Пренебрежението

Здравейте!
Първо искам да благодаря за доброто приемане в клуба и също за хубавото отношение към мен. Реших да дам тема. Не видях в архива да се е обсъждала подобна тема, а именно за Пренебрежението.
Пренебрежението при някои хора не се отразява добре (понякога и при мен също) и са склонни да изпадат в леки депресии, ако някой близък се отнесе безпричинно зле или претупа среща, защото бърза или ви избягва умишлено ( например, не ви вдига телефона, а вижда, че сте вие, писали сте му във фейбук, а няма отговор, а е прочел съобщението ви, звъните му на вратата, виждате, че той поглежда през шпионката, но не ви отваря и др. примери)... Какво е вашето мнение?

Няма начин, да няма начин!

Е, едва ли има нормален човек, който да не се засяга, когато не му обръщат внимание. Но, според мен, е важно, щом се докачаш, да си изясниш много точно - дали човекът те пренебрегва умишлено, или просто има обстоятелства, които го възпрепятстват в даден момент. Щом чак се депресираш, мисля, че това е важно. Защото понякога човек не винаги може да реагира на момента, нищо, че е прочел написаното, или не може да говори - ило на работа, било спорт или др.занимания. Виж, за вратата - нямам идея с криенето, но общо взето, ако някой си почива, или си има гости или др.занимавка - принципно не е длъжен да отваря.
Сега за мен..естестено, че не ми става приятно - особено, когато аз самата напълно с положителна настройка се включвам, струва ми се невъзпитано - най - малкото - да честитиш празник, а да не ти отвърнат, или да се води някакъв диалог, а да не се довърши и пр. Но пак казвам - едно е, да е поради невъзможност, а др. - защото просто някой е решил да проявява характер.
Има нещо, което хем ми е неприятно, хем чак ме досмешава от него - на моменти. Първо се разочаровам, пък после чак ми стане весело от хорските неадекатни реакции - плоските лъжи и извинения. Например: правиш уговорка, за теб е удобно по едно време, за др.човек - в друг ден, се оказва - няма време, ангажименти, работа и т.н. Казваш си ок, така да е, след като не е удобно..И после разбираш, че, всъщност човекът е имал практическа възможност, но просто те е излъгал, имал си е др.планове, с др.хора. Голяма хуйня е това. Сякаш не сме големи хора и не може просто да се каже..виж, имам нещо др.предвид, промениха се плановете, искам да си използвам отпуската за друго и так дале, обяснения колкото си искаш - нормални и човешки. Не разбирам - защо в такива ситуации е необходимо толкова плоско да се лъзгат хората. Тъпо е. Та така..

Не го приемай навътре, иначе се затормозваш сама. опитай се за бъдеш малко егоист и егоцентрик. В премерени дози не вреди.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

Интересно защо даваш съвет след като не се сдобри с нито един от хората, които те харесваха? Нито с роднините, нито с бившите приятели, нито пък като се срещна с бившият не го поздрави.

А с непознати се правиш на мила и добра.

Моля те, не давай Психологически съвети на хората. Ти не вярваш, че можеш да им помогнеш, а само им се подиграваш.

Като съм бил в депресия понякога не съм си вдигал телефона, не съм отговарял на съобщения по чатове и т.н. То е защото в такива моменти само ми става още по-гадно от каквото и да било общуване, а и обикновено предавам лошото настроение и на другите. А някой може да си е помислил, че не мога да го понасям. По-добре е да не се правят кой знае какви изводи.

Не съм забелязала някой някога да ме е пренебрегвал. И да е имало такива случаи, не съм им обръщала внимание. Дори не мога да си спомня случай, в който съм се почувствала така. Но, не обичам и да се натрапвам неканена.
Обикновено звъня по телефона, питам удобно ли е, събеседникът ми има ли време и ако има се срещаме, ако няма, не се чувствам пренебрегната, а се срещаме в удобно време. Или обратното, на мене ми звънят и пак така. Не знам, ама има някаква причина, ти да се чувстваш така. Може би причината е в самият тебе.
Хрумва ми, че може би общуваш с несериозни хора или пък хората не те приемат насериозно. Нали ти сам си подбираш кръга от познати и хората, с които искаш да общуваш.

