Питам

При колко от вас зависимостта е засегнала повече от един член на семейството? Говоря и още някой да е зависим, независимо към какво.
Притеснявам се, за туй питам. Бащата на децата ми е алкохолик. Знае, но дори на себе си не си го признава (сега). И се страхувам за единия ни син. На `само` по отношение на алкохола..

Ако искаш да имаш щастливо бъдеще, пусни миналото да си отиде с усмивка! :)

Здравей,
при мен и баща ми и дядо ми бяха алкохолици,мир на праха им.Аз също съм алкохолик и много трудно си го признах,но както е казано когато фактите говорят боговете мълчат но не и алкохолика.Това пречупване е първа стъпка че съм безсилен пред алкохола,че животът ми е станал неуправляем.Има изход и аз лично го открих в Анонимни алкохолици за което съм им благодарен.Не зная дали има нещо наследствено в тази страшна болест,но се моля на Бог моите деца да не изпитват това което аз съм изпитал.При мен баща ми беше властен човек каквото кажеше това ставаше,бях много подтиснат като дете и когато открих че алкохола ми дава криле взех често да прекалявам с него като неусетно стигнах почти до дъното.Тогава Бог ме свърза с АА и там успях за първи път да разбера за тази болест и че има изход ако правя това което ми се предлага.Поздрави.

Благодаря ти! Наистина.

Питам, защото мисля, че прекалено рано е тръгнал по този път сина ми.. И ... ме е страх. За сега не може да види добрият пример от баща си. Няма как да проумее в какво попада. А ми ще да се намери някакъв начин да се предотврати и спре това.

На теб колко време ти отне да си признаеш пред себе си? От както си разбрал и допуснал, че е болест докато приемеш, че ти си засегнат от нея?

. . .
Many people make money, many money don´t make people!

Здравей и от мен, аз съм алкохоличка, дъщеря на алкохолик. Баща ми още пие. При мен стана така, че спрях преди две години и половина, сама осъзнах. За да осъзная това незнам това е някаква друга сила, нечовешка. Сега аз вече като знам от какво съм болна и се възстановявам не мога да направя нищо баща ми да спре да пие. Майка ми го гледа и му "помага" да живее, понеже алкохолизма ни прави невъзможни да живеем, такава е болестта и прогресира, болестта е стръмна надолу и си иска дъното, за да я усетиш. За съжаление не може нищо да направиш за това бащата на децата ти да спре да пие, това, което аз бих си пожелала е да не бях израстнала в такова семейство, понеже и тези които живеят с алкохолик стават болни. Особено жените на алкохолици и това се отразява и на децата им. Пиши ми повече ако искаш на лични съобщения.

Здравей!Аз съм алкохоличка и от няколко години когато се срещна с алкохолик,непременно се интересувам,дали има други алкохолици в семейството.Личните ми наблюдения са,че при половината има,а при другата половина,няма.Също така,близо 50/50 %,стоят нещата при хора,които са израснали в стабилни семейства и хора от проблемни семейства с нерадостно детство.Изобщо алкохолизмът е странна болест,която като че ли не се подчинява на рационални причинно-следствени обяснения.От друга страна,прочетох в 12-стъпковата програма на АЛанон,че АЛКОХОЛИЗМЪТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕДОТВРАТЕН.

И все пак,ако можеш,не мисли,дали синът ти е заплашен от тази болест.Много е трудно,знам,почти невъзможно,но опитай да да се молиш за него и ако можеш повярвай,че реално нищо не можеш да направиш.Просто не се предавай на страха,защото аз вярвам,че страховете ни могат да се материализират като реалност.И,ако можеш също така,не обвинявай баща му,дори и в себе си,защото такова натрупване на гняв се предава от майките на децата,особено на синовете.А алкохолизмът всъщност представлява страх и гняв,преплетени и обхващащи душите ни като метастази до пълна невъзможност да се живее.Вярвай в детето си.Обичай го,ама точно такова,каквото е!

МНОГО ви благодаря!

. . .
Many people make money, many money don´t make people!

