Епистоларно

Абсент & Прошка

- Absinthe Ducrosfils ще пости за пръв път от години - помисли си Елеазар. Вълнението го обзе по всички вектори. Седна, погледна през прозореца и почна да му пише:

Слушай, социално непохватен зле фризиран фасулкьо. Можеш да ги мелиш всякакви сложноподчинени, но при това ще си останеш посредствен мислител. И знаеш ли защо - защото сърцето ти е не по-голямо от орех, и също толкова жизнено. Нали разбираш, канавата на душата ти не е сатурирана с гений, т.е. с благодат. Ако има някой, който може да сезира ироничното ти неприлично взряло се в околните същество, то това съм само аз - аз съм по-интериозиран от теб и те наблюдавам от по-дълбока бездна. Ако има някой, от когото да искаш прошка, то това съм преди всичко аз. Преди всичко за това, че не стана приятеля, от когото имах нужда по време на следването си в този толкова несмислен твой роден град. Но още и за това, че ме направи потърпевш на интелектуалните си съблазни. Аз за разлика от теб никога не съм губил вярата си и благодарение на нея се развих по-бързо от теб, проумявайки бездънната глупост на хората, от които ти може би и до днес се възхищаваш, без да разбираш колко несъвместими са Новия завет и елиминативиста Рорти, да речем. А може и да си се разкаял за това, не знам. Във всеки случай ти дълго блудства с безумците на този свят, съблазнявайки мнозина. Аз никога не съм се прехласвал по циничните автори, чийто език ти усвои за сметка на своя собствен. Затова и не си оригинален мислител. Твоят език не е идиолект в пълния смисъл на думата. В твоето едва оживявано сърце не се осъществява нужният синтез, за да се оттласнеш завинаги от този свят. Ти например още не си способен да подложиш на стройна критика безмозъчната еволюционистка теория, защото си слаб онтолог, защото не възприемаш нещата честно, цялостно, самоотвержено, а се задоволяваш с културния прочит на ситуацията. Ти си повърхностен. И как иначе след като си завършил всичко друго само не и философия. Подозирам, че първи курс си се отказал точно защото си се отдалечил твърде много от вярата. Винаги съм презирал психологията. А също и социологията - учил съм малко и двете и знам, че тровят ума с ненужни фигури на речта и трудно оползотворими от християнското съзнание стилизации. Психологията е същностно безбожна, социологията - злободневно късогледа. От друга страна е подвиг, че въпреки опита си от тези тресавища за ума, ти не се отказа от Истината. Достатъчно за академичния ти профил. Щеше ми се в мое лице да познаеш нещо специално. Ти нито веднъж не преодоля нарцисизма си до степен, че да те почувствам близък. Щадеше се. И загуби. Нищо. Сега може и да се излекуваш от себе си, щом си решил да постиш. Пости и се мрази. В тази връзка, ако не поискаш прошка от филистерите майка си и баща си, няма да постигнеш нищо и ще си останеш просто един красив, но неосъществен проект. Може и да спасиш безсмъртната си душа, но не се надявай на нещо повече от утешителна награда в другия живот. Дерзай. Краят е близо. Ти няма да го преживееш, а ще си отидеш малко преди Пришествието. Затова дерзай сега. Малко ти остава.

Когато привърши, потърка очи и издъхна.

Идиосинкратично любовно обяснение.

Чудя се защо не може просто да е нормално. Непредвзето, неизчанчено...Пада реномето от нормалност? Гуд лък.

Доста добро, макар че си го знаеш и че не мога да разбера дали е фрагмент или цяло.

Прав или изправян.

Благодаря. Всъщност художествена измислица са само първите три и последното изречение. Другото действително е лично съобщение до въпросния потребител, който се оказа, че не си проверява пощата. Напреди имаше навика да наминава в този клуб, та затова.

имаше навика да наминава в този клуб

Понякога си мисля, че Господ никога не е бил толкова самотен, колкото този клуб напоследък.

Не че има опасност от сътворението на нещо съразмерно в божествената си уродливост ...

Както и да е.

Прав или изправян.

Кое е божествено уродливо, че не разбрах? Творението? Ами изродило се е след грехопадението, безспорно.

Всичко заченато в самота. Ако изобщо това е възможно. Целият свят.

прав или изправян

Разбира се, че не е. Самотата като онтологема, макар и не като чувство, е абстракция. Т.е. не съществува самота сама по себе си, защото никой не мисли себе си сам, а се мисли като себе си дотолкова, доколкото има други. Човешкото същество, бидейки социално, може да бъде интуирано и създадено само от един Социален Бог, Какъвто е Триединният Бог на християнското откровение. Впрочем думата "Бог" указва само общото естество на Вечните Трима. Те, Които са предвечният Род, в Който Всеки Един от Тях е Себе Си тъкмо защото Ги има Другите Двама. Личността е всякога самопреодоляване, общуване. Тя е онтологически несводима до монада, т.е. до самота. Човекът от своя страна е само проект за личност по образ на Вечните Трима. Има хора, които се отчуждават и загниват в себе си, преживявайки се невъзможно самотни. Но това е само влечение към небитие, не и фактическото му постигане.
Не е модерно да си отчаян. Всичко и без друго е твърде хубаво.

