Самоубийството
30 отговора
0 прегледа
Самоубийството
Привет на всички клубари.
Преди малко изгледах една тв-дискусия във връзка с отчетен ръст на самоубийствата у нас. Бяха поканени психиатър, директор на у-ще и някакви парадуховнически лица, в смисъл такива, дето, без да са духовници, говорят подобно на попове, че въвеждането на вероучение в у-щата щяло да намали самоубийствата. Беше разгледан и един конкретен случай на самоубийство - на тийнейджърка, която била прилежна ученичка, чувствителна и интелигентна, не е имала вредни навици и пр. И живяла във Враца. Като прескоча черната ирония, която веднага съзрях в ситуацията на това, че чувствителна тийнейджърка се е самоубила тъкмо в града, дето е известен с това, че там гарга не каца, т.е. е известно с неделикатността и неглезеността си, видях едно по-важно противоречие в ситуацията и попските коментари по нея, което дори по-светско настроените коментатори не забелязаха:
1) родителите на момичето отказват да приемат версията за самоубийството; вероятно това се дължи на срама детето ти да е самоубиец, който е религиозно мотивиран и е особено силен в по-малки и сдухани населени места, където вероятността докато се разхождаш по главната улица да ти подхвърлят презрително - ей тая е майка на самоубийца - е доста по-голяма отколкото в София, например;
2) попските гости предписват като превенция срещу самоубийствата да се въведе вероучение в училищата; т.е. да се засили религиозно мотивирания срам от самоубийството и презрение към самоубийците и близките им.
Допреди по-малко от век в Централните софийски гробища е имало отделен кът за самоубийци; това е била и практиката в повечето тогавашни християнски и мюсюлмански страни - посмъртен остракизъм, символно отлъчване от обществото, завинаги.
Как мислите, ще намалеят ли самоубийствата, ако си върнем (като общество) религиозността поне на равнището от нач. на миналия век? И ако да, няма ли да загубим с това някакви свободи на говоренето и действието, които днес считаме за саморазбиращи се?
___________________________________________________________
tl/dr:
Какво мислите за връзката между религиозност и самоубийство?
___________________________________________________________
Преди малко изгледах една тв-дискусия във връзка с отчетен ръст на самоубийствата у нас. Бяха поканени психиатър, директор на у-ще и някакви парадуховнически лица, в смисъл такива, дето, без да са духовници, говорят подобно на попове, че въвеждането на вероучение в у-щата щяло да намали самоубийствата. Беше разгледан и един конкретен случай на самоубийство - на тийнейджърка, която била прилежна ученичка, чувствителна и интелигентна, не е имала вредни навици и пр. И живяла във Враца. Като прескоча черната ирония, която веднага съзрях в ситуацията на това, че чувствителна тийнейджърка се е самоубила тъкмо в града, дето е известен с това, че там гарга не каца, т.е. е известно с неделикатността и неглезеността си, видях едно по-важно противоречие в ситуацията и попските коментари по нея, което дори по-светско настроените коментатори не забелязаха:
1) родителите на момичето отказват да приемат версията за самоубийството; вероятно това се дължи на срама детето ти да е самоубиец, който е религиозно мотивиран и е особено силен в по-малки и сдухани населени места, където вероятността докато се разхождаш по главната улица да ти подхвърлят презрително - ей тая е майка на самоубийца - е доста по-голяма отколкото в София, например;
2) попските гости предписват като превенция срещу самоубийствата да се въведе вероучение в училищата; т.е. да се засили религиозно мотивирания срам от самоубийството и презрение към самоубийците и близките им.
Допреди по-малко от век в Централните софийски гробища е имало отделен кът за самоубийци; това е била и практиката в повечето тогавашни християнски и мюсюлмански страни - посмъртен остракизъм, символно отлъчване от обществото, завинаги.
Как мислите, ще намалеят ли самоубийствата, ако си върнем (като общество) религиозността поне на равнището от нач. на миналия век? И ако да, няма ли да загубим с това някакви свободи на говоренето и действието, които днес считаме за саморазбиращи се?
