Една философийка

Постигането на успех, като основно понятие във философията почти отсъства, но всъщност това може би е единствената налична причина на живота.

Тогава възниква и следния въпрос: защо изобщо да си губим времето с философия, като тя не отговаря на нуждите на живота.

Освен, ако не ги потърсим във всички разклонения на философията за тяхното постигане, което обаче може да е религия, наука и всичко друго, но не и самата философия такава, каквато е налице при нас днес напълно безлична.

Разбира се това, което твърдя е, че цялата философия от историята на нейното възникване е, че е погълната от езотериката, науката и религията и в крайна сметка за самите философи остава едно пълно нищо. Вие не смятате ли така???

От друга страна не смятам да чета разни добри писатели, които се само-увенчават, като философи например, като Албер Камю, Карл Ясперс, Жан Пол Сартр и други подобни да речем поета Фридрих Ницше. Защото тяхното влияние отдавна е погълнато от психоделизма на нашето ежедневие, като цяло. Като в крайна сметка остава място само за онези, които се стремят към успеха и с това се опитват да палят другите около себе си. Но това също не е философия, защото постижението, като фабула на живота е погълнато от духа на материалистите или идеалистите еднакво преследващи своите цели, за да кажат каква е истината всъщност. И каква е истината в крайна сметка? И едните и другите са един дол дрянки.

Философията не само, че няма влияние, но и душата на човека е останала не заинтригувана от нейната тотална липса. Защото няма върху какво да се опре-философите не предлагат нищо, освен научни теории. А мнозинството от хора се затварят вътре в себе си и не искат да възприемат излишната бумащина. Каквото, като има автори футуристи те са един вид социолози пак хора на науката и т.н. На науката, на религията и на какво ли не друго само не и във философската практика има хора.

Има различни видове постигане на успех. Едно е търсенето на успех заради дълбоко вмененото чувство на инфериорност. Друг вид търсене на успех ще е след като имаш целия успех и слава на света. Виждаш, че стремежът към успеха не е най-трайното нещо на света, дори в нашето време да изглежда по друг начин. Затова не можем да сравняваме философията с успеха като доминанта на човешката душа и капацитети. За слепеца най-важното нещо на света е да прогледне. За човека с малоценност най-важно е да постигне славата, която другите са имали. А след това какво? Нищо, пак минаваме през философията, а мисленето и животът едва сега започват.

Точно това е въпроса, през каква философия минаваш ти например всъщност, която да е достъпна за всеки, който да може да я разбере. Но тук не става на въпрос за това да се предлага цял енциклопедичен наръчник за онези, които в един момент са започнали да питат. Аз за тях не говоря. Тези които тепърва започват да питат само, за да си задоволят любопитството от тях нищо не става впоследствие.

И за това казвам, че според мен няма видове успех. Има само един тип успех и той е който е изфабрикуван от всички видове познания, за да може той да бъде осъществен на практика. Докато философията по същество в това време остава напълно "постна".

Иначе радвам се, че си успял да схванеш мисълта ми.

Как може философията да се "пласира" на масите. Това може да стане чрез някакво популяризиране или пък масите да се оставят да "втасат" и пак да си дойдат на философията. От друга страна Маркс например е политизирал философията, шаманите са я комбинирали с магията, а пък теолозите са я свързали с богоцентричен модел на обществото. Науката може да се разгледа като практична форма на философията, а да кажем фармацевтиката като практична форма на науката. Обаче при всички положения виждаме, че философията е неизменна, тя е мисълта и същността на обществото. Също така като цяло не може да има човешки успех без определено интелектуално развитие.

Точно това е парадокса, че масите от една страна се чувстват употребени от друга страна те представляват нещо екзалтирано, като вид своя емоционална прояви. Между другото образованието навлиза във всички среди не само, за да може всеки да има достъп до него, но и за да може да се потърсят такива умове сред хората, които ще се окажат един вид таланти и което може да послужи на човечеството, като цяло, за да направи нови разкрития например за космоса, математиката, биологията или физиката все тая. Важното е всеки да бъде изпитан подходящо, за да може да се разбере намират ли се такива умове сред хората, които могат не само да впечатляват, но и да послужат за нещо полезно за всички. Това е обща мисия за всеки просветител. Той търси блясъка в очите на всеки, за да може да изкопчи от него необходимата уникална информация, която да превърне един вид в оръдие на труда.

