happy end

Разглеждам клубчето, а то много ми напомня на тия малките сериали, в които всяка серия си е сама за себе си. В които в началото се случва нещо и след двадесетина минути завършва с щастлив край (не правете излишни асоциации моля), който оставя у нас една скрита усмивка и някаква поука. Или не оставя. Така де, тук е същото, случват се разни драми и след няколко дни вече всичко е по старо му.

Е, почти по старо му, но важното е, че е с щастлив край. Отново всички герои са на линия, върнаха розовата. Добре де, върнаха ни две розови. Малко прекалиха, но ще се съгласите, че две е по-добре от едно. Върнаха ни Роксана, което не знам дали е добре или зле, но нека все пак и дадем шанс, хората се променят. Клубчето ни вече не е ВИП - разгеле. Арон хаква акаунти- това май е ново. Бамбито е с ново име и това е ново. Само Рабинчо като наш стожер остана непоклатим от сътресенията. Как да не се забавляваш докато вън кротко падат весели снежинки, а чашата коняк напомня за края на епизода. Живота е прекрасен, нали. Има така постановка в народния. Знам, че няма да отидете, но все пак ви я препоръчвам.

Поуката от тази серия. Еми не знам, оставям на всеки един вас да си я намери. Според мен поуката е в това, че трябва да изгубиш нещо за да го оцениш. След това да го намериш отново и да изпиташ радостта от намирането му. Така де, хепиенда, в който на края всички момичета плачат, а момчетата самодоволно потриват ръце от предстоящия за тях край (сега може да правите онези асоциации от по-горе).

Утре отваряме нова глава, нова серия. Нека видим с какво ще ни изненада.

----
Едни бягат колкото могат, други колкото искат.
----

абе ти си баси манагерчето - evaluation, lessons learned, next iteration discussions, conclusions...рабине, дръж, тоа е от лелките.

какъв край .... е сега настана мазалото

Nobody thinks the way I do
I guess that nobody dares...