___________________________________________________________
tl/dr:
Какво мислите за връзката между религиозност и самоубийство?
___________________________________________________________
в отговор на Absinthe Ducrosfils
#2
Re: Самоубийството
т.е. да се засили религиозно мотивирания срам от самоубийството и презрение към самоубийците и близките им. Допреди по-малко от век в Централните софийски гробища е имало отделен кът за самоубийци; това е била и практиката в повечето тогавашни християнски и мюсюлмански страни - посмъртен остракизъм, символно отлъчване от обществото, завинаги.
ако това ще е подхода на вероучителите, по- добре не - категорично не работи, пък и е далеч от религиозно отношение, и духовна просветеност.
И всъщност това е един от най- видимите признаци, как църковните институции отдавна са изпуснали разковничето в религиите, които представят - разбиране нулево, само авторитаризъм.
ако това ще е подхода на вероучителите, по- добре не - категорично не работи, пък и е далеч от религиозно отношение, и духовна просветеност.
И всъщност това е един от най- видимите признаци, как църковните институции отдавна са изпуснали разковничето в религиите, които представят - разбиране нулево, само авторитаризъм.
в отговор на Absinthe Ducrosfils
#3
Re: Самоубийството
Религиозната институция трябва да дава минимален подслон и минимална храна за хора, които са в нужда или преминават през труден етап. Но тука въпросът е, че заради пренаселването и необходимостта да работим с ниво на хора, които не приемаме, каквато и институция да бъде въведена, тя ще бъде "оverload"-ната. При такова пренаселване и хора, които са на такова ниско ниво, изглежда че само индийски тип полу-хаотични институции действат.
Така че, да, може да се направи, но вероятно трябва да има църкви на няколко нива за всяка от класите или пък правилата да се въведат толкова ясно и авторитетно, че да не те притеснява да ходиш и до място, където има "цигани", "тарикати", "лъжци", "крадци", "мошеници" и т.н. Тоест дадената институция да може да ги изправи, за да бъдат приети в една общност.
Разбира се тези проблеми не занимават висшата класа, ами горе-долу "средното" ниво, където всеки човек при някакво неблагоприятно стечение може да изпадне в нужда. Друг е въпросът, че църквата не разполага и с нужния ресурс за да помага на хората. Що се отнася до служителите, които са в социалните служби, има някакво недоверие към тях, било защото са просто някакви бюрократи завършили и минали през съответното образование и пазещи си позицията, било защото не са авторитет като човешки потенциал, който нуждаещия се следва да допусне и да приеме в труден за себе си момент.
Сектите, които имат агенда да се разширяват и се възползват от моментните човешки слабости пък са друг проблем. Но това се получава, защото религиозните институции нямат законодателно отделен ресурс, с който могат да помагат на хората. Тогава на преден план излизат онези, които имат нещо друго предвид, когато помагат.
Така че, да, може да се направи, но вероятно трябва да има църкви на няколко нива за всяка от класите или пък правилата да се въведат толкова ясно и авторитетно, че да не те притеснява да ходиш и до място, където има "цигани", "тарикати", "лъжци", "крадци", "мошеници" и т.н. Тоест дадената институция да може да ги изправи, за да бъдат приети в една общност.
Разбира се тези проблеми не занимават висшата класа, ами горе-долу "средното" ниво, където всеки човек при някакво неблагоприятно стечение може да изпадне в нужда. Друг е въпросът, че църквата не разполага и с нужния ресурс за да помага на хората. Що се отнася до служителите, които са в социалните служби, има някакво недоверие към тях, било защото са просто някакви бюрократи завършили и минали през съответното образование и пазещи си позицията, било защото не са авторитет като човешки потенциал, който нуждаещия се следва да допусне и да приеме в труден за себе си момент.
