ама хайде де,

събудете се де

дядо Коледа остави ли ви подаръчета?
напихте ли се? изтрезняхте ли? ще се напиете ли пак? Кога?

щот ви искам малко трезви, сега, за един въпрос и разяснения, и то ако може преди купоните там...простотиите разни новогодишни
демек спешно ми е

та питането ми е - кой как тълкува/разбира онова изказване дето обикновените хора гледали след отдалечаващото се време, се едно били на последния вагон на влака, пък магьосниците били обърнати с лице към идващото време.
това по памет, къде беше тоз откъс не мога точно да го намеря, ама нещо такова беше по смисъл..

айде, мислители мои, искам да приключа годината с изяснение по този въпрос

Добър въпрос(това обикновено значи, че не зная отговора ). Паля цигара и отпочвам да мисля

Имам кофти дежа вю, че този въпрос е разискван твърде много и обстойно.
Нещо не мога да повярвам, че нямате спомени...

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

всички въпроси са твърде обстойно разисквани, не пречи.

то е също като четенето - винаги се открива нещо ново

Е, ще пропусна...

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Плахо вдигам ръка

Първата част на въпроса ми е по-ясна. Магьосниците изчистват миналото си, оправят всички сметки, за да могат да заминат във всеки момент. С две думи, нямат минало, към каквото да гледат.

Втората част, по-трудна. Постоянно се говори, че за магьосниците има само настояще. Всичките им усилия са фокусирани в сегашния момент. И може би, това е единственото място, където се споменава фокусиране напред, към настъпващото време(бъдещето).

Винаги ми е било интересно, че магьосниците не правят планове, но погледнато отстрани, изглежда сякаш плануват нещата. Какво мислиш за това?

помогни да намерим точно мястото и цитата

ама моля ви се, Ваша воля [покланям се]

ама толкоз приказки за едното пропускане, не ми прилича на пропускане.

"Друг познавателен елемент у тези шамани е тъй нареченото колело на времето. В обяснението си за колелото на времето те го оприличават на тунел с безкрайна дължина и ширина, тунел с отражателни бразди. Всяка бразда е безкрайна и техният брой е безкраен. Живите същества по силата на самия живот са заставени да гледат само в по една бразда. А да гледаш само в една бразда означава да си впримчен в нея, да изживяваш само тази бразда.

Крайната цел на един воин е чрез дълбока дисциплина да съсредоточава непоколебимото си внимание над колелото на времето, за да го накара да се завърти. Воините, които са успявали да завъртят колелото на времето, могат да гледат в която и да било бразда и да извлекат от нея каквото поискат. За един воин да се освободи от обсебващата сила, която го заставя да гледа само в една бразда, означава, че може да гледа и в двете посоки — как времето отминава или приближава към него."

Това в "Колелото на времето". Другите места, на които се споменава, според мен, са интервютата, където ще потърся като съмне.

"Релсите на времето


Уморително е да бъдеш с този човек. Той има прекалено силно, безпощадно присъствие - пълното внимание, което задържа, направо изтощава. Той сякаш отговаря на въпросите ми, влагайки всичко, което има; речта му е с някаква плавна, изразителна настойчивост, притискаща и категорична, елегантна, елегична. Кастанеда казва, че чувства как времето „напредва" към него. Човек просто чувства тежестта му, нещо чуждо, което не можеш да определиш, ефирно и същевременно някак лениво, тъпо инертно - подобно на тапа или шамандура, корк, който лежи на вълните. Разхождаме се в Бойл Хейтс. Той поспира да демонстрира позиция от бойните изкуства, наречена „конни крака" - леко извити, сякаш на седло.

- Такава стойка имаха в Буенос Айрес - по мое време. Всичко там беше със стил. Усвояваха стойката на мъже, отдавна умрели. И моят дядо беше с такава стойка. В тези мускули тук - той посочва задната страна на бедрото - се насъбира носталгията. Самосъжалението е най-ужасното нещо.

- Какво искахте да кажете с това „времето напредва" към вас?

- Дон Хуан имаше една метафора. Ние стоим в последния вагон и гледаме как релсите на времето летят назад. Ето там съм петгодишен! А натам отивам. А трябва просто да застанем обратно и така времето ще напредва към нас. По такъв начин няма да има неща априори. Нищо не е предпоставено, нищо не се приема за даденост; нищо не се получава спретнато опаковано.

Сядаме на една пейка. На улицата отсреща един просяк поднася картонена кутия към шофьорите на автомобилите, Кастанеда гледа втренчено през него към хоризонта.

- Аз нямам вкус към утрешния ден, а още по-малко към миналото. Факултетът по антропология вече не съществува за мен. Дон Хуан често казваше, че първата част от живота му била пропиляна - той бил направо в ада. През втората част от живота си бил погълнат от бъдещето; в третата – от миналото, от носталгия. И само последната част от живота му е „сега". И точно там се намирам аз."

из сборника "Наследството на дон Хуан", откъс от "Човек живее само два пъти" от Брус Уогнър

Дано намериш отговор преди да е настъпила Новата година, докато аз отивам да се напия нейде из Родопите.

Весело на всички!

Ето една трактовка за твоя случай: не можеш да спреш цигарите, когато погледът ти е обърнат към миналото в което си пушач и действията ти са съгласувани с това минало. Ако е обърнат към идващото време, ще се виждаш, като непушач и действията ти ще са съгласувани с това.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Не мога да подмина тази тема.
Това е моето лично откритие за 2013 година.

Изпитах мига, в който погледът се обръща напред към идващото време.
Това е моментът на събиране в едно. Когато разпиляното съзнание по миналото и бъдещето се концентрира в един миг, то се обръща напред. Даже бих казала разцъфва. Представи си цвете, което иска да цъфти но листата му са разпилени...навсякъде.

Да нямаш нищо друго, освен настоящия момент, е единствения начин всичко в живота ти да спре да се отдалечава от теб...като в последния вагон на влак.

Да изживееш напълно тази секунда, без мисъл по предната, без мисъл по идващата, е това, което спира времето, без самото то да спира. Това е вечност...защото само тя съществува и няма нищо друго. Нищо не идва и нищо не си отива. Има само вечност...и съществуване в нея.

помирисваш липов цвят...и няма нищо друго на света, освен уханието му
(закачам се за липовия цвят, макар той да си остава специален за мен)

Присъствието в настоящето е обръщането към идващото време.

Ти запомни ли къде остави обувките си, от ляво или отдясно на чадъра?
Муц!

ти четеш мисли?!?!

цунк!!!

така и аз го усетих

днес слушам Любэ, поздрав за теб от мен[линк]

цунки!

поздрав и за теб[линк]

п.п. моите обувки, за разлика от разпилените обувки на други домашни, винаги седят на рафтчето прибрани

И ко разбра, Калихо? Или осъзнаването е лично? Аз знаеш ли какво разбрах, че нещата се случват. С наше или бе наше участие. Всеки избира.

Иначе условностите текат, пожеланията също...

Цунки и Честита Нова Посока!

Мерси за поздрава!
Eто един и от мен: Пьотр Илич Чайковски/ Лешникотрошачката/ Нина Капцова

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

продължаваш да четеш мисли

или съм ти казвала че обожавам класически балет?

Честита Нова година!

то че е лично, лично е осъзнаването

макар че "осъзнаване" не е равнозначно на "разбиране", ако и така да се употребява.

това с обръщането към времето, преживяването на мига и пр. е голяма работа
и даже проста

Ще пробваш ли със свои думи да обясниш това за обръщането към идващото време?

Не си, ама то е логично!

Да е честита, дано и да ни се изЯсни третото око!

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...