Нещо се отнесох в писане, но все тая въпросът не е, че науката произлиза от философията, това е така и за това философията може да се счита все още за ценна. Но от друга страна например по отношение на любовта там не е задължително условие интелектуалното развитие. Човек може да бъде обичан и без да е зрял в интелектуален смисъл, а само защото съществува. Макар, че това за любовта по-скоро трябва да го отдадем на романтиците и поетите. Колкото до самата философия по същество днес тя вече спря да се развива. Така сега може да кажем, че нашия природен светоглед е унаследен от добрите философи в миналото. Но оттам насетне философията няма друг пробив, освен, ако не видим това, че жаждата за успех и постижения е основният модел за разбиране на живота изобщо. И не виждам съвременни мислители, които да вникват в такава насока. Още повече, че личният успех се превръща в основна фабула за разбиране на самия себе си. Защото един човек може да си каже така аз не съм шампион по катерене, но сам за себе си съм успял в това и това да свърша или да направя, например имам дете, внук или съм такъв или друг човек, като личност, че успехът едва ли не пари по мен. И така всъщност основната философия се оставя в ръцете на хора, които не се занимават с нея изобщо и така тя спира да се развива. Аз така виждам нещата...

но всъщност това може би е единствената налична причина на живота
а може би не е - и тогава не възниква такъв безумен въпрос.

От друга страна не смятам да чета разни добри писатели, които се само-увенчават, като философи например, като Албер Камю, Карл Ясперс, Жан Пол Сартр и други подобни да речем поета Фридрих Ницше. Защото тяхното влияние отдавна е погълнато от психоделизма на нашето ежедневие, като цяло. Като в крайна сметка остава място само за онези, които се стремят към успеха и с това се опитват да палят другите около себе си. Но това също не е философия, защото постижението, като фабула на живота е погълнато от духа на материалистите или идеалистите еднакво преследващи своите цели, за да кажат каква е истината всъщност.

Според философията истината е конкретна.
Философията е над частните науки. Тя "черпи" конкретни знания от тях и прави възможно ... обобщението на тия знания, да се превърнат в приблизително научен мироглед за всеки търсещ истината субект.
Има собствени закони, обобщения, на база исторически опит - предполагаема мъдрост. В този смисъл се доближава до понятието за наука, но недостатъчно, защото не е решен (от частните науки) основният философски въпрос:
Кое е първично? Материята или съзнанието? Материалното или идеалното?

Е. Вече има отговор - първична е материята.
Този отговор не се харесва на идеолозите, защитаващи идеалистични позиции.
Затова те непрекъснато "ровят" из пара-научни писания за възстановяване на статукво, което им е носило ... (голям смях!)... управляване на "душите" за материални печалби.

Материята е вън и независима от съзнанието, в смисъл, че законите управляващи материалния свят (разкрити от физиката) не зависят от съзнанието, тяхното действие не зависи от субект.
Стремежът е тези закони да бъдат опознати (да се отговори на въпросите: как? и колко?) и тяхното действие да се използва за оцеляване на живота.
За отговори на въпроса "Защо?" действат тези закони, трябва и философия, трябват обобщения, включващи голям обем от знания..., макар че - това е най-честият "детски" въпрос
...

Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере

Един въпрос, материализъм значи ли бездушие (липса на душа)? Сама по себе си философията също е ставала обект на много мистификации. Но основният извод е че човешкият свят в крайна сметка се управлява от съзнанието и знанието (казано в различен план от душата и намерението), стига те да не са били манипулирани. Съответно коригирам възгледа ти за предимство на материята.