Сектите, които имат агенда да се разширяват и се възползват от моментните човешки слабости пък са друг проблем. Но това се получава, защото религиозните институции нямат законодателно отделен ресурс, с който могат да помагат на хората. Тогава на преден план излизат онези, които имат нещо друго предвид, когато помагат.
в отговор на Exaybachay
#4
Re: Самоубийството
Не, опасявам се, че отивате в друга, по-обща посока на оспорване претенциите на официалното християнско изповедание, която не е предмет на питанията ми. Става въпрос са нещо друго и по-конкретно.
Според официалното учение на православната църква, на самоубийците трябва да бъдат отказани прощални духовни почести под формата на опело, панихида и др. Дефакто, обаче, в днешни нашенски условия, ако близките на самоубиеца си платят на свещеник и про форма заявят, че самоубиецът всъщност не е самоубиец, а само набеден за такъв, тия почести - важни не толкова за мъртвия, който така или иначе е мъртъв, а за имиджа на близките - са осигуренявани от църковното лице.
От това следват два основни момента:
1) щом все още не е отмряла нуждата от ритуално религиозно обслужване на погребалните церемонии (дори напълно осветскостените етнически българи най-малкото поръчват панихида, ако не опело, за почиланите си), близките на самоубийци ще гледат да изкарат починалия мним самоубиец;
2) ако се повиши православната култура на българина, вследствие на училищно вероучение и др. канали, то ще се повиши и зоркостта и критиччността спрямо сега практикуваното от свещениците прескачане на изричното правило самоубийци да не се обслужват и да се низвергват.
И съответно два основни въпроса за платените православни труженици на полето за вечно спасение на православно кръстените души:
1) да се радват или да се мръщят православните попове на факта, че все още на много хора им пука дали починалите им близки ще получат тази символична привилегия, да бъдат църковно опяти, дори с цената на благородната лъжа, че починалите не са самоубийци?
2) да се радват или да се мръщят православните попове на факта, че ако вероучението си постигне целите и православната култура на българина бъде вдигната, по-трудно ще могат да взимат пари за опяване на самоубийци, защото ще бъдат следени не само от владиците и съвестите си, но и от една вече по-голяма и по-информирана общност от православни миряни?
Според официалното учение на православната църква, на самоубийците трябва да бъдат отказани прощални духовни почести под формата на опело, панихида и др. Дефакто, обаче, в днешни нашенски условия, ако близките на самоубиеца си платят на свещеник и про форма заявят, че самоубиецът всъщност не е самоубиец, а само набеден за такъв, тия почести - важни не толкова за мъртвия, който така или иначе е мъртъв, а за имиджа на близките - са осигуренявани от църковното лице.
От това следват два основни момента:
1) щом все още не е отмряла нуждата от ритуално религиозно обслужване на погребалните церемонии (дори напълно осветскостените етнически българи най-малкото поръчват панихида, ако не опело, за почиланите си), близките на самоубийци ще гледат да изкарат починалия мним самоубиец;
2) ако се повиши православната култура на българина, вследствие на училищно вероучение и др. канали, то ще се повиши и зоркостта и критиччността спрямо сега практикуваното от свещениците прескачане на изричното правило самоубийци да не се обслужват и да се низвергват.
И съответно два основни въпроса за платените православни труженици на полето за вечно спасение на православно кръстените души:
1) да се радват или да се мръщят православните попове на факта, че все още на много хора им пука дали починалите им близки ще получат тази символична привилегия, да бъдат църковно опяти, дори с цената на благородната лъжа, че починалите не са самоубийци?
2) да се радват или да се мръщят православните попове на факта, че ако вероучението си постигне целите и православната култура на българина бъде вдигната, по-трудно ще могат да взимат пари за опяване на самоубийци, защото ще бъдат следени не само от владиците и съвестите си, но и от една вече по-голяма и по-информирана общност от православни миряни?
в отговор на Absinthe Ducrosfils
#5
Re: Самоубийството
Моята логика е че не може да те осъжда някой, който не е бил подготвен да помогне.
