СИА ХКД
3 отговора
0 прегледа
СИА ХКД
Селска Изолация и Агентурство, Хаджилък и Капиталистическа Демокрация
Правим наблюдението, че при една херметически изолирана и без институции на циркулацията православна общност (такава, каквато се е формирала отвъд Вселенската патриаршия, а именно в Московието), можем да говорим за селска изолираност и това, че целият контрол по места е осъществяван от местното църковно представителство, но без движение на самите хора, без възможността им да развият един еманципиран поглед, а именно както капиталистически, така и демократичен. В тези условия, много естествено е да се формира херметичното агентурно мислене, полицейско мислене, мислене съчетаващо страх, директно подчинение, асиметричен достъп до информация, контрол и манипулиране. Но това манипулиране е директно обвързано с една единствена структура - православната църква, поповете по места. А всъщност, понеже в православието не съществува институцията на университетите като при католическата църква или при протестантите, то не са възможни явления на циркулация и демократизация вътре в тази структура. Получава се точно нещо като ЧК или Държавна сигурност. И за разлика примерно от ЦРУ и МИ-6, които са професионални организации, наистина с важни функции, то при КГБ, ДС, ЧК, при тези хора полицейщината е форма на съзнание, на битие, на светоглед. Понеже националните университети се формират едва по-късно, те също често се развиват по тази схема, с агенти назначени на ключови постове. Тука някой може да попита, а на запад не правят ли така. Не, на запад точно това е въпросът, че не правят така. Одеждите на авторитета идват например от ранговете на монархията, Лорд, Сър и т.н. но това не е такова селско агентурство от изолацията, от незнанието, от полицейщината, от влиянието на селския поп и другите "кръжочни" структури (или пък от местния "лингвистичен" тартор или тартор в кръчмата). Тук няма нужда от прикриване, тук рангът е демонстриран, тук няма странични похвати и т.н. Също така даденият Лорд не е там да възпрепятства други или да манипулира събитията в определена посока. Той е там да обяви официалната позиция и да събере публична подкрепа за нея, като едно начинание, но не да наложи или да изманипулира.
Хаджилъкът, институцията на хаджилъка е много демократична, като позволява на представители от цялата общност да отидат и да се срещнат директно с други представители от различни краища на света. Тука нямаме някакво посредничество на комуникацията между тези хора. Друг е въпросът, че докато пътуват, те придобиват още повече впечатления, развиват своите комерсиални умения, обменят мнения, които са в обществен контекст, а не просто идеологизирани. Изобщо осъществява се една циркулация на обществени представители. Сега, кой може да си позволи да отиде на хаджилък. Преди всичко лидерите, но предписанието е всеки, който има възможността, да го направи. Тоест няма някакво ограничение местният феодал или чорбаджия да е единственият, отишъл до централата, приел партийното поръчение, разпределящ ролите. Няма такова нещо, всеки може да отиде. Хаджилъкът не е свързан само с исляма, защото например и при българите има техен вид хаджилък - посещение на Божи гроб. Изобщо тази институция е по-голяма даже от отделната религия. Този човек, който има директен контакт с други хора от цял свят, без някакво подчинение, без нуждата някой друг да му поднася информацията, той вече няма нужда да е агент, в смисъла на агентура. Той е икономически агент, който е независим. Тоест той е пълноценен вече като отделен човек, а не просто като клетка от някаква система, която по тайни канали и с пипетка му регламентира действията.
Правим наблюдението, че при една херметически изолирана и без институции на циркулацията православна общност (такава, каквато се е формирала отвъд Вселенската патриаршия, а именно в Московието), можем да говорим за селска изолираност и това, че целият контрол по места е осъществяван от местното църковно представителство, но без движение на самите хора, без възможността им да развият един еманципиран поглед, а именно както капиталистически, така и демократичен. В тези условия, много естествено е да се формира херметичното агентурно мислене, полицейско мислене, мислене съчетаващо страх, директно подчинение, асиметричен достъп до информация, контрол и манипулиране. Но това манипулиране е директно обвързано с една единствена структура - православната църква, поповете по места. А всъщност, понеже в православието не съществува институцията на университетите като при католическата църква или при протестантите, то не са възможни явления на циркулация и демократизация вътре в тази структура. Получава се точно нещо като ЧК или Държавна сигурност. И за разлика примерно от ЦРУ и МИ-6, които са професионални организации, наистина с важни функции, то при КГБ, ДС, ЧК, при тези хора полицейщината е форма на съзнание, на битие, на светоглед. Понеже националните университети се формират едва по-късно, те също често се развиват по тази схема, с агенти назначени на ключови постове. Тука някой може да попита, а на запад не правят ли така. Не, на запад точно това е въпросът, че не правят така. Одеждите на авторитета идват например от ранговете на монархията, Лорд, Сър и т.н. но това не е такова селско агентурство от изолацията, от незнанието, от полицейщината, от влиянието на селския поп и другите "кръжочни" структури (или пък от местния "лингвистичен" тартор или тартор в кръчмата). Тук няма нужда от прикриване, тук рангът е демонстриран, тук няма странични похвати и т.н. Също така даденият Лорд не е там да възпрепятства други или да манипулира събитията в определена посока. Той е там да обяви официалната позиция и да събере публична подкрепа за нея, като едно начинание, но не да наложи или да изманипулира.
