Алкохолизъм

Миналата седмица имах възможност да се срещна с една жена в психодиспансера в Стара Загора. Жената е приета там и лежи заради алкохолизъм. Много приятна, с образование, добре облечена, според мен все още съзнава какво се случва с нея. Погледът и обаче не ми хареса, мътен, полузаспал. Отидох втори път, обещах да и занеса книгата на Анонимни алкохолици. За първи път жена да ме попита какви са тези Стъпки, и каква е тази Програма, къде може да ги види. При други жени не съм срещала такъв интерес веднага. Като отидох вторият път погледът и ми се видя още по-мътен. Попитах я какви лекарства пие, и кога ще я изписват. Тя ми отговори, че не знае какви лекарства пие, и не знае кога ще я изписват. Учудих се, абе как така не знаеш какви лекарства взимаш, как така не знаеш кога ще те изписват. Аз лично знаех точно какви лекарства приемам, и даже и разказвам, ... години наред пиех ривотрил и Бифлокс, после, ривотрил и Ксетанор, после, после диазепам и стимултон, и хлорпротиксен. Как така ти не знаеш, казвам и, как така не знаеш какви лекарства взимаш ????? Как така не знаеш кога ще те изписват, та аз точно знаех колко време ще стоя, и исках да стоя, защото ме беше страх от света навън, и исках да стоя далеч от света и от необходимият ми за живеене алкохол. А тя не знае. Всъщност въпросът го зададох заради погледът и, това ме провокира да питам, и тя ми отговори, че са и увеличили антидепресанта, понеже била подтисната ..........
Тази седмица се срещнах и с друга жена, с така наречена „двойна зависимост” или просто алкохоличка. Тя отрича, че има проблем с алкохола, казва, мога да пия, мога и да не пия. Срещата ми с нея ме промени. След като я видях, и инстинктивно се отдръпнах, не ми се искаше да оставам насаме с нея, не ми се искаше да говоря с нея, но няма как, заради това бях отишла. Тази жена ме изплаши, погледът и ме изплаши, колебаещ се от полузаспал, до озлобен инстинктивно пронизващ поглед. Не знаех как да постъпя, забавих се при другата жена колкото може повече, тя ме изчаква. Отидох при нея, тръгнахме да пием кафе. Аз реших да подходя по нов начин, да задавам въпроси, един след друг, бързо, за да не и давам възможност да мисли, ами да отговаря бързо, за да чуя истината, и да събера повече информация за нея. Задавах един след друг въпроси, къде живее, на колко е години, какво се е случило, как пие. Изобщо не обърнах внимание на думите и, че няма проблем с алкохола. Просто питам, кога и колко пиеш, колко пъти на седмица, по колко, кога и как ? И тя ми отговори, през ден, по два литра бира !!!!!!!!!!! Продължих с въпросите, и така придобих някаква представа за нея, за положението и. Травмирана е и малтретирана, злоупотребявала с лекарства, които сама си комбинира и избира, лежала също в новрологично отделение, заради припадъци - АЛКОХОЛИЗЪМ. Сподели ми, че като излезе от психодиспансера, отново ще започне „своята си терапия”, с нейната си комбинация от лекарства. Как така, казвам, защо ? Тя ми казва, ами не знам. Потресе ме срещата, разтърси ме, обърка ме, промени ме. Усетих, че аз съм била в същото положение преди три години и половина, същото, сигурно заради това не ми хареса жената и не ми се искаше да говоря с нея, защото трябваше да видя истината за себе си. Отблъскващо ми се видя изражението и, излъчването от очите и, непрекъснатото повтаряне, че иска да спи, и чака с нетърпение да свършим и да отиде да спи. Разказах и след това за себе си, всичко, истината мен, моята история. Изслуша ми, и въпреки полусънното си състояние, тя ме попита, един наистина много смислен въпрос : Как се измъкна ? Как успя ? Какво стана, кой те измъкна ?
Разбира се, аз и разказах как съм тръгнала веднага на сбирки на АА, че съм ходила редовно, че съм работила по Програмата, че съм била упорита и стрикна, че съм слушала какво ми се казва, е, в общи линии да ..... И все пак, тя ми зададе накрая този въпрос.