в отговор на Absinthe Ducrosfils
#7
Re: Самоубийството
Прав си, искаш конкретен отговор по темата.
___
* в гора, когато се застрашава собственост, когато се нарушава обществения ред
В отговор на:Трябва да се види какво предписва канонът в случая, когато самоубийството не е доказано и в случая, когато роднините отказват да приемат доказателствата.родителите на момичето отказват да приемат версията за самоубийството
В отговор на:Точно така, самоубийството не е нов проблем пред човечеството и вероятно в течение на хилядолетията е бил изработен точният механизъм срещу него. Защо трябва повторно да откриваме колелото, след като сме се направили, че сме го забравили?попските гости предписват като превенция срещу самоубийствата да се въведе вероучение в училищата; т.е. да се засили религиозно мотивирания срам от самоубийството и презрение към самоубийците и близките им.
В отговор на:Символ е, да, но дали е за отлъчване от обществото или просто за да се засили психологическата мярка срещу самоубийството. Имайки предвид, че самоубийците са преминали всички други защитни механизми, то и символът трябва да е евентуално драстичен и срамът на близките да е голям, за да се възпре самоубиеца. Тоест близките приемат доброволно срама, като защитна мярка и за своите деца и за други хора, които могат да попаднат в подобна ситуация.Допреди по-малко от век в Централните софийски гробища е имало отделен кът за самоубийци; това е била и практиката в повечето тогавашни християнски и мюсюлмански страни - посмъртен остракизъм, символно отлъчване от обществото, завинаги.
В отговор на:Да.Как мислите, ще намалеят ли самоубийствата, ако си върнем (като общество) религиозността поне на равнището от нач. на миналия век?
В отговор на:Не непременно, просто в масовия гражданин ще се засили психологическата предпазна нагласа срещу предприемане на акта на самоубийство (говорим за момент, когато стандартните механизми на инстинкта за самосъхранение не действат). Дали това ограничава свободата на словото и на експеримента. Не точно, как например предпазни изказвания срещу паленето на огън ограничават свободата на словото. Но законодателно съществуват ограничения срещу експериментирането с огъня при определени обстоятелства*. Да, това е така, но също така съществуват съответни условия или организации, където могат да се провеждат такива експерименти.И ако да, няма ли да загубим с това някакви свободи на говоренето и действието, които днес считаме за саморазбиращи се?
___
* в гора, когато се застрашава собственост, когато се нарушава обществения ред
Редактирано от dnaunseq на
в отговор на Absinthe Ducrosfils
#8
Re: Самоубийството
Самоубийството в религиозността на римляните и японците?
Много хора в съвременното ни познато общество категорично отказват да се обвържат с догмите на християнството и монотеистичните религии.
И това е тяхно право. Осъждането няма да ги привлече.
Много хора в съвременното ни познато общество категорично отказват да се обвържат с догмите на християнството и монотеистичните религии.
И това е тяхно право. Осъждането няма да ги привлече.
Редактирано от Aлиca. на
Re: Самоубийството
1) Канонът не се интересува от мнението на роднините, а предписва на свещеника да разучи дали самоубийството е било умишлено или не, и в случай на второто да откаже заупокойни почести на починалия. Така че, в крайна сметка, решението е на съвестта на свещеника.
Canon 14 of St. Timothy
2) Не съм съгласен с вас, че има универсални старинни рецепти за специфично съвременни проблеми, какъвто е проблемът за самоубийството на тийнейджърите, които го правят заради прекомерна изнеженост и глезотия, казано по бабешки, а не заради чест или заради непоносима физическа болка. Правото за изнеженост и глезотия трябва институционално да се гарантира, макар и не до степен на насърчение. Защото ако съвсем се редуцират тези "слабости" няма да е възможно съвременната сложна диференциация на труда, потреблението и общуването и изобщо съвременния цивилизован живот. Съвременният цивилизован живот поражда проблеми следователно да го унищожим изцяло, а не да ситним по всяко отделно проблемче - това е скритият лозунг на всички утописти, мракобеси и примитивисти. За да бъда и аз малко по-общ от темата.
