Духовност без Викалпи

Раджа е публикувал книга наречена „Духовност без Викалпи”. Книгата е добра като идея, и в нея има плахи опити да се мисли със здрав разум и да се отхвърлят заблуждения и слепи вярвания в йога. Но всичко е съвсем анемично, невзрачен опит, без да се прекрачват основните догми. На всичко от горе, има основни грешки в разбирането на принципите в йога, има отклонения дори в интерпретацията на заглавието на книгата. Говори са за духовност, като дори тази дума е пренебрегната и остава необяснена. В следващите няколко постинга ще посоча някой основни грешки в книгата.


[линк]

Какво означава думата Викалпа, и до колко е оправдано нейната употреба като заглавие на книгата? Каква грешка прави авторът на книгата Димитър Пройнов? Поне от това което прочетох в книгата излиза, че той не разбира правилно значението на думата Викалпа.

Според речника на Мониер Уйлямс, думата ВИКАЛПА има множество значения, които изброявам: избор, различен, изкуство, съмнение, умствено занимание, хитрост, нерешителност, фантазия, редуване, разнообразие, въображение, позволение на правило дали да се спазва или не, разграничение, нерешителност, промяна, колебание, мислене, допускането на избор или нещо алтернативно, интервалът между две калпи, антитеза на противоположностите, изчисляване, бог, отчет, приемане, разлики във възприятието, междинна калпа, невярна представа.

Авторът на книгата разбира, че не може да се вземе безразборно което и да е от споменатите по горе значения на думата, без да се има предвид контекста в който тя ще се употреби. Пройнов правилно се ориентира, като на стр. 9 той подчертава, че използва определението на Патанджали за думата Викалпа. Това е правилно решение, тъй като става въпрос за йога.

Но точно тук започва неговата грешка. Той разбира НЕПРАВИЛНО значението на думата, не разбира обясненията на Патанджали и поради това употребява неправилно думата Викалпа, не в смисъла в който тя се употребява в сутрите. Подобна неправилна употреба и неразбиране, води до изопачаване на цялостното представяне на йога и в крайна сметка до объркване и неразбиране на системата на йога като цяло.

Учудващо е, че подобна грешка и неразбиране на думата ВИКАЛПА се прави от Димитър Пройнов, човек който има претенциите, че разбира йога. Ако беше някой начинаещ, би било простено, все пак това изисква известна подготовка и задълбочаване в материята. Но да се разбере по погрешен начин думата Викалпа от един човек с претенции за познавач е недопустимо. Ще дам подробно обяснение на истинското значение на думата и на грешката която е направена.

Патанджали употребява думата ВИКАЛПА на три места - в сутри І-6, І-9 и І-42.

От сутра І-6. се разбира, че Викалпа е една от петте мисловни модификации, които съзнанието на човек приема, когато той не е в състояние на йога. Те са: 1.Прамана (истинно познание), 2.Випаряя (погрешно познание), 3.Викалпа (фантазия, илюзия), 4.Нидра (Сън със съновидение и без съновидение), 5.Смрити (Памет)

В случаят е важно да се вземат предвид две от тези 5 модификации - 2.Випаряя (погрешно познание) и 3.Викалпа (фантазия, илюзия). Ще обясним с примери, каква е разликата между тези две състояния на съзнанието.

Викалпа според сутра І-9. е фантазия, илюзия която произлиза от знание базирано на думи при което няма реално съществуващ обект. Двата класически примера са:
- Сасасранга – рога на заек. Рогата са реално съществуващ обект. Заека също е реално съществуващ обект. Но съчетанието на тези две думи не води до реално съществуващ обект.
- Вандхя Путра – син на бездетна жена. От една страна бездетни жени има. От друга страна всеки мъж е син на някой жена. И двете думи сами по себе си имат реално съществуване. Но когато бъдат свързани, се получава противоречие. Не е възможно бездетна жена да има син. Ако тя има син, тогава тя не е бездетна.