Аз мълча и мисля, какво да и отговоря, въпросът е ясен и директен. Обикновено ми е трудно да запазя време, за да помисля, и реагирам бързо, отговарям. Сега не можах да отговоря, стоя и мисля, какво да и кажа, какво точно, как да отговоря, и да кажа само истината ...
След минути на моето мълчание, тя самата ми каза, „вероятно Сила свише” , да, това ми го каза тя ... А пък аз мислих, че е непълно дрогирана.
Аз и отговорих, да, Сила свише.
Снощи споделих това на сбирка на АА, защото много се развълнувах, много ме разстрои тази среща, много се замислих.
Жената е на 39 години. Имала е бизнес, семейство, мъжът и управлява сам вече бизнеса, тя му е дала това право, подписала се е. Сега тя няма нищо, няма работа, има деца.
Тези две срещи ме накараха много да се замисля, основно се замислих за лекарствата, за антидепресанти и успокоителни. Аз самата много години ги приемах, по лекарско предписание, заради невъзможността ми да живея живота без тях.
Лекарството е помощно средство, помага на човек да се лекува, да преодолее моментно неразположение, и да се възстанови, и дотам.
Ето сега например съм болна, впръсквам си локален антибиотик, взимам по някой беналгин, и колдрекс, аспирин и такива, за да преодолея временното си болезнено състояние. Аз няма да ги пия през целия си живот, защото ще се оправя, и ще ги оставя. Те са временно помощно средство.
Струва си да се направи паралел, алкохолика започва да приема медикаменти, предписани от лекар, за да преодолее абстиненцията си, защото е непоносима за организма, и е възможно понякога огранизмът да не може да издържи. Такъв е и смисълът на пребиваването и хоспитализирането на алкохолика, да се изчисти от алкохола, и да преодолее този период на неразположение, на слабост, на напрежение в организма, заради огромните количествата употребен алкохол. Да, и дотам, това е, само заради това, дотам. После, какво, после ... какво после ????
Ами после трябва да се каже ясно и недвусмислено истината за тази болест, съвсем ясно, истината, който иска, да слуша, който иска, да не слуша, това не зависи от мен, но истината трябва да се каже, истината е, че тази болест не се лекува с лекарства. Няма смисъл човек да стои упоен, защото така той нищо не лекува, просто се приспива. Болестта е приспана, но е жива. Човекът не е излекуван, ами е приспан. В много случаи това може да е удобно, дори единствено възможно, според реалните обстоятелство, за съжаление...
Обаче, да се върна към мисълта си, после, след лекарствата трябва да се каже истината!!!!!
Началото на истината за мен дойде от лекуващият ме психиатър, която ме освободи от диазепама, като ми каза много простичко, ако те изпиша с рецепта за диазепам, ще направим от „трън та на глог, та по-висок”, защото ти се пристрастяваш към лекарства.
Другата част от истината - психоложката ми каза, сама няма да се справиш с това заболяване, отивай в Анонимни Алкохолици.
Отидох в Анонимни Алкохолици и работих по Програмата със спонсор.
Оставих лекарствата на третия месец, след като започнах работа по Програмата, въпреки че бях изцяло потопена тогава в моя си свят, свят на вина, на угризения на съвестта, на мисли, книги, трагедии, илюзии, в състояние на абсолютна неприспособимост към света, и без реална представа за света около мен, и въпреки това оставих лекарствата.
Работих със спонсори, и изпълнявах в общи линии каквото ми се казваше, страхът от алкохола и лекарствата и от психиатричното отделение си каза определено думата.
Нямаше за момента друго нещо, което така силно да ме плаши и да ме държи далеч от алкохола, само страхът от последиците от неговата употреба или злоупотреба.
Сега, след три години и половина, усещам реалността, приемам я с доста по-малко страх.
Страхът го го замествам с вяра.
Страхът си е в мен, живее си, но го замествам с вяра и действие.
На мястото на страха, действие и вяра, действие и вяра, действие и вяра, действие и вяра ...