не съществува самота сама по себе си, защото никой не мисли себе си сам, а се мисли като себе си дотолкова, доколкото има други.

Това е вярно преди всичко само и единствено, ако допуснем, че съзнаването, мисленето и самосъзнаването е/ са пререквизит/и за съществуването на каквото и да е в т.ч. на предимно физическо явление, но също и състояние на духа каквото е самотата. Триединен или не, абстракция, умонепостижима цялостност, съвършенство или едновременно проявление на изначалната и окончателна безкрайност, логос или дори изчистена надматериална мисловсност - Бог е обречен на самота в един свят в който липсват други Немуподобни (граматичевския род е условен). Освен ако не приемем, че той е сътворен от човек (в абстрактно обобщената форма на това не по-малко чудовищно [красиво] понятие), който също в някакъв аспект се усеща сам.



Всъщност всичко само по себе си в своята уникалност и детайлна неповторимост е само по себе си. Според някой другите са адът, според "други" в сърцевината на всеки ад има рай.

Но без значение дали приемаме идеята, че мисълта за нечия самота, измамна или обърната порочно към загниващото небитие е първична спрямо самото явление или обратното, ако предпочетем да се условим, че самотата предхожда осъзнаването й - тя съществува, става възможна и се възприема само и единствено поради всеобщата [ни/ Му]неповторимост. Другостта е опозиция към която питаем и страх, и неистов стремеж към непостижимо единение . Грехопадението понеже си го споменал, може да се разглежда като преломеният момент при осъзнаването на чисто човешката ни самота и отправна точка в стремежа ни да постигнем изгубения рай, минавайки през ада на другия...

Това което от доста време е демоде всъщност е да си модерен...

Нищо казано до тук по-горе обаче не пречи на болезнената красота описана от теб като и на това условно 'без друго твърде хубаво всичко'.

прав или изправян

Отец не е сам, защото има Сина Си и Духа Си, Които са Личности като Него и Всеки Един от Тях, тъкмо защото е Себе Си, е неотмислим от Другите Двама. "Бог" наричаме това извечно съобщество на Тримата. Неслучайно в езика имаме три лица. Монадизирането, т.е. уеднаквяването е абстрахиране, мислено извличане, отчуждаване и привиждане, ипостазиране на това съобщество като нещо, което съществува само по себе си, а не като нещо, което се прави отвътре, т.е. като обща за някого енергия, като взаимодействие на личностите, всяка от които е метабитие, т.е нещо радикално несравнимо, единично, едно-единствено, фундаментално и безкрайно вътрешно. Мисловният процес е невъзможен без разграничение. Членоразделността на езика е доказателство и гарант за самотъждествеността на всички неща. Раз-съждаваме дотолкова, доколкото раз-личаваме. Да кажеш, че нещо не е това, което е, и нещо повече - че нищо всъщност не е себе си едва ли не, че нищо не може да бъде себе си и че в крайна сметка нищо не е, означава да отричаш истината. Означава да блокираш, да се откажеш от мисленето въобще, а не само от част от него, ако си действително последователен скептик, какъвто никой не може да си позволи да бъде, ако не се самоубива в мига, в който става такъв. Защото за да направиш това съждение - че нещо в самото себе си не е това, което е, а друго, ти по необходимост различаваш едното от другото, а после отричаш тази разлика, която първоначално ти е позволила да ги мислиш. Следователно тотализацията на който и да било монизъм е вътрешнопротиворечива и се самоотрича, защото отрича основанията на мисловния процес. Разсъжденията на материалиста са като вълна, която се разбива в скалите - "Аз твърдя и настоявам да бъде взет насериозно и да ми се вярва, защото не съм това, което съм, защото не съм себе си, а просто едно дърдорещо тяло и не нося отговорност за мислите си, защото отговорност не съществува и защото всъщност тук няма никой и Аз дори не съществувам. " Чети например Левинас, ако не ми вярваш , защото не съм авторитет. Материализмът, както впрочем и идеализмът, е невъзможен. "Просто материя" не съществува и дори не е ясно какво трябва да означава това само по себе си. Може би пълен мрак, инерция и слепота, от която нищо никога не може да произлезе, ако е действително "просто материя", а не нещо, което само изглежда да е едно, а всъщност в себе си има и нещо друго или дори други. "Просто това", "просто материя", "просто съзнание", "просто Аллах", "просто Едното (на Платон)", "Брахман" и т.н. са просто пределно раздути обобщения, т.е. отново абстракции, които не оставят място за този, който ги прави и практически се самоотричат. Не оставят място за какъвто и да било субект, дори за един, защото субектът е субект само когато има обективно друг на себе си. Слава Богу човек не е само абстрактен мислител, но и конкретно познаващо същество, с което може да се общува и което само когато излезе от страхливата си скептична дупка, може да се запознае с Личностите, Които отобразява, т.е да заживее. Иначе ще продължи да тегне към себе си, отричайки самоочевидното, отричайки себе си.