Випаряя според сутра І-8. е вид погрешно познание, погрешно схващане на качествата, формата, предназначението и т.н. на даден обект, с друга форма, качества, предназначение, които са напълно различни от действителните. Класическият пример който се дава е този с въжето и змията. В полуздрач, човек не вижда добре, и въжето което стои пред него, той го взема за змия.

След класическите примери, ще дам един мой пример, който мисля, че ще изясни напълно разликите между двете определения. Да речем, че някой туземец негър и неговото дете, които не са много умни, посетят нашата столица и видят храм паметника Александър Невски. Без да пита, без да разучи, без да се интересува, негъра прави заключение, че това е джамия защото не е виждал нищо друго освен джамии. Когато се върне в своето племе в Африка, той разправя на другите хора, че в центъра на София има една много хубава и голяма джамия. ТОВА Е ВИПАРЯ! Това е неправилно познание. Джамии може да има, те реално съществуват, но това е неправилно знание.

Да речем че детето на негъра е много впечатлително, и току що са му чели приказките за баба Яга и то започне да си фантазира, започне да му се привиждат разни неща. Когато се върне обратно в племето, то може да разправя на другите деца, че в центъра на София има една голяма сграда Александър Невски, която стои на четири кози крака и всяка вечер обикаля из улиците на града. ТОВА Е ВИКАЛПА! На такова "знание" няма абсолютно никакъв реално съответстващ обект. Никой никъде не е виждал сграда на кози крака да ходи по улиците.

И така разликата между Випаряя и Викалпа е, че едната се отнася към погрешно и неточно възприемане на един обект, докато другата се отнася към създадени във въображението обекти които въобще не могат да съществуват на практика.

В цялата си книга, Димитър Пройнов обърква постоянно думите Викалпа и Випаря. В същност, той изобщо не използва думата Випаря, той нарича с думата Викалпа, всяко погрешно знание, всяка Випаря той я означава като Викалпа.

Може би книгата трябваше да бъде озаглавена "Духовност без псевдонаука" или "Духовност без илюзии" или за да се обхване повече "Духовност без псевдонаука и илюзии"

И според мен, това заглавие е твърде претенциозно и по- скоро е търсен търговският ефект...

Това е чудесно, но какво е духовност? Това е ключовото в случая.
Като си го изясни човек от там нататък със или без вика-еди си какво е без значение.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Относно духовността мисля, че това е способност за хармонизиране и развитие на четирите обекта на вниманието - вътрешен образ, външен образ, образът на другите и представата ни за живота, хората, вселената...

Ох, котьо... Такива (!) постове да пишеш, аферим.

В отговор на:

Автор: KREDOR™
Тема: Re: Първа грешка - Що е викалпа

Ох, котьо... Такива (!) постове да пишеш, аферим.

Не бързай в заключенията, може от аферим да стане пак ай сиктир...

В отговор на:
Автор: Black Wolf
Тема: Re: Първа грешка - Що е викалпа

Това е чудесно, но какво е духовност? Това е ключовото в случая.

Щом свърша с Викалпа и преминавам на това. Чакам да ми изпратят информация. Книгата я нямам, но изглежда че авторите точно това не са уточнили. Нещо повоче, сигурен съм че те не разбират и не знаят какво е това духовност в ЙОГА СМИСЪЛ!!! Защото хора като въпросните "автори" под духовност разбират това което разбират бабите им, да ходят на църква редовно и да палят свещи от по големите. Колкото по голяма свещ, толкова по духовна е бабата.

Духовността в йога, пък и не само в йога но и всички източни учения, е да може човек да подтисне личното, да спре поривите на егото, и да види безпристрастно нещата, такива каквито са, без да се страхува че това може да му навреди, или пък да се радва на победа. Абе да победиш себе си, дето му викат... Но май тези автори са забравели да дадат определението...

ПП Ако някой има книгата, може ли да я прегледа и да каже дали са дали определение за духовнвост в нея? Аз съм свалил първите 4 глави които те са публикували безплатно, но в тях няма нито дума за определение на духовност. Но не знам, може пък по нататък да има нещо!??? Та ако някой има книгата, може ли да я прегледа и да каже какво определение са дали авторите за духовност??? Благодаря предварително...

