Воински чат

Има ли навити? Кой каквото му е на уста. Всякакви неангажиращи разговори с цел упражняване на вербално социалните способности.

И да почна отнякъде. Както добре знаете, работя в малка фирма с ограничен брой колеги. Пролетта и есента си правим нещо като банкет(или фирмено парти). С времето, обаче, неизменно се появиха някои търкания и сега се оказва, че управителите не искат да седнат на една маса с част от подчинените си, защото в някакъв момент не са се отнесли добре.

Та, питам ви, бихте ли седнали на една маса с някой, с когото не се погаждате особено, но в името на празничната вечер да забравите всичко и да се веселите сякаш всичко е наред?

Бих седнал и още как, особено ако нещо на сериозно съм се възприел като обиден! Това си е уникален шанс да видя що се правя на магаре така.

Даже сега ме накара да се замисля и аз лично не виждам дори по-добра причина да отида на банкет от това да проуча магарията си и защо абджеба имам "търкане" с ближните си. Наистина може би това е уникално добра причина. Говоря сериозно.

Да, но те са нормални хора и не го приемат така. Имат чест, име, достойнство ...

Знаеш ли, ние воините сме много фалшиви същества по отношение на нормалните хора, не мислиш ли? Ако ни разкрият, разбира се.

Като се замисля - бих. Проблемите в работата са си в работата, а на трапезата няма работници и шефове, а хора, които искат да се повеселят! Така че ще си сложа най-прелестната усмивка и ще си бъбря с 'ужасните' колеги/шефове, сякаш са ми любимите братовчеди. Пък... кой знае - може и да изгладим недоразуменията...
Така приемам аз нещата, пък не знам дали е воинско или не.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Е отговора на въпроса ти е доста абстрактен тогава
Не знам ако бях нормален човек(със всичкия си) и бях част от колегите ти как бих реагирал ако трябва да отида на банкет и но имам търкания с колегите. Всички възможни варианти са опция в такъв случай, защото от това АКО следват още много променливи.

Ами ето, би нахлузила някаква маска(образ, позиция на събирателната точка) и би се явила с нея на масата. А повечето хора нямат този избор, но имат чест, характер, позиция в света ...

А ние сме баси безпринципните същества! Чак ми е неудобно като се замисля ...

Аз друго искам да те питам, как се чувстваш като безпринципна личност? Щото точно това представлява един воин.

На мен, хем ми е широко около врата и се радвам на свободата в реагирането, хем се чувствам неудобно сред тези хора, които искрено вярват, че позициите им са важни и правят всичко по силите си да ги защитят.

Нормално е да сме ебаси безпринципните същества. Точно с това започваме всичко тук, разрушаване на на устоите и социалните правила. Иначе ако една такава ситуация ни струва нерви, притеснения, ядове т.е. губим енергия и приемаме това за нормално... въобще нямаше да се занимаваме с това с което се занимаваме.

Честно казано безпринципността ми е пуснала толкова дълбоко корени, че дори не изпитвам вина или срам от нея. Ако някой може да погледне цялостната ми позиция в дадена ситуация сигурно ще каже, че съм тотален лъжец... и сигурно от това трябва да ме е срам. Но не ме е срам, и принципно никого не лъжа защото и не целя нищо от никого, как мога да лъжа тогава? Реагирам така поради нищожната си природа и за да спестя малко енергия... а от това за какво да ме е срам?

На мен не ми е тъй нормално. Тези хора са искрени, а аз си играя роли. Дон Хуан казва, че бил истински само с Хенаро ...

Изведнъж разбрах, че пътешествието на дон Хенаро е метафора.
— Значи, твоето пътешествие за Икстлан не е истинско — казах аз.
— Истинско е! — възкликна дон Хенаро. — Пътниците не са истински.
Кимна с глава към дон Хуан и каза натъртено:
— Този тук е единственият, който е истински. Светът е истински само когато съм с този тук. Дон Хуан се усмихна.

Какво правим без Хенаро?!

Ми, не съвсем. Маска означава отвътре да ми е едно, а отвън - друго. А в случая имам предвид наистина да не гледам на хората около мен с враждебни очи. Защото извън контекста на конфликтната среда (а дори и в него), те са просто хора, като мен, всеки със своите битки и дертове. Каква е толкоз драмата, че да не можем да я забравим "за един следобеден чай", както биха казали англичаните?!

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Маска е в очите на околните, за теб си е истинска същност.

Като седна на маса с някой, който ме е плюл, истински забравям за станалото и се фокусирам върху масата и текущите разговори. За някой отстрани това е маска, но за мен е нова позиция. Няма как едновременно да ненавиждам човека и искрено да се радвам на общуването с него.

Такъв е живота човече!

Хората не са истински, самите те и техните проблеми не са истински. Не знам как можеш да наречеш проблем на човек истински ако да речем шефа е казал на работника си, че е муден а той се е засегнал и не иска да ходи на банкет.... голяма работа дори да бърка шефа. След 2 мин може да го блъсне камион в момент на сръднята му с шефа.... дали би искал този човек това да е последната му мисъл? Едва ли. Сега истински ли му е проблема?

Без Хенаро живота на един воин е един непрестанен цирк 24/7. Това е една добра причина да цениш всеки Хенаро по пътя си. Аз лично така правя и за това ти казах, че ви обичам... тук са малкото хора с който мога да говоря истински.

тук са малкото хора с който мога да говоря истински.

Ей само заради това, ще ти кажа, че не ти вярвам. Ти не си истински тук, ресио. Поне аз не ти вярвам. Не и докато говориш от позицията на ментор и съдник. Не и докато не разкажеш една истинска неподправена история, в която поне донякъде се поставиш под съмнение. Защото няма как да сме толкова лъскави, просто няма как. По-скоро сме доста поосрани, но не смеем да го покажем. Не мислиш ли, обичащ ме Ресио?

Тук е мястото и аз да кажа, че всички в този клуб са моят Хенаро. Някои повече, други по-малко, но каквито такива. Човек не си избира семейството ...

Не разбирам какво те притеснява. Мнението на околните ли?

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Липсва ми усещането за истинност. Нормалните хора го имат, вярват в позициите, които защитават. Понякога им завиждам за здравата основа, на която стъпват. Разбираш ли, за тях всичко е ясно, това е добро, това не е. Аз от друга страна, в една ситуация съм един, в друга друг...

Хора, не ми казвайте, че само аз го изпитвам ...

Та, питам ви, бихте ли седнали на една маса с някой, с когото не се погаждате особено, но в името на празничната вечер да забравите всичко и да се веселите сякаш всичко е наред?

как пък не? и от къв зор? това е банкет, удоволствие, не е работа.
достатъчно е да работя с тях,
може да съм прикривач ама не съм мазохист

Дали ми вярваш или не си е твоя работа, а това мен не ме касае никак

Все пак ми е интересно, как успя да ме видиш лъскав ти мен? Не се шегувам!

А и не крия, че съм осран до ушите. Това също го казвам без грам ирония.

Е, от теб не го очаквах, дето минаваш за прикривач ...

Май не смесваш работата с удовоствията. Я да те питам как сдружаваш колектива? С какви мерки?