Къде сме?

Попрелистих тая вечер някои стари мои теми. Гледам, питал съм разни неща и ми хрумна, че сега нямам въпроси. Дори да срещна някой нагуал, нямам какво да го питам. Всичко е ясно. Какво да се прави, как да се направи. Остава да се направи. Това положение много напомня на втория враг, срещу когото се изправя човек.

Яснотата има само една хубава страна, това, че след нея следва Силата. Ако ще се провали човек, по-добре да е на Силата, си мисля.

Вие къде бихте се поставили?

Превъртам ги сичките по няколко пъти на ден и после отначало. Демек, не съм ги и отпочнала още. Живот и здраве, ша видят те кат порасна... и стана пожарникар!

да правим/неправим...пък до където я докараме...

По Кастанеда може би и аз се слагам някъде там, където яснотата ми се явява враг, защото ме предразполага към леност и бездействие. По тибетската класификация съм в началото - там, където пада голямо чистене.
Освен това вече усещам набезите на последния враг. Чувството на една гадничка умора от всичко, която се просмуква, като тънка мъгла и ми нашепва: "О, пак ли... неее, стига вече - уморена съм. Искам да си почина малко!..." Това е много коварно...

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Аз също си мисля ,че си стоя на яснотата , силата идва понякога но за да се изправи човек срешу нея трябва да се научи да я събира или пести, а за съжаление най-добрият начин за това (поне за мен) е свободно време , което е трудно се намира особенно в България където , основното е човек да оцелее а не да се развива. Тоест ние май сме не даже развиваща а оцеляваща държава.Да не забравяме , че някой хора още при раждането си се изправят срещу силата :) обикновенно прикривачи и това ги до изкривяване на личността.