3) Стратегията да се предотвратява самоубийството чрез заплахи за посмъртен остракизъм е контраефективна по отношение на онези потенциални случаи, в които то е замислено тъкмо като форма на самоволно откъсване от обществото и живота. Все едно да се налива масло в огъня.
Canon 14 of St. Timothy
2) Не съм съгласен с вас, че има универсални старинни рецепти за специфично съвременни проблеми, какъвто е проблемът за самоубийството на тийнейджърите, които го правят заради прекомерна изнеженост и глезотия, казано по бабешки, а не заради чест или заради непоносима физическа болка. Правото за изнеженост и глезотия трябва институционално да се гарантира, макар и не до степен на насърчение. Защото ако съвсем се редуцират тези "слабости" няма да е възможно съвременната сложна диференциация на труда, потреблението и общуването и изобщо съвременния цивилизован живот. Съвременният цивилизован живот поражда проблеми следователно да го унищожим изцяло, а не да ситним по всяко отделно проблемче - това е скритият лозунг на всички утописти, мракобеси и примитивисти. За да бъда и аз малко по-общ от темата.
3) Стратегията да се предотвратява самоубийството чрез заплахи за посмъртен остракизъм е контраефективна по отношение на онези потенциални случаи, в които то е замислено тъкмо като форма на самоволно откъсване от обществото и живота. Все едно да се налива масло в огъня.
в отговор на Absinthe Ducrosfils
#11
Re: Самоубийството
1. Никой не се самоубива от прекалена изнеженост или глезотия.
2. Прекалената изнеженост е следствие от режим, който поставя младежите на изнежване, но не можеш да очакваш "чудеса" от моментното състояние на човека. Това е било въпрос, който е трябвало да се постави доста по-рано. Режимът зависи от цялостния подход в живота.
3. Канонът е формулиран правилно и постига търсените цели.
4. Самоубийство заради чест е грях.
5. Самоубийството заради нетърпима физическа болка е нещо, при което не ти е до теологически подробности, ако се стигне до това. Но и болката може да отмине в някои случаи. Така че този случай е извън нашия дискурс. Природата сама решава.
6. Не съм съгласен, че проблемът за самоубийството е съвременен. Човешката психика, физиология, психология е една и съща. Променени са някои от институциите и фигурите на авторитет в живота, някои от взаимодействията, но по същество нямаме нов механизъм.
2. Прекалената изнеженост е следствие от режим, който поставя младежите на изнежване, но не можеш да очакваш "чудеса" от моментното състояние на човека. Това е било въпрос, който е трябвало да се постави доста по-рано. Режимът зависи от цялостния подход в живота.
3. Канонът е формулиран правилно и постига търсените цели.
4. Самоубийство заради чест е грях.
5. Самоубийството заради нетърпима физическа болка е нещо, при което не ти е до теологически подробности, ако се стигне до това. Но и болката може да отмине в някои случаи. Така че този случай е извън нашия дискурс. Природата сама решава.
6. Не съм съгласен, че проблемът за самоубийството е съвременен. Човешката психика, физиология, психология е една и съща. Променени са някои от институциите и фигурите на авторитет в живота, някои от взаимодействията, но по същество нямаме нов механизъм.
В отговор на:Човекът решава за положенията в живота, обикновено на по-зряла възраст, когато може да има становище. Но разбира се има и човеци, при които липсва каквото и да е "зряло мнение". Техният живот е минал в нещо друго.Правото за изнеженост и глезотия трябва институционално да се гарантира, макар и не до степен на насърчение. Защото ако съвсем се редуцират тези "слабости" няма да е възможно съвременната сложна диференциация на труда, потреблението и общуването и изобщо съвременния цивилизован живот.
