"Нимфоманка"

Мрачен, тъжен, тежък, но дълбок филм.

Не съм чела критики, не искам да ги чета,
защото някъде мернах, че филмът бил феминистки
и ме досмеша.

Ако трябва кратко да го определя, бих казала, че това
е една по скандинавски мрачна майсторска сага за човешкото
страдание. Бърка се из най-подмолни местица в съзнанието
и, в крайна сметка, тук-там ще открием и нещо от себе си,
за наш най-голям ужас.
Мрачен финал, който не навява вяра в доброто у човека, но... и това го има.

Безупречен като режисура и актьорска игра.

Задължително е да се гледат наведнъж и двете части. Иначе няма смисъл.

И този ми е в списъка, за събота и неделя.
Все се чудех дали да си го причиня, мерси за ревюто .
Ще има и дискусия с психоанализа , надявам се да помогне.

Интересно е това, че филмът ще е придружен
с дискусия.
Бих присъствала, ако можех.

Мястото на дискусията и психоанализата обаче е по-добре да е зад филма.

Защото филмът е толкова многопластов, натиска такива неочаквани
клавишчета, че е готино да си го изгледаш в мрак и тишина,
да слушаш собствената си "музика", да си зададеш твоите си въпроси
и чак тогава - да заповядат останалите, които ще допълнят мазките
в твоята собствена картина.
Филмът не е за изпускане. Показва необичайни тъмни вселени, които
съществуват, нищо че ти и аз евентуално не ги обитаваме. Но ги има.
Няма да усетиш часовете.

Дискусиите са обикновено след филмите, да.
Най-редовно присъствам на тях.
Още един път благодаря.

Да, интересен ми беше и на мен.
Даже не ми беше чак толкова скандален, или изобщо.
Но много проникновен и дълбок, остро нахлуване в човешката душа и човешкото съзнание.
Всъщност не знам дали състоянието на героинята беше болест или съвсем съзнателно поведение. За мен по-скоро второто.
Както и в много други филми филмът показва и самотата в днешния консуматорски свят, липсата на истински чувства и на това дали можем да живеем пълноценно и да изпитваме истинска наслада и от секса, включително.

Дискусията беше интересна, имаше много гледни точки, ама дали успях да запомня всичките. Едното мнение беше, че ако това беше мъж, щеше да се възприеме като нещо съвсем нормално, даже би получил адмирации. Че в такъв случай филмът може да се възприеме и като феминистки.

За тези, които се интересуват, във фейсбук има група психоанализа и кино, там са качени мненията на психоаналитиците и на другите филми в цикъла. За Нимфоманка казаха, че ще я качат тази седмица.

И на мен не ми беше скандален.
Само тъжен.

Изборът / или болестта/ на Джо я водеше
към една дълбока обърканост и тъга,
в крайна сметка към гадна бездна.
А накрая се оказа, че и съчувствието има крива страна...

Мисля, че е направо примитивно мнението,
че ако това бил мъж, работата била по различна.

Да, хората сме лоши понякога или не само...

Да, такова мнение беше примитивно, така мислеше и психоаналитика.

Да видим кога ще си постне мнението, за да го видим, щото в събота окъсняхме и той не можа да го прочете.

Както казах имаше и други мнения, ама не всичко запомних. То щото гледах и цели 4 филма само в събота и неделя.

Това е третият филм след Антихрист и Меланхолия на фон Триер ,който гледам и да,всеки път си мисля ,че не няма как да направи по-провокативен филм .В едно съм убеден вече - режисьорът обожава да изследва и показва на екрана мрачните дълбини на човешкото .

а пък това е новата ми страница в профила.

[линк]
[suggestopedia movie / сугестопедия филм:
[линк]
подпис:
[линк]

[линк]