Здравейте, иска ми се и аз да споделя своето мнение накратко.
В нашия род не че има много алкохолици - няма един мъж, който да не е! ...Кой си отишъл от цироза, кой полудял... Така че твърдо съм убеден в наследствеността при тази болест, не само заради моя случай. А и познавам много алкохолици, чиито родители не са такива, но не познавам нито един алкохолик, чиито деца не вървят по неговия път...
Според мен най-категоричния симптом за зависимост/в частност - алкохолизъм/ е лакомията.Когато виждам подобни наченки у децата си, изпадам в ужас!...
Темата е дълга и дълбока...И макар че не обсъждам вярата - ще направя каквото мога, пък ще стане каквото е писано...
Дано сте трезви и щастливи!

Много се впечатлих от думите на една алкохоличка, че алкохолиците са деца на 3,5г. и задачата им в АА е да пораснат. И историята, която ми разказа. Едно семейство, бащата алкохолик, отиват на конференция на АА в САЩ. Водят и детето си. След конференцията пътуват към вкъщи и детето явно впечатлено от видяното, казва: „Тате, като порасна и аз искам да стана алкохолик”. А бащата отговаря: ”Ако пораснеш тате, никога няма да станеш алкохолик!”.
Затова аз гледам в тази посока що се отнася до детето. Ако сина порасне, то той едва ли ще стане алкохолик. Каква е разликата между дете и възрастен?! В отговорността! Отговорността на първо място към себе си, собствения му живот, собствените му решения и последиците от тях. Има проблем, значи търси решение, а не седи да се вайка колко гадно му е. Ами такъв е живота - труден. На всички им е трудно. Каква е ползата ако само седи и реве, че еди какво си не е такова, каквото му се иска?! Никаква! Или променя ситуацията, или ако не може, я приема такава каквато е и търси начин, по който да се нагоди към нея. Искам да го науча на действие, а не бездействие. Доколко ще успея е друг въпрос.

Мислех, да не пиша, но въпросът е много важен.

Предразположението към зависимости се унаследява.
Алкохолизмът е и физическа зависимост към точно определено вещество. Реакцията на организма към алкохола се унаследява. Не е задължително от двете деца.
Злоупотребата с определена субстанция също води до зависимост, но твърде по- късно. Може 50/50 алкохолиците да са от семейства на не алкохолици, но ако съпоставиш семействата без зависимост, то почти във всички семейства с алкохолик има зависим, ако не дете, то внук или племенник.

Страхувам се, че нищо не можеш да направиш. Просто сина ти не се чувства застрашен засега и неговата представа за алкохола е коренно различна от това което вижда в съпруга ти. Той е убеден, че никога няма да стане като баща си. Надявам се, да има късмет да се усети навреме.

Здравейте на всички!Да,темата е много важна.Когато чуя,че някой се страхува за детето си,подскачам до тавана.Защото това беше моят най-голям страх.Просто ад.Та,няма смисъл да спорим за това,че има такова нещо като наследственост,гени и т.н.Естествено,има.Но моят личен опит,в моето семейство е,че мъжът ми и негова първа братовчедка са деца на алкохолици,бащите им са двама братя.Мъжът ми е обременен и по майчина линия,с вуйчо алкохолик.Но и двамата не обичат нито вкуса,нито ефекта на алкохола.Питала съм ги,дали не обичат алкохол,защото са отвратени.Те просто отговарят,че не обичат да усещат това замайване и размиване на действителността,което ние,алкохолиците търсим.Моята фамилна анамнеза е малко неясна,така,че не знам за себе си и какво точно съм наследила.


Но мисълта ми,когато писах снощи беше друга.НИКОЙ НЕ Е ВИНОВЕН!Не са виновни майка ми и баща ми,баба и дядо и всички други хора,които волно или неволно са ми причинили вреди.Не съм била виновна и аз.Откакто съм в АА се връщам назад в живота си понякога и си давам сметка,че сигурно е могло да бъде другояче с мен,да се спра по-рано,да не започна да падам,но практически....де да знам,едва ли...Само че СЕГА вече мога да направя нещо друго,и още как!И мисля,че доколкото мога го правя.Сега вече нося отговорността за живота си,защото вече мога да я нося.И главно защото разбрах,че никой не е виновен.Другите не са виновни,но и аз преди не съм била виновна.Но сега вече съм отговорна,а отговорността за себе си,когато аз самата създавам своята реалност, е СВОБОДА!И възможност за избор!

