Отричането...

Здравейте. Искам да споделя с вас всичко, което направих за да докажа, че не съм алкохоличка . На мен ми беше изключително трудно да приема този факт и направих абсолютно всичко, за което се сетих да докажа, че не е вярно. Отидох на психотерапевт. Тя ми каза, че имам склонност към зависимости и от тук започнах. Не отидох повече на психотерапията, защото си мислех, че мога да се справя сама.
За две години направих следното:
- спрях да гледам новини (заради негативността им)
- спрях да гледам драми, мелодрами и ужаси
- опитах Метода Силва за контрол на ума
- позитивно мислене
- терапия с благодарноости
- намерих си хоби
- спорт
- разходки в природата
- визуализации
- занимавах се се с будизъм, даоизъм и тай чи
- практикувах съветите на Луиз Хей
- смених си компанията
- смених си работата и града ( това ми подейства обратно на очакваното)
- И накрая моят коз единственото, което ми остана е, че като спра да пуша ще спра и да пия... И тъй като наистина спрях да пуша и паралелно един месец да не пия се възгордях... И всичко се срина за секунди... Не пиех всеки ден, но:
- появи ми се параноя
- кошмари
- страхове
- вътрешно треперене
- абсолютна неорганизираност
- тревожност
- неспособност да правя каквото и да е
- градях пясъчни кули, които се сриваха и аз страдах все повече и повече...
- обсесии
- преживях разни сцени хиляди пъти в мозъка си
- чувствах, че омагьосания кръг, в който живеех е без изход...
И най-страшното от всичко ми беше- защо като спрях да пия всеки ден ми стана по-зле отколкото, когато си пиех всеки ден и защо в редките случаи, в които пиех се усмъртявах и нямах никакви спомени и сутрин се събуждах с :
- адско чувство на вина
- болка
- гадене
- повръщане
- тревожност
- треперене (вътрешно)
- срам...
И знаете ли единственото, което исках беше спокойствие....
И в един момент се случи, чисто и просто се предадох и спрях да се боря. И просто писах на единствения си контакт от АА и тя буквално ме накара да отида на сбирка в София... и така не съм започнала програмата още, но на трите сбирки, на които бях получих спокойствието, от което имах такава нужда и за първи път от много време присъствах на нещо, което не чаках с нетърпение да свърши...

Много въпроси и много неща които могат да се тълкуват по различен начин.

1. Кой приема такова нещо казано казано от друг, та дори и професионалист? Аз - не.
След това приемането може да има две посоки - едната да приемеш нещата и да решиш, че е безсмислено да търсиш изход т.е. примирението и другата е разбирането на нещата и търсене на решение.

Другите решения са ти напълно прави, но помощни. Човек може да да избяга от всичко и трябва при определени ситуации да ограничи външното въздействие, но от себе си не може да избяга.

Спокойствието също е много важно и трудно постижимо, но има разлика между спокойствие и апатия.

Аз мисля, че наистина АА са подходящи за теб. Там ще срещнеш хора които са се оцелели и продължават да живеят и то по най- добрия начин.

Още нещо за накрая и за мен много важно- не трябва да пиеш. Алкохолът не е съвместим с никакви терапии, лекарства и не е съвместим и с идеите на АА.
Не е съвместим и с твоята личност.

Какво тълкуване, Алоун!!! Момичето казва какво е опитала и че не върши работа ... няма какво да се тълкува. Това е! Опит. Няма какво да се върти, суче, философства и т.н.

Точно пък с лекарства и с всякакви идеи и най-вече с моята личност, алкохолът ми беше най-съвместим.

То ако "Не трябва да пиеш!" помагаше, да съм спряла при първото си пиене, защото тогава за първи път ми беше казано "Ти НЕ ТРЯБВА да пиеш!!!!!" - Е не трябва, де ... знам, че не трябва, ама как да не пия? Що пия?

И с мислене не става и с идеи не става, и със смяна на средата не става, и с позитивни мисли, книги, философии, учене,знание, самопознание, приятели, "любов", упражнения, училище, с пари, без пари, мъже, жени, семейство, без семейство, църкви, религии, психолози, хипнози, страх, вина, срам, последствия, обещания, клетви, работа .... и т.н.

Факт е, че повечето алкохолици по все още неясни причини са загубили правото на избор в пиенето си. Нашата тъй наречена воля престава да съществува. Ние не сме в състояние в дадени моменти да извикаме в съзнанието си с достатъчна сила спомена за страданието и унижението, което сме преживели само седмица или месец по-рано. Ние сме беззащитни пред първата чаша.

