Еholincho

[линк]

За подобни поздрави си има лични. Иначе е жива обида.

п.п. Какво ли те е тласнало към подобна неучтивост, граничеща с грубост - ерго - почти самоубийствен акт?...



...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Много си лична...стереотипа.....

Кво ти пука? Нали ти си над тези неща... Да се оправят простосмъртните със стереотипи, това е техен проблем...

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

By the way и в този тед на мисли:

Малко налудничаво с Чарлз Айзенщайн - част 1

Това е за всички, които имат отношение към понятието общност.
Искрено и ЛИЧНО!

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Доста интересни разсъждения.

Ето още: [линк]

Звучи доста утопично (пък и това е филм), но въпросът е, че има хора (и те се увеличават, сякаш), които споделят тези идеи.
Обаче се иска немалко смелост, за да пристъпиш от идеи към действия. Не само смелост, но и визионерство, а и алтруизъм в големи дози. И не на последно място (ама никак даже) комуникативни умения и - абсолютно необходимо! - дълбоко познаване на себе си и човешката природа, като цяло. Защо? Защото, ако се замислиш: "Какво направих аз за близките си и хората, които ообичам? Какво изобщо полезно мога в действителност да направя за тях/ да им даря?" И тук настава едно велико мазало. Щото от какво имат нужда те в действителност? От професионалните ми познания и умения? (Верно ли?) От парите ми? (Да, бе!) От бизнеса ми? (Ъъъъъ...?) От неземната ми красота и неустоим чар? ( Да, от това особено много!)... И така в този ред на мисли, като се стигне неизменно до несъкратимия остатък и човек честно и обективно види доколко е в състояние да го раздава (дарява) и го прави... сметката може да се окаже много, много крива. А с криви сметки в праведна общност не върви хич.
И те така...

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Мдаммммм много хубава тема засягаш!!!
За живота като човешки същества... а не като машини. Човешкото и дейността която извършваме да не са в противоречие.

Добре... ще си позволя да разсъждавам върху ситуацията в момента.
Да вземем едма къща/дом. Да речем аз желая да го закупя. За какво ще дам парите си? Какво ще притежавам? Струпани камъни слепени с цимент? Как мога аз да притежавам каманите... те са били преди мен и ще са още дълго след мен! Как някой като мен може да ми продаде камъните? Те са били и преди него и ще бъдат дълго след него! Чисто технически е невъзможно да притежавам камъните... не мога да ги взема и ползвам като умра т.е. аз ги ползвам... няма как някой да ми даде право да ползвам камъните... щото поради горните прични. Тогва за какво си давам парите? Единственото логично и видимо нещо което мога да кажа е човешкия труд който е добил, обработил, подредил, слепил и така е превърнал материалите в въпросния дом.
Сега... какво е човешкия труд? Задължение или необходимост? Ние сме хора защото трябва да работим или сме станали хора защото сме работили? Смешен въпрос нали? Нашата природа е активна, ние сме същества който извършват дейности за удоволствие и сила... за това сме изобретили копията, за това сме изобретили колелото, за това сме измислили крановете и.т.н. защото са ни трябвали за да осъществим това което сме искали да направим и постигнем. Нашата природа е да се движим, да постигаме, да се борим...
Та... какво правим ние като свържем всичко по горе? Извършваме дейности от който така или инъче имаме нужда и получаваме пари като съхраняем ресурс който е еквивалент на човеко/час труд.
Какво се получава в действиетлност? Ако всичко беше съвършенно то тази система би трябвало да работи безотказно... но се вижда, че това не е така. В действителност ние приемаме условието(договорката), че трябва да получаваме пари за труда си и той е ценнен и трябва да бъде уважаван. Поради желанието да натрупаме сигурност полагаме повече труд за да се запасим с усилия ако евентуално в бъдеще не можем да ги извършваме. По този начин си замъгляваме съзнанието и вече не виждаме труда като необходимост а като задължение... и от нещо приятно се превръща в мъчение. Освен това шепа хора се се научили да манипулират тази ни "уговорка", че трудът е ценен и има цена и купуват и препродават труд... манипулират цената на труда и печелят труд от това... това е нелепо!!!! И този труд който те печелят по този начин трябва да бъде свършен от някой друг/останалите, така ни се увеличават усилията който трябва да направим за да си позволим живота който желаем... или на кратко казано тази манипулация на труда причинява инфлация на ефективността на труда.
Трудът не е ценен! Той не струва нищо... той е необходимост!
Ако сложим възнаграждение при пиенето на вода... системата няма да е по различна и условията да се променят.
Та какво искам да кажа с това?
Това за което говориш е решението на тази ситуация! Не продавам труда си!!! Ако не го продавам... няма как да бъде манипулирана цената му... защото той не струва нищо.
Ако се съберем 10 съседа и се хванем да построим дом за кеф... ще получим удоволствието от добрата работа... ще получим радостта, че някой ще живее там може би... а предприемача който по принцип печели от манипулацията на труда на другите няма да получи нищо.... освен това другите предприемачи който строят или препродават имоти ще са в неизгодна позиция защото няма да се кокурентно способни... и как да са? могат ли да продат имот за по-малко от нула?
Не е по-различно и с обработването на земята... с отглеждането на животни! Познавам хора който обичат да правят това! Аз самия обичам да го правя... имам ли нужда някакви дебелогъзи чичковци да ме потупват по рамото като ми дават пари за това което обичам да правя? Не!
Ако не продаваме труда си цялата система ще рухне... всичко се крепи на простата договрка "Трудът е ценнен" ... и той е, но не по начина който ние го разбираме.
И във филма не са прави... ако се налага да работиш само за свойте нужди (еквивалент за човек... естествено това е обща дейснот, но ако се раздели на човек имам предвид) работния ден ще е 2ч средно. Останалите 6ч работа от сегашня работен ден са предназначени за тлъстаците.