Разбрах е че единственото и в същото време,ВСИЧКО,което мога да направя за детето си е да го обичам.Без да го измислям,без да го съдя,без да натяквам,без да манипулирам.Приемам и обичам.Това е.

Лошо е, че си разбрала "наследствеността" като "вина".

Баща ми / казват, че и баща му/ беше алкохолик.
От рода на майка ми - дядо ми пиеше на обяд и вечер по едно, но не беше алкохолик и пиян съм го виждала много рядко. Баба ми пушеше и на около 60 години ги отказа от раз.

Имам сестра. Тя пие както повечето, има доста буйна реакция на алкохол / както баща ми/, пушеше когато си поиска и ги отказва когато си иска и негативно отношение и към двете не е имала.

Аз не можех да пия повече от 50мл. концентрат / ставаше ми лошо / затова пиех вино и бира. Имам тихо пиянство и никога на обществено място не съм пила повече от 50мл. концентрат или 2 чаши вино или една бира, но след време се оказах аз зависима от алкохола. Не мога да понасям цигарен дим, но това не ми пречи повече от 30 години да съм пушач.
Отношението ми към пияници и алкохолици винаги е било крайно негативно, но това не пред отвърти нещата.
Може би, ми помогна защото не тичах да "търся под вол теле". Този ми виновен, онзи ми виновен, живота такъв, онакъв, късмет нямам, пари нямам, този стъпил накриво, другия направо...
Днес си давам сметка, че и от щастие да преливах и от щастие да пиех пак щеше да стигна до там, а може би доста по- зле защото нямаше да има за какво да мисля и за кого да се притеснявам.

Определено мисля, че сина на авторката е в същото положение. Надявам се, че не е в по- лошо т.е. да си мисли, че "от съдбата си не може да избяга" или да има оправдание, причини да пие или да се захване с друга зависимост.
За себе си мога да кажа, че не съм си и помисляла, че е възможно да стана алкохолик. Ако някой се беше опитал да ми каже нещо такова, щях да го приема като лично отношение към мен. Затова не обвинявам и никой. Не, че близките ми не казват, че си въобразявам, че се правя на "интересна" или, че съм започнала директно да "откачам" с годините и превърнала в "лелка".

Старая се, поне отношението ми към пиенето да не налагам на други, но за собственото си дете не бих била така "широко скроена".

Не разбирам наследствеността като вина.Дадох пример с мъжа ми,на когото бащата беше алкохолик,а той не е.Т.е.,макар,че носи гените на баща си,макар,че,няма как да не е пострадал и травмиран от поведението на бащата си,той не е станал алкохолик.Искам да кажа,че освен наследственост и психологически травми,е необходимо още нещо човек да стане алкохолик.Може би това е прекрачването на някаква лична граница,която не бива и не може да бъде прекрачена.В този смисъл няма виновни,а от друга страна алкохолизмът не може да бъде предотвратен отвън.

Освен това,не говоря за пияници,пушачи и кой по колко и как пие и пуши.Говоря за болестта алкохолизъм,която помита като ураган всички и всичко до което се докосне,включително,разбира се и самия алкохолик.


А колкото до сина на авторката,никой не може да знае в какво положение е.Аз се помолих за него,както за моето дете.На страха очите са големи,така че,може би майка му вижда в него баща му и нещата въобще не стоят така,както тя си мисли и от което се страхува.Във всеки случай страхът ще я забие в самия ад и не само няма да помогне,но реално ще навреди.


И последно,изобщо не смятам,че тя трябва да бъде "широко скроена".Казвам само,ако би могла да обича сина си такъв,какъвто е.Защото не може да го промени.Може би само осъзнатата,напълно безкористна и приемаща любов може да промени хода на това зловещо заболяване.



