един ден в рая

въпрос
1 – Как изглеждаше

Ще ти опиша друг човек,които предизвика истински сълзи у
мен,
потресе ме неговата съдбата.
Спомням си,че беше облечен в тъмно дочено сако,под което се
виждаше недебел пуловер,
който някога е бил хубав и бял,а под пуловера се подаваше
яката на неговата синя риза.
Неговите тъмните панталони му биха били по мярка,ако тежеше
с десетина килограма повече,
но в неговия случай те висяха,сякаш бяха закачени на
простор.
Вместо колан на кръста имаше дебел канап.Ясно се виждаше,
че канапа е негов колан от доста дълго време,
той беше като полиран от твърде дълга употреба.

2 – Къде го срещна

Срещнах го в близост до ротондата.

3 - Кога е било това събитие,време,сезон,атмосфера.

Беше в средата на есента,листата вече бяха покрили улиците
със своя пъстър килим.
Атмосферата беше обичайната за демократичната ни страна –
всеки във себе си и само за себе си.
В близост до лъскавото президенството и х.Шератон ,клошара
изглеждаше като дърво
без корени,оставено да съхне само със себе си.
Самотен и твърде далечен беше от всичко около него,така
задълбочен в своето
ежедневно занимание да оцелява,да преживява,да се добере до
следващия ден...

4 – Какво точно правеше клошара.

Беше с гръб към мен и с лице към кофата в която,предполагам,
търсеше хранителни остатъци,хартия,шишета и т.н.

5 - Какво си мислеше преди да го заговориш.

Гледах го известно време и се чудех как ли ще реагира,ако му
подам приготвените пари.
Вероятно би ги взел без да ми благодари,като първия.
Тогава изхождах за неговата реакция по предишния клошар.

6 - Как протече разговора,ти какво направи,как реагира той?

Пристъпих към него с думите – Добър ден,господине!
Той даже и не се обърна,вероятно не е предполагал,че става
въпрос за него,
явно никой не се обръщал по този начин към него.
Следващите ми думи бяха – Много бих искал да вземете тези
пари за мое здраве и късмет.
Моля ви,вземете ги!
Той задържа за миг своя поглед в мен,седна и заплака,заплака
горчиво и тежко.
Обърках се от неговата реакция,но седнах до него и търпеливо
зачаках да му премине.
Не след дълго време,той повдигна своето лице и криво-ляво
пообърса сълзите с опакото
на така вехтото си сако.Сякаш извърши някакъв ритуал,така ми
се стори в този момент.
После тихо ми каза:
-Младежо,аз съм трогнат.Никога не съм вярвал,че млад мъж ще
ми протегне ръка,
че разбира положението в което се намирам,и така живея всеки
ден...
Да сте жив и здрав!Благодаря ви!Стреснах се,той - кошара ми
говореше на “ви” това не го бях очаквал!Взе парите и започна
да ги гледа и върти,сякаш ги виждаше за първи път,
но на мен ми стана ясно,че ги проклина.
Тогава аз се разплаках,но не се срамувах от своите сълзи.
Те просто изригнаха от дълбините ми.Сякаш почувствах
неговите ежедневни страдания и унижение...
Сега беше ред на човека,чието име още не знаех да ме почака
да остана на саме със себе си.
После ми каза – Младежо,пак ви благодаря.Но не ме
съжалявайте!

Поканих го да изпием по едно кафе.Иван,така ми се
представи,си поръча чай,а аз кафе.
Попитах го,какво е работил преди това,а той ми каза че е бил
преподавател по музика – тромпет или нещо на темата.Вече не
си спомням.
Това което си спомням е,че той е роден в София.
На младини е завършил музикалната консерватория.
Оженил се три години след това за жена от провинцията,но
едва след няколко години се развели,
тя се омъжила единствено заради софийското жителство.
Падение,мрак,пиянство...
Един ден Иван в нетрезво състояние прегазва възрастна жена.
Докато излежава присъдата дошла демокрацията.Последвала
амнистия.
Свободен,но вече бил на години,няма приятели.
Сам в целия огромен свят,сам!
Нямал къде да живее,принудил се да рови по кофите за да
преживее.
Вече не виждал смисъл да се връща в обществото,чувствал се
без минало и бъдеще.
Клошар по принуда и музикант по душа.Когато има повече пари
си купува книги,
но това се случва рядко.С усмивка ми сподели,че и боклука се
променя с годините.
Каза,че не съжалява за нищо,чака смъртта,чака я като стар
приятел.
След това не съм го виждал повече.
Амин!

Ти защо ми спомена,че си дал и на други хора в подобно
положение пари,
би ли ми споделил и за тях.

Вътрешна потребност.
Търсех Бог!
Но него намерих...

да се изживяваме като благородни хуманисти, около коледа,
в добрата християнска традиция на свети петър, който преди
да стане християнин бил жесток и коравосърдечен бирник.
къде е селския да направи един протрет на този човек под
заглавието "намерих бог".