В действителност ние приемаме условието(договорката), че трябва да получаваме пари за труда си и той е ценнен и трябва да бъде уважаван. Поради желанието да натрупаме сигурност полагаме повече труд за да се запасим с усилия ако евентуално в бъдеще не можем да ги извършваме. По този начин си замъгляваме съзнанието и вече не виждаме труда като необходимост а като задължение... и от нещо приятно се превръща в мъчение. Освен това шепа хора се се научили да манипулират тази ни "уговорка", че трудът е ценен и има цена и купуват и препродават труд... манипулират цената на труда и печелят труд от това... това е нелепо!!!!

Абсолютно! Много често чувам оправданието "всичко струва /се купува с/ пари" (допълнено от "това, което не струва пари, струва много пари"). Това само още веднъж разкрива колко сме обезценили живота си, като цяло. И колко ни е опротивял и омръзнал, като резултат. А защо така? Заради страха, всичко тръгва от там. Страхът, че ще загубим това, което имаме води - точно, както забелязваш - до желание за презапасяване и трупане, а от там и цялата порочна въртележка се завърта. Няма да убием една яребица - ще убием 5, че и 6, и 7 - една за сега, 3 за после или за всеки случай и 3 ще продадем, че да си купим патрони за следващите яребици, които вече няма да са 7, а 9 и т.н. - защото така работи системата. Иронията е, че - да тя работи така, но само с наши материали! Ако не й наливаме вода, няма да работи така. Само че това е рисковано. А вече казахме, че системата експлоатира страховете ни, та няма как човек да излезе извън нея, ако не ги е превъзмогнал.

ТОВА са сереотипите, ако ще повдигаме въпроса за тах (това към неподвластния-на-стереотипи-божествeно-безгрешен-FireFromWithin, който подхвърля музикален поздрав на клубар, както би подхвърлил пуканка на койота в зоопарка. И после що съм го била приела ЛИЧНО. Ми, представи си, защото така си избрах - да покажа ЛИЧНО отношение и да кажа, че намирам твоята изява (на Файъра) - която трябва да е безлична, ли, що ли? - за проява на изключително лош вкус и маниери. Които, освен всичко, смятам, че не са и от вчера, та по въпроса за стереотипите можем много да си говорим...).

Та, след малкото ЛИЧНО отклонение - всички практики не минават през себеопознаване - те СА себепознание. И въпроси, като тези, които разглеждаме неминуемо се появяват в един момент на преден план. Какво ценим и защо? Искаме ли нещо да се промени и знаем ли какво?

Защото Имаш ли своето защо? към живота, ще можеш да понесеш почти всяко как?. - Ф. Ницше



...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Мдам!

защото така работи системата. Иронията е, че - да тя работи така, но само с наши материали!

Не е рисковано това, никак даже. Може би иска малко жертви като-лишванае от дребни луксове, лишаване тази фалшива сигурност... Всико от което имаме нужда е поле за изява и да работим върху него... това храни хората, не заплатата която ни дава шефа в края на месеца... храни ни нашия труд. Ако го изполваме в най-чиситя му безпосреднически вид той и ще е най-ефективен... Ако всеки се концентрира върху това то планетата ще заприлича на коренно различно място!

Както и да е. Има и друга гледна точка която също подържам.

