Притча за избора

ПРИТЧА

Уроки Соломона. О выборе

Однажды некто пришёл к Соломону и сказал ему:
— Царь, помоги мне! Каждый раз, когда мне приходится делать выбор, я не могу спокойно спать — мечусь и страдаю, и раздумываю, то ли я сделал, что должно. Что мне делать?

И ответил мудрый царь:
— Выбора не существует.
И ещё спросил он:
— Ты бы бросился в реку, увидев тонущего ребенка?

Ответил ему проситель:
— Конечно, царь!
Тогда изрёк Соломон:
— И вчера, и сегодня, и завтра?
— Да, — был ему ответ.

И сказал Соломон:
— Вот видишь — выбора не существует. Из чего выбирать, если всякий раз ты знаешь, как поступил бы, ещё до того, когда приходит черёд действий?

Представив себе в подробностях любое событие, ты сразу знаешь, что делать. Всякий раз ты будешь выбирать наилучшее для тебя, и при одинаковых обстоятельствах ты всегда будешь действовать одинаково — и вчера, и сегодня, и завтра.

И ещё сказал Соломон:
— Единственное, где мы действительно можем делать выбор — это в своём сердце. Измени себя, и то, что ты, не задумываясь, сделал бы вчера, завтра уже не покажется тебе наилучшим. Тогда, и только тогда, сможешь ты поступить по-другому. Так что иди с миром и знай, что всё, что ты ни делал, было для тебя лучшим действием из возможных.

За съжаление е на руски и тъй като ме мързи да превеждам всичко, ще преведа само последното:

- Единственият начин, по който действително можем да правим избор е в сърцето. Промени себе си и това, което без да се замисляш би направил вчера, уте вече няма да ти се струва най-доброто. Тогава и само тогава ще можеш да постъпиш по друг начин. Така че върви си с мир и знай, че каквото и да правиш, всичко за теб е най-доброто възможно действие.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Понеже темата е за избора и сега гледам д-р Хаус, и той си говори с една дама на тема вярвания, и казва следното: "Ако вярваш в безсмъртието, значи живота е безсмислен".

Дон Хуан винаги е настоявал смъртта да се взема сериозно и то като край на играта. Само при такива условия човек би придал смисъл и сила на действията си, за да промени нещо евентуално. При игра без край, с безброен брой животи, защо човек да прави нещо?!

При игра без край, с безброен брой животи, защо човек да прави нещо?! Защото това, което се преражда не е личността, а съзнанието. И защото така или иначе губиш всичко със смъртта - освен свойството да осъзнаваш. Но като губиш и паметта си, тази "игра" става едно твърде мъчително лашкане от съществуване в съществуване, като в безкраен лабиринт и което са нарекли "колелото на Самсара" или страданието. А доколкото разбрах има и случаи, когато и съзнанието частично може да бъде разрушено. Затова борбата е за запазване/повишаване на съзнанието и за цялостност. Защото окончателното освобождение е идентично с тоталната свобода при Кастанеда. То слага край на лашкането в безкрайни и безпаметни съществувания и освобождава съзнанието от оковите на обусловеността (т.е., то става независимо от наличието на тяло и престава да си търси ново такова).
И защото единственият ни шанс за действие е сега - в този живот. Не когато сме умрели и не в следващия, защото не знаеш никога как ще се въплътиш и дали ще имаш шанса да се бориш за свободата си.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Иееееее! Доживях да споменат Карлос Кастанеда в добра светлина и то в най-доброто предаване - "Панорама"! Използваха думите на дон Хуан, че пътят трябва непрестанно да се проверява и ако няма сърце, да не се остава на него :-)

Инак по темата, аз не зная какво е съзнание, познавам само личността си и само за нея мога да говоря. И именно личността свършва със смърта. Когато обаче магьосниците казват, че запазват съзнанието си след смъртта, мисля, че това включва и личността им.

Източните учения от друга страна говорят за прераждане на съзнанието, но при тях то не включва личността, а без личността не виждам какво общо има с мен това съзнание. Или с други думи, съзнанието може и да е нещо страшно важно, но ако не го осъзнавам то не съществува за мен.

Иееееее! Доживях да споменат Карлос Кастанеда в добра светлина и то в най-доброто предаване - "Панорама"! - За мен е твърде странно, че се учудваш и радваш на това. Аз и преди съм чувала да го споменават тук-там с цитати в положителна светлина в медиите. Ама какво от това - не разбирам.

