Деца, кой от вас е тука

[линк]

От тази конференция ме интересува само едно, колко от хората са с чанти диагоналки.

--
One day it will make sense.

Да не си web фетишист, че гледаш подобни конференции

Розова бе зората на битката като зашлевено дупе на девица

аре ся чанти. дай да броим якетата кавали за 2 бона.

Money may not be able to buy you happiness, but it’ll ensure a better standard of misery.

Абсолютно, лъскам на Саша Грей и на jQuery код. Малко съм странно копеле аз, не съм сигурен, че съм добре.

--
One day it will make sense.

определено не си добре - саша грей отдавна се пенсионира.

Money may not be able to buy you happiness, but it’ll ensure a better standard of misery.

Мой, когато всичко останало се преебе, взимам якето Кавали, един нож и почвам да обикалям кръчмите в Люлин, да видим дали ще изкарам повече от 3-4 дена.

--
One day it will make sense.

Кое е по-фьешън боксерки на келвин клейн или на армани

Розова бе зората на битката като зашлевено дупе на девица

надявам се ножът да е от скъпите, че иначе язък за кавалито.
бах, солинген-бургас, ясно откъде зареждат нацепените батки.

Money may not be able to buy you happiness, but it’ll ensure a better standard of misery.

не съм ходил на програмистки конференции от 2004-а, но може да отида да се забавлявам малко

Бахти пръча

Розова бе зората на битката като зашлевено дупе на девица

Казвайте по отрано бе. Как съм го изпуснал.

За тая бих отишъл на този рекламен хепънинг.

кво, кавалито, кухненския нож и я чакаш в коридора?

Money may not be able to buy you happiness, but it’ll ensure a better standard of misery.

Аз пак имам идиотска случка. Свързана с конференция, не програмистка, разбира се.
Отишла съм рано-рано. Няма пукнат човек пред залата.
Налях си кафе от каната, предложена за присъстващите. Без захар. С няколко капки мляко.
Един млад мъж приближи и любезно попита дали може да изпие кафето си при мен. Съгласих се и завързахме разговор. Обсъждахме темите, които ще се дискутират и аз изказах мнение, че не е много желателно да се довлекат лектори от конкретно учебно заведение, защото са скучни и досадни. Събеседникът ми ме погледна с особен поглед и аз разпалено продължих да обяснявам защо всъщност са досадни въпросните.
Накрая той каза:
- Време е да влизаме в залата. Доцент Едикой си съм и първата тема ще представя аз.
Естествено, той беше в групата на толкова нежеланите за мен...
По време на лекцията имах усещането, че през цялото време гледаше към моя милост с присмехулен и леко назидателен израз, защото всъщност това, което предложи на аудиторията беше много, много добро.

"Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи." ЛЕРМОНТОВ