Системата е покварена, системата ни унижава, отнема от свободата ни, изнасилва ни за да изтиска максимума от нас... няма нищо по-хубаво от това!!! Само след достатъчно страдание можем да намерим стимул за духовно израстване... може би сме на ръба на този момент!

п.п. Няма да убием една яребица - ще убием 5, че и 6, и 7 - една за сега, 3 за после или за всеки случай и 3 ще продадем, че да си купим патрони за следващите яребици, които вече няма да са 7, а 9 и т.н.
Това ми напомни на един филм по дискавъри... беше доста тъжен-трапери от Аляска избиваха бобъри за кожите им... за да могат да "изкарат" годината всеки трябваше да убе стотици бобъри... ловяха ги с капани който бяха под водата и заклещваха бобърите под леда при което те естествено се удавяха. Беше доста гнусно поведение към заобикалящата ги среда и отношението към жертвите им... доста показно филмче за цялата ни насрана ценностна ситема

ловяха ги с капани... Беше доста гнусно поведение към заобикалящата ги среда и отношението към жертвите им... доста показно филмче за цялата ни насрана ценностна ситема

Именно! Така правим и един с друг - ловим се с капани. Най-често оправдавайки се с хишническата си природа. Само че пропускаме да забележим, че докато се отнасяме с околните, като хищници с жертвите си, искаме те да се отнасят с нас човешки - като хора с хора.
Ако не звучеше сексистки и дискриминационно спрямо гейовете, бих казала, че сме се изпедерастили, като вид.

Само след достатъчно страдание можем да намерим стимул за духовно израстване... може би сме на ръба на този момент! Може би, но съм склонна да се съмнявам, че това важи за всички. Понеже колко хиляди години страдаме и се държим, като идиоти? Нима не ни е достатъчно? Явно не. Или поне не за критичната маса. А може би никога няма да бъде достатъчно за света в който живеем. Може би хората, за които става достатъчно просто не се връщат тук повече. Така този сват си остава свят на обърканите, лутащи се души, които търсят изход и може би това му е предназначението во веки веков. Така, както чистилището си е чистилище и няма да се превърне в рай и след милиони години...

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Така този сват си остава свят на обърканите, лутащи се души, които търсят изход и може би това му е предназначението во веки веков. Така, както чистилището си е чистилище и няма да се превърне в рай и след милиони години...


ааааааа, не така пораженски молим ви се.

това не може да е така, щото не може да е така, и точка!

Пораженчеки? Не бих казала. Защо пък да не е така? Някой от нас да е наясно с Божия промисъл? Не, нали?

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Мдам!!!
Или ще поумнеем масово и ще възнамерим промяната... която е в наши ръце защото ресурсите с който ни държат в това положение (това е иронията) са нашите ръце или ще си стоим тъпири(с извинение към тъпирите-просто нямам друга дума) и ще ни мачкат като паразити поне докато не ни писне по индивидуално и всеки прекрачи своята граница на търпимост и така започне собствено самотно духовно израстване.
Третия най-неблагоприятен вариант е да не се вземем в ръце и също никога да не достигнем границата си на търпимост... тогава ще тънем в духовната си мизерия и ще ломим всичко около себе си с оправданието "цивилизация"...

Така, че лично се надявам на глобално просветление... но ако е непостижимо се надявам поне да има икономически катаклизми който да разрушат удобното ми положение в калната кочина... че инъче остава да дотигнем момента на смърта... да се обърнем и да видим как зле се изиграли тази игра живот-като сме си насочвали вниманието към ресурсите през цялото време... и тогава видим как нашия пламък угасва а всичко което имаме остава и не можем да вземе... а това което можем да вземе е загърбено от нас в годините във времто наречено живот...

ами щото "Земята ще бъде рай, ще бъде""- така е по-добре.

ииии..някак не ми се иска да се лишавам от градините с цветята

Що пък да се лишаваш от градините не мога да разбера?

щото "Земята ще бъде рай, ще бъде""- така е по-добре. В условията на играта е залегнал стремежът ни да подобрим нещата. Изиграването (прее*аването) се състои в това, че в момента в който наистина промениш нещо съществено (а то освен себе си няма какво друго), излизаш от играта, т.е., минаваш на друго ниво. Респективно в друг свят. И пак паца за този. Сещаш ли се? Затова светците и ангелите не се разхождат по улиците в бели мантии, крилца на раменете и ореолчета. Някои се ре-въплъщават в човешки тела, за да помогнат на останалите, но като цяло играта си е същата от памтивека.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Дорийн Върчу

има интересни неща.

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

Tенкс.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...