше лъч светлина,
но по-гъст и тежък бе мракът,
оформен в сянка една.
В ръката сабята хванал,
замахнах, макар и незрящ,
със всичката сила останала,
разсякох черния плащ.
Свлякоха се надолу саваните,
ухили се черепът бял:
"Кажи ми, що е стоманата,
за някой вече умрял?
Някога, отдавна, преживе,
воювах, Лорд аз бях,
от краля изтръгнах короната,
богатства и слава ламтях.
Бях могъщ. Мен нищо не спираше.
Имах всичко що желае плътта.
Но мисъл една ме раздираше:
"И защо ми е, щом идва Смъртта?"
Демон откри ме, на Изток...
Същество на Тук и Отвъд...
с магия и зъб във врата ми
освободи ме от тленната плът.
Тогава познах нова жажда,
за кръв, за кръв и живот,
копнеж що душата разяжда,
не признаваща чужд или род.
Кръвта им до капка изпивах.
На земята останах един.
Ей тези, гробни могили,
е всичко що остана от Бдин.
..От тогава все чакам някой странник...
от векове май ти ще си пръв..
кажи що искаш последно
и дай ми своята кръв"
" Ех несретен съм. Виждам..обречен.
Ще отнемете живота ми вий...
Но ви моля багажа си течен
да изпия. Пък после ти пий..."
Съгласи се призракът мрачен
отмалял и дишащ едва
от дисагите и своите чанти
заизваждах ракии и вина..
Ром, коняк, водка, мастика...
пресушавах бутилки "Мерло"
докато в моите жили потече
не кръв, а чист алкохол.
Чашка последна гаврътнах,
вампирът в мен зъбите впи
но кръвта ми щом той преглътна
демонът в миг се напи.
Закандилка се. Каза нещо за "патка".
И се блъсна в колони едни..
"Ева , ньеее !!" силно извика.
И после си лена да спи...
Така от зло отървах се
и не ходя вече натам,
не минавайте и вий през Митрея,
че гибел избегнах едвам.

съчинил: Белият Бард , Народно-меритологична демократична република Мокрош, епоха трета.