В отговор на:
Автор: huanji
Тема: Re: Първа грешка - Що е викалпа

И според мен, това заглавие е твърде претенциозно и по- скоро е търсен търговският ефект...

Ами не ми се вярваше да е за търговски ефект, но ти умееш да познаваш хората по добре от мен, та това ме кара да се замисля

Духовността е духовност без значение в йога или не. В някои учения я виждат в свой, източен или западен смисъл, но те виждат само малка част. Духовността е универсална.
Просто е - или я има, или я няма.

Лично аз смятам, че източните учения, въпреки привидната си задълбоченост, са много частични и ограничени и оставят "непокрита" значителна част от Цялото.
Както и да е, това е без значение.

Та значи, викал някой си казвате?

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Е, как, колкото по- неразбираемо е, толкова по- убедително звучи. :))

В отговор на:
Автор: Black Wolf
Тема: Re: Някой има ли книгата??

Лично аз смятам, че източните учения, въпреки привидната си задълбоченост, са много частични и ограничени

Всяка религия поставя ограничания. Единствено чистата наука не поставя ограничения.

Дай твоето определение за духовност? Така ще разберем какво искаш да кажеш. Мисля че различните системи, различните религии, различните философии, различните форми на изкуство и кулутра, имат различни определения на това понятие. Когато се говори за йога, по добре е да се съобразяваме с тяхното определение.

ПП Пак питам, някой купил ли е тази книга? Имам няколко въпроса около нея, за да не критикувам без да знам какво е писано Друг въпрос който ме интерисува, дали в книгата е засегнат проблема КАК СЕ РАЗВИВА КРИТИЧНОТО МИСЛЕНЕ В ЙОГА? Това е също изключително важен въпрос, и ако те не са го засегнали в книгата, това означава, че книгата е буквално за буклука, не струва пукната пара!

Това е все едно някой да напише готварска книга в която да вдига лозунги за това колко е важно да се яде хубава и здравословна храна, но да не пише в нея от какви продукти се приготовлява и как!

И индианците, подобно на индийците и китайците, тепърва се учат на цялостна духовност - като не изключват от картинката науката за печелене на пари. Изоставиха номадския начин на живот и по примера на белите и евреите почнаха да стопанисват казина.

В отговор на:

Автор: без усилие
Тема: Re: Някой има ли книгата??

И индианците, подобно на индийците и китайците, тепърва се учат на цялостна духовност - като не изключват от картинката науката за печелене на пари. Изоставиха номадския начин на живот и по примера на белите и евреите почнаха да стопанисват казина.

ШШШШШШШШШШШШШШШШШШШШШШШШШШШШТТТТТТТТТТТТТТТТТ!!!! Мълчи мълчи, да не чуе модератора, сакън, ще изтрие цялата тема и ще я прати пак във секцията за конспирации

То не че е кой знае каква тема, и с нея и без нея все тая, ама правим реклама на една хубава книга, която се равнява по стойност почти на тези на Нирмала Деви

Другото значение на думата ВИКАЛПА в йога е по трудно да се обясни. Обяснението е от изключителна важност, и практическа и теоретическа. Моля отделете достатъчно време за да разберете обясненията. За тези които не могат да прочетат целият постинг, препоръчвам да прочетат предпоследният параграф където всичко е дадено съвсем опростено с две думи! За по упоритите търпение и успех!

Давам по Дасгупта и Радхакришнан но значително опростено за да се схване главната идея. Може да ви изглежда отегчително, но един път като се схване и човек проглежда, разбира, ориентира се в безброй писания, безброй наставления. За тези които искат по задълбочено представяне, мога да дам и съответно отправки към литература но за съжаление разполагам само на английски. Сигурен съм че има и на други езици, но аз просто не съм информиран и не зная.

Патанджали употребява думата ВИКАЛПА за трети и последен път в сутра І-42. която няма да обясняваме тук. Има две мнения сред интерпретаторите за това с какво значение е употребена тази дума. Според едната група коментатори, като някой от тези от Кувалаянанда Ашрама, думата е употребена със същото значение както е дадена в сутра І-9. в смисъл на ИЛЮЗИЯ тоест на „не съществуващ реално обект”.