Точка на пречупване - така го наричам... когато човек осъзнава, че никой не може да му помогне, ако сам не положи усилия да си помогне. Всичко останало е патерици, понякога безценни.

Ако сам не си помогнеш и господ не може да ти помогне.
Мен това единственно ме спаси.

Търсач със свещ на човещина.

Основната идея на АА е работа над себе си, а групата и спонсорът са само помощници, коректори. Тази работа над себе си изисква големи вътрешни усилия. Да надникнеш в дълбините на душата си е плашещо...

Според мен основната идея на програмата на АА е да достигнеш до определени духовни принципи които да прилагаш в живота си. Живеейки чрез тези принципи отпада нуждата от "патерици" като пиенето. Достигането до този начин на живот става чрез предаване, самопознание, приемане на сила по висша от нас, поверяване на тази сила,признаване и коригиране на грешките ни, молитва медитация и разбира се безкористно помагане на нуждаещите се алкохолици.
Спонсора е като водач който познава пътя през тези дебри.Не е задължителен разбира се да го имаме но защо трябва да правим нещата по трудния начин с проба грешка след като има утъпкан път. АА групата има една единствена цел - да предава посланието на тези които все още страдат, и се връщам на по-горе написаното - защо да съм сам и да правя нещата по трудния начин след като мога да черпя от опита на другите в групата.
Някой някъде беше казал че с две думи определя програмата като - действие и отговорност.Както и че имаме избор да живеем на духовна основа или да умрем от алкохолна смърт. Естествено всичко по горе казано е само сбито обобщение на стъпките.
Само по себе си работата върху себе си е част от целия процес но ако само на нея разчитаме то "ходим по доста тънък лед" както се изразява един член на този форум.

Да не се приема като заяждане или спорене, просто търся своето си обяснение на нещата.

Разбирам какво искаш да кажеш. Запозната съм до известна степен със стъпките. Но ми звучи непълно и неразбираемо. В смисъл принципите, стъпките са само крайният резултат, защото зад тях стои някакъв смисъл, някакво значение, някаква причина. А аз търся смисълът на цялото, целта на тези стъпки и принципи. И съм далеч от мисълта, че целта е просто един алкохолик да не пие. Клоня към - човек трябва да постигне вътрешно равновесие и щастие, за да няма нуждата от "патерици" като пиенето. А това не важи само за алкохолиците, а за всички хора и е процес, който тече през целия живот на човека.
И пак твърдя, че е работа над себе си, защото дори с помагането на някого, всъщност човек първо помага на себе си.

Цялата ми мисъл е друга.
Да се следват правила, принципи, стъпки без да разбираш смисълът им е равнозначно на глупост. Не че няма хора, които следват чужди съвети и препоръки, но повечето хора искат да знаят защо аджеба да правят нещо, каква ще им е ползата от това. Не е достатъчно да кажеш на някого - аз правя това, това и това, на мен ми помага, значи прави и ти това, това и това и на теб ще ти помогне. Това означава да разчиташ на глупостта му да те последва сляпо. Но много хора не биха го направили. Затова ми се вижда по-важно не какво препоръчва програмата като стъпки, а какъв е смисълът от тези стъпки, какво ще постигне човек с тези правила, каква е целта им. А тя не е просто да не пие... За човек ненавлязъл дълбоко в дебрите на АА, всички тези обяснения за принципи, стъпки и т.н., ми звучат сложно и неразбираемо. Аз искам нещо простичко, на разбираем език, нещо, което му липсва на човек и което би получил от всички тези принципи и стъпки.

Puvpav, здрасти.

Ще добавя само към действие и отговорност - любов и служене.А то май е същото.Любовта е и действие, а отговорността е и служене.

Лично за мен, АА е панацея.И днес избирам АА.И днес съм трезвен.На 22.11. направих 1 година и 5 месеца в АА и точно толкова, трезвост.И съм благодарен.

Най-важното не за мен, а за моята трезвост, това, което ме вълнува поне от 8 месеца - единството на АА.Какво аз ще кажа няма значение.Има значение какво казва Бил Уилсън:"В името на единството на АА, всеки един член на АА и всяка една група на АА трябва да се откаже от нещо.Нашите Традиции са изградени на отказ, да се откажем от нещо в името на нашето общо благополучие."Малко перифразирам в интерес на истината, но в момента нямам възможност да цитирам точно Бил Уилсън.

Хубав и трезвен ден, от мен.

