Вина

Живяла съм все с чувство за вина. Незнаех какво е да живеш без вина. Чак сега след работа по Пограмата на АА със спонсор така, както ми се предложи, без ако и обаче, след две години и половина трезвост ми се случи да не се чувствам виновна за тъжното настроение на някой, дори и аз да съм го "причилнила" или поне той да твърди така. Като малка така си и беше, все ми се казваше, че майка плаче заради мен, че баба е недоволна заради мен. И това чувство се оказа много дълбоко вклинено в мен. Дори и е мутирало, понеже ако аз мога да правя хората тъжни и ме боли то ми трябва мощно противидействие на тази мъка и това е да ги правя щастливи или да се мисля че съм център на вселената, че да ми се вдигне малко оценката за мен. Нали мога да правя нещастни майка и татко и баба, значи и други мен могат да ме правят нещастна или щастлива.Сега видях ясно как аз не съм виновна за това, че майка е тъжна, въпреки че се е натъжила от мое поведение, грешно или не, незнам. Но аз мога да си правя грешки, а дали другите ще тъжнеят не е моя работа. Почувствах се свободна да мога да сгреша. Мисля че не съм можела да греша или да признавам грешките само защото чувствах че другите ще ги заболи. Показа ми се ясно, че никой не е виновен за състоение на някой друг. Дори и татко не е виновен за нещастието на майка, понеже той пие. Каква свобода. Исках да споделя, понеже за сетен път се показва, че работи Програмата, ако действаш.

Да някъде там се крие болестта.И мен все ми натякваха че за всичко съм виновен аз,колко съм некадърен,с две леви ръце и какво ли не.Вечно бягах и се криех да не би пак мене да изкарат виновен.да не ме бият или да не ми се карат.И като открих алкохола всичко се ,,оправи'' и станах това в което ме обвиняваха,само че изскочи и моето АЗ ,излезе от черупката и тука вече стана страшно.Алкохолик с голямо АЗ супер комбинация и така този филм го играх има няма 15 години,докато открих АА за което съм благодарен на БОГ.Поздрави.

Всъщност не знам дали винаги съм бил виновен, но почти винаги се чувствах виновен за какво ли не и на помощ тогава ми идваше алкохола. Той успяваше да ми отнеме чувството за вина и да ме накара да се чувствам прав и да търся вината в другите и да намирам вечното оправдание за себе си. Сега разбирам, че е нормално аз да греша и хората около мен да грешат. И разбрах , че не е нужно да се чувствам виновен или да обвинявам, а да имам смелостта да признавам грешките си. Така изчезва при мен чувството за вина. Просто трябва да съм честен със себе си и хората около мен. За това едва ли щях да се сетя сам, научих го в АА и съм благодарен.

Аз пък започнах да наблюдавам нещо много интересно у близките ми, след като спрях алкохола. На тях им липсва моето чувство за вина (ако ги попитам, ще отрекат, разбира се). Т.е. трудно е да бъда манипулирана на дребно, дърпайки ми кончето на вината, както беше преди. Това им разрушава определен стереотип. Говоря за дребни битови работи. Например сценарий 1: Забравила съм да купя хляб. Преди мъжът ми казваше: "Ти си безотговорна, ти никога не помниш важното". И аз разплакана хуквах към магазина. Сега отвръщам: "Да, забравих, случва се, ти ли ще идеш за хляб или аз да изтичам?" И той отива намусен. Сценарий 2: Майка ми се чувства самотна. Преди казваше: "Теб те интересуват само пиенето и компаниите". И аз се повличах по корем, че да й угодя и да я забавлявам. Сега отвръщам: "Ако четеш, ходиш на театър и си намериш хоби, няма да се чудиш какво да правиш с времето си, аз имам свое семейство и не мога винаги да съм на разположение". И тя намусена излиза с приятелки. В работата е същото. Откакто без колебание казвам "Не" свърши царството на колегите, които преди ми прехвърляха работата си. И много ясно, че не са доволни от това. Ей такова наблюдение имам.