В отговор на:Непрекъснато формираме съвременния живот, така че не може да има моментен "snapshot" на този живот, за който да твърдим, че така "е" или "е трябвало да бъде". Звучи като литература, която точно сме научили и животът ни е изпреварил. Въпросът е, че можем да формираме живота преди да тълкуваме определена литература, която описва някоя негова по-стара версия.Съвременният цивилизован живот поражда проблеми следователно да го унищожим изцяло, а не да ситним по всяко отделно проблемче - това е скритият лозунг на всички утописти, мракобеси и примитивисти. За да бъда и аз малко по-общ от темата.
В отговор на:Дали? Какъвто и конфликт да има личността, то вероятно поне една или няколко фигури от семейството и обкръжението са й близки. Освен това близостта с Бог работи и в случай, когато липсва каквато и да е социална взаимовръзка. Също така, твърдиш определени неща, но не знаеш как разсъждава човек в подобно състояние, така че на каква база всъщност изразяваш своето становище. Имам предвид, че църквата може многократно да е наблюдавала такива случаи и евентуално има по-добра представа от въпроса.Стратегията да се предотвратява самоубийството чрез заплахи за посмъртен остракизъм е контраефективна по отношение на онези потенциални случаи, в които то е замислено тъкмо като форма на самоволно откъсване от обществото и живота. Все едно да се налива масло в огъня.
в отговор на Absinthe Ducrosfils
#12
Re: Самоубийството
Християнското и не само православното отношение към самоубийството се изразява с една дума - осъждане.
При засилена пропаганда на осъждане на самоубийството с показни последици за близките на самоубиеца и обществото, принудително се вменява чувство на вина в хора, които не са в кожата на самоубиеца, нито имат представа за мотивите му. Самоубийството е краен физически акт на дългосрочен психически процес. За самоубиеца постъпката му е логичен и единствен изход от непоносимо страдание - физическо или психическо. Той пребивава в състояние, в което не вижда или не приема друго решение на вътрешния си конфликт. И посяга на себе си, за да се освободи от страданията си. За наблюдателите те са мними и преодолими с други средства, но за потенциалния самоубиец са реални и с първостепенна важност. Страхът от живеенето, нежеланието за живот надделяват над страха от смъртта, последствията от акта постмортум и всякакви морални ангажименти към други хора. Говоря за доброволни самоубийци, не за такива, които се самоубиват под обществен натиск и принуда.
Формално, в общата християнска практика се осъжда актът, но не се работи последователно и персонално върху превенция на психиката. Или ако се прави, то е чрез забрана.
Вероучението в училищата би било именно формална пропаганда.
При засилена пропаганда на осъждане на самоубийството с показни последици за близките на самоубиеца и обществото, принудително се вменява чувство на вина в хора, които не са в кожата на самоубиеца, нито имат представа за мотивите му. Самоубийството е краен физически акт на дългосрочен психически процес. За самоубиеца постъпката му е логичен и единствен изход от непоносимо страдание - физическо или психическо. Той пребивава в състояние, в което не вижда или не приема друго решение на вътрешния си конфликт. И посяга на себе си, за да се освободи от страданията си. За наблюдателите те са мними и преодолими с други средства, но за потенциалния самоубиец са реални и с първостепенна важност. Страхът от живеенето, нежеланието за живот надделяват над страха от смъртта, последствията от акта постмортум и всякакви морални ангажименти към други хора. Говоря за доброволни самоубийци, не за такива, които се самоубиват под обществен натиск и принуда.
Формално, в общата християнска практика се осъжда актът, но не се работи последователно и персонално върху превенция на психиката. Или ако се прави, то е чрез забрана.
Вероучението в училищата би било именно формална пропаганда.
Re: Самоубийството
Е, ти освен да кажеш нещо срещу религиите. Религията ти поставя стандартите. А стандартът е да няма самоубийства. Как обществото и самоубиеца ще си поделят вината е друг въпрос. Ако не ти харесва стандартът е нещо различно. Приеми по-нисък стандарт, даже напълно ги разреши? Само че какво постигаш с понижението на стандартите или със софизмите по тяхната тема.
