Проблясъци....

Говорим си в понеделник,с едни познати който споделят как са прекарали уикенда.Единия не помни как се прибрал,другия къде е ходил,третия се жалва колко пари е пръснал.Аз само стоя и слушам и виждам себе си във всеки един от тях.Та аз бях същия преди да открия АА,та може и на квадрат.И всички си намират някакво оправдание,за пред себе си-Боже колко ми е познато.Проблесна ми за момент в един момент в каква заблуда живеят,аз бях също тотално сляп,виждах само себе си и алкохола друго не съществуваше за мен.И в моментите на угризение се самооправдавах,ама така се само убеждавах че черното не можеше да е по бяло.И докато разбера че съм алкохолик,минаха няколко години в който стигнах почти до дъното.Господе благодаря ти че и днес съм трезвен,и малко по малко ми отваряш очите да видя колко съм бил заблуден.Благодаря и на вас братя и сестри че ви познавам.Поздрави.