Не вярвам

Не вярвам, че някога ще имам толкова колкото им беше дадено на другите по рождение. На другите им бяха дадени толкова много таланти, способности и хубави гени по рождение. Никога няма да бъда като тях. Примирих се.

Ти какви таланти искаш да имаш? Какво би те направило щастлив? Как си се представяш щастлив? Ако можеше златната рибка да ти изпълни 3 желания какво би си пожелал?

Не знам. Другите знаят и затова могат и са полезни.

Щом не знаеш какво точно искаш, значи искаш всичко, а това е невъзможно. Според мене, за да си щастлив, първо трябва да разбереш какво искаш и като го разбереш да го съпоставиш с това, което имаш и да си поставиш цели как да го постигнеш.
Естествено, желанията ти трябва да са съобразени с обстановката, в която живееш. Например, аз не си поставям за цел да стана един от тези, които са покорили Еверест, защото не мога и не ме влече, нито си поставям за цел да пея опери, защото нямам гласови данни, нито си поставям за цел да съм принцеса, защото не съм от такова потекло и т.н.

Не те разбирам какво ми пишеш.

Извинявай! Съжалявам, че не мога да достигна до мислите ти и не ме разбираш. Лека вечер!

След като си се примирил, защо пускаш едни и същи теми безкрай ? Поне смени нещо, стига с тези гени, изтъркаха се вече и никой не ще да ти се хване на въдицата.
Чакам да пуснеш някоя хубава тема. Знаеш ли колко мацки ще ти се залепят тогава.

Това е примирението. Да пускаш едни и същи теми, без смисъл.

си ти...

Един червей е той, вече само като му видя ника, това си представям. Пасивен, но същевременно неприятен и влизащ под кожата.

А дали основният ти проблем се отнася не до талантите, а до социалното включване. Мислиш си, че чрез развиване на таланти ще постигнеш социално включване или примерно ако си красив ще го постигнеш. Но въпросът се свежда до определен дух на взаимодействието със средата, с нейната атмосфера: ако не можеш да уловиш този дух или не ти е завещан по наследство от твоите родители, които да са постигнали състоянието на включване и след това да са го продължили, нещата се усложняват.

За жалост освен социалното, нямам и таланти и способности по рождение и това още повече усложнява нещата. Затова е най-добре да се предам. Пък, все ще се опитам да изтърпя живота, докато умра.

Всички знаем, че живота е едно затруднено положение, но няма ли начин да си го направиш една идея по-лесен?

Няма начин. Понякога начин няма.

Тогава се примиряваш и забравяш за всяка болна амбиция. И без това всички сме равни пред бога и отиваме на едно и също място. Някои с бързият, а други с по-бавният влак. Спри да се косиш за талантите. Достатъчно е да си здрав. Свали летвата малко. Не бъди лош и прекалено взискателен към себе си. Бъди благодарен за това, което си. Има и по-лошо, винаги има и по-лошо от сега.

Примирил съм се.

Не мога да бъда здрав. Здрави са тези които работят и имат таланти и способности по рождение.

Тогава се опитай да бъдеш относително здрав и спокоен. Подтискай чувствата. Прекалено си чувствителен според мен.

Не съм прекалено чувствителен, а не можещ. Има Психолози и за чувствителните, но за неможещите няма.

Какво не можеш?

да повярвам какво го съветваш. Ти така ли правиш - подтискаш си чувствата ? Не се ли притесняваш, че някой ден ще избият и няма да можеш да си намериш място ?