в момента с демоните на комунизма, които бликат изпод земята на мястото на съборения мавзолей... конкурс прави сега по нощите... бори се той упорито и вманиачено, мястото е само бетони и камери отдолу, но той ще го затрупа с пръст и ще насади дръвчета отгоре... ще направи всичко възможно да не бъде реставриран, въпреки, че знае че червената буржоазия ще го проклина, а европуделите ще го оплюват...
а от другата страна на дореца, тази, която гледа към бившия партиен дом ще постави бюст-паметник на Александър с малко селски черти... и ще минава нощем да дописва със златен спрей Александров

а пък когато победят наааай-сетне читавите хора - ще изправи стойката в тъмноооосин костюм със светросиня риза и тъъъмносиня папийонка - и ще се понесе по жълтите павета заедно с дама в дълга бяла рокля с бяла джуфка в косите -
[линк]

а пък задокеанския мърморко в тоя момент самотен ще си къса останолите четри-пет косъма по главата и ще се къса от яд, че истинсксия живот е бил и ще е в България!

прочие, читавите клубаре стискайте палци... пак правя конкурк, този сладък мазохизъм...


а пък според някои теории, Ицето е бил агент на Римската империя, за да каже на юдеите: божието - богу, кесаревото - кесарю...
и не е умрял на кръста, ами е измъкнат от римляните...
а Петър е неговия поставен последовател, който е основал църквата, която пък си става най-сериозния бирник...

политкоректното говорене убива Мисълта.

но нека сълзите в разказа да са по-малко, за да останат за четящите...

политкоректното говорене убива Мисълта.

в добрата християнска традиция на свети петър, който преди
да стане християнин бил жесток и коравосърдечен бирник.

Петър, Матей... се една марка.

със сигурност е изживяване,но не в онзи смисъл вложен от теб,а е доста различно и далеч от обичайното с което се занимава.
там пише....търсил е нещо си обляно в ярка светлина-фарове на кола?

не разваляй момента

Не го слушай аусито, той е книжник, в библейския смисъл на думата. Мъчно ми е за него, книжната му глава, брулена от есенните калифорнийски ветрове, кой знае с какви боклуци е натъпкана. Но това разбира се е от гадната храна. Нещо им става на хората, когато почнат да ядат системно в макдоналдс, шибаните илюминати слагат нещо в кетчупа и им модифицират хромозомите.
Селянина можеш да го слушаш, той не яде кетчуп, убива храната си собственоръчно и по тази причина никой не може да му модифицира хромозомите. Българският ген е корав.
А ти пишеш хубаво, макар и малко сантиментално. Поизчисти сантиметрите, мини в метровия диапазон и вече си в играта. :)

хм, глупости.
в макдоналдс ям много рядко, обикновено на някоя отбивка по пътя,
когато някъде пътувам за по-бързо. днес вечерях с много вкусна мусака,
майсторска баница със сирене, спанак и броколи, салата от разни
салатови листа и ексотични плодове, супа от леща с чесън и бейкън и
свърших с шоколодав мус. пих червено калифорнийско. после еспресо и пура.

топна ли чушката после?
щото ако не, язък ти за калифорнийското и пурата!

политкоректното говорене убива Мисълта.

секс и шоколад.

хохохо
А кетчуп ядеш ли?
А тв гледаш ли?
А с кофата ли спиш?

взимам си бележка и ти благодаря за оказаната посока!
добре познавам творческия размах на аусито.
как да разбереш и оцениш светлината без да си бил на тъмно,ако ме разбираш?
няма как да не отбележа,че твоята клавиатура е добре наточена.

лек и усмихнат ден!

Малко си го захаросал.

7. Какво не поиска да разкажеш?

Казват, че парите не миришат, но липсата им често мирише - на мръсно, на урина, на бедност. Носът ти на моменти изневеряваше на сърцето, нали? А не си ли спомни, че и ти си бил в безизходица, но не си се предал? Къде си се борил с лакти, къде си се навел повечко, но поръчваш чая, без да имаш музикален талант? Ядоса му се малко, че се е предал, нали? И не може да не си усетил, че и двамата поплакахте за себе си, не за другия. А?

Такива сме хората - наплакваме се и не се връщаме за втори чай. Един вид пречистени. И така десет пъти и ооо сякаш си станал по-добър човек.

Тва Амин! накрая да го махнеш

Вътрешна потребност.
Търсех Бог!
Но него намерих...

Имаш вътрешна потребност да потърсиш Бог, а пък намери просяк?? Надявам се да осъзнаваш, че Бог не е просяк.

към DOGEN,

Това лично ваше преживяване ли е или е литературен похват?

...защото буквата убива, а духът животвори. ап Павел

определено е малко сладникаво,но въпреки това не го промених,защото
желаех да прочета мненията ви и съм доволен когато нищо не ми е спестено.
понеже не съм роден и отгледан в пухен креват и златни прибори за хранене
не изпитвам погнуса от външен вид и всякакви зловредни аромати....
с една дума мога и умея мимикрията за да не се усеща бариера между мен и
другия/та
за другото което си написала мога да ти споделя,че си усетила точно пулса и посоката на събитията.
шапка ви свалям!

в голяма грешка си,но не ми се спори!

съчетание на две в едно

По всичко изглежда, че според теб съм в голяма грешка, но това още нищо не значи. Интересно ми е с какви доводи смяташ, че можеш да оборваш/оспорваш разбирания, но, разбира се, не е нужно сега да бъдем винаги сериозни.