А,и още едно пояснение.Не говоря за съзависимост.Не казвам,че близките на алкохолика трябва да се постелят като чердже по което той да ходи и да плюе.Автентичният,истински алкохолик/а тук не съм разбрала да говорим за подобно нещо/ трябва да бъде оставен.Но,оставен в реалността,в смисъл да си сърба попарата,а не да ходим да мажем и лижем след него.Но в същото време,дълбоко в себе си,ако приемаме човека-алкохолик такъв,какъвто е/но,разбира се,без пиенето/,ако го обичаме като човешко същество с качествата и недостатъците му,бихме могли да му помогнем.С една дума-твърда любов.

Необходимо е и да пие и да има съответна реакция на организма му спрямо алкохола.
Аз затова ти дадох пример на мен и сестра ми. Сестра ми няма предразположеност към зависимости. Разбира се, тук не посочвам прекомерна и постоянна употреба на алкохол чието количество води до разрушаване на органите, нито пък психически проблем който се тушира с употребата на алкохол т.е. двама души с родствена връзка пият еднакво, но единия на същото количество развива зависимост, а другия не. При случай, че и двамата пият продължително и постоянно, то със сигурност единият ще стане пияница, а другият алкохолик, а накрая пътя и на двамата ще е един и същи.
Не знам къде е личната граница, но след като аз усетих, че ми се пие без повод т.е. имам желание да пия ми стана пределно ясно, че съм развила зависимост от алкохола. Когато разбрах, че не мога да огранича количеството или да кажа, че днес няма да пия 3-5 дни още повече.
Честно казано не разбирам "алкохолизма" без алкохол т.е. за мен никога няма да станеш алкохолик, ако не пиеш. Можеш да притежаваш наследствени предпоставки, но няма да се проявят. Мисля, че основата на алкохолизма се бърка с други психически заболявания или състояния. Не твърдя, че двете нямат обща база, но разграничаването им е от съществено значение.

На останалата част от поста ти ще отговоря по- късно.

Всички обичат децата си, но между "такъв какъвто е" и " такъв какъвто ще стане" има голяма разлика, съответно пак винаги ще ги обичат.
Това, че не приемам нещо в детето си или искам да го променя или огранича няма нищо общо с обичта. Определено, мисля това да го предотвратя преди да започне да се гърчи. Не мисля, че и "човек додето се не опари сам...".
Съответно не съм развила никакъв страх или неприемане на алкохола т.е. нямам мисли, че ако сина ми пие, то непременно ще стане алкохолик. Кой е казал, че е наследил точно мен?

Мислех да ти отговоря на останалата част на поста, но честно казано не го разбрах.
Или имаме различно мнение за алкохолизма или за любовта, особено за обичта към децата.

Моят случай: И двамата ми дядовци - да, баща ми и майка ми - не, сестра ми - не, вуйчо - да, двама първи братовчеди - да.
Ужасно се боя за моя син. Виждам лакомията, за която говори Бисер, виждам гнева, желанието всичко да стане на секундата както той го иска, виждам обсебването до забрава от всяко нещо, което го увлича. Виждам дискомфорта от пребиваването в собственото му физическо тяло. Вечното недоволство.
Дано не съм права. Бог да го пази.
Помня как един брат ми разказа за дъщеря си, която на 18 сядала с бира на обяд. Със сълзи на очи ми го разказа. "Сама знаеш, че сме безсилни, каквото е - това е."-каза. Слава на Бога всичко се нареди там. Няма проблеми.
Ще се моля и при нас да няма.

Темата за наследствеността в алкохолизма в руския форум:
[линк]