Материализмът понякога може да служи за прецизиране на възгледите ни, но обикновено се съпровожда от различни негативни явления. Например схваща се вулгарно и неартикулирано от масите, може да бъде доведен до фанатизъм от определени идеолози за собствените им цели, винаги може да послужи за оправдание на аморални актове, вторично може да се изпълни с псевдо-наука, ирационалност и увлечения (тъй като му липсва духовна традиция, продължително време е оставал далече от духовно прецизиране и също може да е загубил поглед над това какво се случва в "широкия свят"). Съответно освен да си следовник на материална школа е добре да следваш и утвърдена духовна школа, както и да имаш представа от историята и влиянието на хората.

Фалшификациите в науката минават през Аристотел, Галилео, Нютон и т.н. Нютон е писал огромен обем алхимични текстове, т.е. е бил ирационалист, и освен това като началник нa Royal Mint е търсел фалшификатори на монети, заедно със своите агенти. Т.е. Нютон е бил нещо като "полицай", и съвсем не е учудващо, че научната му слава може да е създадена фиктивно.

За фалшификациите в науката виж тук:

[линк]

Ами ти си направил нещо уникално, открил си, че жаждата за успех е основното, което движи хората и сега можеш да се захванеш смело да организираш обществото на тази база. Само че дали ще ти се получат сметките? Твоят вид разсъждение е оправдан само ако предстои голяма война и обществото трябва да активизира целия си ресурс или пък си голям робовладелец или агент на робовладелеца, който трябва най-добре да "извлече" нещо от робите си. В противен случай не разбирам какъв е този "бяс". Освен това, колкото по-плитък си в мотивите си, толкова по-лесно някой може да използва тези мотиви, за да те закачи здраво да въртиш воденицата. Значи не всичко при човека е ефективност, а и схващане на нещата, автономност, саморефлексия и рефлексия на света и случващото се в него. Човешкият живот не е само да се хванеш на едно хоро и да го играеш като луд без да мислиш кой го води, накъде отива и т.н.

Само, че не това е проблема в материализма - всяка една философия, възглед и идеология, може да бъде изопачена и използвана за частни цели.

Фундаменталния проблем пред материализма, е че не предлага ценности, той е напълно неспособен да отговори на човешките нужди - както в индивидуален, така и в социален план. Това е и причината, да не се задържа дълго време, като обществена и държавна идеология - материализма е самоизяждащ се, тъй като не може да понесе собствените си принципи.

Точно това е, че материализмът е празно поле, което обаче е незащитено. И в него е лесно да плъзне определена закваска. На запад закваската се получи под формата на алчност, надпревара и търсене на слава, а на изток отиде към централизиран контрол. Но несъмнено даже и зад централизирания контрол са се разгаряли ценностите на алчността (които по същество са протестантски по дух). Традиционното богатство от източен или нашенски тип е от друг вид - на чорбаджия, на показност, на Зорба гръка, но не е алчност или амбиция до глад.

Много добре казано!



Никога не казвай никога!

Не разбирам защо трябва успехът, като понятие във философията да се използва за организация на обществото това е чиста утопия или анти утопия и в тази връзка не ми се разсъждава. Колкото до това, как стоят нещата при човека ето виждаш, че някой на теб ти е дал живот, погрижил се е за това да е успял в твое име и ти оттук натъка наготово го унаследяваш. А ми помисли си върху това, дали си готов да загубиш този успех само, защото на теб не ти се влачи след хорото на „живота”? Предполагам, че няма да го направиш, а напротив ще потърсиш нова изява или нов успех. Защото това е закодирано, така смятам.

Не е честно да се дава такова предположение, защото така се изгубва същността на нещата и без нея наистина няма, защо да си задаваме въпроси за каквото и да било.

По същия начин някой може да каже, че първичен е Бог, защото го има, тъй като дава живот. И понеже всичко е в процес на движение дори мъртвата материя независима от съзнанието е съставена от атоми и молекули, които са в постоянен процес на привличане и отблъскване и така всъщност живее за това всичко е дадено свише. Аз лично мисля, че основния въпрос при материалистите и идеалистите не е зададено съвсем точно, та така че и в тази насока не ми се разсъждава. Но както и да е...