Да не се приема като заяждане или спорене, просто търся своето си обяснение на нещата.

За мен това е дискусия. Всеки има право на собствено виждане различно от моето.
Нямам намерение да убеждавам никого в нищо.
АА и 12 те стъпки са един от стотиците начини за справяне със зависимостите по света. За мен това обаче е начина който ми помогна и продължава да ми помага. С времето се запознах с много системи методи или начини, всяка от тях си има своите си качества добри и лоши, навярно всеки един помага на определени хора и си има своите фенове но те не са начина който на мен е помогнал.

Запозната съм до известна степен със стъпките. Но ми звучи непълно и неразбираемо.
Някъде четох нещо много добро за това : "Повечето алкохолици приличат на тези хора които искат преди да тръгнат да изкачат една планина да знаят каква е гледката ." Няма как да се види гледката преди да си се качил а и е много по добре да тръгнеш, да положиш необходимите усилия, малко по малко по пътя ще се разкрива гледката и всяка една гледка ще е уникална сама за себе си. Накрая удолетворението от това, че си стигнал със свои усилия до горе дава много по голяма пълнота на изживяването отколкото самата гледка. Наградата става заслужена. Спонсора за мен е човека който знае пътя нагоре. Групата са хората с които заедно вървим нагоре като един знае по добре как да се справим в мъгла, друг как е по добре в буря, трети е опитен на сняг и така заедно сме по силни и с повече опит от един който е сам. Става много по лесно и забавно изкачването.

Да се следват правила, принципи, стъпки без да разбираш смисълът им е равнозначно на глупост. Не че няма хора, които следват чужди съвети и препоръки,
И аз мисля че е глупост да следваш сляпо някого и е пълна глупост. Ако например искам да построя самолет и следвам опита на някой който може да прави каруци е точно така. Да ама ако се запиша да уча за инженер по авиостроене, после вляза в такова конструкторско бюро и започна да се уча от опита на тези които вече са строили самолети то вече според мен това е здрав разум а глупост е да седна в къщи да почна с позитивно мислене да казвам "ааа аз знам как се правят самолети и никой не ми трябва, ей сега ще прочета две три книжки, ще правя гимнастика за ума си всеки ден, малко молитва и готово самолета ще е готов".

Затова ми се вижда по-важно не какво препоръчва програмата като стъпки, а какъв е смисълът от тези стъпки, какво ще постигне човек с тези правила, каква е целта им
Това е много добър и важен въпрос. Според мен смисълът е да се науча да живея щастливо и пълноценно. Живота ми да добие цел и смисъл които да радват. Нещата които правя да ми носят удолетворение и чувство на пълноценност. Това какво се постига чрез тях е видно: над 14 милиона алкохолици са намерили трезвостта си за 78 г чрез тях. Още не знам колко хора с други зависимости също са открили един по добър живот пак чрез тези стъпки. Тоест това показва, че те работят.
Едно от многото революционни неща които са направили за времето си основателите на АА е че , променили тотално начина за справяне с "проблема" алкохолизъм като до тогава психотерапевтите са дирили ( не че сега не се прави пак) причините за това да пиеш и са го приемалиа като лош навик. В АА са решили че няма никакво значение защо съм станал алкохолик и какви са причините за това а много по важно е какво правя от тука нататък след като знам че съм алкохолик за да се "излевкувам". Та в този ред на мисли вместо думата лечение са сложили една друга дума "възстановяване". Или това е процес постепенен, комплексен за цял живот на цялостна промяна на тяло, психика, социални взаимоотношения и най важното на духа или душата.

Аз искам нещо простичко, на разбираем език
Всъщност стъпките са нещо много простичко и разбираемо и имат само един проблем - правят се от сложни хора Аз самия имам и до ден днешен този проблем, да усложнявам нещата и да не мога да разбера как може простите неща да вършат толкова много работа и как да не ги усложня.
Има и нещо друго - ако разбирах стъпките преди да ми се наложи да тръгна по тях то нямаше да имам нужда да тръгвам по този път защото просто нямаше да пия, щях да си живея щастливо и да не знам даже че има такива сериозни неща като алкохолизъм и тн.