По голямата част от коментаторите на сутрите обаче приемат, че в сутра І-42 думата ВИКАЛПА е употребена в смисъл така както се употребява във Веданта – „ПРЕДНАМЕРЕНО РАЗМИШЛЕНИЕ”.

Във Веданта е прието да съществуват само две групи самадхи, Савикалпа и Нирвикалпа самадхи. В тези понятия се вижда, че присъства думата ВИКАЛПА. Какво означава това?

Най напред ще обясним с пример като въведем три нови термина:
-Санкалпа което означава „запитване”
-НИР-ВИКАЛПА-КА което означава НЕопределено възприятие
-СА-ВИКАЛПА-КА което означава определено възприятие

Ако се движим в здрач и виждаме в далечината някакъв обект. Това първоначално възприятие се нарича НИРВИКАЛПАКА тоест „неопределено възприятие”! Умът прави „Санкалпа”, тоест умът се „самозапитва”: „Какво е това?”. Ние първоначално не сме сигурни какво точно е това - може да е човек, може да е животно, може да е камък и т.н. знаем само че е нещо неопределено. Будхи, тоест интелекта или различаващият принцип в нас се нуждае от повече информация. Когато се приближим достатъчно, тогава виждаме силует на човек, крака, ръце, глава, виждаме как той също ходи. Будхи е категоричен, прави заключение, че това е човек. Това възприятие се нарича САВИКАЛПАКА, тоест това е вече „определено възприятие”!

Обаче умът не е спокоен и отново прави „Санкалпа”, тоест отново се „самозапитва”: „Какъв е този човек?” „Мъж ли е, жена ли е?” Когато умът си зададе такъв въпрос, тогава възприятието което е било „определено” тоест САВИКАЛПАКА, се превръща отново в НИРВИКАЛПАКА неопределено възприятие. Ние знаем само, че срещу нас се движи човек, но не знаем нищо повече. Когато дистанцията стане достатъчно малка, може да се различи, че това е мъж. Сега възприятието отново се превръща в „САВИКАЛПАКА или определено възприятие.

Умът отново прави Санкалпа, тоест отново си задава разни въпроси: „Кой е този мъж, приятел ли е или непознат?” Когато човекът съвсем се приближи съвсем, ние различаваме, че той е наш стар познат. Сега отново знанието което имаме за него става „определено” тоест САВИКАЛПАКА.

Може да продължим нататък. Това „определено” възприятие да стане неопределено, просто като умът отново си задава някакъв въпрос от рода на: В добро здраве ли е нашият приятел? В добро настроение ли е нашият приятел? и т.н. Тогава отново възприятието което е било САВИКАЛПАКА ще стане НИРВИКАЛПАКА тоест от определено ще стане на неопределено възприятие.

Така се получава една верига от задаване на въпроси и отговори, посредством която се получава едно по добро и по точно възприятие!!!!

Мисля, че вече се разбира идеята. Ума (манас) си „задава въпроси (т.е. синтезира-Санкалпа) и размишлява върху тях (т.е. абстрахира- Викалпа)”. Така целият този процес се нарича Санкалпа-Викалпа (според Вачаспати Мишра) или само Викалпа (според Виджнана Бхикшу, който отрича, че манас може да прави синтез). Всеки процес на познание се състои точно от такива вериги на постоянно уточняване на възприятието.

Сега вече стигаме до двете самадхита във Веданта. Низшето самадхи наречено Савикалпа е това което е придружено от размисъл, от уточняване какъв точно е обектът на медитация. При Висшето Самадхи наречено Нирвикалпа няма размисъл, при него обектът на наблюдение свети в ума на йогина сам по себе си и няма нужда от уточнения. При Нирвикалпа умът е задоволен от възприятието и в него не възникват въпроси. На Нирвикалпа самадхи съответства Дхарма Мегха Самадхи от сутрите. Всички останали самадхита описани от Патанджали съответстват на Савикалпа самадхи във Веданта.