От прочетеното тук таме из нета установих, че няма единно мнение сред учените дали алкохолизмът е наследствен или не. Едните твърдят, че е наследствен, другите, че е следствие от неблагоприятна среда (освен всичко друго, децата на алкохолици свиквали, че е нормално поведение да се напиваш, да се излагаш и т.н.), а трети, че е компилация от двете - наследственост и среда. Няма никаква гаранция, че децата на алкохолици, задължително стават алкохолици, нито пък, че щом родителите не са алкохолици, то и детето няма да стане такъв някой ден. В тази връзка не ме интересува какво синът ми е получил в наследство, а как ще живее с него. За вина изобщо не може да се говори тук. Никой не избира какво да наследи от родителите си, нито пък какво да наследи детето му като генетичен материал.
Преди години гледах едни изследвания на еднояйчни близнаци, израснали разделени в коренно различни среди. Установяваха, че странно много си приличат не само на външен вид, но и във всичко останало, дори тиковете им бяха еднакви. Изводът беше, че човек се ражда с точно определени биологични дадености и че ролята на възпитанието се надценява.
Значи човек се ражда с точно определен набор от дадености - физически и психологически, с точно определение качества. И в живота си се учи как да борави с тези дадености. В крайна сметка освен предразположеност към зависимости, може да наследи и една камара неща кои хубави, кои не. В идеалният случай развива положителните си качества и се научава да неутрализира отрицателните. Ето тук е ролята на родителите - да му помогнат в това развитие. Не е важно какво харесвам и какво не в сина си. Той е това, което е. Приемам го такъв какъвто е. Обичам го такъв какъвто е. Моята роля е да му помогна да развие способностите си и да се справи с недостатъците си. Не да му решавам аз проблемите, а да му помогна да се научи сам да се справя с тях. Затова съм съгласна с umainiche1212, че децата трябва да се обичат такива, каквито са, без да се опитваме да ги променяме. Първо, защото е невъзможно да ги променим. Имам същото отношение и към възрастните. И второ, защото точно това ще им даде увереност в собствените сили и положителна самооценка. Така че някой ден ако синът се сблъска с алкохолизма (а и не само с него), да има силите да не затъне или поне да се измъкне. Каквото и да се случи някой ден вина едва ли ще изпитвам, защото приемам, че съм дала най-доброто, на което съм била способна към даден момент и че аз също съм човек и правя грешки.
Говоря от позицията на майка на дете, което тепърва ще се учи как да живее живота си. А доколко близките могат да помогнат на един алкохолик, мнението ми е - много. Но не на базата на любов безкористна или каквато и да е. Защото любовта е егоистична, тя се поражда от това, което получаваме от даден човек, а не от това, което му даваме. Но забелязах, че това, което им идва първосигнално на близките да направят е точно това, което не трябва да правят...

Засилих се да пиша нещо, но се сетих, че вече съм коментирал тук тази тема, затова копирам линк:

[линк]

Без да съм го чела предварително, моето мнение се припокрива с това на проф.Марк Шакит.

Здравей Харакири, като прочетох за сина ти, видях себе си преди време. Сега съм добре, много неща обаче съм видяла в моето семейство с баща алкохолик. Това, което съм видяла съм научила, това което съм научила съм практикувала, това което съм практикувала съм станала. Чух го това от Ърни Ларсън, който има касети за ВДА. За съжаление не мога да изтрия 20 години от живота ми с родителите ми с баща алкохолик. После 22 години пих, след като се откъснах от тях. При мен стана така. Аз имах и алергията и бях приела посланията от семейството ми както си ги приема един болен човек. Брат ми израстна също в това семейство, но не е алкохолик. Посланията ги е приел по друг начин. Въпреки, че при него има също не толкова здравомислещи неща, що се касае до семейството ни, да отглежда майка и татко, което и аз правих де, докато не спрях да пия, естествено по мой си начин. Аз съм благодарна, че съм алкохоличка, понеже така сега с Програмата на АА мога да си помогна и вече и да помогна на семесйтвото си не по първосигналния начин, а със здрав разум. Благодаря на всички във форума. РАдвам се когато пишат хора от своя опит, както много от постовете по темата, твоя, на умайничето, на Бисер, на Ню Лайф, благодаря Ви.

Здравейте,на всички,споделяли по темата "ПИТАМ".Благодаря ви.Честно.Не иронизирам.

Обяснявам се като "най-големият виновник на света",защото единственото ми скромно желание е да споделя моето мнение и то да не предизвиква нито страстни полемики,нито канонада от последните най-грандиозни научни открития по повод-"Какво точно е болестта "алкохолизъм?"Ако е последното най-грандиозно научно/може и да не е научно,може да е инджикапонско,може да е нубийско,може .../ откритие - как да се справя,как да се възстановя от болестта "алкохолизъм" не само ще го изчета,но ще зарежа всичко земно и се подлагам на всякакви експерименти,но искам яко доказателство за краен и очеваден успех.