"Не трябва да пиеш!" никак не се връзва към състоянието на алкохолика, който не е малоумен и най-вероятно, някъде в миналото е достигал до идеята, че не трябва да пие, което никак не върши работа.

Болестта е в мен, алкохолът - в бутилките. Тъй че, дори алкохолът да го няма в мен, аз пак съм алкохолик - неспокойна, раздразнителна, недоволна, отегчена, параноична, депресирана, мразеща, умираща, гонена от страховете си, живееща в самозаблуди, постоянно въртене на филми и т.н., няма щастие, няма спокойствие, няма нищо.

Момичето казва какво е опитала и че не върши работа ... няма какво да се тълкува.
Напротив има много неща които да се тълкуват.

"Не трябва да пиеш!" Точно това се свързва много добре със състоянието на алкохолика.

Болестта е в мен, алкохолът - в бутилките. Тъй че, дори алкохолът да го няма в мен, аз пак съм алкохолик - неспокойна, раздразнителна, недоволна, отегчена, параноична, депресирана, мразеща, умираща, гонена от страховете си, живееща в самозаблуди, постоянно въртене на филми и т.н., няма щастие, няма спокойствие, няма нищо.
Това е твое мнение и съответно проблем. Това не означава, че го споделям или друг трябва да го споделя.
За мен хора със такива симптоми не са само алкохолици, а и нещо друго.
Да отбележа, че такива симптоми могат да са свързани с алкохола, но може и да не са - например при психоза, депресия, параноя, шизофрения.

Точно пък с лекарства и с всякакви идеи и най-вече с моята личност, алкохолът ми беше най-съвместим.

Това подсъзнателно го пропуснах.
Много хора на които горното е било съвместимо с тяхната личност вече не са сред нас.

Радвам се, че myhell ме разбра. С alone не говорим на един и същи език.

Това че не трябва да пия съм го чувал толкова пъти. Защо ли ми се струва, че са едни от най-повтаряните ми думи. Само, че с повтаряне на думи ако ставаше. Ами аз си мислех, че имам проблеми с какво ли не, но с алкохола нямам.
Разбрах, че за да ми се помогне, трябва аз да пожелая да си помогна иначе нищо не става.
"Ако сте решили, че искате да имате това, което притежаваме ние и имате желанието да направите всичко, за да го получите, то вие сте готови да предприемете някои стъпки." Така пише в голямата книга.
Оттук нататък избора си е мой. Мога да искам, мога и да не искам. Избора си е мой.

Кой е казал, че друг трябва да ти го повтаря или само ти да си го повтаряш.
Просто казвам, че пиенето плюс каквото и да е друго няма начин да стане.

Кой е казал, че изборът е на някой друг? Разбира се, че изборът е личен и следването на избора е лично дело.

"Не трябва да пиеш" не е заповед, а информация или най-много съвет. Как това ще стане зависи от теб и определено не само от желанието ти, а и възможностите ти да го направиш. За мен това не е никак лесно за един алкохолик. Просто искам- не искам. Ако беше така той нямаше да е алкохолик или подвластен на алкохола.

Това с "пожеланието да си помогна" също не е много точно или поне е само началото /без което не може/, а след това се налага да следваш някои неща и да вървиш по точно определен път.
Желанието е първо необходимо условие, но не достатъчно за постигане на дадена цел.

Да, определено не говорим на един и същи език, но искрено се надявам резултатът да е един и същ т.е. да бъдеш добре.

и какво предлагаш?

Говоря само от собствен опит:
Аз като дойдох в АА бях на ниво нула. Знаех за себе си че съм алкохолик и исках да се измъкна. Спомням си много добре първата си сбирка в АА. Може и да гледах виновно в земята, но много добре гледах и хората. Аз като алкохолик бях се научил да се вторачвам в хората и почти нищо не ми убягна. След сбирката бях поискал някои неща за себе си. После трябваше само желание, търпение и труд. Този път не бях поискал нещата веднага, защото хората бяха с известна трезвост, а аз бях на три дни. Бях разбрах, че няма да стане по алкохолишки веднага. Явно съм се отказал от сложният начин. Разбрах, че трябват усилия и нищо даром не става. За стария начин на живот и дума не можеше да става. Та така от ниво нула.