А по темата... нямам какво да добавя в момента, всъщност.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Оффф, много е сложна тази работа със съзнанието, личността, спомените и т.н.

Магьосниците отделяли жизнения си опит и го предавали на Орела, а запазвали жизнената си сила. Това ми звучи като: разделят се с личността си, а си запазват съзнанието.

Ама така става като се опитвам да говоря за неща, които не са по силите ми ...

винаги съм се чудил какво значение има че ще се преродиш като не можеш да си спомниш нищо

еххх, гуш, гуш...

А къв е смисъла да получиш чисто новичко, розовичко, свежо и пухкаво тяло, ако ще му диктуваш битието с все същия овехтял, сдухан и скован от схеми и илюзии ум?

чувал съм последното прераждане е в крава

и представяш ли си да съм със същото съзнание и да видя че идва бика

Ако теорията ти за възможното запазване на съзнанието е вярна, то те сега знаем как са е появила лудата крава

Не е толкова сложно. Преражданията са като поредица от неосъзнати сънища. Нали знаеш как е в такъв сън - имаш съзнание, но нямаш ясен спомен за живота и личността си от ежедневието, дори да сънуваш неща от ежедневието, просто не правиш разлика, нямаш ясно съзнание... така е и с различните животи, защото реалността не е нищо повече от фиксиран и по-продължителен в сравнение с останалите сън.
Затова и в будизма и при Кастанеда се работи толкова много със съзнанието по време на сън (сънуване). Защото заспиването и сънуването са като демо версия на смърт и прераждане.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Да, сънищата са най-близкото до действителното умиране, затова са показателни.

Как се чувстваш, следвайки будизма, сравнено с толтеките? Наличието на учител се е оказало решаващо, предполагам.

Чувствам се под натиск. В смисъл, че учителят или инструктурът присъства, за да те ръчка и тормози всеки Божи ден! Добре, шегувам се, но само наполовина. Ползата е не само ръчкането и напомнянето, че нямаш време и животът ти изтича всеки миг. Ползата е и че по-лесно мога да видя слабите и силните си страни - т.е., да опозная себе си и потенциала си. Още преди няколко години, когато за пръв път участвах в една двудневна практика, ефектът беше направо опостушителен. Такова сънуване и виждане не бях и сънувала! Разбира се, после дойде онази част в която трябва сама да издрапам до там, на собствен ход и ресурс. И тогава започна забавното... Щото учителят само ти дава начален тласък и посока, и после ако има нужда - коригира. Разбира се, пак дава, ама няма как да ти даде, ако не си готов и то баш това е трудната част.

Но има една огромна разлика - има система. Благодарение на нея е ясно какво правя и накъде ме води то във всяка практика и всеки момент. Няма нищо с неясен, хипотетичен или мъгляв резултат, неяснотата е само по отношение на собствената ми ефективност и способности.

п.п. Да, освен всичко прегледът ми получи спонтанен тласък и взех да си спомням неподозирани неща.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Сега ще ставаш все по-добричка. Будистите всичките са такива, което е много приятно за околните.

И в нашето учение е имало ясна система за следване, когато присъства нагуал, който се ръководи от преките повели на духа. Сега обаче, времената са други. Някои хора вероятно ще успеят да се ориентират и сглобят отново пътя на толтеките в ясна система. Може би.

Определено обаче, може да се каже, че едни хора са по-възприемчиви от други. Може би те са се прераждали повече пъти?! Веднъж ми казаха, че ако човек има провиснал долен край на ухото е стара душа, с много прераждания, докато "новите" са със сраснало ухо. Дали не беше го писал Пако Рабан?!

Това с ушите ми е трудно да го проверя.

Сега ще ставаш все по-добричка. Будистите всичките са такива, което е много приятно за околните.

Ха-ха. Ти не напомняй на змията, че хапе, когато случайно (или не) вземе, че пропусне.
Нали знаеш: "Ама тя/той се спъна и падна върху ножа, господин съдя! И така 48 пъти!" Та, викам, по-добре да не се спъваш, че да се чудя къде да го дявам този нож в последния момент!

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Много трудно мога да си представя Сойла и Сулейка като будисти. С интерес ще наблюдавам кариерата ти на новото поприще

Адски си прав! Аз самата идея нямам как по-точно ще строя всичките си дзверове и дзверчета в две редички и ще ги накарам да пеят мантри! Но пък си заслужава забавлението, докато се трудя по въпроса!

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...