Re: Самоубийството
Глупости на търкалета. Суицидните мисли и суицидната депресия, които завършват със самоубийство, са психични разстройства или съпътстващи конкретно психично разстройство.
Харесвам-не харесвам конкретен религиозен стандарт нямат нищо общо в случая. Даже и за страдащите. В много случаи те се нуждаят от навременно психотерапевтично и медикаментозно лечение. Възможно е цитираният случай с момичето да е точно такъв. И, ако конкретна религия поставя стандарт за забрана, то тя трябва да предлага и работеща система за психотерапия и навременна помощ.
Харесвам-не харесвам конкретен религиозен стандарт нямат нищо общо в случая. Даже и за страдащите. В много случаи те се нуждаят от навременно психотерапевтично и медикаментозно лечение. Възможно е цитираният случай с момичето да е точно такъв. И, ако конкретна религия поставя стандарт за забрана, то тя трябва да предлага и работеща система за психотерапия и навременна помощ.
в отговор на Absinthe Ducrosfils
#15
Re: Самоубийството
Ако искаш ( а няма да съжаляваш!) и ако имаш възможност прочети "Очарованият странник"* от Николай Лесков. Там има един етюд за свещеник, който "оправя самоубийците".
*Книгата е част от световната литературна съкровищница. Позната е и на запад, на интелектуалците, разбира се, въпреки, че е интересна за всеки, стига да не е получовек от културна гледна точка, любител на турски и други сериали и на български поп фолк - от лошия.
*Книгата е част от световната литературна съкровищница. Позната е и на запад, на интелектуалците, разбира се, въпреки, че е интересна за всеки, стига да не е получовек от културна гледна точка, любител на турски и други сериали и на български поп фолк - от лошия.
в отговор на Absinthe Ducrosfils
#16
Re: Самоубийството
Е ти първо постави въпросите какво мислим за връзката м/у религиозност и самоубийство, и как ще рефлектира вероучението в училищата относно самоубийствата. А после в този пост питаш, каква следва да е практиката и реакцията на свещениците - отговорил съм на първия ти пост, що се отнася до втория .... как да кажа, не съм ги насадил на тези яйца, да се оправят, нали са духовни водачи, нека те да кажат, редно е въпроса да го отнесеш към тях, не към обикновените хора.
Ако действително по църковните канони самоубийците следва да бъдат низвергнати, то последователите на религията е редно да не шикалкавят и да не поставят свещенниците си в неудобни позиции - в противен случай защо изобщо са се хванали на това хоро.
Ако действително по църковните канони самоубийците следва да бъдат низвергнати, то последователите на религията е редно да не шикалкавят и да не поставят свещенниците си в неудобни позиции - в противен случай защо изобщо са се хванали на това хоро.
Re: Самоубийството
Аз съм съгласен с теб, но не виждам защо очакваш подобно нещо от дадена религия (която и да е било). Религията може да поставя забрани без да предлага помощ за превенция. В крайна сметка възможно е според дадена религия най-важното да е спасението на душата, а не щастлив живот на земята. Щом за спасението е необходимо да се изтърпят стотина (в най-добрия случа) години, ще трябва да се търпят.
Re: Самоубийството
Сигурен съм, че само гледаш какво ще кажат в Швейцария и веднага ги повтаряш. Но те имат и много фармацевтични компании, което значи конфликт на интереси. Освен това е съмнително доколко са човеколюбиви. Там имаме и много първенци на властта на парите. Освен това води нормален дебат, а не се тръшкай с изрази като "глупости на търкалета".
в отговор на Absinthe Ducrosfils
#19
Re: Самоубийството
"да се радват или да се мръщят православните попове на факта..." - зависи от "поповете". В някои случаи свещениците са добри хора и са чисто по човешки загрижени.