Гледам, става ти навик да се даваш за пример и не само в тая тема. Та да ти шопна на ушенце, че не можем да сме всички като тебе, па и не щем, да ти кажа честно

Дай и ти за пример себе си. Нали това е твоят опит. Може да е от полза за момчето. Ти да не искаш да давам за пример тебе? Никой не познавам по-добре от себе си и затова давам за пример този, който най-добре познавам.

Не можем да ти насмогнем на съвършенството обаче

Това пък защо?
Какво мислиш по въпроса за пренебрежението? Чувствала си се пренебрегната и не можеш да преглътнеш, че аз не съм ли? Не разбирам! Аз съм си имала други проблеми, ако така ще станеш по-спокойна, човек съм, не може без проблеми. Но, наистина този никога не е стоял пред мене.

"Франсис Уилкс в книгата "Интелигентните емоции” припомня, че латинската дума за завист invidia има смисъл на зло, а в християнската религия е описана като най-смъртоносния от седемте смъртни гряха, заради способността да разяжда. Той пише още: "Завистта включва и елементи на гняв, алчност, омраза, негодувание, самота, депресия. Човек в лапите на завистта се чувства пренебрегнат и смята, че живота е крайно несправедлив. Той роптае срещу този, на когото завижда, и често се случва истински да го намрази. Да си представя, как човек губи това, за което му е завиждал."
[линк]

И ти си като Амелия Понд. Интересуваш се от Астрология и Психология и сега експериментираш с тези в клуба за да разбереш какви са хората.Затова ти е интересно.

Да, тази завист. Емил Димитров имаше една песен, именно за завистта...
Да си призная честно, и аз съм изпитвал завист към някого, но по-скоро не е била със злоба. Например, за това, че този "някой"е по-добър от мен за нещо определено или е с по-хубаво лице или тяло и т.н. В много случаи това ми е давало мотивация, лично аз да се променя и се боря, да докажа, че бих направил повече (дори бих изпреварил този, на когото съм завиждал). Нещо като състезание. При жените го има това, особено при приятелките. Коя е по-красива? Коя е по-желана? Коя е ухажвана повече? и т.н. При всеки човек, е имало моменти на някаква завист. Понякога е добре да имаш смелостта и да не прощаваш завистта, и то на най-добрия си приятел. Обикновено, за съжаление, от там идва тя... Дори понякога забелязвам, че завист, злоба, омраза... има и при 4-5 годишните деца, а уж те били най-невинни и добри същества?! Относно пренебрежението, мисля, че много хора са описали в отговорите си становища, които и аз споделям.

Няма начин, да няма начин!

Ти нали казваше, че животът е експеримент във формата на филм.

Понякога е добре да се бориш със завистта, понякога е излишно. Зависи доколко е пуснала пипалата си и дали е обратимо. Ако не е, само си хабиш времето. Просто махваш с ръка и търсиш по-подходящ човек да общуваш с него.

Завиждам много на хората.

Щастието и нещастието на хората е в начина им на мислене.

Тези неща ги разправяй на някой друг. Ако беше така нямаше да имаш 2 висши.

Блъди, ти си симпатяга, но не знам как да ти помогна и се отказах да ти помагам. Казваш, че искаш приятели, а си стоиш вкъщи, не обичаш да говориш по телефон, не обичаш да излизаш, не искаш да си търсиш работа, защото не вярваш, че ще се справиш. То, за да имаш нещо, трябва да платиш някаква цена - усилия, нерви, време, грижа и пр. Ти искаш нещо да ти падне от небето, ама не става.

Е при кой да ходя като излизам навън и какво да работя? И ми се подиграваш, а не искаш да ти завиждат.