Равносметка - 2013

По някаква мелодраматична традиция в края на годината се прави равносметка на изминалите 12 месеца и всеки къта в сърцето си надежди за следващите 12. Ето и моята:

Сама жена на път
Блага Димитрова
Това е риск и неудобство
във тоя свят все още мъжки.
Зад всеки ъгъл те причаква
засада от нелепи срещи.

И улиците те пронизват
със любопитни погледи.
Сама жена на път.
Единствената ти защита
е твойта беззащитност.

Ти не превърна никой мъж
в протеза, за да се опреш,
във дънер, за да се облегнеш,
във зид – на завет да се свиеш.
Не стъпи върху никой мъж
като на мост или трамплин.
Сама пое на път,
за да го срещнеш като равен
и истински да го обичаш.

Дали ще стигнеш надалече,
или окаляна ще паднеш,
или ще ослепееш от простор,
не знаеш, но си упорита.

Дори да те сломят сред път,
самото твое тръгване
е вече стигане до нещо.
Сама жена на път.
И все пак ти вървиш.
И все пак ти не спираш.

Не може никой мъж
така да бъде сам
като сама жена.
Пред тебе мракът спуща
заключена врата.
И нощем никога не тръгва
сама жена на път.
А слънцето като ключар
в зори простора ти отключва.

Но ти вървиш и в тъмнините,
не се озърташ плахо.
И всяка твоя крачка
залог е за доверие
към тъмния човек,
с когото са те плашили.
Отекват стъпките о камък.
Все удрят стъпките о камък.
Сама жена на път.
Най-тихите и храбри стъпки
по унизената земя,
която е спрямо звездите също
сама жена на път.

Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.

[линк]

Нали!?

Don`t Worry! Be happy!
\\\"Оти се косиш, като че ти мине!\\\"

Като ще е с поезия - да е с поезия :)

Почистих душата си, изхвърлих всичко ненужно..

Почистих килера - изхвърлих всичко излишно.

Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.

Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства.

Изведнъж се получи доста пространство.

Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни.

Тогава започнах да подреждам:

Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди.

До тях - някой и друг бъдещ план.

После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.

В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.

Последно - проветрих и стана прекрасно!

А беше толкова задушно и тясно...

Автор: Кристина Филипова

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Християнската традиция повелява на тържеството "Коледа" да си направиш Духовно-Емоционално-Физически самоотчет. Да си видиш грешките и да поемеш отговорност да не ги повтаряш. Да си начертаеш нови светли бъднини и да потърсиш кой да ти помогне за да изпълниш на 100% плановете си.

Голяма част от българите не се самоуважават. Грижат се за своите леки коли (и апартаменти) в пъти повече отколкото за самите себе си.

Истинските християни правят равносметка и в дългосрочен план. 12-те месеца са краткосрочен такъв.

[линк]

А на мен ми харесват равносметките. По-честичко даже.
То е като да порастваш постоянно.

ПРОСТИТЕ НЕЩА

Колко глупав съм бил, че съм писал
само умна щом имал съм мисъл ,
а щом нямал съм, само когато
поне чувство съм имал богато.
А вас – мислите, чувствата прости,
вас – неидващи само на гости,
а извиращи в мен постоянно,
и умиращи в мен непрестанно-
като „храня се“, „дишам“, „пия“,
вас – съставящи мене самия,
вас съм смятал за дребни и скромни,
недостойни човек да ви помни.

Сега тача блестенето скрито,
сега виждам как вие, които
безрасъдно във времето прежно
настрани съм отхвърля небрежно
сте се бутали тайно със лакът-
„Как се прави на умен глупакът…“

И така е – човек да подбира
сред това дето в него извира,
туй което би умно звучало -
та това е лъжа поначало.
И простете ми старите грешки,
мисли прости и чувства човешки -

лъх на спирт от полирана маса,
дълъг път във вагон втора класа,
нежна радост от туй, че сме двама
несъзнавана обич към мама,
вкус на ябълка, слънце във двора,
мисли, чувства на всичките хора.

В тези дни ново чувство ме сгрява,
нова мисъл ми идва такава. -
Да! Добре е, щом хрумне идея,
но не е ли по-умно без нея
и не е ли по-просто и честно
с мисъл стара и чувство известно
да си казваш ей тъй, непредвзето,
туй което ти казва сърцето…

Валери Петров

за равносметка - винаги готов:)
чак ми се карат

и ми се иска да ти отговоря в стих... толкова много...

а то е прозаично и тъпо... последните 5 години

хм... трънчето съм

страхотно е, крада ти го

‘За да стигнеш предела, трябва да платиш съответната цена!

2013 г. - сигурно децата ме подмладиха, защото покрай тях пак започнах да забелязвам миговете. Имах много перипетии, но като тегля чертата, положителното е повече - имаше много щастие и обич, най-много, повече от всичко друго.