Да кажеш, че нещо не е това, което е, и нещо повече - че нищо всъщност не е себе си едва ли не, че нищо не може да бъде себе си и че в крайна сметка нищо не е, означава да отричаш истината.

Това не знам кой го казва. Аз казах по-скоро споменах, че нищо не може да е напълно тъждествено с нещо друго. Всъщност нищо не е напълно тъждествено и със себе, ако си позволим разглеждане на "нещото", отмествайки го извън конкретен безкрайно малък времеви момент.

Възможно е да допуснем, че съществува съвършенна, непроменяща се и неумозрима/ умонепостижима феноменалност, която за простота да наречем бог.

Напълно валидно ще е и предположението, че такъв един "примордиален" и вечен квази субект не еволюира освен в представите, които хората си изграждат за него.

Принципният въпрос поставен още в началото обаче остава:

Приемайки или не догмата за Светата Троица, т.е. най опростено казано, веруюто, че бог е един, но същесвува в три самостоятели, и отчетливо различни, но все пак неразделими три лица/ личности/ проявления на същността/ ейдоси..., не прави божествеността по малко единствена. Съответно не е възможно съществуването или сътворяването на друго нещо ejusdem generis (от същия вид и с такава същностна природа.)

В този смисъл самотата е същностен факт и предикат на съществуването. "Добрата компания" не решава проблема, а често го задълбочава. В своята самобитна гениалност, обикновените хора често казват за някой със сериозни психически отклонения - "Остави, го - той не е сам!"

Човек, без значение дали ще го възприемаме като нечий образ и подобие или продукт на нещо друго по-"материлано" и тривиално, естествено не е само движеща се материя, дума която без значение колко ще я усложним или изпразним от съдържание ще означава всичко онова което има своя маса и/ или енергия. Във физически смисъл, човешкото съзнание, всепроникващата мисъл има потенциал и заряд , но не точно енергия в този измерваем смисъл.

Човек е нещо повече от ходеща материя освен всичко друго и защото може да лети понесен от нематериалните криле на своя ум, но и най вече защото може да се самосъзнава. Първата стъпка в самоосъзнаването е не констатацията за някаква абстрактна самота обаче, а емоциналния шок от самотата. Някой са го нарекли екзистенциална криза, други мирова скръб. Това обаче далеч не предопределя съществуване в безконечна меланхолия или още по мизерно бъдеще в търсене на най-подходящия за бягство от този свят опиат.

Веднъж след като първата стъпка е направена, човек има всички шансове да намери изгубения рай на единението. Първият човек, осъзнава самотатата си на по-примитивно, животинско ниво. Навярно затова и най-примитивният животински етичен кодекс е бил в унисон с тази осъзната самота "всеки гледа мене си!", после идва "обичай ближния си!", а накрая се стига, макар с половин уста и без разбиране до "обичай враговете си!"

Както всичко друго и "самотата" не може да бъде преодоляна без да бъде първо разбрана и без да си я признаем. Механичното събиране на личности (в случая не визирам божествени личности), обаче не е метабитие. Мисленето апропо не е само анализ, но и синтез.

Ако си позволим известна фриволност може да се каже дори, че Триедината догма по същество е съставена от теза, антитеза и синтез.
Бог Отец е пораждащата теза, чрез която освен всичко друго, божественият ксенозис преминава през отрицание (кръстна смърт) и отрицание на това отрицание (възкресение) което в крайна сметка е и символичен духовен синтез.

прав или изправян

Глупости не ща да слушам. Бях пределно ясен и ако искаше, щеше да ме разбереш. Ти си оставаш в плен на абстракциите. Няма "природа", няма "човек", няма дори "Бог". Това са просто думи, чрез които ипостазираме определени измерения, свойства или модуси на личността - тази или онази безкрайно конкретна тварна или нетварна (т.е. божествена) личност. Защото и "просто личност", разбира се не съществува. Има този, онзи или онази, които отразяват Тях. Те са Трима, но всеки Един от Тях е Един-Единствен. Както казва Владимир Лоски - единственото общо между Отец, Син и Светия Дух е, че нямат нищо общо. Именно по Техния образ и ние сме така безкрайно своеобразни и единични, но винаги заедно в езика. Иманентният троичен етос на езика поразява със своята самоочевидност в системата на граматическите лица - Аз, Ти, Той (Ние) и Те (Той, Тя, То). Догматът е догмат, защото издържа на проверката - както на естествения разум, така и на съвестта. Но да, Откровението затова е откровение, защото се дава. Ние можем само или да признаем самоочевидната му истинност, или да се откажем от мисленето въобще. Да се откажем от езика, от общуването с други хора, които по подобие на Троицата постоянно нещо ни откровяват и ни тласкат към развитие. В тази връзка еволюция в оня класически безбожен смисъл не съществува. Тя е и строго немислима. Онтологически погледнато, несъвършенството като такова е винаги вторично. Като всяко от-рицание, като всяко от-ражение, като всяко из-влечение, като всяка абстракция. Като всеки образ спрямо Първообраза си.