Ако имаш желание да тръгнеш по този път "шаляляля" с удоволствие бих ти споделил моя опит и разбиране за нещата по възможно най простия за мен начин. Естествено това съм готов да го направя с всеки който го иска. Не знам дали на другите им помага да общуват с мен но на мен другите ми помагат неимоверно много.

Аз съм от другата страна на барикадата така да се каже - съпруга на въстановяващ се алкохолик.
Винаги съм смятала, че идеята на АА е много, много проста - "да се науча да живея щастливо и пълноценно. Живота ми да добие цел и смисъл които да радват. Нещата които правя да ми носят удолетворение и чувство на пълноценност", както самият ти го каза. Но колкото повече слушам за АА и четейки тук, забелязвам едно голямо усложняване на наглед прости неща, поне за мен и се чудех защо и дали не ми се губи нещо от смисъла. Но ти и на този въпрос си ми отговорил.
Наистина ми хареса написаното от теб

Страхотно, значи има още по прост начин да го разбереш възстановяващия се алкохолик и той е с посещението на групите на Ал-Анон ( това са групите от нашите близки) които работят по същата тази 12 стъпкова програма. Аз лично живея с жена която посещава сбирките на Ал-Анон и знам от собствен опит, че на тема стъпки и програма говорим на един и същ език с нея.
Желая ти успех

Ал-Анон е за хора, които не могат да се справят сами и имат нужда от помощ. А някои имаме капацитета сами да борим проблемите си.

Точно така шаляляля, тези групи са за хора които имат нужда от помощ както и обаче трябва да искат да я получат. Страхотно е че си от онези високо капацетивни хора които могат сами да се справят с проблемите и превръщат живота си в една голяма борба.
Аз до преди 7 години бях готов да заложа главата си, че съм от този по горе описан от мен вид.
Сега съм на мнение за това да съм един най обикновен човек с най обикновени човешки възможности който често има нужда от помощ. Напрактика всеки ден се обръщам към някого, към нещо и към висша сила за помощ. Например вчера помолих да ми помогнат да намеря едни документи, после се обадих на един адвокат да ми помогне да разбера едни казуси, после се обадих на един сервизен майстор да ми помогне с един проблем с колата, понякога моля хора с лекарско образование да ми дадат съвет как да се лекувам, също моля да ми кажат разни хора как да правя едни упражнения така че да са ми по полезни, чета и търся в интернет непрекъснато помощ от хора които знаят и умеят да правят определени неща много по добре от мен и т.н.
Спрях да се боря с нещата и с хората и странно, освободи ми се толкова много време което да използвам така както ми харесва на мен както и също така изчезнаха причините ми да се гневя на хората и още много други неща само с приемането на простичкия факт, че освен да ходя до тоалетната друго кой знае какво сам не мога да направя.

Далеч съм от мисълта, че мога да се справя с всичко сама. Затова се свързах с АА, когато се наложи. Затова и ходя по доктори и понякога им се доверявам сляпо, въпреки морето от информация в нета. Когато имам проблем търся решението, а това понякога значи да го оставя в ръцете на някой друг. За това си напълно прав.
Но ако крушката в спалнята ми изгори, дали бих звъннала на 112, за да дойде някой да ми я смени?! Не, защото мога и сама да свърша тази работа! Търся помощ, когато имам наистина нужда от нея. Аз твърдя, че нямам проблем с алкохола, нито пряко, нито косвено. Значи каква помощ ми трябва?!
Ако дадена тема ми е интересна, това не значи автоматично, че имам проблем.

Йес.

Първо честно си признах, че имам нужда от помощ. И по-точно, по-правилно или по-полезно, все едно, че не съм всемогъщ. Каквото и да значи това. Второ разбрах или проумях, че мога да поискам, да приема тази помощ, все едно, къде съм отишъл. Трето, все едно, дали имам нужда или желая. Най-важното! - Не разбрах, не проумях, не схванах! Аз просто нямах друг избор. Ами, наистина си полезен за себе си в това, което споделяш. Дали си прав? Не е моя работа. Но и за мен важи същото - имам свободата да приемам и чувам толкова добри и полезни неща за себе си от всичко, което ме заобикаля. Вместо да си заровя тъпо и упорито главата да водя люти битки с когото и да било, и с каквото и да било.