Накрая ако трябва да се каже с две думи всичко писано по горе, без да се употребяват специални термини, тогава ще го кажем така: Когато човек седне да медитира и постигне низшата форма на самадхи, той трябва да прави анализи, разни логически заключения за да му просветне, да осъзнае какво представлява обекта на медитация. Но във най висшата форма на самадхи, когато той получава просветление, тоест когато разбира какво точно представлява неговото истинско АЗ, какво точно представлява Атман, той няма нужда да прави никакви заключения, никакви логически разсъждения, достатъчно е само да го „види” или „осъзнае” обекта на медитация който в случаят е Атман. Няма нужда от размишления тоест от Викалпа.

И така най накрая стигнахме до второто определение на думата Викалпа в Йога. Това е вид разсъждение, размишление. Точно това Димитър Пройнов не е разбрал и поради това употребява думата Викалпа неправилно.

Изключително често явление е поради викалпа да се оформя випаря.
Умът е спекулатор, измамник, фантазьор и често неовите фантазии водят до погрешни схващания, до самозаблуди.
Затова в процеса на търсене на истината човек е добре да се дистанцира от своите собствени умствени спекулации, фантазии, от викалпите си.

Калпа, ВиКалпа.

Савикалпа и Нирвикалпа Самадхи са свързани най-вече с думата калпа, като цикличност, битейност.
При Савикалпа Самадхи все още човек не е отвъд тази битейност, това Битие от калпи, от дни и нощи на Брахма и постига Познание за тях, свързано с феномените на тази цикличност, на тази битейнот, била тя от груб или фин характер.
Иначе казано Сампраджнята Самадхи е свързано с опознаването на Пракрити и татвите, както и със съзирането, познаването на Пуруша, докато Асампраджята Самадхи е свързано с разпознаване на Пуруша и с разтваряне* в него.

Може би авторът на книгата иска да насочи вниманието на читателя към онази духовност, която е в следствие на Нирвикалпа Самадхи, без викалпи и да изтъкне, че тя е истинската и абсолютна, 100%-това духовност.
Не съм чел книгата и не мога да коментирам нито съдържанието и, нито мотивите на този, който я е писал.
Заглавието това ми говори, но дали то е това, дали автора е имал в предвид този смисъл и дали съдъранието на книгата е разясняващо въпросния смисъл, аз не знам.
Честно казано и не ме интересува. :-)

Аз лично, ако искам да спечеля пари от продажбата на евентуалната ми книга, то бих избрал заглавие, което първо да я ясно и просто в очите на масовия читател и второ - да е плениелно с това, че разкрива начин за постигане на благоденствие, за постигане на щастие.
Следователво залавието на книга бива да давя ясна асоциация, че в съдържаието и се разкрива тайната на това как да се достигне до щастието.

Думата "викалпа" не е ясна на широката публика и тя би привлеква от една страна хората търсещи и работещи над духовността си, запознати до някъде с ведическите термини и философия, а от друга страна заглавието на книгата би превлекло всеки, който истински търси духовност, независимо къде, в коя религия и учение.
Това показва, че заглавието на книгата не би привлякло масово хората и не би донесло кой знае каква печалба.
Но печалба можа да бъде и нещо съвсем друо - реноме, престиж, което разбира се си е его-трип.

Желанието да споделиш познание, било то във форум, или чрез книга, или пък чрез думи лици в лице и въобще желанието да споделиш някакво познание, по какъвто и да е начин, е от его-то и най-често е проекция, свързана с това, че човек не приема съществуването на нещастието, както своето, така и чуждото.
Разбра се това не прави мен изключение, с мненията ми. :-)
Аз искам... аз не искам.

Следователно всяко едно подобно заглавие, на подобна книга, както и съдържанието на такива книги, както и форумски мнения, дискуси и пр., са твърде далеч от каквато и да е истинска духовност, от духовност без калпи, от Нирвикалпа Самадхи.