И аз започнах с безсилие в буквалния и преносния смисъл. Бях физически изтощена до карайност от три дни пиене, заради това, че се чувствах предадена от приятел и безсилие пред алкохола, понеже вече се бях изложила и сринала "авторитета" на който толкова много държах. В това си безсилие написах в нета алкохолизъм и прочетох как умира алкохолика. Оприличих доста моето пиене с това, което се описва. И писах в един форум.....
Отговориха ми хора, които също имаха такъв проблем и писаха за себе си. Как са били, как не пият вече. Не ми даваха съвети и не ми тълкуваха нещата, които пиша. Помня колко остро реагирах на всяка дума, която беше съвет, но аз я чувах като заплаха.....за болестта, после разбрах. Те ми казват че не държат алкохол в къщите си, а аз бях ядосана че ми казват да изхвърля алкохола от бара на мъжа ми. Толкова бях изострена от болестта алкохолизъм, че съветите ги чувах като удари по мен. И съм благодарна, че не се намери тогава някой, който да ми говори "на друг език".
Получих любов и подкрепа без наставления в АА и във форума, понеже хората там знаеха как е било в началото. Бях като уплашено пиле и всичко чувах насочено към мен.
Много съм благодарна, че не съм получила такива добронамерени съвети. Защото алкохолика в началото ама въобще, изобщо, даже е притивопоказно да му се дават съвети. Ако не сметнем че са насочени против нас, то просто няма да ги чуем.

Аз не разбрах, каква е разликата между моето и твоето мнение.
Вторачването в другите е нормална реакция при такива условия. Аз също наблюдавах хората по две причини. Едната да си направя извод какви са и от къде са тръгнали и докъде са стигнали и другата какво мислят за мен.
Двете неща са изключително важни за мен.
Нищо не поисках защото аз много рядко искам и когато поискам съм убедена, че ще ми се даде. Ако се получи противоположното няма да отида вече и обикновено късам контакти, особено при такова състояние. Насила да ми се даде нещо което аз не съм готова да приема също е невъзможно.
Може би на това казваш "сложен начин", но той е единствения и най- стабилния.
Какво значи "труд"?

Аз пък чувах съветите. Само един съвет ме изкара от равновесие, но и досега ме изкарва. Той не беше верен и не може да бъде, но определено ме докара до положение да се откажа от сбирки на АА. Не беше и по правилата на АА.

Иначе, съветите ги чувах и изпълнявах като много се оплаквах, че е тежко. От тук ме успокояваха, че ще мине. И наистина мина.

Не ме интересува дали има разлика между моето мнение и нечие чуждо. Казах за себе си. Нямам желание да споря или да надделявам с мненията си. Не се боря с нищо и с никой.

Под труд разбирам усилията които полагам за да постигна или не постигна нещо, когато не ми се дава наготово.

Хубав, спокоен и успешен ден.

Кой се бори и с кого?
Изказвам мнение.

Какво значи казах за себе си. Това да не е клуб "Монолог"?
Нали другия като чете взема от теб опит и съвети пречупвайки ги спрямо себе си.

Хубав, спокоен и успешен ден.

И на теб!

Аз пък по трета традиция си ходя на сбирки, всеки който иска да спре да пие може да е член на АА. Това измества всичко. Всичко друго е препоръка. Аз се бях обидила на една жена от сбирка, и исках да не се връщам , но си казах откъде накъде тя ще ходи, а аз няма да ходя! И отидох пак .

Да, но аз тогава нямах сили дори да отговоря подобаващо. След това той беше от старите участници в АА. Почувствах се като някой отишъл някъде и не зачитащ авторитети.

След време си направих и изводите от къде идват такива съвети и бях готова не само да споря, но и на ответен удар твърде тежък, но може би не си заслужава.
Надявам се, че това няма да се случи на друг и може би е предизвикано от моя реакция.

Такъв съвет обаче тук не съм срещала.

Ха, ха, ха...
Как няма да слушам съветите, като се бях докарала до дъното, че и под него ?
Ако не бях слушала съветите на първия си спонсор, сега щях да съм под земята, или пък в лудница !
Ако не бях слушала съветите на втория си спонсор, щеше да се получи една такава каша, на която нямаше да мога да изсърбам залъците !
Ако не бях слушала съветите на третия си спонсор, сега щях да пия лекарства !
Изобщо, съветите са много добро нещо, само трябва да съм готова да ги чуя и да помисля разумно
Готовността за слушане на съвети е правопропорционална на безсилието ми

Мила алоне, за мен точно там се оказа пътя, да не отговарям "подобаващо". А на сбирки ходя само заради себе си. Така се научих и в живота да ходя на места където според мен трябва да ги убеждавам да ги променям. Връзката аа се оказа най устойчивата в живота ми и подобно на нея си градя и другите връзки .