Това е вярно, но едва след като човек е постигнал собствен синтез, а не да разчита на подадени му и необработени хапки от ценности отляво и отдясно (произлизащи от семейство, среда или стереотипи). Разбира се не винаги случаят е толкова усложнен, понякога следваш един хомогенно зададен ти път. Но ние например получихме сблъсък с ценности и предизвикателства от цял свят.

Че защо да не е честно и ако не е, кое му е честното на другото предположение - та така задаването на въпроси създава философията, с която ти не желаеш да си губиш времето, но същевременно тъкмо това правиш. :Д

По същия начин някой може да каже, че първичен е Бог, защото го има, тъй като дава живот. И понеже всичко е в процес на движение дори мъртвата материя независима от съзнанието е съставена от атоми и молекули, които са в постоянен процес на привличане и отблъскване и така всъщност живее за това всичко е дадено свише. Аз лично мисля, че основния въпрос при материалистите и идеалистите не е зададено съвсем точно, та така че и в тази насока не ми се разсъждава. Но както и да е...

Не, не е така.
Ако се възприеме за първично съзнанието, то, няма как да се създаде материя. Това е доказано от множеството безплодни опити "със силата на мисълта" да се достигне ... дори и някакво движение в материята, извън субекта.
Но, ако се възприеме научния подход - щото ставаше въпрос за истината, затова научен подход - то, от материята, след спазване на откритите закони, сравнително лесно се достига до висока степен на организация на материята, на разнообразието в нея и получаването на свойствата : съзнание и разум при Човек. Той, управлявайки чрез тези свойства играта на абстрактните образи, може ако желае, да си измисли Бог, нещо, което да отговаря на неговите желания и стремежи. Но ... това ще си остане абстракция, дори и в неговото съзнание, според неговото съзнание, да се материализирва. Това усещане е субективно, а не обективно.
Истината за съществуване на нещо за субект е: Взаимодействам, следователно съществувам! Така че - дори и посредством собствените абстрактни образи, нещо, нереално, за субекта, си съществува.
Няма значение дали това, дали този начин на съществуване, ни харесва или не.
Материалистическата позиция за оформяне на мироглед наистина изглежда жестока, от гледна точка на човек, но ... както споменаха в един филм: Не можем да се сърдим на компаса, че показва Север! (макар и казано по друг повод)
Науката е разкрила вече, как от неживата материя се заражда живата Природа. Това не пречи на хората да си мислят: Има Бог-Няма Бог!. това "имане-нямане" е без значение, освен в социален аспект -друг начин на битие, на живот, пак физически подчинен на материята- но ние тук заговорихме за научни методи и обективна истина. Това е по-важно за оцеляване ... ако щеш и на човечеството. Щото, щем не щем - сме изцяло зависими от природните закони, важещи за целия материален свят.
...

Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере

Говорите за материализъм, без да сте с дълбоки познания какво е това.Аз имам такива за една разновидност на материализъм.Допускате доста и големи грешки във Вашите разсъждения. При У.М.-универсален материализъм има душа, но неразделно свързана с тялото, като лежи изцяло върхо материя. Има допускане за <Бог-богове> и това никога не е било проблем за У.М.Ценности идват вторично и те не са строги, У.М. не е масова <философия> , тя е предназначена за разбиращи, мислещи хора.Важна задача на У.М е създаване на материалистично базирани, <философии>, учения, управленски модели,<строеве> , създаване на религии -ако се наложи и пр., всички тези за <ширпотреба> , и това за да се доближим до целите , идеите на У.М.

Според мен ценностите не просто възникват механично от материалистични съждения, а трябва да бъдат открити и изпитани в живота и синтезирани от философията. С материалистическите разсъждения можеш да откриеш предпоставките за определени ценности, но не знаеш как всичко ще си пасне в живота. Ние досега почти винаги сме имали жив пример на ценностите, които възприемаме, като същият 99% не е дошъл от теорията, а вероятно е предаден от една или друга група. Друг е въпросът, че след това ценностите могат да се развият допълнително.