Аз съм човек.Аз съм семеен.Аз имам съпруга.Аз имам дъщеря.Имам син от първия брак на жена ми.Имам снаха.Имам две прекрасни внучета-момиче и момче.Аз съм инженер-химик,но работя в киното.Аз съм трезвен от една година,четири месеца,двадесет и пет дни.От точно толкова време се възстановявам от болестта "алкохолизъм" в АА.И съм благодарен.Нито повече,нито по-малко.

Сега!Наследствен ли е алкохолизмът?Мен това не ме интересува.Ама,хич не ме интересува.Това може би съвсем логично би интересувало д-р,например.Това му е професията,това практикува,нужни са му знания от всякъде и от всичко.Излъгах.Всъщност,интересува ме дотолкова и това е в моите възможности/надявам се/ да наблюдавам какво се случва с моето поколение и с моето поведение,ако мога да бъда полезен.Повтарям.Не с моите знания,а с моето поведение ДА БЪДА ПОЛЕЗЕН.Каквото и да значи това.Два месеца,след като отидох в АА и спрях да пия,дъщеря ми поиска да дойде с мен в група на АА.Тя пожела,аз нищо не я молех,нищо не й налагах.Дали през тези два месеца съм започнал да я обичам?Не знам.На втората сбирка каза,че е алкохоличка.На третият път вече ходихме в различни групи на АА.По нейни думи от две години не пиеше,но от три години пиеше антидепресант.Веднага започна да прави това,което й предлага АА.След един месец спря антидепресанта.И до днес не пие и не употребява лекарства.И за да бъда докрай честен,в един момент,дъщеря ми се обиди нещо на спонсора си и сега не ходи в група на АА.Дали завинаги?Не знам.Не говорим на тази тема.Но вкъщи се чувстваме щастливи в достатъчност.

За мен "алкохолизмът" е болест.И то-трипластова:1.На ума.2.На тялото.3.На душата.Аз съм душевно болен,симптомът е алкохола и болестта чисто и просто се нарича "алкохолизъм".В посока "знание" на мен толкова ми е достатъчно за третия пласт.Всяко друго задълбаване и закеркенечване ме води в други води.Какви води?Не ми се обяснява.Аз имам един вид алергия на тялото.Тялото ми е необичайно,тялото ми е особено,тялото ми е ненормално,тялото ми е абнормално.Тялото ми е различно от това на неалкохолиците.В резултат-феноменална физическа телесна жажда след поемането на първата чашка,която на всичко отгоре с времето се развива.Да!Болестта е прогресираща.И аз като си спомня и честно си призная какво точно постепенно се случваше с мен като пия е самата истина.Ама на научна основа какво става в черния ми дроб,панкреаса,имам ли еди какви си ензими,нямам ли?Мога ли докрай да разградя алкохола или не мога?Не ме интересува.Започна ли да се вихря в посока "знания" пак отивам в други води.Какви води?Не ми се обяснява.
Заглавичкам ли се в една мисъл,започне ли тази мисъл и само тази мисъл да стои в ума ми,край!За мен спасение няма.Няма покой.Няма здрав разум-всеки път предприемах едни и същи действия и очаквах различни резултати.Лудост.Ясно като бял ден-обсебване на ума и търсене на ЕФЕКТ,ШЕМЕТЕН,ГРАНДИОЗЕН ЕФЕКТ.До едно време при мен беше алкохола.Накрая едно голямо нищо.С алкохол и без алкохол-ЕДНО ГОЛЯМО НИЩО!Това за мен.Ама еди кои си учени доказали,че при мен алкохолика,в моя мозък-мислите като електрохимични импулси не дифузират,ами зациклят в кръг...Много хубаво.Ама аз не съм лекар и това на мен не ми върши работа.Овъртоля ли се в научни открития с моята интелектуална гордост пак отивам в други води.Какви води?Пак не ми се обяснява.Всъщност,обяснява ми се,ама с лекар неалкохолик.Но не ми е задължително.

Та,така.Генетично ли е,не е ли генетично?Зависим ли съм,или не съм зависим?Ще открият ли хапче или няма да открият хапче и от раз "да се излекувам" от болестта "алкохолизъм" и днес не е моята тема.

И днес съм трезвен.И днес избирам АА.А на вас-както ви харесва.

Благодаря ви.