Nature vs. Nurture 2
3 отговора
0 прегледа
Nature vs. Nurture 2
... или как тъй от мишките произлизат вълци, а от динозаврите – кокошки. Сложих номер 2, щото вече пущах преди време нейде подобна тема.
Та, иде реч за един от най-дъртите и емблематични спорове в естествените науки: кое диктува това, което сме – наследеното или наученото? Още: що е то характер и заложби; каква е ролята им в начина, по който възприемаме и реагираме на света около нас. Защо е толкоз важно (само)възпитанието, ако гените ни държат конците на физиката и психиката. Какво точно ни обуславя и доколко. Каква част от нас подлежи на промяна и как се извършват тези промени. Може ли смотанякът да превъзпита себе си, за да пресъздаде живота си и да промени пътя, по който върви – или тези промени са поредната илюзия, водеща само и единствено до преоткриване на едно съвсем ново ниво на смотанящина и егозаигравки. В каква степен това действително зависи от нас и какво предопределя тая степен.
Моята позиция по въпроса: всяко "защо" има своето "еба ли го". Като изследователи, обаче, преди да се заемем да се превъзпитаваме и пресъздаваме, следва да сме си изяснили начините, по които това може/следва да се случи. Предлагам да започнем от дефиницията на понятието "характер": що е то, какво диктува появата и особеностите му и в какво се изразява.
Та, иде реч за един от най-дъртите и емблематични спорове в естествените науки: кое диктува това, което сме – наследеното или наученото? Още: що е то характер и заложби; каква е ролята им в начина, по който възприемаме и реагираме на света около нас. Защо е толкоз важно (само)възпитанието, ако гените ни държат конците на физиката и психиката. Какво точно ни обуславя и доколко. Каква част от нас подлежи на промяна и как се извършват тези промени. Може ли смотанякът да превъзпита себе си, за да пресъздаде живота си и да промени пътя, по който върви – или тези промени са поредната илюзия, водеща само и единствено до преоткриване на едно съвсем ново ниво на смотанящина и егозаигравки. В каква степен това действително зависи от нас и какво предопределя тая степен.
Моята позиция по въпроса: всяко "защо" има своето "еба ли го". Като изследователи, обаче, преди да се заемем да се превъзпитаваме и пресъздаваме, следва да сме си изяснили начините, по които това може/следва да се случи. Предлагам да започнем от дефиницията на понятието "характер": що е то, какво диктува появата и особеностите му и в какво се изразява.
Re: Nature vs. Nurture 2
Мисля да запона малко от по от рано преди характера. Всичко което кзваш е основано на това: кое диктува това, което сме – наследеното или наученото?
Но въпросът е всъщност първо какво сме ние? Защото това ще изгради основата на отговорите на по нататъшните ти въпроси и направим ли грешка тук то тя ще се проектира и в по нататъшните ни заключения. Веднага зарязваме всякакти недоказани твърдения и е добре да обсъдим какво ни казват световните умове, че сме.
Най-общо казано за момента се твърди, че сме един булоьон от въглерод, водород, кислород, калций и малка чат от нас съдържа голям брой елементи който няма да изброяваме. Твърди се, че тези елемнти са организирани по различен начин в съединения който са органични и неорганични. Твърди се, че част от органичните съединения са организирани, така че образуват ДНК която пък спрямо подребата си обуславя нашите характеристики до голяма степен... т.е. Ако трябва да се запитаме защо сме такива каквито сме(поне за физически) то трябва да посочим ДНК-то и да кажем "Питай него/я".
Това всичко е много хубаво.... и дава някакви обяснения за ситуацията... Ама забравяме от къде сме тръгнали за да стигнем до тези заключения! Ние преди да знаем всичко това сме се чудили как става така? Защо това, ние сме такива и такива? И тогава воала! Започанали сме да насочваме цялото си внимнаие чрез уредите който сме изобретили към тези зависимости, характеристики, параметри за който сме се чудили. В даден момент сме насочвали толкова дълго вниманието си над тези проблеми, че тогава сме видели решението(обяснението) защо тази закономерност е такава... и сме казали "това е органична молекула която в зависимост от подредбата си определя как ще изглеждаме" и така сме видели решението за ДНК примерно. Това ни се е видяло толкова логично и смислено, че в даден момент започваме да вярваме, че е самата истина... и сега да видим от къде сме започнали....