Хаджилъкът, институцията на хаджилъка е много демократична, като позволява на представители от цялата общност да отидат и да се срещнат директно с други представители от различни краища на света. Тука нямаме някакво посредничество на комуникацията между тези хора. Друг е въпросът, че докато пътуват, те придобиват още повече впечатления, развиват своите комерсиални умения, обменят мнения, които са в обществен контекст, а не просто идеологизирани. Изобщо осъществява се една циркулация на обществени представители. Сега, кой може да си позволи да отиде на хаджилък. Преди всичко лидерите, но предписанието е всеки, който има възможността, да го направи. Тоест няма някакво ограничение местният феодал или чорбаджия да е единственият, отишъл до централата, приел партийното поръчение, разпределящ ролите. Няма такова нещо, всеки може да отиде. Хаджилъкът не е свързан само с исляма, защото например и при българите има техен вид хаджилък - посещение на Божи гроб. Изобщо тази институция е по-голяма даже от отделната религия. Този човек, който има директен контакт с други хора от цял свят, без някакво подчинение, без нуждата някой друг да му поднася информацията, той вече няма нужда да е агент, в смисъла на агентура. Той е икономически агент, който е независим. Тоест той е пълноценен вече като отделен човек, а не просто като клетка от някаква система, която по тайни канали и с пипетка му регламентира действията.
Re: СИА ХКД
a) при руснаците няма хаджилък, те са разквартировани;
б) руснаците не са имали културно развитие, при което да отидат да видят чужда държава, чужд град, чужда култура, да научат нещо и да се върнат обратно; това, което те са научили винаги е било "спуснато" от централата, било по линията на реформи на царя или по линията на църквата;
в) стилистично руските църкви са самобитни, но едновременно с това естетически претенциозни и недоизпипани. причината - липсата на сравнение и на естетически обмен с международните образци в архитектурата;
г) руснаците отиват и заселват, те не се връщат с натрупания опит обратно; това може и да е в негатив, защото отивайки в САЩ, те може и да се претопяват;
д) когато руснаците дойдат да обитават някой град, например София, те живеят в него като село, тоест изпитват страх да излизат в околностите или в провинцията, сякаш тя ще ги изяде, нетипично за тях е да се отделят от тяхната "деревня";
е) когато първите български възрожденци изпращат синовете си да учат било в Цариград, било в западни и дори в руски университети, те следват традицията на "хаджилъка", но съотнесена към ученето на младите; след това тези млади се връщат и предават знанията си у дома. Онези с "руска" култура, които се появяват след Освобождението и особено след годините на комунистическия режим или ги е страх изобщо да напуснат домашната атмосфера (своето село и своя град като село), или като заминат повече не се завръщат;
ж) искам да кажа, че българското село е различно от руското, хората са много по-еманципирани и светнати, тоест българското село има градски тертип. Много от руснаците като дойдат в градовете, там се окопават в порядки като баш деревня с характерния изолационизъм;
з) непремерените действия при опитите "за учене" и наваксване от руската деревня са много драматични, с много повече допускани грешки и проблеми. Излишно е да се прави специална философия или да се търси "смисъл на живота" в страдания, които имат чисто практическо обяснение. Руската литература представлява драматично излияние на тези противоречия, чието разрешение е намерено отдавна от цивилизования свят - "виж как е по света и не се тръшкай, не си внушавай глупости, не си измисля анархизъм, не вярвай в парапсихология, не се подвеждай по Кашпировски, по Ванга, по петилетките, по френски философии, по добрия политик бащица, разсъждавай и имай едно на ум, недей да пиеш непремерено, още по-неприемливо е за една жена да се налива, мисли преди да счупиш стомната, а не след това и други подобни".
б) руснаците не са имали културно развитие, при което да отидат да видят чужда държава, чужд град, чужда култура, да научат нещо и да се върнат обратно; това, което те са научили винаги е било "спуснато" от централата, било по линията на реформи на царя или по линията на църквата;
в) стилистично руските църкви са самобитни, но едновременно с това естетически претенциозни и недоизпипани. причината - липсата на сравнение и на естетически обмен с международните образци в архитектурата;
г) руснаците отиват и заселват, те не се връщат с натрупания опит обратно; това може и да е в негатив, защото отивайки в САЩ, те може и да се претопяват;
д) когато руснаците дойдат да обитават някой град, например София, те живеят в него като село, тоест изпитват страх да излизат в околностите или в провинцията, сякаш тя ще ги изяде, нетипично за тях е да се отделят от тяхната "деревня";
е) когато първите български възрожденци изпращат синовете си да учат било в Цариград, било в западни и дори в руски университети, те следват традицията на "хаджилъка", но съотнесена към ученето на младите; след това тези млади се връщат и предават знанията си у дома. Онези с "руска" култура, които се появяват след Освобождението и особено след годините на комунистическия режим или ги е страх изобщо да напуснат домашната атмосфера (своето село и своя град като село), или като заминат повече не се завръщат;
ж) искам да кажа, че българското село е различно от руското, хората са много по-еманципирани и светнати, тоест българското село има градски тертип. Много от руснаците като дойдат в градовете, там се окопават в порядки като баш деревня с характерния изолационизъм;
з) непремерените действия при опитите "за учене" и наваксване от руската деревня са много драматични, с много повече допускани грешки и проблеми. Излишно е да се прави специална философия или да се търси "смисъл на живота" в страдания, които имат чисто практическо обяснение. Руската литература представлява драматично излияние на тези противоречия, чието разрешение е намерено отдавна от цивилизования свят - "виж как е по света и не се тръшкай, не си внушавай глупости, не си измисля анархизъм, не вярвай в парапсихология, не се подвеждай по Кашпировски, по Ванга, по петилетките, по френски философии, по добрия политик бащица, разсъждавай и имай едно на ум, недей да пиеш непремерено, още по-неприемливо е за една жена да се налива, мисли преди да счупиш стомната, а не след това и други подобни".