В отговор на:
Автор: edinica_nula
Тема: Re: Заключение - Що е Викалпа

Желанието да споделиш познание, било то във форум, или чрез книга, или пък чрез думи лици в лице и въобще желанието да споделиш някакво познание, по какъвто и да е начин, е от его-то и най-често е проекция, свързана с това, че човек не приема съществуването на нещастието, както своето, така и чуждото.
Разбра се това не прави мен изключение, с мненията ми. :-)
Аз искам... аз не искам.

Може да е его, но може и да не е. Зависи от степента на духовно развитие. Когато духовното развитие е ниско, тоест съзнанието на човек не надхвърля кръга на собствените му интереси, тогава действително е его.

Но когато човек натрупа знания, когато започне да разбира света и своето място в него правилно, тогава нещата се променят. Йога означава човек да вижда себе си в другите, да вижда и другите в себе си, да вижда единноста на всичко. Всичко е едно, няма разлики между мен и теб, между мен и другите. Тази истина може да се осъзнае от много различни гледни точки. Например давам само една от много гледни точки:

Какво съм аз без обществото? Обществото дава на индивида възможност да прави това което му се иска. Без общество, човек няма да може да произведе дори една карфица за себе си. Помисли колко му е трябвало на Робнзон Крузо да си направи едно копче. Просто защото живее сам на остров. Когато има общество, тогава всички заедно правят възможно за отделната личност да си купи кола, да види какво има на Луната и на Марс, да обиколи земята за два дена и дори само за час. Без общество, отделната личност е безпомощна и жалка като Робинзон Крузо на острова.

Човек е „обществено животно” той има нужда от другите, не само в материалното, но и в духовното. Той има нужда от комуникация, има нужда от това да създава изкуство, литература, музика. Защо? Само за пари ли? Разбира се не! Човек има инстинктивна нужда в себе си, да помага на другите, да развеселява другите, да живее с другите. Един пише и пее музика за да може друг да я слуша. Едни пише романи за да може друг да ги чете. Един рисува картини за да може друг да им се възхищава. И едните и другите са необходими един на друг, защото човек е обществено животно, има нужда от обществото.

Човек трябва да се научи да дава на обществото това което може. Един дава музика, друг литература, трети наука, четвърти прави само копчета или връзки за обувки. Няма значение, всичко е нужно на обществото, дори и връзките за обувки. Да се дава на обществото се нарича ЯГНЯ или ЖЕРТВА. Това е истинското жертвоприношение. В Бхагават Гита са изброени 12 вида жертвоприношения, които са гръбнака на обществото. Човек е инстинктивно подтикван към жертвоприношение. Човек по инстинкт се стреми да направи нещо добро за другите. В някой хора този инстинкт е осъзнат, в други не. Тези 12 жертвоприношения са дадени в кръг, така че дори и най висшето жертвоприношение в крайна сметка е равно на най низшето. Между другото най висшето е Джнана Ягня – даване на знание. Да се критикуват другите, да им се посочват грешките е също необходимо в обществото. Вярно е че е посочено че уж било най висшето което може да се даде но….! Но в крайна сметка, даването на знание и критиката е толкова ценно за обществото, колкото и правенето на копчета. Защото 12те жертвоприношения са в кръг!

Тези които осъзнават, че да се дава на другите е тяхна вътрешна потребност, го правят и получават от това удовлетворение. Това е тяхната награда и тя не е малка. Тези които осъзнават, че са част от обществото, че са част от цялото, могат да критикуват другите и да споделят своето знание, без да имат его. Те могат да го правят не с лични мотиви, а със съзнанието, че правят Джнана Ягня, дават на обществото това което могат. И то не е нито по лошо, нито по добро от копчетата които някой друг дава. В подобно даване, няма нито грам егоизъм. Има само осъзнаване, на единството на всичко и всички. Когато пиша във форум или във фейсбук тези неща, аз уча себе си, защото другите това съм аз, незнанието на другите, е мое незнание. Всичко е едно. Как може тогава да има егоизъм. Егоизмът съществува само когато има разделение на „аз” и „другите които са не-аз”.