Това, че нещо ни прави такива каквито сме из основите си е просто факт който е изтъкан от различни зависимости, условности. Този факт ние описваме като ДНК, както и атомите и взаимодействията им.... всичко това е едно описание на този факт. Значин ДНК е просто едно описание което сме видели и намерили. Сега, единственото възможно ли е? То изглежда ли като реалността? Все въпроси без особено значение. Важното е да може да разграничим описанието от фактите който описва то. А защо ни е това? Сега се вгледай във факта какво сме ние без осисанието... Как различни сили си взаимодействат за да образуват това което сме. За да напавиш от мишка вълк не трябва да се мъчиш да променяш описанието на тези сили или атмомите и взаимодействието между тях, а трябва да промениш характеристиката на самите сили, а посианието би трябвало автоматично да последва промяната.
Та от тук нататък по мое виждане може да се отговаря вече на другите въпроси адекватно... стига да сме готови да подложим на съмнение всичко което знаем и да сме готови да го оставим за малко, защото това описание което сме направили ни държи в капан. Описанието(представите ни за решения) на всичко което ние наричаме закони се е превърнало в самите закони и ни кара да виждаме тези зависимости като непроменими и неподлежащи на въздействие.
п.п. Между другото не само за ДНК сме използвали описание на представите си върху това което сме се взирали дълго.... направили сме го и със всичко останало, абсолютно всичко което сме изследвали.
Но въпросът е всъщност първо какво сме ние? Защото това ще изгради основата на отговорите на по нататъшните ти въпроси и направим ли грешка тук то тя ще се проектира и в по нататъшните ни заключения. Веднага зарязваме всякакти недоказани твърдения и е добре да обсъдим какво ни казват световните умове, че сме.
Най-общо казано за момента се твърди, че сме един булоьон от въглерод, водород, кислород, калций и малка чат от нас съдържа голям брой елементи който няма да изброяваме. Твърди се, че тези елемнти са организирани по различен начин в съединения който са органични и неорганични. Твърди се, че част от органичните съединения са организирани, така че образуват ДНК която пък спрямо подребата си обуславя нашите характеристики до голяма степен... т.е. Ако трябва да се запитаме защо сме такива каквито сме(поне за физически) то трябва да посочим ДНК-то и да кажем "Питай него/я".
Това всичко е много хубаво.... и дава някакви обяснения за ситуацията... Ама забравяме от къде сме тръгнали за да стигнем до тези заключения! Ние преди да знаем всичко това сме се чудили как става така? Защо това, ние сме такива и такива? И тогава воала! Започанали сме да насочваме цялото си внимнаие чрез уредите който сме изобретили към тези зависимости, характеристики, параметри за който сме се чудили. В даден момент сме насочвали толкова дълго вниманието си над тези проблеми, че тогава сме видели решението(обяснението) защо тази закономерност е такава... и сме казали "това е органична молекула която в зависимост от подредбата си определя как ще изглеждаме" и така сме видели решението за ДНК примерно. Това ни се е видяло толкова логично и смислено, че в даден момент започваме да вярваме, че е самата истина... и сега да видим от къде сме започнали....
Това, че нещо ни прави такива каквито сме из основите си е просто факт който е изтъкан от различни зависимости, условности. Този факт ние описваме като ДНК, както и атомите и взаимодействията им.... всичко това е едно описание на този факт. Значин ДНК е просто едно описание което сме видели и намерили. Сега, единственото възможно ли е? То изглежда ли като реалността? Все въпроси без особено значение. Важното е да може да разграничим описанието от фактите който описва то. А защо ни е това? Сега се вгледай във факта какво сме ние без осисанието... Как различни сили си взаимодействат за да образуват това което сме. За да напавиш от мишка вълк не трябва да се мъчиш да променяш описанието на тези сили или атмомите и взаимодействието между тях, а трябва да промениш характеристиката на самите сили, а посианието би трябвало автоматично да последва промяната.
Та от тук нататък по мое виждане може да се отговаря вече на другите въпроси адекватно... стига да сме готови да подложим на съмнение всичко което знаем и да сме готови да го оставим за малко, защото това описание което сме направили ни държи в капан. Описанието(представите ни за решения) на всичко което ние наричаме закони се е превърнало в самите закони и ни кара да виждаме тези зависимости като непроменими и неподлежащи на въздействие.
п.п. Между другото не само за ДНК сме използвали описание на представите си върху това което сме се взирали дълго.... направили сме го и със всичко останало, абсолютно всичко което сме изследвали.