Жената, която обича и е обичана –
Тя носи край себе си меко сияние
Като ореол,
Тялото й излъчва тънкото ухание
На пролетен ствол;
Ръцете й пеят със всяко движение,
Милват целия свят;
Тя с пчели и пеперуди е обкръжена
Като меден цвят...
Жената, която обича и е обичана.
Тя може само да трепне с ресниците си –
И преспите се топят,
И покълва камъкът,
И изпуска ножа десницата...
И светва светът.


Станка Пенчева

Ето и нещо дългосрочно:

МЪЖКО МОМИЧЕ
Не ща да съм мъжко момиче
и никак не се шегувам.
Просто искам да бъда обичана!
И няма да се преструвам,

че всичко е светло и розово,
че нямам проблеми и нужди,
когато се чувствам бозаво,
когато се чувствам чужда!

Родена съм да обичам!
Поднасям сърце на тепсия!
С любов подир тебе все тичам.
По дяволите, вземи я!

А после върни ми я тъпкано
и ще те обичам до края
с душата си непокътната.
Друг начин просто не зная!

Мадлен Алгафари

Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.

Животът скрит е в дребните неща

В жест най-обикновен, ала човешки.
В любима песен, слушана в нощта,
с човек, умеещ да прощава грешки.
В усмивката на влюбени очи,
която търсиш твоя ден да сгрее.
В забравата на смелите мечти,
когато правиш опит за летене.
В стремеж да запазиш своя дух
свободен в несвободното ни време.
Да не виниш за всичко някой друг.
Да не превръщаш обичта във бреме.
Във ручеите топли на кръвта.
В сълзите, непринудено родени.
Най-истински са дребните неща
и те оставят спомени след време.

БИСЕРКА КАМЕНОВА
всъщност...
[линк]

Тръгнах да търся едно стихотворение на Ина Григорова да видя дали това не съм аз през 2013. Щото не бях Миряна Башева, нито Камелия Кондова. Още по-малко Дамян Дамянов. И попаднах на този текст
[линк]

Хареса ми - това е моята година. Проза - аха да се насереш от страх, докато биеш тъпана колко си добре. Но накрая задължително имаш перо на шапката или гуш в храстите - все пак има още 2 дни

Уау! Дългично е, но е страхотно! Какво ли прави авторката Ина Г?

Замислих се как всеки ден и аз скачам в пропастта, преодолявам себе си, страховете си, неизвестността и ставам от леглото... за поредния ден... за поредния скок в живота... за поредната лудост...

Благодаря!

Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.

Невероятно е!

Толкова много се нуждая от такова почистване, от осигуряване на простор и въздух... Вече знам как

Благодаря!

Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.

Благодаря за одеалото, изплетено от топла нежност, което ми подаде, за да загърна душата си... Хубаво е

Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.

Колко просто и вярно! А така лесно го забравяме...

Благодаря

Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.

Жената, която обича и е обичана, е благословена. Бъди и ти такава!

Целувам те!

Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.

ПРЕД ПРАГА НА СМЪРТТА...

Противно на всички правила житейски,
тя не пристигна страшна и прикрита...
Напротив, някак си и по библейски,
за себе си напомни мъдро и свенливо свита....

И застанала пред прага на смъртта
се сетих да погледна към живота си.
Не исках и за миг да зная как плътта
ще изцеди в земята като гнил плод сока си!

Решила бях дните в папка да подредя,
да сложа и кламер с прикрепена бележка,
но безмълвна на пейката в парка седя
и знам, че това е задача невъзможна и тежка.

И песни любими аз исках отново да чуя...
И стихове толкова много още да пиша...
Но сега ми идеше само да псувам и плюя
света наоколо, който и след мене ще диша.

Внезапно в краката ми топчица шарена спря -
детето отсреща погледна ме виновно и мило...
А смисълът на живота си разбрах чак сега -
то бе в ей това детско лице тъй щастливо...

Женя Димитрова

Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.

И в прозаичността може да се намери красива поезия. Само отвори сърцето си

И СКУЧНО И ГРУСТНО

И скучно и грустно, и некому руку подать
В минуту душевной невзгоды...
Желанья!.. Что пользы напрасно и вечно желать?..
А годы проходят — все лучшие годы!

Любить... но кого же?.. На время — не стоит труда,
А вечно любить невозможно.
В себя ли заглянешь? — Там прошлого нет и следа:
И радость, и муки, и всё там ничтожно...

Что страсти? — Ведь рано иль поздно их сладкий недуг
Исчезнет при слове рассудка;
И жизнь, как посмотришь с холодным вниманьем вокруг, —
Такая пустая и глупая шутка...

Лермонтов

Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.

Нямам оплаквания-всеобщата световна и нашенска лудост е тотална, но трябва да се нагаждаме към новите условия

Иначе нещо поезията отдавна не ме влече, така, че остава прозаичното ми мнение само

Хубаво посрещане на Новата година желая

Ама сте поетични всички! Моята равносметка е прозаична- щом сме живи и що годе здрави, значи сме добре.
Иначе, хич не ми беше лека годината, най-вече в емоционален план, ама да се надаме, че следващата ще е по-добра. В късметите по партитата все някакви любови ми се падат ... де да видим.

Най обичам да чета, ама не мога.