Опитваш се да ме баламосаш с всевъзможни препратки, но то е само защото истината не ти е така скъпа, както самочувствието. И за да го нараня съвсем, ще ти кажа, че се казва "кеносис", а не "ксенозис". Все пак адмирации за опита да се информираш за толкова много неща за толкова кратко време. Ясно е, че не си глупав човек. Все пак за твое допълнително сведение, ще напомня, че западната философия се самоуби с Витгенщайн, който за пред безмозъчните си колеги просто преоткри съвършено самоочевидното - че хората сами се оплитат в абстракции. Дори екзистенциализмът си остава в блатантно безмозъчното русло на тотализиращото високоабстрактно мислене, както отбелязва Левинас в своята задочна критика срещу откачения фашист Хайдегер.
Неслучайно от философия на езика дойде крахът на философията като такава. Разковничето е в Езика. В началото бе Словото. Всичко в този живот, в този свят отобразява мултиипостасното (т.е. многоличностно) общение, породено от домостроителния говор на Троицата.
Християнската версия за света е единствената изчерпателна цялостна и вътрешнонепротиворечива версия за света. Самото й отрицание е свързано с частично ослепяване и обезумяване.

Това е удачен пример за навреме прекратен разговор.
Пък и доста време не е епистоларно, а декларативно.
Всичко останало е без значение. Похвално бе усилието да бъда просветлен и всичко друго.
(Не следва продължение.)

прав или изправян

Прекратяваш го ти. Все пак благодаря за доброто разиграване. При добро желание все някой би получил полза от тази беседа.

Мерси подобно.

Следната аналогия безспорно е доста обогатяваща за всеки:

"Християнската версия за света е единствената изчерпателна цялостна и вътрешнонепротиворечива версия за света. Самото й отрицание е свързано с частично ослепяване и обезумяване."
=
Учението на Маркс е всесилно, защото е вярно.

прав или изправян

Слушай, проклетнико, тенденциозно те припознах като интелигентен човек, за да те почета и окуража да се замислиш за някои неща. Но сега след като си давам сметка, че си просто поредният повърхностен артикулиран лаладжия, нямам никакво намерение да те толерирам. От краткия ни разговор ми стана ясно, че християнството ти е въпиющо непозната територия. Преди всичко опитно. За зла врага и философски не си кой знае колко грамотен. Чел си колкото да се правиш на интересен. Това е и единственият ти интерес. Така че ако обичаш, стой си в клуб 40-50. Там всички са втасали и превтасали от самоучител и лаксизъм. Самодоволни политиканстващи мижитурки, които си мислят, че всичко им е ясно, когато са в периферията на битието. В този смисъл екзистенциалистките ти напъни са абсолютно неубедителни. Ти си най-обикновен застаряващ конформист, който не си го признава. Най-вече в компания.

В отговор на:

---

Слушай, проклетнико, тенденциозно те припознах като интелигентен човек, за да те почета и окуража да се замислиш за някои неща. Но сега след като си давам сметка, че си просто поредният повърхностен артикулиран лаладжия, нямам никакво намерение да те толерирам. От краткия ни разговор ми стана ясно, че християнството ти е въпиющо непозната територия. Преди всичко опитно. За зла врага и философски не си кой знае колко грамотен. Чел си колкото да се правиш на интересен. Това е и единственият ти интерес. Така че ако обичаш, стой си в клуб 40-50. Там всички са втасали и превтасали от самоучител и лаксизъм. Самодоволни политиканстващи мижитурки, които си мислят, че всичко им е ясно, когато са в периферията на битието. В този смисъл екзистенциалистките ти напъни са абсолютно неубедителни. Ти си най-обикновен застаряващ конформист, който не си го признава. Най-вече в компания.

---

Мъката на мисълта - мъка на словото.

.

прав или изправян

Види се, че мъдростта ти се изчерпва с това да ме цитираш. Не е малко, като се замисля. Все едно. Чупката, варненски "ксенозис" такъв.

Oblivion approaches.

Пропуснал бях някакси този епичен exchange :)